Решение по дело №12821/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 30. 07. 2021 г.

 

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II – Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове: 1. Силвана Гълъбова

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

при участието на съдебния секретар Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 12821 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Е.Н.К., Н.Е.К. и Л.Й.К., адрес *** срещу решението, постановено на 28. 08. 2020 г. от Софийския районен съд, 71-ви състав, по гр. д. № 42308 по описа за 2015 г. С обжалваното решение районният съд е допуснал отстраняването на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в постановеното решение № 20365 от 27. 01. 2017 г. по съществото на делото.

Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Поддържат, че не са налице предпоставките за поправянето на явна фактическа грешка. Заявяват, че в случая всъщност е налице пропуск, а не грешка, за който е следвало да се отправи искане в законоустановения едномесечен срок за допълване на решението. Приемат, че три години след постановяването и влизането на решението в сила е недопустимо да се извършва допълване, макар и по реда на чл. 247 ГПК. Добавят, че искането е недопустимо, доколкото изпълнителен лист се издава само за неплатените към момента суми с цел принудителното им събиране и че към момента са започнали доброволно изплащане на дълга. Твърдят, че част от вземането вече е погасено по давност. Заявяват, че ищецът не е посочил техните ЕГН в исковата молба, поради което е недопустимо на този етап да те да се установяват с ново решение. Искат от въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество). С писмено изявление от 14. 04. 2021 г. Оспорва въззивната жалба и искат от въззивния съд да я отхвърли. Претендира сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу разноските, претендирани от насрещните страни.

Третото лице помагач “Т.” ООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Люлин“, ул. “проф. *******, не предприема процесуални действия във въззивното производство.

Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по пощата от заинтересовани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 247, ал. 4 ГПК). Внесена е държавна такса  в необходимия размер. По тези съображения жалбата е процесуално допустима.

При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно. Относно допустимостта и правилността му приема следното.

Производството по чл. 247 ГПК е приложимо, когато е налице очевидна фактическа грешка в съдебен акт. Очевидната фактическа грешка се изразява в противоречие между формално изразената воля на съда в самия акт (диспозитива) и действително формираната воля в мотивите към него. С отстраняването ѝ диспозитивът на съдебния акт се привежда в съответствие с мотивите към него. Възможността за отстраняване на очевидна фактическа грешка по инициатива на съда или по искане на страна не е ограничена със срок. Недопустимо е с решение за отстраняването на очевидна фактическа съдът всъщност да променя действително формираната си воля.

В настоящия случай с решение № 20365 от 27. 01. 2017 г. районният съд е признал за установено по чл. 415, ал. 1 ГПК, че въззивниците дължат на въззиваемото дружество сумата в размер на 914 лева и 61 стотинки за доставена топлинна енергия, като е отхвърлил иска за горницата до 968 лева и 68 стотинки и за сумата в размер на 174 лева и 22 стотинки – лихви за забава. Присъдил е разноски в полза на въззиваемото дружество. Направено е отбелязване от 17. 08. 2020 г. за издаването на изпълнителен лист за разноските. Самият изпълнителен лист е вложен по делото на районния съд. По делото на районния съд е вложена също така молба от 24. 08. 2020 г. от въззиваемото дружество, в която се заявява, че издаденият изпълнителен лист не съдържа ЕГН на длъжниците и се прави искане за издаването на нов изпълнителен лист. Районният съд е констатирал служебно очевидна фактическа грешка и я е отстранил, като е добавил ЕГН на въззивниците към диспозитива на решението по съществото на спора.

Макар и в мотивите към решение № 20365 от 27. 01. 2017 г. да не са посочени ЕГН на въззивниците, очевидна фактическа грешка все пак е била налице. В първоначалния си вид диспозитивът на решение № 20365 от 27. 01. 2017 г. обозначава въззивниците по следния начин: „Е.Н.К. с ЕГН, Н.Е.К. с ЕГН и Л.Й.К. с ЕГН“. При това положение очевидно още с постановяването на решението районният съд е формирал воля да индивидуализира въззивниците чрез техните ЕГН, но поради технически пропуск не го е сторил. Подобен пропуск е именно очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК. Непълнотата на съдебното решение, видно от текста на чл. 250, ал. 1 ГПК, се отнася само до исканията на страните. По тези съображения обжалваното решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка е допустимо.

Що се отнася до правилността на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че още с исковата молба на „Т.С.“ ЕАД са били посочени ЕГН и на тримата ответници (въззивниците в настоящото производство). Освен това двама от ответниците са посочили собствените си ЕГН в отговори на исковата молба. Посочените в обжалваното решение ЕГН съвпадат с данните по делото.

Развитите от въззивниците доводи във връзка с плащания на суми и изтекла погасителна давност не са относими към предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани в него.

По изложените съображения обжалваното решение е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество трябва да бъдат присъдени разноски. Те се свеждат до размера на юрисконсултското възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност и пасивното процесуално поведение на процесуалните представители на въззиваемото дружество (нито е подаден отговор на въззивната жалба, нито се е явил представител в откритото съдебно заседание), въззивният съд определя размера на юрисконсултското възнаграждение въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК на 15 лева. Всеки един от въззивниците трябва да бъде осъден да заплати по 5 лева от него.

Така мотивиран, съдът

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението, постановено на 28. 08. 2020 г. от Софийския районен съд, 71-ви състав, по гр. д. № 42308 по описа за 2015 г.

 

ОСЪЖДА въз основа на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс всеки от изброените: Е.Н.К. с ЕГН **********, Н.Е.К. с ЕГН ********** и Л.Й.К. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, по 5 (пет) лева – разноски в настоящото производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението е постановено при участието на третото лице помагач “Т.” ООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Люлин“, ул. “проф. *******, на страната на „Т.С.“ ЕАД.

 

 

 

Председател:                               Членове:    1.                                     2.