Р Е Ш Е Н И Е
№66
гр. Хасково, 30.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и двадесет и трета година
в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №1239/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по
жалба от К.В.К., гражданка на *, с посочен адрес за
кореспонденция: ***, срещу Решение №УПХ
18/15.12.2022г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Решението се явявало
незаконосъобразно на основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, като
немотивирано, постановено при липса на материалноправните предпоставки за
издаването му и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. На първо място, от решението не ставало ясно кой, кога и в какво
качество е постановил същото. Тези съществени липси на основни реквизити
поставяли под съмнение валидността на този административен акт и водели до
неговата нищожност. Оспорващата сочи, че е родена в България, по-голямата част
от живота си прекарала в България, като до деветгодишната си възраст живяла в
гр. София и посещавала училище, до 12 години живяла и учила в *. Семейството ѝ от 1992г. до този момент
пребивавало легално в България. Баща ѝ починал през 2020г. в *. Сестра ѝ А.
К. била
българска гражданка, омъжена за българин. Брат ѝ Х. К. също бил български гражданин. Майка
ѝ Н.К. имала статут на легално пребиваващ в Р България
чужденец. Оспорващата сочи, че по време на престоя си в Р България винаги спазвала
законите и установения ред в страната. В същото време в Армения нямала нито
жилище, нито работа, нито близки, на които да може да разчита и ще бъде напълно
сама. Всички нейни близки били в България – майка, брат, сестра, племенници.
Твърди, че престоя ѝ в * ще бъде опасен за
живота и здравето ѝ. В решението било посочено, че не била подложена на
преследване по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ, поради което не били налице
субективния и обективния елемент на понятието „основателни опасения от преследване“.
Този извод бил необоснован и немотивиран. След като не живяла в Армения , нямала принадлежност към никаква
социална, политическа, религиозна група. На следващо място, не отговаряло на
истината изложеното в посочената в решението
справка №МД-824/13.12.2022г., че обстановката в Армения била спокойна.
Напротив, достатъчно било да се потърси информация в интернет, за да се разбере
за ескалиращия военен конфликт между Р Армения и Р Азербайджан в *, като последните военни действия били 13 септември
2022г. със стотици загинали, в това число и цивилни, и въпреки временното
примирие, опасността от военен конфликт между двете страни била много голяма.
Твърди се, че войната между Р Армения и Р Азербайджан безспорно ще постави под
заплаха живота и здравето на оспорващата, както се случвало с много във войната
между Русия и Украйна. Ситуацията около този военен конфликт представлявала
тежка и лична заплаха срещу живота на оспорващата, като както било посочено в
решението, не било необходимо да има доказателства , но в случая било
безспорно, че е налице военен конфликт между Р Армения и Р Азербайджан. В тази
връзка се коментира информация от електронната страница на Министерство на
външните работи. Сочи се, че решението било незаконосъобразно поради нарушение
на нормата на чл.8 ал.1 от ЗУБ. Причината да не желае да се върне в Армения
била заплахата за живота и свободата на оспорващата поради разрастващия се
конфликт с Азербайджан. При отказ за предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни
аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Това
задължение на административния орган произтичало от факта, че изпълнението му било законова
гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право
(non-refoulement) – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в
която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията
за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Доказателства
за сигурността на обстановката в Армения и липсата на необходимост от
международна закрила на търсещите убежище не били посочени в решението.
Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите,
свързани с личното положение на
молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от
преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход,
представлявало нарушение на чл.75 ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173 ал.2 във
вр. с чл.146 т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ, поради което решението следвало
да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне.
Навеждат се доводи, че справката на Дирекция „Международна дейност“ не
обсъждала в цялост обстановката в страната по произход на оспорващия. Не била
събирана допълнителна информация в тази връзка, а изводите били базирани изцяло
само на изготвената от Дирекция „Международна дейност“ на ответника ДАБ
справка. Самата справка не била обективна, този бланкетен подход противоречал на
методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към
Европейската комисия, публикувана на интернет страницата ѝ, изискваща
цялостен подход при преценката на
основанията за предоставяне на статут,
което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един
източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Във
визираната справка не били посочени източниците, въз основа на които била
изготвена. Административният орган в нарушение на принципите на истинност и
съразмерност по чл.7 и чл.6 от АПК не обсъдил в цялост дори съдържащата се в
справките фрагментирана информация и не положил усилия да събере допълнителна
информация от общодостъпни източници. Административният акт се явявал
немотивиран и следвало да бъде отменен. В решението освен факти, обстоятелства
и мотиви, липсвало посочване на правни основания от ЗУБ за постановяване на
отказ. Не била изпълнена и административната процедура, предвидена в ЗУБ, глава
VI, раздел II преди издаване на решението. Поради изложеното следвало да се
приеме, че оспореното решение е издадено при липса на съответните
материално-правни предпоставки, поради което следвало да бъде отменено. Моли се
да бъде отменено обжалваното решение и преписката да се върне на административния
орган за ново произнасяне.
Ответникът –
Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли към ДАБ при МС (В.
И.), чрез процесуален представител в съдебно заседание и в
представени писмени бележки по делото моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С молба рег.
№УП-25587/28.11.2022г. в ДАБ при МС, адресирана до Директора на РПЦ – Харманли,
жалбоподателката поискала да ѝ бъде предоставена международна закрила.
Искането е потвърдено с молба с вх. №7194 от 28.11.2022г., с рег.
№УП-25587/28.11.2022г. на ДАБ. На същата дата лицето е регистрирано с имената К.В.К.,
родена на ***г. в *, с постоянен адрес ***, етническа принадлежност – *,
религия – *, професия – ученичка, образование – *, *, документи за
самоличност – национален паспорт сер. AU №0662495, издаден от * на 29.03.2022 валиден до 29.03.2032.
На 14.12.2022г. с
кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ,
резултатите от което са отразени в Протокол с рег. №УП-2587/14.12.2022г. В хода
на производството жалбоподателката е заявила, че потвърждава казаното от нея
при попълване на регистрационния лист. Представила по време на регистрация
национален паспорт. Посочила, че има роднини в Европа. Майка ѝ и единият
от братята ѝ се намирали в България – Нели К., намирала се в България с
виза Д, постоянно пребиваване; Хамлет К., намирал се в България, с българско
гражданство. Заявила, че ходила в * два пъти. Първият
път бил през 2017г. заедно с майка си легално, където останали около една
година. Останали в жилище под наем. След това през 2018г. заминали за Русия,
където останали четири години. При престоя си в Русия ходила на училище и
живеели в град *, а последната година в гр. *. През месец март 2022г. легално се върнали в *, за да си подготви документи и да дойде в България.
Нямала близки в Армения. Знаела от майка си и баща си, че дошли през 1992г. в
България заедно със семействата си. Баща ѝ починал през 2020г. в Русия, от
рак. Баща ѝ бил арменец. Напуснала Армения заедно с майка си на
13.08.2022г. с автобус с редовно издадена българска виза, за Турция, оттам се
качили на автобус за България. На 14.08.2022г. влязла в Република България
заедно с майка си, легално с издадена виза за България, с автобус. Първоначално
живели в София, до деветгодишна възраст. Ходила на училище в София. След това
се преместили в гр. * и там ходила на училище. Там живели
две или три години. В момента живеели в гр. *.
Към настоящият момент не можела да учи, защото в документите ѝ за училище
имало грешка в месеца ѝ на раждане. Тези документи ѝ ги издали от
училището в Русия, в което учила. Заявила, че не е омъжена. Имала издадена виза
за България. Освен в България, не е подавала молба за закрила в друга държава.
Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга
държава. Посочила, че е арменка. Не е имала проблеми заради принадлежността си
към тази етническа група. Заявила, че е християнка. Не е имала проблеми заради изповядваната
от нея религия. Не членувала в политическа партия или организация. Нямала
близки в *. Баща ѝ починал, майка ѝ и единият ѝ
брат били в България и двете ѝ сестри се намирали в *. Не останали в *
с майка си, защото там нямали близки. България им липсвала. Тук по-лесно можели
да се видят с близките си отколкото в *. Към нея лично
нямало отправена заплаха. Не било оказвано насилие върху нея. Посочила, че не
иска да се връща в *, защото нямала близки хора, нямало
при кого да отиде и остане. Нямали дом, където да се прибере. Подала молба за
закрила, защото искала да получи българско гражданство.
С Решение №УПХ
18/15.12.2022г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата
за предоставяне на международна закрила на К.В.К. е била отхвърлена, на
основание чл.70 ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
По делото, като
писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Оспореното решение е
съобщено на жалбоподателката на 23.12.2022г., а жалбата е подадена на 29.12.2022г.,
следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ.
Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния
административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено
от компетентен орган – В. Ж. И., младши експерт в
Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед №
РД05-282/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е
надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните
основания за постановяването му.
Не се констатира при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е
неоснователно.
Оспореното решение е
издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно
чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила
се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за
международна закрила. В случая чужденката е регистрирана на 28.11.2022г., а
оспореният акт е издаден на 15.12.2022г. Съдът намира, че актът е издаден при
спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на
производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката
е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюираната на разбираем за нея език.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението са посочени както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо
приема, че на чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и
хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в
бежанската ѝ история, така и обстановката в страната ѝ на произход.
Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и
кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденката да
разбере мотивите на административния орган да ѝ откаже международна
закрила.
Съдът счита, че
оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и
основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените
в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай,
видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от
ЗУБ, същата е заявила, че не останали в Армения с майка си, защото там нямали
близки. България им липсвала. Тук по-лесно можели да се видят с близките си,
отколкото в Армения. От изложената бежанска история на жалбоподателката е
видно, че последната е живеела сравнително спокоен живот в *, не се установява срещу нея да е било осъществено
преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо
такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната
преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката и
достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне
на чужденката на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради
която К.В.К. е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле
на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на
бежанец. Жалбоподателката не навежда твърдения за наличие на опасения от
конкретни репресии, предприети спрямо нея или членове на семейството ѝ по
причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по
преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденката
преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ,
изразило се в действия измежду
посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и
обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни
опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденката от преследване по
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован.
Заявеното от последната не може да бъде свързано с нито една от посочените
причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че
оспорващата напуска, мотивирана единствено от съображения, които не са
релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за
правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на
молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9,
ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя
на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен
или вътрешен конфликт.
В разглеждания
случай търсещата закрила въобще не е навела като причина за напускането на
страната си по произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно
наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю
жалбоподателката не е направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и
изрично е заявила, че не е бил арестувана или осъждана, не е имала проблеми с
официалните власти.
Третата причина за
предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки
заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт,
съдът също не приема за налична по отношение на оспорващата.
За прецизност на
мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на
чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива
2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and
Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска
страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива
2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че
въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки
и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила
не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той
представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред
които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо
ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното
лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради
самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност
да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС
на европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай,
за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите,
изложени в Справка с вх. № МД-824/13.12.2022г. относно Армения на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на
правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник,
дирекцията изготвя и актуализира
аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно
цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията
му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ,
удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е
установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са
налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание
информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в
тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по
тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от
Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на
нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна
заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до
такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята,
че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална
опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
При подробен анализ
на Справка с вх. № МД-824/13.12.2022г., съдът намира, че на територията на Армения
не е налице въоръжен конфликт.
Сигурността на
държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ
орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на
решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното
положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия
убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
От актуалната
справка за положението в * става ясно, че
ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице
предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава.
В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган
правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като
неоснователна.
Не се установява да
са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният
орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на
жалбоподателката от преследване или реална опасност от тежко посегателство са
обективни. Обсъдена е обстановката в Армения, данните от справката на ДАБ
съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на
последния, че по отношение на жалбоподателката не са налице причини от
хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното,
съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за
законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да
бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.К., гражданин на *, против Решение № УПХ 18/15.12.2022г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: