Решение по дело №741/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 389
Дата: 15 октомври 2018 г. (в сила от 27 февруари 2019 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20185140100741
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 15.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Елеонора Г. като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 741 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Делото е образувано по предявени по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 т.1 от ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване, установителни по характера си, искове с правна квалификация чл.318 и сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, от ищеца „ДД Бодуров“ ООД, гр.Кърджали, срещу ответницитеУстра-Холдинг“ АД гр.Кърджали и ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали, съдружници в посоченото дружество. Представена е към исковата молба справка-регистър Булстат, че ответниците по предявените установителни искове са съдружници в ОбединениеКърджали 2017“ –Дружество по ЗЗД с код по Булстат ***. Цената на всеки от исковете за парични вземания за неплатена цена по договори за продажба е съответно 5 597.60 лв. и 3 089.60 лв., а на исковете за обезщетения за забава на цената е 308.51 лв. и 157.39 лв., и съгласно чл.69, ал.1 т.1  от ГПК, вр.  чл.104 т.4, вр. чл.103 от ГПК обуславя компетентност за разглеждане на делото от настоящия съд като първа инстанция.

Претендира се да се установи спрямо ответниците съществуване на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед N 287/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 598/2018г. на РС-Кърджали.Заповедта е издадена срещу длъжника ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“  със седалище и адрес на управление ***, който не е идентичен с посочените по предявените искове ответници-търговци, които са съдружници в същото.Заповедта е възразена от упълномощения от съдружниците в гражданското дружество техен представител.Подаденото така възражение от името на всички членове на неправосубектната общност чрез упълномощения техен представител е породило действие и те са процесуално легитимирани като ответници по предявения иск за съществуване на вземането.В този смисъл Определение N 864/20.11.2014г. по ч.гр.д. N 6617 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о., което съдът съобрази при преценка допустимостта на предявените искове, така както и Определение N 37/16.01.2015г. по ч.гр.д. N 7313 по описа за 2014г. на ВКС, III г.о. и Решение/опр./ N 895/19.12.2014г. по дело N 5793 по описа за 2014г. на ВКС, III г.о., че няма основание исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК да бъде прекратено, и конституирането на съдружниците да се отказва поради констатация, че като легитимирани лица те не са били посочени в заповедта за изпълнение.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че ответниците са учредили посоченото дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД и със същото ищецът е установил търговски отношения по продажба на стоки, с издаване на фактура в деня на получаването им, сумата по която се плаща по банков път, но не и по процесните фактури, по които задълженията не са изпълнени, за плащане цената на строителни материали в общ размер от 8 687.20 лв., от които  5 597.60 лв. по Фактура N **********/27.09.2017г. и 3 089.60 лв. по Фактура N  **********/12.10.2017г.. С неплащането на цената на продадените стоки, дружеството по ЗЗД изпада в забава и дължи обезщетение върху всяка една цена от деня на издаване на фактура за продажбата и до 12.04.2018г.-дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, в общ размер от 465.90 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК на 12.04.2018г. Издадената по ч.гр.д. N 598/2018г. на РС-Кърджали заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на посочените парични вземания е възразена от дружеството длъжник, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за същите. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и сочи, че в деня на получаване на стоките по процесните фактури, е издавана стокова разписка, и на база подписани стокови разписки е издавана след няколко дни фактура, представяйки стокови разписки с писмена молба, в която допълва твърденията си във връзка с оспорванията на ответника, а именно: 1.стоката по  Фактура N **********/27.09.2017г. е закупена и получена по няколко стокови разписки, в деня на издаване на съответната разписка-на 27.09.2017г. по  Стокови разписки N N **********/27.09.2017г., N  **********/27.09.2017г. и N  **********/27.09.2017г., на 25.09.2017г. по Стокова разписка N  **********/25.09.2017г., и на 21.09.2017г. по Стокова разписка N  **********/21.09.2017г., като с протокол за връщане на стоки, на 20.12.2017г. са върнати на ищеца стоки/31 бр. торби по 30 кг. ръчна мазилка Сава/, за което е издадено Кредитно известие N **********/20.12.2017г. към горепосочената фактура, и 2. стоката по  Фактура N 0000012404/12.10.2017г. е закупена и получена по няколко стокови разписки, в деня на издаване на съответната разписка-на 12.10.2017г. по  Стокова разписка N **********/12.10.2017г., на 09.10.2017г. по Стокова разписка N  **********/09.10.2017г., на 05.10.2017. по Стокова разписка N  **********/05.10.2017г., на 06.10.2017г. по Стокова разписка N **********/06.10.2017г., на 04.10.2017г. по Стокови разписки NN **********/04.10.2017г. и **********/04.10.2017г., на 02.10.2017г. по Стокова разписка N **********/02.10.2017г. и на 29.09.2017г. по Стокова разписка N **********/29.09.2017г..

Ответниците „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали и ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали с общ  отговор по чл.131 от ГПК оспорват исковете  и съществуването на задължение към ищеца по процесните фактури, както и, че е налице идентичност между вземането, за което е издадена възразената заповед за изпълнение на парично задължение и вземането, претендирано с предявения установителен иск, с оглед датата от която се претендира законна лихва и сумата върху която се претендира същата, при възражение, че невярно е твърдението, че фактура за доставки на стоки ищецът издава на ответника при самата доставка,  и при възражение, че стоките са реално получени, не са налични съпътстващи фактурите документи за реалност на доставките, фактурите не отговарят на изискванията на ЗСч., и осчетоводяването на фактура при липса на доставка не означава дължимост на цената на доставката.Възразяват и, че в счетоводството на ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“ са получени фактури, издадени от ищеца, със същия номер и дата като процесните, но с различно съдържание.Молят за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу исковете

В съдебно заседание ответникът ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали като физическо лице търговец не се явява и не се представлява.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед N 287/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 598/2018г. на РС-Кърджали, е разпоредено ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“ гр.Кърджали да заплати на кредитора „ДД Бодуров“  ЕООД гр.Кърджали сумата 9 153.10 лв., от които 8 687.20 лв. главница, произтичаща от неизпълнено парично задължение по фактура N **********/27.09.2017 г. за сумата в размер на 5 845.50 лв. и Фактура N **********/12.10.2017 г. за сумата в размер на 3 089.60 лв., лихва за забава в размер на 308.51 лв. върху главницата от 5 845.50 лв. за периода от 27.09.2017 г. до 12.04.2018 г. и лихва за забава в размер на 157.39 лв. върху главницата от 3  089.60 лв. за периода от 12.10.2017 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 8 687.20 лв., считано от 13.04.2018  г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 843.06 лв., от които 183.06 лв. внесена държавна такса и 660 лв. адвокатско възнаграждение. В същата е посочено, че ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017”, и „ДД Бодуров“ ЕООД гр.Кърджали/ с предишно наименование „Семат“ ООД/ са били в договорни отношения, по силата на които заявителят е извършил доставка на строителни материали на обща стойност 8 687.20 лв., за което е съставил горепосочените фактури, но въпреки постигната договорка купувачът да заплати стойността на материалите в деня на издаване на съответната фактура, същият не е престирал задължението си, и с оглед забавеното изпълнение на парично задължение се претендира и лихва за забава върху всяко едно забавено плащане по съответната фактура.

С исковата молба са представени Фактура N **********/27.09.2017г. за сумата 5 845.60 лв. и Фактура N  **********/12.10.2017г. за сумата 3 089.60 лв., с посочен получател ОбединениеКърджали 2017“ с код по Булстат ***. и изпълнителСемат“ ООД гр.Кърджали, понастоящем преобразувано на „ДД Бодуров“ ЕООД съгласно вписвания в ТР, за продадени от ищеца на ответника стоки, както и Кредитно известие N **********/20.12.2017г. за сумата 248 лв., издадено към  Фактура N **********/27.09.2017г., както и дневник на продажбите, които фактури и кредитно известие са копие и не са подписани от страните по тях, а от представения дневник за продажби не се установява да изхожда от предприятието на ищеца, в частност от счетоводството му.

В съдебно заседание от ищеца са представени Фактура N **********/27.09.2017г. за сумата 5 845.60 лв., ведно с Кредитно известие N **********/20.12.2017г. за сумата 248 лв., и Фактура N  **********/12.10.2017г. за сумата 3 089.60 лв., подписани от издателя им, които съответстват на представените от ответниците с отговора на исковата молба фактури, които те твърдят, че са получени в счетоводството на ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“.

Между Фактура N **********/27.09.2017г. за сумата 5 845.60 лв., представена с исковата молба, неподписана,  и фактурата с идентичен номер и дата, представена в съдебно заседание, подписана за ищеца, е налице идентичност относно издателя, получателя, стойност на сделката без ДДС и стойност на сделката с ДДС, датата на данъчното събитие/плащането-27.09.2017г., начинът на плащане-по банка, наименованието на стоките, количеството на  стоките, единичната цена на стоките, изключая тези по позиции 1, 3, 4, 5, 6 и 8, но от и след стохилядната след десетичната запетая на цената, както и е налице идентичност в общата стойност на стоките, изключая тези по позициии 4 и 5 в стотната след десетичната запетая на цената, както и посочването/подредбата/ на стоките по позиции.Налице е идентичност между представеното с исковата молба неподписано кредитно известие N **********/20.12.2017г. към фактурата от 27.09.2017г. и подписаното за ищеца кредитно известие с идентичен номер и дата, представено в съдебно заседание.  

Между Фактура N  **********/12.10.2017г. за сумата 3 089.60 лв., представена с исковата молба, неподписана, и фактурата с идентичен номер и дата, представена в съдебно заседание, подписана за ищеца, е налице идентичност относно издателя, получателя, стойност на сделката без ДДС и стойност на сделката с ДДС, датата на данъчното събитие/плащането, начинът на плащането-по банка, наименованието на стоките, количеството на стоките, единичната цена на  стоките, изключая тези по позиция 2 и 7, но от и след стохилядната след десетичната запетая на цената, както и е налице идентичност в общата стойност на стоките, изключая същите две позиции  в стотната след десетичната запетая на цената, както и подредбата на стоките по позиции.

Подредбата на стоките в различни позиции във фактурите, представени към исковата молба, и тези с идентичен номер и дата, находящи се при страните,  се обяснява от вещото лице по ССчЕ- ищецът работи със счетоводен програмен продукт, който в зависимост от зададения критерий представя издадена фактура по множество начини, т.е. с различна подредба на позициите на стоките, когато са повече от една като вид артикул.Фактурите по номер, дата на издаване, вид на стоките и цена, са осчетоводени от страните като доставчик и получател, при получателя са налични оригинали на същите, идентични с копията при ищеца.Идентичността е относима към осчетоводените от страните фактури, съдържанието на които не се различава от това на приложените към исковата молба фактури, освен разместването на стоките по позиции и посочените стойности след десетичната запетая. Същите са на обща стойност 8 687.72 лв.-  Фактура N **********/27.09.2017г. на стойност 5 845.60 лв.  с издадено Кредитно известие N **********/20.12.2017г. на стойност 248 лв., с която е намалена стойността за плащане, и дължима по фактурата е сумата 5 597.60 лв., и Фактура N  **********/12.10.2017г. на стойност 3 089.60 лв., които при ищеца са осчетоводени като приходи от продажба на материали, изписани от склада му с включен съответно като дължим данък ДДС по тях в справка декларациии за ДДС, дължимо от ищеца, с подадени данни в ТД на НАП Пловдив-офис Къджали от 10.10.2017г. и от 11.11.2017г., като дължимият ДДС е преведен в приход на републиканския бюджет.Фактурите и кредитното известие са осчетоводени от „Обединение Кърджали 2017“ като разходи за материали и покупки с право на данъчен кредит и като задължение за доставени строителни материали, с подадени съответно данни в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали на 16.10.2017г. и на 14.11.2017г., а кредитното известие на 15.01.2018г., като записванията в посоченото дружество по ЗЗД осчетоводяват реална доставка –директно осчетоводяване на  разходи за материали по сметка 601, която впоследствие е закрита, а разходите са отнесени по сметка 611 като разходи за обекта, в който са вложени материалите.И двете фактури са включени в дневниците за покупки съответно за м.септември и м.октомври 2017г. и справки –декларация по ЗДДС за тези данъчни периоди, с подадени данни в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, на 16.10.2017г. и на 14.11.2017г., като Кредитното известие за сумата 248 лв. е включено в дневника за покупки и справка декларация за данъчен период м.декември 2017г., с подадени на 15.01.2018г. в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, данни, и по същите е упражнено правото на данъчен кредит за съответния данъчен период, без по същите да са извършени плащания, които да са осчетоводени от страните по тях.Законната лихва върху дължимите по фактурите стойности, считано от деня, следващ издаването на всяка фактура, и до 11.04.2018г. включ. е 465.92 лв., а до 12.04.2018г. включ. е 468.33 лв., от която по първата 318.29 лв. върху дължима сума 5 845.60 лв. и за периода от 28.09.2017г. до 11.04.2018г., а за периода до 12.04.2018г. включ. е 319.91 лв., като експертизата отчита и приспада законната лихва върху сумата 248 лв. по кредитно известие от 20.12.2017г.; а по втората фактура и върху дължима сума от 3 089.60 лв. законната лихва 155.35 лв. за периода 13.10.2017г. до 11.04.2018г. включ., и 156.21 лв. до 12.04.2018г. включ.

Неоспореното от страните заключение на ССчЕ след изслушването на вещото лице в съдебно заседание установява реална доставка на стоките по процесните фактури от ищеца на дружеството по ЗЗД, в което ответниците са съдружници, което не само, че осчетоводява стоките като получени по сметка, отчитаща разходите му за материали, но при влагане на същите по обекти, закрива първата сметка, и влагането на стоките по обекти осчетоводява по съответна за това сметка, наред с включването на процесните фактури в дневник за покупки, справки деларации за ДДС, в т.ч. с подадени данни в данъчната администрация за съответния данъчен период, възползвайки се от правото си на данъчен кредит, без да извършва плащания на стоките по процесните фактури към изготвяне на заключението и към приключване на съдебното дирене по делото, при което изцяло са дължими са претендираните от ищеца главници, представляващи цена по търговски продажби, със забележка, че дължимата по фактурата от 27.09.2017г. сума от 5 597.60 лв., посочена за дължима и в заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК, неправилно е посочена в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК като 5 845.50 лв., без това да се е отразило на общата дължима по двете процесни фактури сума, посочена правилно в заповедта по чл.410 от ГПК като 8 687.20 лв.

Наличието на трайни търговски отношения между страните, в частност между ищеца и Обединение „Кърджали 2017“ като дружество по ЗЗД, се установява от ангажираните от страните гласни доказателства- показанията на св.С.М. и на св. А.В..Същите установяват начина на заявяване на стоките, получаването им от склада на ищеца, с издаване на три екземпляра на стокови разписки, два от които, подписани, остават за продавача ищец и работниците в склада на ищеца, предаващи стоките, и един, неподписан, остава за получателя на стоката-техническия ръководител на обекта, за който са заявени стоките, или негов представител, като в по-късен момент се издава фактура за продадените стоки, която се изпраща от ищеца на получателя, ведно с подписания екземпляр от стоковата разписка за продавача,  като последното се потвърждава и от разпита на вещото лице в съдебно заседание, че в ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“ към фактурите са налични стокови разписки, каквито подписани за това дружество, не са налични при ищеца.От показанията на свидетелите се установява, че при предаване на стоките, които се получават от представител на купувача, който ги транспортира до съответен обект, не се издава фактура, а такава се издава впоследствие, както и, че фактура се издава само след предадена от склада на продавача стока на получателя.Teзи показания съответстват на начина на оформяне на процесните фактури и осчетоводяването им от страните по тях-без включена транспортна услуга и без отразено авансово плащане, което ако е в брой, следва да се придружава с фактура и касова бележка, като безспорно се установява, че продадени строителни материали се извозват с транспорт на купувача след получаването им по стокови разписки, каквито са представени по делото, и материалите по тях съответстват на тези по фактурите, като посоченото в тях плащане в брой не се установява по делото и не се твърди от ответниците с отговора на исковата молба, при което възражението за това в хода на делото е неоснователно, тъй като получателят на стоките осчетоводява разхода за стоките като задължение към доставчика.Наред с това, след осчетоводяване на фактурите, получателят на стоките по тях не отправя покана до доставчика за изпълнение на задължението му за реално предаване на стоките по тях, нито релевира възражение за неизпълнение на договора или за едновременно изпълнение на задължения по него. 

С оглед на така установените обстоятелства, неоснователни са възраженията на ответниците, че не е налице идентичност между вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, и вземането, претендирано с предявения установителен иск, изключая датата от която се претендира законна лихва върху дължимите по процесните фактури суми, тъй като в заповедното производство такава е присъдена от 13.04.2018г..Основателно е възражението на ответниците, че фактура за доставки на стоки ищецът не издава при самата доставка,  и неоснователно е възражението им, че стоките не са реално получени.Ищецът признава, че фактура за продадени стоки се издава след изписването им от склада му по стокови разписки и получаването им от купувача, и при разпита на вещото лице се установи, че към процесните фактури при Обединение „Кърджали 2017“ са налични стокови разписки, каквито получават от ищеца представителите на купувача съгласно показанията на свидетелите.

В съдебната практика е прието, че първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото.При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.Когато фактурата не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.301 от ТЗ.Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване.С Решения N 198/13.05.2016г. по т.д. N 2741/2014г. и N 121/21.07.2016г. по т.д. N 3210/2015, I т.о., ВКС, по правния въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по покупко-продажба от купувача, включването й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от купувача относно факта на приемането на стоките, предмет на договора за покупко-продажба, по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, е прието, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода/респ. предаването им. Ответниците се позовават на възприетото в Решение N 46/06.04.2017г. по гр.д. N 60140/2016г. на ВКС, I г.о., но същото е постановено при различна фактическа обстановка-при твърдения, че фактура за стоките е съставена преди доставката по търговска продажба на дървесина, за която законът регламентира специален режим за транспортиране с превозен билет/чл.211 и чл.213 от ЗГ/, доказващ реалното доставяне на вещта.Неотносимо е позоваването и на възприетото в Решение N 62/25.06.2009г. по т.д. N 546/2008г на ВКС, II т.о., също постановено при различна фактическа обстановка относно търговска продажба с екпедиционни бележки въз основа на които са издадени от доставчика фактури, които не са осчетоводени от доставчика, който при узнаване на тези обстоятелства възразява за липса на представителна власт по получилите стоката.   

При липса на друго основание на което ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“ да получи и да осчетоводи фактурите за продажба на строителни материали, родово определени по своята правна характеристика вещи, по които ищецът претендира, че има вземане, като удостоверяващи търговски продажби, начинът на осчетоводяване на фактурите от купувача по тях и доказаната от гласните доказателства практика по предаване от продавача на купувача  на вещи при продажбата им, то са доказани търговските продажби между страните по процесните фактури, които по номер, дата и стойност, доставчик и получател, съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. N 598/2018г. на РС-Кърджали, при което исковете за съществуване на вземане на ищеца за плащане цената по търговските продажби, оформени с Фактура N *********/27.09.2017г. и Фактура N **********/12.10.2017г. за сумите съответно 5 597.60 лв. и 3 089.60 лв. са доказани и подлежат на уважаване, тъй като съгласно чл.357 и сл. от ЗЗД съдружниците в гражданското дружество отговарят за задълженията му по арг. на правилото, че печалбите и загубите на гражданското дружество се разпределят между съдружниците съразмерно на техния дял, като разпределението е въпрос на вътрешни отношения между съдружниците.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, в случая на датата, посочена във всяка фактура, съответстваща на деня на издаването й, и изпада в забава от следващия ден съгласно чл.84, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, съответно за периодите от 28.09.2017г. и от 13.10.2017г., и до окончателното плащане на цената, като за периодите до 12.04.2018г., използвайки лихвен калкулатор на НАП, законната лихва за забава върху сумата 5 597.60 лв. възлиза на 304.34 лв. за периода от 28.09.2017г. до 12.04.2018г., а върху сумата 3 089.60 лв. възлиза на 156.21 лв. за периода от 13.10.2017г. до 12.04.2018г., до които размери се уважат акцесорните искове на основание чл.294, ал.1 от ТЗ, и се отхвърлят за разликата  до пълния им предявен размер съответно от 308.51 лв. и 157.39 лв., както и за законна лихва за деня на издаване на фактури за продажбите, който ден в същите е посочен като ден за плащане на цената на стоките по тях, като законна лихва върху дължимата цена се приеме за дължима от 13.04.2018г. и до окончателното й плащане в съответствие с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С оглед крайния изход на делото и в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете както по настоящото, така и по заповедното производство, а ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.По настоящото производство ищецът прави разноски от 1 349.42 лв., от които 264.42 лв. за държавна такса, 125 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 960 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 1 348.63 лв..По заповедното производство ищецът прави разноски от 843.06 лв., от които 183.06 лв. за държавна такса и 660 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 842.57лв..По настоящото производство ответникът „Устра –Холдинг“ АД прави разноски от 1 302.20 лв., от които 125 лв.  за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1 195.20 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на  0.76 лв. Разноски от ответника ЕТ Капител-П.С.” не са доказани и не му се следват. Ищецът има право на разноски и в обезпечителното производство с оглед крайния изход на настоящото дело, в рамките на което е допуснато обезпечение на исковете-т.5 ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС.Представени са доказателства за образувано въз основа на издадените по делото обезпечителни заповеди изпълнително дело N 20189020400319 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Кърджали и доказателства за разноски в същото от 1 168 лв., както и такива в настоящото производство-10 лв. за обезпечителни заповеди и 360 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното частно производство по чл.396 от ГПК, или общо 1 538 лв., от които ищецът   има право на     1 537.10 лв., които се възложат в тежест на ответниците.  

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., и ЕТ Капител-П.С.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с физическо лице търговец П.Г.С., като съдружници в Обединение „Кърджали 2017“-Дружество по ЗЗД, с код по Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.С.Х., представляваща Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, съществуване на вземане на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д. Д.Б., за сумата 9 147.75 лв., от което 5 597.60 лв. неплатена в срок цена на продадени стоки/строителни материали/ по Фактура N **********/27.09.2017г.,  3 089.60 лв. неплатена в срок цена на продадени стоки/строителни материали/ по Фактура N  **********/12.10.2017г., 304.34 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 5 597.60 лв. за периода от 28.09.2017г. до 12.04.2018г.,  156.21 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 3 089.60 лв. за периода от 13.10.2017г. до 12.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумите 5 597.50 лв. и 3 089.60 лв., считано от 13.04.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата над сумата 9 147.75 лв. и до пълния му размер от 9 153.10 лв., представляваща разликите над сумата 304.34 лв. до сумата 308.51 лв. и над сумата 156.21 лв. до сумата 157.39 лв. за обезщетения за забава върху сумите съответно 5 597.60 лв. и 3 089.60 лв., както и Отхвърля иска по чл.422, ал.1 от ГПК за обезщетение за забава за деня 27.09.2017г. върху сумата 5 597.60 лв. и за обезщетение за забава за деня 12.10.2017г. върху сумата 3 089.60 лв., за което вземане е издадена Заповед N 287/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 598/2018г. на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., и ЕТ Капител-П.С.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с физическо лице търговец П.Г.С., като съдружници в Обединение „Кърджали 2017“-Дружество по ЗЗД, с код по Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.С.Х., представляваща Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, да заплатят на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д. Д.Б., сумата 1 348.63 лв., представляваща разноски по настоящото делото, сумата 842.57 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 598/2018г. на Районен съд-Кърджали, и сумата 1 537.10 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство по изп. дело N 20189020400319 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Кърджали.

ОСЪЖДА "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д. Д.Б., да заплати на  Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., сумата 0.76 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  Съдия: