Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 30. 07. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 12821 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Е.Н.К., Н.Е.К. и
Л.Й.К., адрес *** срещу решението, постановено на 28. 08. 2020 г. от Софийския
районен съд, 71-ви състав, по гр. д. № 42308 по описа за 2015 г. С обжалваното
решение районният съд е допуснал отстраняването на очевидна фактическа грешка
по реда на чл. 247 ГПК в постановеното решение № 20365 от 27. 01. 2017 г. по
съществото на делото.
Въззивниците твърдят,
че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Поддържат, че не са налице
предпоставките за поправянето на явна фактическа грешка. Заявяват, че в случая
всъщност е налице пропуск, а не грешка, за който е следвало да се отправи
искане в законоустановения едномесечен срок за допълване на решението. Приемат, че три години след постановяването
и влизането на решението в сила е недопустимо да се извършва допълване, макар и
по реда на чл. 247 ГПК. Добавят, че искането е недопустимо, доколкото
изпълнителен лист се издава само за неплатените към момента суми с цел
принудителното им събиране и че към момента са започнали доброволно изплащане
на дълга. Твърдят, че част от вземането вече е погасено по давност. Заявяват,
че ищецът не е посочил техните ЕГН в исковата молба, поради което е недопустимо
на този етап да те да се установяват с ново решение. Искат от въззивния съд да
отмени обжалваното решение. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество).
С писмено изявление от 14. 04. 2021 г. Оспорва въззивната жалба и искат от
въззивния съд да я отхвърли. Претендира сторените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу разноските, претендирани от
насрещните страни.
Третото лице помагач “Т.” ООД, ЕИК*******,
седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Люлин“, ул. “проф.
*******, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по пощата от заинтересовани лица
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 247, ал. 4 ГПК). Внесена е държавна такса в необходимия размер. По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно.
Относно допустимостта и правилността му приема следното.
Производството по чл. 247 ГПК е
приложимо, когато е налице очевидна фактическа грешка в съдебен акт. Очевидната
фактическа грешка се изразява в противоречие между формално изразената воля на
съда в самия акт (диспозитива) и действително формираната воля в мотивите към
него. С отстраняването ѝ диспозитивът на съдебния акт се привежда в
съответствие с мотивите към него. Възможността за отстраняване на очевидна
фактическа грешка по инициатива на съда или по искане на страна не е ограничена
със срок. Недопустимо е с решение за отстраняването на очевидна фактическа
съдът всъщност да променя действително формираната си воля.
В настоящия случай с решение № 20365 от
27. 01. 2017 г. районният съд е признал за установено по чл. 415, ал. 1 ГПК, че
въззивниците дължат на въззиваемото дружество сумата в размер на 914 лева и 61
стотинки за доставена топлинна енергия, като е отхвърлил иска за горницата до
968 лева и 68 стотинки и за сумата в размер на 174 лева и 22 стотинки – лихви
за забава. Присъдил е разноски в полза на въззиваемото дружество. Направено е
отбелязване от 17. 08. 2020 г. за издаването на изпълнителен лист за разноските.
Самият изпълнителен лист е вложен по делото на районния съд. По делото на
районния съд е вложена също така молба от 24. 08. 2020 г. от въззиваемото
дружество, в която се заявява, че издаденият изпълнителен лист не съдържа ЕГН
на длъжниците и се прави искане за издаването на нов изпълнителен лист.
Районният съд е констатирал служебно очевидна фактическа грешка и я е
отстранил, като е добавил ЕГН на въззивниците към диспозитива на решението по
съществото на спора.
Макар и в мотивите към решение № 20365
от 27. 01. 2017 г. да не са посочени ЕГН на въззивниците, очевидна фактическа
грешка все пак е била налице. В първоначалния си вид диспозитивът на решение №
20365 от 27. 01. 2017 г. обозначава въззивниците по следния начин: „Е.Н.К. с
ЕГН, Н.Е.К. с ЕГН и Л.Й.К. с ЕГН“. При това положение очевидно още с постановяването
на решението районният съд е формирал воля да индивидуализира въззивниците чрез
техните ЕГН, но поради технически пропуск не го е сторил. Подобен пропуск е
именно очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението по смисъла на
чл. 250 ГПК. Непълнотата на съдебното решение, видно от текста на чл. 250, ал.
1 ГПК, се отнася само до исканията на страните. По тези съображения обжалваното
решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка е допустимо.
Що се отнася до правилността на
обжалваното решение, въззивният съд констатира, че още с исковата молба на „Т.С.“
ЕАД са били посочени ЕГН и на тримата ответници (въззивниците в настоящото
производство). Освен това двама от ответниците са посочили собствените си ЕГН в
отговори на исковата молба. Посочените в обжалваното решение ЕГН съвпадат с
данните по делото.
Развитите от въззивниците доводи във
връзка с плащания на суми и изтекла погасителна давност не са относими към
предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани в него.
По изложените съображения обжалваното
решение е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззиваемото
дружество трябва да бъдат присъдени разноски. Те се свеждат до размера на
юрисконсултското възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност и пасивното процесуално поведение на процесуалните представители на
въззиваемото дружество (нито е подаден отговор на въззивната жалба, нито се е
явил представител в откритото съдебно заседание), въззивният съд определя
размера на юрисконсултското възнаграждение въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК на
15 лева. Всеки един от въззивниците трябва да бъде осъден да заплати по 5 лева
от него.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
решението, постановено на 28. 08. 2020 г. от Софийския районен съд, 71-ви
състав, по гр. д. № 42308 по описа за 2015 г.
ОСЪЖДА
въз
основа на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс
всеки от изброените: Е.Н.К. с ЕГН **********, Н.Е.К. с ЕГН ********** и Л.Й.К.
с ЕГН **********,***, да заплати в полза на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, по 5 (пет) лева – разноски в настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Т.” ООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Люлин“, ул. “проф. *******, на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.