Решение по дело №782/2020 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е  № 208

гр.София , 12.12.2022 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С.ският районен съд, втори състав в публичното заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                     

                                       

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 782/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът Л. Л. Л. *** е предявил срещу ответника П.В. *** обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС-за осъждане на ответника да предаде на ищеца собствеността и владението на неправомерно заградена от ответника част с площ от 950 кв.м.от собствен на ищеца имот с идентификатор № 65231.917.*** по кадастралната карта на гр.С. ,в местността „Б.“ и иск с правно основание чл.59 ,ал.1от ЗЗД-за заплащане на обезщетение вместо наем в размер на 50 лева месечно, считано от датата на нотариалната покана /23.10.2019 год./ до дата на предявяване на иска в общ размер на 600 лева ,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът Л.Л.Л. сочи ,че е собственик на основание покупко-продажба на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр.С.,местността „Б.“, представляващ незастроен поземлен имот с идентификатор № 65231.917.884, с площ по кадастрална карта от 1179 кв.м.,с трайно предназначение земеделска територия, с начин на трайно ползване –ливада, с предходен идентификатор № 65213.917.658,при граници и съседи:поземлени имоти с идентификатори № 65231.917.659, № 65231.917.595 и № 65231.917886.

Ищецът сочи ,че е с нотариален акт № 60,том 3, рег.№ 5441 ,дело№ 431/2020 год. на нотариус М. Х. е признат за собствник на процесния имот.

Твърди се ,че ответникът П.В.Х. е собственик на съседния поземлен имот от западната страна на имота на ищеца с идентификатор № 65231.917.886., който неправомерно е оградил имота си,като е навлязъл в имота на ищеца с площ от около 950 кв.м.

Ищецът твърди ,че неколкократно е молил устно ответника да постави оградата на правилното място и освободи заградената част от имот му,като 23.10.2019 година е изпратил на ответника нотариална покана с това искане.Въпреки това ответникът не е измести оградата на правилното й място и неправомерно владее по-голямата част от площта на собствения на ищеца имот.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв.Т. е представил писмен отговор ,в който е изразил становище за допустимост ,но за неоснователност на предявените искове и е изложил подробни съображения.

В с.з. ищецът Л. Л. Л. поддържа предявените искове.

Ответникът П.В.Х. лично и с пълномощника си адв.Т. оспорва предявените искове и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 60, том 3, рег.№ 5441,дело № 431 от 16.09.2020 година на нотариус М.Х.с район на действие РТ-С. ,Л.Л.Л. е признат за собственик на следния недвижим имот ,находящ се в землището на гр.С. ,община С. ,в местността „Б.“, представляващ незастроен поземлен имот с идентификатор № 65231.917.884, с площ по кадастрална карта в размер на 1179 кв.м.,с трайно предназначение земеделска територия ,с начин на тройно ползване –ливада с предходен идентификатор № 65231.917.658,при граници и съседи на имота по скица :поземлени имоти с идентификатори № 65231.917.659, № 65231.917.595 и № 65231.917.886.

По делото е представена скица на поземлен имот № 15-540331/02.08.2018 година  на СГКК-С. област на поземлен имот с идентификатор № 65231.917.884.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 58, том 2 , рег.№ 3268, дело № 244 от 07.07.2016 година на нотариус М.Х.с район на действие РС-С. ,Х.П.Т., Т. П. Л. ,Л. Н. Л. ,А. П. Х., В. П. Х. и М. М. Х. ,са продали на П.В.Х. следния свой съсобствен недвижим имот ,находящ се в гр.С.,в местността „Б.“,представляващ незастроен поземлен имот с идентификатор № 65231.917.886,с площ по кадастрална карта в размер на 1584 кв.м.,с трайно предназначение земеделска територия ,с начин на трайно ползване –ливада ,стар идентификатор № 65231.917.69,при граници и съседи ,орисани в нотариалния акт.

По делото са представени:Протокол за трасиране и кординиране на поземлен имот с идентификатор № 65231.917.886 по кадастралната карта на гр.С. от 07.11.2019 год. ;Скица на поземлен имот № 15-49317/07.02.2017 год. на поземлен имот с идентификатор № 65231.917.886;нотариален акт за собственост на недвижим имот № 13, том 3, рег.№ 5184 ,дело № 384 от 2016 год. на нотариус М. Х.;Молба-декларация от 28.10.2016 год.

По делото е представена нотариална покана от Л.Л.Л. до П.В.Х. ,връчена на 23.10.2019 година от нотариус С. Х.

От показанията на разпитания свидетел Г. П. П. се установява ,че ищецът има празно дворно място с площ от около 800 метра в местността „Б.“,в което има един павилион железен и кошери. Дворното място е оградено с паянтова ограда.,с тръни и паднала бодлива тел.Свидетелят заявява ,че не познава ответника ,но под дворното място на ищеца има заграден парцел с селена прозира ограда.Според свидетеля оградата между имота на ищеца и имота на ответник е изместена с 20 метра в посока изток.

В показанията си свидетелят Д. А. К. заявява ,че имотът на ответника се намира в местността „Б.“, заграден с телена ограда с железни колове .Представлява дворно място с построена в него сграда – обор, с голяма площ .Не може да посочи точно площта на имота. От дете помни ,че дядото на ответника е заградил имота .Сочи ,че ищецът никога не е имал имот в местността „Б.“.

От показанията на свидетеля Д. С. П. се установява ,че с ответника са съседи.Познава го повече от 10 години.Не познава ищеца. Имотът представлява дворно място с построена в него стопанска сграда –краварник и къща –малка постройка за живеене ,сеновал и гараж/бетонна клетка/Площта на имота е около един декар, намира се в местността „Б.“.Имотът е ограден.Оградата е поставена преди около 2,3 години. След поставяне на оградата ответникът е извикал геодезист ,който да направи заснемане на оградата.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза ,от заключението на която се установява ,че е извършено геодезическо заснемане на оградата между имотите на ищеца и ответника.На комбинираната скица ,изготвена към заключението ,геодезически заснетата ограда е отразена с пунктирана линия.Точка 1, т.2 и малко преде точка 3 е границата между имотите на ищеца и ответника.Според вещото лице няма навлизане от страна на ответника в имота на ищеца, допустимото отклонение е 30 см.,съгласно ЗКИР и Наредба № 20-5/2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.

 При геодезическото заснемане се установяват следните отклонения на изградената ограда :при т.1-0,27м.; при т.2 -0,32 м.; при т.3-0,40 м.; при т.4-074 м.Точки 1 и 2 подадат в тези 30 см.

Според вещото лице оградата ,поставена на място от ответника ,е поставена на правилното място.Изместването на оградата с около 20 м. е по отношение на изменението на оградата на юг ,но това е направено, когато ответниците са купили имота и е направено изменение на кадастралната карта и границата на имота е увеличена.

Към заключението по съдебно-техническата експертиза е приложен регистър с координатите на подробните точки от геодезическото заснемане на оградата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик.За успешното провеждане на ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че не упражнява фактическа власт върху нея и че ответникът я владее без правно основание, като тези предпоставки, визирани в нормата на чл. 108 ЗС, трябва да са налице кумулативно.Необходимо е ищецът да докаже ,че в негова полза е осъществено твърдяното придобивно основание,по силата на което той е придобил собствеността.Той следва да установи при условията на главно и пълно доказване настъпването на онези юридически факти ,които пораждат за него правото на собственост върху имота.В случай ,че ответникът твърди наличие на правно основание за владението си ,той следва да го установи в процеса.

Въз основа на събраните по делото пимени и гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 65231.917.884, а ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор 65231.917.886 Двата имота се намират в местността „Б.“ в землището на гр.С. и граничат един с друг, като помежду им е изградена телена прозирна ограда.Ищецът граничи с имота на ответника от западната му страна.Установи се ,че оградата е поставена от ответника по делото и с нея няма навлизане в имота на ищеца с идентификатор № 65231.917.884,според заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза.Допустимото отклонение съгласно чл.18,ал.4 от Наредба№ 20-5/2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР е 20,30 см.При геодезическото заснемане се установяват следните отклонения на изградената ограда :при т.1-0,27м.; при т.2 -0,32 м.; при т.3-0,40 м.; при т.4-074 м.Точки 1 и 2/границата между имотите на ищеца и ответника/ подадат в тези 30 см.

 Ето защо в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основани чл.108 от ЗС и като неоснователен същият следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД  всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.Правото на иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД съдържа елементите – 1.имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването,3. липса на правно основание за имущественото разместване, 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

За основателността на исковата претенция по чл.59 от ЗЗД следва да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, а ответникът го е ползвал за периода от време от 23.10.2019 г. до 11.10.2020 г. без наличие на правно основание за това и размера на вредата.Не е спорно ,че ищецът е собственик на процесния имот с идентификатор № 65231.917.884.Ищецът не проведе успешно доказване на останалите факти,поради което искът по чл.59,ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

   По разноските.

   Ответникът претендира разноски в производството по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер.От приложеното по делото пълномощно /л.29 /е видно,че между ответникът Петър Василев Халваджийски и адв.Божидар Терзийски не е уговорен и не вписан размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по делото ,поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно .

Воден от горното ,съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Л. Л. Л. *** срещу ответника П.В. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС-за осъждане на ответника да предаде на ищеца собствеността и владението на неправомерно заградена от ответника част с площ от 950 кв.м. от собствен на ищеца имот с идентификатор № 65231.917.884 по кадастралната карта на гр.С. ,в местността „Б.“.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Л. Л. Л. *** срещу ответника П.В. *** иск с правно основание чл.59 ,ал.1от ЗЗД-за заплащане на обезщетение вместо наем в размер на 50 лева месечно, считано от датата на нотариалната покана /23.10.2019 год./ до дата на предявяване на иска в общ размер на 600 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

                                              

            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: