Определение по дело №109/2021 на Апелативен съд - Варна

260178/09.04.О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№    260178/09.04.2021 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на горепосочената дата                                                         година 2021

в закрито  заседание в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 109 по описа  на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от СОГАРД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. Варна, ул.“Острава“ 14, представлявано от управителя си Гарбис Закар Москофян против решение № 260359/30.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 670/2019г., с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Бенковски 9133, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Марица” №66, представлявано от управителя Виктор Виталевич Бакуревич сумата 109 562 лева, представляваща платено възнаграждение по сключения между страните договор за покупка-продажба и строителство от 18.07.2016г., ведно с анекс от 24.01.2018г. към него, подлежащо на връщане поради отпадане на основанието за нейното даване предвид прекратяването на договора в частта му относно „възлагане на строителството” на обект “Предприятие за производство на директни плодови сокове, склад и офиси в УПИ № Х-320, съгласно Разрешение за строеж № 299/24.8.2017г. на гл. Арх. на Община Аксаково, изменено със заповед на същия № 28 от 27.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от постъпване на исковата молба в съда – 02.05.2019г., до окончателното й плащане, както и сумата 5 985,29 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 91 301 лева (част от подлежащата на връщане на сума от 109 562 лв.), считано от 01.09.2018г. до 24.04.2019г., включително, на основание чл.55, ал.1, предл.3-то и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата 10 213,90 лева, представляваща сторени разноски за производството по делото по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправило поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения за това. На първо място счита, че съдът се е произнесъл по предявените искове въз основа на нетърсена от ищеца защита с основание чл.268 ал.1 ЗЗД. Предявените искове са квалифицирани с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, чл.93 ал.2 изр.2 и чл.86 ал.1 ЗЗД и като такива са били разглеждани. И въпреки че изменение на исковете не е правено, първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че претендираните от ищцовата страна суми произтичат от надлежно упражнено от него право на ОТКАЗВАНЕ от договора при условията на чл.268 ал.1 ЗЗД. Игнорирани са своевременно направените с отговора на исковата молба възражения за редовността на отправеното с нотариалната покана изявление за разваляне на договора. Не е коментирано и извънсъдебното признание за полезността на извършените СМР, обективирано в нот.акт № 140/13.07.2020г. на нотариус с рег. № 513 на НК. От друга страна направеният от първостепенния съд извод за „дезаинтересованост“ и от двете страни от изпълнението на договора е в разрез със събрания доказателствен материал. Не става ясно от мотивите на съдебното решение как съдът е приел, че е налице отказ от договора, направен с исковата молба по реда на чл.268 ал.1 ЗЗД и какви са т.нар. основателни причини за това. Като неиздържан преценява извода на съда, че към 04.05.2018г. не е било започнало изобщо строителство. По отношение на представените от ищеца доказателства по допълнителната експертиза е била налице преклузия, която съдът не е констатирал служебно. Липсва коментар на съда досежно достоверността на датите на строителните книжа. Счита решението за неправилно и досежно осъдителната част за разноските. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което предявените срещу него искове бъдат отхвърлени.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който са релевирани доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните части  да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          Доказателствени искания не са направени.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

          Разбирането на въззивното дружество, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове въз основа на нетърсена от ищеца защита с основание чл.268 ал.1 ЗЗД  не налага преценка на дадената от съда правна квалификация на  претенциите на ищеца, нито даването на нова такава. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт окръжният съд е приел, че е сезиран с искане за връщане на платената част от уговореното възнаграждение по сключен между страните договор за покупко-продажба и строителство от 18.07.2016г. предвид РАЗВАЛЯНЕТО МУ в частта относно „възлагане на строителство“ на процесния обект – предприятие за производство на плодови сокове, склад и офиси. Предметът на втория главен иск е определен като право на ищеца да получи обратно от ответника платения задатък по същия РАЗВАЛЕН договор в съответната част. Дадената от съда правна квалификация на исковете съответства на предявената искова защита – чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.93 ал.2 пр.2 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД. Действително в мотивите съдът обсъжда дезаинтересоваността на двете страни от изпълнението на договора и правото на ищеца да се откаже от него, но това са само част от фактическите и правни съображения на съда при извеждане на окончателните му правни изводи. В диспозитива на решението си съдът се е произнесъл съобразно дадената от него правна квалификация на претенциите. Ето защо настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявени искове. Съображенията на въззивното дружество, изложени в жалбата, следва да бъдат разгледани по същество.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д    Е   Л    И   :

 

          НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 8 юни 2021г. от 15,00 часа, за която дата и час да се  призоват страните.

 

 

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: