№ 21963
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20251110111797 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Г. П. срещу „Топлофикация София“
ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи на дружеството следните суми:
697,37лева – цена за топлинна енергия, доставена в периода от месец
октомври 2011 г. до месец април 2014 г., и 105,34 – законна лихва върху
главницата за периода 30.11.2011 г. до 02.10.2014 г. – задължения по
изпълнителен лист от 11.06.2015 г. по частно гражданско дело № 56345/2014 г.
на Софийския районен съд, 74. състав.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
16.01.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение, не били искани
други изпълнителни действия. Едва на 13.01.2025 г. ответникът поискал
образуване на ново изпълнително дело под № 20258600400060 на частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) В. М.. Дотогава обаче били изминали много
години и вземането било погасено по давност.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Топлофикация София“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен, защото се основавал на твърдения за погасяване на вземането
по давност, а ответникът бил заявил извършване на изпълнителни действия на
20.11.2018 г., 29.08.2019 г. и 14.10.2021 г., като не била изтекла давността,
която била 5-годишна. Поради това иска отхвърляне на иска или прекратяване
на производството. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
разноските на ищеца.
В съдебното заседание ищецът чрез представителя си поддържа
предявения иск и навежда доводи, че няма данни поканата за доброволно
1
изпълнение да е връчена на „Интеграл транс“ ООД, както и за това, че
дружеството към 09.11.2021 г. е било работодател на ищеца. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски и представя списък на
разноските. Ответникът се чрез представителя си моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски и представя списък на разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 41 – 42 по делото)
съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че срещу ищеца
в полза на ответника е издаден Изпълнителен лист от 11.06.2015 г. по частно
гражданско дело № 56345/2014 г. на Софийския районен съд, 74. състав; че
ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело № 20258600400060
на ЧСИ В. М..
Съгласно представения на лист 66 от делото изпълнителен лист на
11.06.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в полза на ответника по частно гражданско дело № 56345/2014 г. по описа на
Софийския районен съд, 74. състав, срещу ищеца е издаден лист за следните
суми: 697,37 лева – главница за предоставена от дружеството топлинна
енергия през периода от месец октомври 2011 г. до месец април 2014 г., ведно
със законната лихва от 17.10.2014 г. до изплащане на вземането; 105,34 лева –
лихва за периода 30.11.2011 г. – 02.10.2014 г., и 325 лева разноски по делото.
Съгласно представена на лист 65 от делото молба, на 15.11.2018 г.
ответникът е поискал от ЧСИ Н. М. да бъде образувано изпълнително
производство и да бъдат предприети изпълнителни действия за събиране на
вземането от ищеца, като е представил изпълнителния лист, описан в
последния абзац.
Съгласно представено на лист 74 по делото запорно съобщение, на
20.11.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „Уникредит
Булбанк“ АД, като запорното съобщение е получено от банката на 22.11.2018
г.
Съгласно представена на лист 82 от делото молба, на 29.08.2019 г.
ответникът е поискал от съдебния изпълнител налагане на запор върху
трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника. С разпореждане от
02.09.2019 г. (представено на лист 83 по делото) е насрочен опис на
движимите вещи на ищеца.
Съгласно представена на лист 90 от делото молба, на 14.10.2021 г.
ответникът е поискал по изпълнителното дело налагане на запор върху
банковите сметки, възнаграждението по трудови договори и опис на
движимите вещи на ищеца.
Съгласно представена на лист 91 от делото справка от Регистъра на
уведомленията за трудови договори и уведомленията за промяна на
работодател, към 09.11.2019 г. ищецът е заемал длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“ в дружеството „Интеграл транс“ ООД.
2
Съгласно представено на лист 93 от делото запорно съобщение на
09.11.2021 г. ЧСИ Н. М. е наложил запор върху вземането за трудовото
възнаграждение на ищеца от „Интеграл-транс“ ООД. Съгласно разписка на
лист 95 съобщението до „Интеграл-транс“ ООД е върнато като непотърсено.
Съгласно представено на лист 97 от делото Постановление, на
14.03.2024 г. ЧСИ Н. М. е прекратил изпълнителното производство срещу
ищеца на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно представена на лист 37 от делото молба на 08.01.2025 г.
ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е поискал образуването на
изпълнително производство и налагането на запор върху банковите сметки на
ищеца, като е представил изпълнителния лист, описан по-горе.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439, ал. 1
ГПК.
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу ищеца има
допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се уважава, ако
от издаването на този титул са изминали повече от пет години (според двете
страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с
предявяване на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.
Спорно по настоящото дело е дали вземанията по изпълнителен лист от
11.06.2016 г. по частно гражданско дело № 56345/2014 г. на Софийски районен
съд, 74. състав, срещу ищеца са погасени по давност или не, като според
ищеца за период по-дълъг от пет години след последното валидно
изпълнително действие не са предприемани други такива.
За установяване дали вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност съдът намира, че в случая следва да се даде отговор на
въпроса в какъв срок се погасяват същите, а едва след това да се разгледат
фактите, които спират и прекъсват давността.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата 5-годишна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед се ползва със
сила на присъдено нещо. Независимо от обстоятелството, че заповедта се
отнася до вземания за периодични плащания и за лихви, същата се приравнява
на влязло в сила решение, в който случай давността е всякога пет години. В
този смисъл виж следните актове на ВКС – Определение № 29/20.01.2022 г. по
гражданско дело № 720/2021 г., IV ГО; Определение № 214/15.05.2018 г. по
гражданско дело № 1528/2018 г., IV ГО; Решение № 37/24.02.2021 г. по
гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО; Решение № 50099/28.11.2023 г. по
гражданско дело № 3614/2020 г., III ГО; Решение № 50121/21.12.2023 г. по
гражданско дело № 3034/2020 г., IV ГО.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на гражданската и
3
търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по изпълнителните дела давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. След
прекъсване на давността започва да тече нова давност за вземането.
Съгласно установената съдебна практика в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител или друг
орган – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността, и то
прекъсва давността, но тя е свързана с поведението на кредитора и не се влияе
от други лица. Затова, ако искането на кредитора е направено своевременно,
но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа по
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става с
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизане в сила на постановлението за
възлагане. В този смисъл вж. и ВКС, например в Решение № 37/24.02.2021 г.
по гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО.
С оглед събраните по делото доказателства твърденията на ищеца, че 5-
годишната погасителна давност за вземането е изтекла, се явяват
неоснователни. От представените доказателства по делото съдът приема, че
давността за погасяване на вземанията, е започнала да тече от влизане в сила
на заповедта за изпълнение, което предвид липсата на други данни по делото,
съдът приема, че е най-късно на 10.06.2015 г. След това давността е
прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително
производство и предприемане на конкретни изпълнителни действия на
15.11.2018 г. (в резултат на която на 20.11.2018 г. е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца). На 29.08.2019 г. давността отново е прекъсната с
подаването на молба за насрочване на опис на движимите вещи, собственост
на ищеца и последващото насрочване на такъв с разпореждане на съдия
4
изпълнителя. Давността е прекъсната и с подаването на молба за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 14.10.2021 г., тъй като
такъв не е наложен поради причини, които не зависят от волята на ответника
(в този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. по
гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО). Поради това, че от последното
действие, което прекъсва давността до предявяване на исковете, предмет на
настоящото производство на 27.02.2025 г. е изтекъл срок по-кратък от пет
години, вземанията по издадения изпълнителен лист не са погасени по
давност.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира такива за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева, които ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. П. иск с правна квалификация чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „Топлофикация
София“ ЕАД, че Д. Г. П., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл.**,
вх. *, ет. *, ап. *** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите от
697,37 лева (шестстотин деветдесет и седем лева и тридесет и седем
стотинки) – цена за топлинна енергия, доставена в периода от месец октомври
2011 г. до месец април 2014 г., и 105,34 лева (сто и пет лева и тридесет и
четири стотинки) – законна лихва върху главницата за периода 30.11.2011 г. до
02.10.2014 г. – задължения по изпълнителен лист от 11.06.2015 г. по частно
гражданско дело № 56345/2014 г. на Софийския районен съд, 74. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. П., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. ***, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 100 лева (сто лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5