О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ / .10.2018 г.,Град Варна
Окръжен Съд – Варна,Наказателно отделение, на двадесет и четвърти октомври ,през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АСЕН ПОПОВ
Членове: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова, ВЧНД № 1198 ,по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото въззивно производство пред Окръжен съд Варна е по реда на чл. 341, ал.2 НПК и сл. във връзка с чл. 249, ал.3 НПК и е образувано въз основа на жалба от адвокат Г.Тот ШАК, в качеството му на защитник на И.М.Х.- подсъдим по НОХД № 62/2018 г. по описа на Районен съд –гр.Провадия- пети състав.
Предмет на жалбата е протоколното определение на първия съд от разпоредителното заседание по делото, проведено на 01.10.2018г, с което определение съдът е оставил без уважение искането на защитника съдебното производство да бъде прекратено и делото -да бъде върнато на прокурора поради допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
В жалбата се твърди, че несъответствието между формулираната в заключителната част на обв.акт правна квалификация и наведените в обстоятелствената част фактически твърдения от прокурора води до извод за цялостна неяснота на обв.акт. Твърди се, че са налице основания за връщане на делото на РП-Провадия, тъй като подсъдимия не е разбрал в какво е обвинен ,поставен е в невъзможност да разбере точно по какъв начин е осъществил вмененото му престъпление и в какво всъщност се състои виновното му поведение.
Относно твърдените съществени нарушения на процесуалните правила се сочи че:
-нарушени права на неговия подзащитен поради неясно съдържание на обв.акт;
-делото следва да се върне за изясняване на фактическата обстановка и за събиране на нови доказателства от прокурора;
-не е било изяснено кое конкретно правило от ЗДвП е било нарушено,за да би могъл подс.Хюсиен да се защити;
Освен това се твърди, че неговият подзащитен е бил привлечен за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ от НК ,което е двуактно и включва причиняване по непредпазливост на телесно увреждане на пострадалото лице в следствие на умишлено нарушаване на правилата за движение по пътищата. Следвало е това конкретно неспазване на правилото за движение по пътищата и начина на неговото нарушаване ,както и настъпването в пряк причинно следствен резултат на съответните последици да бъде ясно описано в обстоятелствената част на обв.акт.Защитата изтъква ,че на ДП не са събрани достатъчно доказателства обосноваващи така внесеното обвинение. Следвало е РП-Провадия първо да изясни изцяло фактическата обстановка при която е настъпило това ПТП и участието на подс.Х. в него и след това да внася обв.акт.
В заключение се иска атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първия съд с указания да върне същото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От страна на прокуратурата не е постъпвало възражение срещу тази жалба.
Въззивният състав, след като се запозна с материалите по първоинстанционното производство и атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място следва да бъде изяснен характера на настоящото производство и неговия обсег:
В разпоредителното заседание се разрешават предварителни въпроси относно бъдещото развитие на съдебното производство, като именно в това производство следва да бъдат изчерпани и всички възражения относно допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Именно по тези възражения първия съд дължи произнасяне, тъй като след като премине това заседание се преклудира правото на защитата да твърди допускане на процесуални нарушения.
Въпросите, по които в разпоредителното заседание страните трябва да вземат становище, а съдът -да се произнесе, са регламентирани в чл. 248, ал.1 от НПК. Принципно първият съд дължи произнасяне (т.е. вземане на становище в своето определение) по всички тези въпроси. Практически обаче непроизнасянето (липсата на ясно изразено становище) на първия съд по част от въпросите по чл. 248, ал.1 НПК не е нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът може да вземе становище по такива въпроси (или сходни на тях) и в следващите си заседания. Единствените въпроси, по които задължително първия съд следва да вземе становище в разпоредителното заседание са тези, относно възраженията за допуснати процесуални нарушения в хода на ДП и относно мерките за процесуална принуда. Именно в тези му части първоинстанционното определение подлежи на въззивен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 249, ал.3 НПК .В производството по чл. 249, ал.3 НПК въззивният съд следва единствено да провери правилността на произнасянето на първия съд по въпроса дали в хода на ДП има допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или пострадалия(респективно-наследниците на пострадалия).
Следва също така да се има предвид, че съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал.4 НПК в разпоредителното заседание НЕ МОГАТ да се обсъждат нарушения,свързани с допускането, събирането,проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. А поради това такива възражения не могат да бъдат обсъждани и от въззивната инстанция в настоящото производство. Това е така, тъй като принципно всички нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата има за последица изключването на съответното доказателство от доказателствената маса при решаване на делото по същество. И в този смисъл - тази преценка е от компетентността на първата инстанция именно когато същата по същество решава делото, а въззивния контрол върху тази дейност на първата инстанция може да бъде осъществен при въззивно производство срещу постановена присъда.
Следва също така да се подчертае, че към момента законодателя, в разпоредбата на чл. 249, ал.4 НПК е посочил изрично кои са т.нар. съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които са основание за връщане на делото на ДП.
С оглед на тези предварителни разсъждения относно обсега и характера на настоящото производство, в конкретният казус въззивния съд приема, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:
На първо място -изобщо не могат да бъдат обсъждани твърдените от защитника нарушения, свързани със събирането на доказателствата или със съдържанието на обв.акт. Това произтича от забраната на чл. 248, ал.4 НПК и както бе посочено -дали има нарушения относно доказателствата и доказателствените средства е въпрос на преценка от първия съд при решаване на делото по същество.
-неоснователно е и възражението, че подсъдимия не е разбрал какво е обвинението срещу него, тъй като имало разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинението,като не било описано точно деянието,което му е вменено.Ясното и точно посочване на съответните норми е въпрос на изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт ,което е сторено в конкретния случай. Ето защо и посочването на тези допълнителни норми от различните нормативни актове-чл.20,ал.2 от ЗДвП по никакъв начин не влияят върху възможността на подсъдимия да разбере същността на предявеното му обвинение - а именно, като обвинението му е повдигнато , за това че при управление на МПС е нарушил правилата за движение ,вследствие на което е причинена средна телесна повреда на друго лице.
С оглед на изложеното дотук правилен е извода на първоинстанционния съд, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на обвиняемия (сега подсъдим).
Същевременно становището на първия съд, че в досъдебната фаза не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и съответното на това становище отхвърляне на искането за прекратяване на съдебното производство, се явява правилно и законосъобразно. Ето защо определението следва да бъде потвърдено. Първият съд следва да продължи съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 249, ал.3 НПК във връзка с чл. 345, ал.1 НПК, Окръжният съд-Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 01.10.2018г постановено по НОХД № 62/2018 год. по описа на Районен съд –Провадия,Пети състав, постановено по реда на чл.248,ал.3 от НПК, с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И.М.Х..
Връща делото на РС-Провадия за продължаване на съдопроизводствените действия по НОХД № 62/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: