№ 1544
гр. С, 28.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110146443 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес
ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу В. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „Е“, бл.307, ет.4,
ап.20, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземане за сумата от 1624,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. С, ул. „Е“, бл.307, ет.4, ап.20, аб. № 177713, ведно със законна лихва
от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 256,49 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г., сумата от 43,91 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 7,97 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 18.04.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
22795/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
1
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Оспорва да е собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение на
процесния имот. Твърди, че не се намира във валидно възникнала облигационна връзка с
ищеца. Счита, че не е бил поставян в забава. Твърди, че ищецът не е легитимиран да
претендира суми, представляващи главница за предоставена услуга дялово разпределение,
както и оспорва твърдението, че такава изобщо да е предоставяна. Релевира възражение за
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД не взема становище по
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 22795/2022 г., че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2021 г. срещу ответника в настоящото
производство – длъжник в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение
срещу заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да предяви установителни искове
в едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки исковете, по които е
образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
2
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. От представения с исковата молба препис на
нотариален акт за дарение на недвижим имот №32, том LI, дело № 10052/94 г. се установява,
че на 29.04.1994 г. ответникът е придобил собствеността върху апартамент №20, в гр. С,
ж.к. И, ул. Е №15, бл. 307, ет. 4 , като прехвърлителят – Д П. В е запазил за себе си
пожизнено вещно право на ползване. Установява се от извършената справка от Национална
база данни Население, че вещният ползвател е починал на 13.01.2004 г. ,т.е. преди исковия
период вещното право на ползване е било погасено.
Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на
правото на собственост върху на имота и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение обект, представляващ апартамент № 20, находящ се на адрес гр. С, ул. „Е“,
бл.307, ет.4, аб. № 177713, без да е необходимо изричното им приемане. Неоснователно с
оглед установеното право на собственост и разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е възражението
на ответника за липса на облигационна връзка с ищцовото дружество.
В допълнение следва да се посочи, че в случая е налице и нарочно изразена воля от
страна на ответникът за възникване на облигационна връзка с ищеца по повод доставката на
топлинна енергия с оглед депозираното заявление – декларация /л. 16/ пред ищеца на
23.02.2010 г. за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТС“ ЕАД.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил
топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, не са оспорени и
представените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени
доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач съдът приема, че за
процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално
потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
3
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки. От представените изравнителни сметки
от ФДР – третото лице помагач „ТС“ ЕООД се установява, че стойността на топлинната
енергия възлиза на 536,62 лева с ДДС /446,35 лв без ДДС/ за отчетния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г., 532,60 лева с ДДС /443,83 лева без ДДС/ за отчетния период от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. и 556, 62 лева с ДДС /463,85 лева без ДДС/ за отчетния период от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. От посоченото и на основание чл. 162 ГПК съдът определя
размера на задълженията на ответника за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. на 1624,
84 лева. Възникналите в полза на ищеца вземания не се твърди и не се установява
ответникът да е изплатил изцяло или частично.
По възражението за изтекла погасителна давност
В срока по чл. 131 ГПК с отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, което следва да
бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за стойност на ТЕ
за процесния период. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията,
дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка
тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020
г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
29.04.2022 г
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. Вземанията за останалите
месечни задължения за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. не са погасени по давност и
са дължими, като техния размер съдът при съобразяване изравнителните сметки, месечните
фактури и периода от годината, за който се отнасят, определя на осн. чл. 162 ГПК в размер
на 1322,51 лева. До този размер и за този период следва да бъде уважен искът за стойност на
4
ТЕ, а за разликата над този размер до пълния предявен размер – отхвърлен поради
погасяване по давност на вземанията.
По отношение иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
5
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
43,91 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 98,01 лева за исковото
производство от общо 138,67 лева (38,67 лева за държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение) и в размер на 62,67 лева за заповедното производство от общо 88,67 лева
/38,67 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На адвоката, предоставил на ответника безплатна адвокатска помощ, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 144,65 лв. на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. Д. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ул. „Е“, бл.307, ет.4, ап.20 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК ****** на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 1322,51 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „Е“, бл. 307, ет.4, ап.20, аб. № 177713 и
сумата от 43,91 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до
изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22795/2022 г. по описа на СРС, 118 състав
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер 1322,51 лева до
пълния предявен размер от 1624,89 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., за
мораторна лихва в размер на 256,49 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г. и за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,97 лв. за периода
6
от 31.05.2019 г. до 18.04.2022 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22795/2022 г. по описа на СРС, 118 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК В. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ул. „Е“, бл.307, ет.4, ап.20 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, сумата 98,01 лева
– разноски за исковото производство и 62,67 лева разноски за заповедното производство
производство по ч. гр. д. № 22795/2022 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 и чл. 38, ал .2 Закон за адвокатурата „ТС“ ЕАД,
ЕИК ****** да заплати на адвокат К. И. Б. с ЕГН **********– САК и адрес: гр. С, ул. Г
№31, офис - партер адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на В. Д. П. с ЕГН: ********** в размер на 144,65 лева за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД с ЕИК ********* като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7