№ 925
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена И.
Членове:Ивета М. Антонова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500900 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 3135433/30.11.2022г. подадена от Е. И. В. –
длъжник по изпълнително дело № 20228630402302 по описа на ЧСИ С..Х. рег. №863
от РКЧСИ срещу разпореждане от 15.11.2022г., с което е постановен отказ за
намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело в частта относно
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и така по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело –„С.С.Г.“ЕАД чрез пълномощника си адв.
В., в срока по чл.436 ал.3 от ГПК депозира възражение, в което излага становище за
неоснователност на жалбата, твърди недобросъвестно поведение от страна на
длъжника, която се е укривала и невъзможност да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да не се присъждат
разноски на длъжника.
Частен съдебен изпълнител ЧСИ С..Х. рег. №863 от РКЧСИ по реда на 436 ал.3
от ГПК е депозирала мотиви по постановения от нея отказ за намаляване разноските на
взискателя относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника му,
като твърди, че е налице основание за приемане на разноските - чл.79 ал.1 от ГПК,
както и че размерът на таксата по т.26 е презчислена към момента на подаване на
становището, за което длъжникът е уведомен и същата е в размер на 163,91 лв.
1
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен
изпълнител, приема следното:
Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на издаден въз основа
на влезнало в сила съдебно решение – чл.404 т.1 от ГПК изпълнителен лист от
29.07.2022г. по в.гр.д. № 11126/2020г. по описа на Софийки градски съд за вземания
на –„С.С.Г.“ЕАД срещу Е. И. В. за сумата от общо 1057,48 лв.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 11.08.2022г. от
адв. В. В. като пълномощник на взискателя –„С.С.Г.“ЕАД, като с молбата са посочени
и изпълнителните способи, които да бъдат извършени за събиране на вземането, както
и е направено искане за събиране на разноски по изпълнителното дело, като е
представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него, с които –
„С.С.Г.“ЕАД упълномощава адв. В. В. да оказва правна защита и съдействие
изразяващо се в образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителен лист от
29.07.2022г. по в.гр.д. № 11126/2020г. по описа на Софийки градски съд при
уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 400,00 лв.
С разпореждане от 11.08.2022г. ЧСИ №863 по РКЧСИ С..Х. е образувала
изпълнително дело № 20228630402302 срещу Е. И. В..
На 17.08.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която му е връчена на 09.11.2022г.
За периода от 17.08.2022г. до 09.11.2022г. е извършено проучване
имущественото състояние на длъжника чрез множество справки.
С молба с вх. № 64137/11.11.2022г. длъжникът Е. В. е подала пред ЧСИ молба
за „намаляване на дълга и възражение за разноски“, в която по съществото си
претендира да бъдат преизчислени и намалени таксите, описани в ПДИ, както и да се
намали адвокатското възнаграждение до размера от 200,00 лв., като в случай, че не се
уважи искането за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение, молбата да се счита за жалба срещу тях с адресат Софийски градски
съд.
Със съобщение с изх. № 43788/15.11.2022г. на длъжника е съобщен отказа на
ЧСИ по направеното възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, като
относно искането за намаляване на таксите – ще се произнесе след постъпване на ново
удостоверение от НАП.
С извършен банков превод от 21.11.2022г. длъжникът е погасил вземането по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство –
л.61 от изпълнителното дело, но не и таксите и разноските.
Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от
10.07.2017 г., използваният в чл. 435 ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски",
следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Предвид горното, това е разпореждането, което се съдържа и в поканата за доброволно
изпълнение, както и съобщение с изх. № 43788/15.11.2022г. макар да не съдържа
конкретни мотиви, то съставлява изричен отказ да бъде уважено искането за
намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по реда на чл.78 ал.5
2
от ГПК, поради което безспорно има характер на акт подлежащ на самостоятелно
обжалване.
С оглед посоченото, жалбата подадена от длъжника следва да се счита, че е
срещу отказа за намаляване на определените такси и разноски по изпълнителното
производство – това е жалбата от 30.11.2022г. Същата несъмнено е в срока по по
чл.436 ал.1 ГПК, доколкото съобщението за постановен отказ, макар и без мотиви е
съобщено на жалбоподателя - по електронна поща на 22.11.2022г, подадена е от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.7 ГПК
акт - относно разноски по изпълнението, в частност – отказ да бъде намален приетия
адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя и такси пот.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Във връзка с направените възражения в жалбата следва да се посочи, че
нормативното основание за отговорността на длъжника за заплащане на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело
не са разпоредбите на чл. 10 т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /регламентиращи правоотношения между възложителя и
изпълнителя по мандатното правоотношение/, а разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ГПК. В
хипотезата на т.3 чл.79 ал.1 от ГПК действително се предвижда, че длъжникът не
отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително
дело по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен
изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79 ал. 1, т. 3 ГПК не намира
приложение по отношение на тези разноски /изключение са хипотезите, при които
договорът за правна помощ изрично регламентира възнаграждение за провеждане на
конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е такъв/. Настоящият случай
несъмнено не попада и в останалите хипотези на предвидените изключения - по т.1 и
т.2 от чл.79 ал.1 от ГПК, напротив от аргумент именно от текста на чл.79 ал.1 т.1 от
ГПК, изрично е посочено, че изключението за освобождаване на длъжника от
задължението за заплащане на разноските в изпълнителния процес не се отнася в
случаите, в които плащането е направено след започване на изпълнителното
производство т.е. плащане преди изтичане на срока за доброволно изпълнение има за
последица законово основание за ангажиране на отговорността на длъжника за
разноските по изпълнението вкл. и платено от взискателя адвокатско възнаграждение.
Приетите с актове на съдебния изпълнител размери от 400,00 лв. на разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, съответстват на
минималните размери, предвидени с разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция преди измененията с
ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г./ по чл. 10, т. 1-200,00 лв. за образуване на изпълнително
производство/, но надвишават минималния размер по т.2 с 50,00 лв./за водене ½ от
размерите по чл.7 ал.2 от Наредбата т.е. 150 лв./.
В настоящият случай, длъжникът е извършил плащане на главницата в срока
за доброволно изпълнение /21.11.2022г./.
Тук е необходимо да се съобрази обаче обстоятелството, че по изпълнителното
3
дело процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие
– подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която действително е
определил изпълнителни способи за сбиране на вземания. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК в
молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането
му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на
молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението
следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за
образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата
разпоредба. /към този момент./.
В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството
взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е
предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата
вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и
ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко
конкретно изпълнително производство.
Както се установи от горното изложение, след образувано на изпълнителното
дело и редовното връчване на покана за доброволно изпълнение длъжникът е
извършил плащане на дълга по изпълнителния лист , но не и на разноските и таксите
по изпълнението.
Аргументите, които по съществото си са вярни твърдения, а именно че към
момента на образуване на изпълнителното дело е неясно начина, по който ще протече
изпълнителното производство и какви действия следва да бъдат извършвани от
пълномощника на взискателя до пълното удовлетворяване на вземането, поради което
и уговарянето и плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално
представително в хода на изпълнителното дело не може да бъде прекомерно и
недължимо, не са релевантни към момента на произнасяне по искане по чл.78 ал.5 от
ГПК в хода на изпълнителното производство с оглед конкретиката на случая и хода на
същото. Тези доводи, са ирелевантни и при преценката от настоящата инстанция,
доколкото се преценява действително извършените действия по изпълнението и
техните юридически последици.
В този смисъл дори взискателят да е платил средства за адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както
за образуване, така и за водене на изпълнително производство, последните по вече
изложените съображения не се явяват необходими, от което следва и извода, че между
тях и неизпълнението на главните задължения от страна длъжника в периода от
връчване на поканата за доброволно изпълнение респ. изтичане на срока за изпълнение
по нея, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка т.е същите остават
платени на риск на взискателя.
Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение на взискателя се дължи
единствено на основание чл.10 т.1 НМРАВ, поради което настоящия съдебен състав
счита, следва да бъде намален именно до дължимия съгласно цитираната разпоредба
минимум от 200,00 лв.
4
Относно жалбата в частта за начислените такси по т.26 от ТТр къч ЗЧСИ.
/доводите за неправилност изложени в жалбата, касаят определяне на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ/:
Размер на определените от съдебния изпълнител пропорционални такси по т. 26
от ТТРЗЧСИ е посочен в изпратената до длъжника ПДИ по изпълнителното дело.
Съгласно т. 2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на
ВКС, ОСГТК в частта им, с която е определен размер на дължимите такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, поканите са допустим предмет на съдебен контрол по реда на чл. 437, вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Определянето на задължения за такси съгласно разпоредбата на т. 26 от
ТТРЗЧСИ, приета в изпълнение на законовата делегация по чл. 78 ал. 2 ЗЧСИ, не
регламентира изчисляване на пропорционалните такси върху размера на сумите по
изпълнителния лист, а върху размера на събраните суми по изпълнителното дело /сред
които съгласно чл. 79 ГПК, спадат и сумите за приетите вземания на взискателя за
разноски по изпълнението/, като съгласно изрично предвиденото в т. 4 от забележките
към т. 26 от Тарифата изключение при изчисляването на размера на пропорционалните
такси не се включат единствено и само разноските на взискателя за авансови такси по
изпълнителното дело.
Общо дължимата сума по изпълнителния лист е в размер на 1057,48 лв., приети
вземания за разноски на взискателя – 200,00 лв., като изчислена според т.26 б. „в“
ТТРЗЧСИ– пропорционалната такса е в размер на 120,59 лв. без ДДС или 144,70 лв. с
ДДС.
С разпореждане, обективирано в съобщение с писмо изх. № 46289/30.11.2022г.
връчено на 01.12.2022г. на длъжника, ЧСИ е променил размера на начислените такси
по т.26 от ТТРЗЧСИ от 293,15 лв. на 163,91 лв..
С оглед на посоченото, размерът на пропорционалната такса е неправилно
определен от съдебния изпълнител и следва да бъде намалена от 163,91 лв. на 144,70
лв.
Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ
неправилно е постановила отказ за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение, поради което размерът му следва да бъде намален на сумата от 200,00
лв., а пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ – на сумата от 144,70 лв., т.е. отказът
на ЧСИ следва да бъде отменен.
Съобразно изхода на спора и основание чл. 78 ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатена държавна такса по
жалбата - 25,00 лв. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат,
доколкото липсват доказателства за реално направени такива в настоящото
производство /т.1 от ТР 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ - по
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022г., в който
изрично е посочен предмета - процесуално представителство по изп.д. № 2302/2022г.
на ЧСИ рег. №863 С..Х. и за което е уговорено възнаграждение от 300,00 лв. Липсват
доказателства както за уговорено, така и за заплатено адвокатско възнаграждение за
5
производството пред въззивната интстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ С..Х. рег. №863 от РКЧСИ по изпълнително
дело № 20228630402302, обективирано в съобщение изх.№ 43788/15.11.2022г., с което
е оставено без уважение искане на длъжника от Е. И. В. с ЕГН:********** и съдебен
адрес: гр.София, бул. ******* ******* - адв. К. И. за намаляване на адвокатското
възнгараждение на взискателя –„С.С.Г.“ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управелние: гр. София, бул. ******* № ******* и таксите в изпълнителното
производство, и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА вземането за разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя „С.С.Г.“ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управелние: гр.
София, бул. ******* № *******. срещу длъжника Е. И. В. с ЕГН:********** и съдебен
адрес: гр.София, бул. ******* ******* . адв. К. И. по изпълнително дело №
20228630402302 на ЧСИ С..Х. рег. №863 от РКЧСИ на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от
сумата 400,00 лв. на сумата от 200,00 лв., както и пропорционалната такса по т.26 ТТР
към ЗЧСИ от 163,91 лв. на 144,70 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „С.С.Г.“ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управелние:
гр. София, бул. ******* № ******* на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на Е.
И. В. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.София, бул. ******* ******* - адв. К. И.
разноски по делото в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6