№ 6719
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100505899 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3167 от 25.02.2025 г., гр.д. № 10566/2024 г., СРС, 28 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Я. искове с правна квалификация чл. 439
ГПК за признаване на установено по отношение на „Банка ДСК“ АД, че М. Г.
Я. не дължи на „Банка ДСК“ сумата от 2 757,13 лева – задължение по
изпълнителен лист от 18.03.2016 г. по частно гражданско дело № 13898/2016 г.
на Софийския районен съд, 32 състав, издаден в полза на „Банка ДСК“ АД, за
което е образувано изпълнително дело № 20248600400055 на частен съдебен
изпълнител В.М., като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата да
заплати на ответника сумата от 100 лева - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата М. Г. Я.. Релевира
оплаквания, че първоинстанционният съд е следвало да извърши служебна
проверка за неравноправни клаузи в сключения между страните договор за
потребителски кредит. Изпращаните запорни съобщения не водят до
прекъсване на давностния срок за вземанията по заповедта за изпълнение.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи
1
искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК.
Съобразно влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена на 18.03.2016 г. по частно гражданско дело №
13898/2016 г., СРС, 32 състав, по която е издаден изпълнителен лист от
същата дата, настоящата ищца М. Г. Я. дължи на сегашния ответник по иска
„Банка ДСК“ АД сумата 862 лв. – главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 18.09.2013 г., ведно със законната лихва за
периода от 11.03.2016 г. до изплащане на вземането, 133,71 лева – заемни
такси, 254,26 лева – договорна лихва за периода от 20.07.2014 г. – 11.03.2016 г.,
3,84 лева – наказателна лихва за периода 09.02.2016 г. – 11.03.2016 г. и 325,10
лева – разноски по делото, от които 25,10 лева държавна такса и 300 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
2
Въз основа на договор за покупко-продажба на вземания от 06.12.2016 г.,
първоначалният кредитор – ищецът „Банка ДСК“ АД цедира процесните
вземания на „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Съобразно чл. 99, ал. 4 вр. ал. 3 ЗЗД, прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на
длъжника от предишните кредитори и цеденти. Фактът за цесията достига до
знанието на ищцата още при личното получаване на съобщение в тази насока,
а впоследствие и с връчения й препис от исковата молба с доказателства,
която обективира волеизявление за нотификация и обвързва ответницата с
последиците на прехвърлянето.
Съгласно разясненията на т. 10 от ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС,
при настъпило частно правоприемство спрямо страната на заявителя,
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е праводателят заявител в
заповедното производство. Според актуалната практика на ВКС, ІІ ТО,
обективирана в определение № 102/24.02.2020 г., ч.т.д. 2643/2019 г.;
определение № 501/16.12.2020 г., т.д. 2275/2020 г.; определение №
665/04.11.2019 г., ч.т.д. 2390/2019 г. и определение № 50347/28.06.2023 г., ч.т.д.
996/2022 г., при частно правоприемство, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2
ГПК, с оглед особеното качество на кредитора - банка, цесионерът е
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, дори и да няма това особено
качество. По аргумент на обсъдената съдебна практика, въззивният съд
приема, че пасивно легитимирана страна по иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК може да бъде праводателят „Банка“ ДСК.
Заповедта за изпълнение е стабилизирана по реда на чл. 416, предл. 1
ГПК поради неподадено в срок възражение и неразвило се специално исково
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК. За разлика от несъдебните изпълнителни
основания и подобно на съдебните решения, заповедта за изпълнение влиза в
сила, ползва се със стабилитет и има за последица сходна на силата на
пресъдено нещо, която обвързва страните с приетото, че вземането
съществува, поради което заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание (решение № 118/07.07.2022 г., гр.д.
4063/2021 г., ВКС, III г.о.). Противно на оплакванията в жалбата, недопустимо
е в рамките на настоящото производство по отрицателния установителен иск
3
с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК да се извършва инцидентен съдебен
контрол за нейната законосъобразност чрез преценка за признаване
дължимост на вземанията по влязлата в сила заповед, включително да се
извършва служебен контрол за недействителност на клаузите по договора за
кредит поради неравноправност.
От момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, най-късно
към датата на издаване на съответния изпълнителен лист на 18.03.2016 г.,
започва да тече нова 5-годишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2
ГПК, именно с оглед обстоятелството, че влязлата в сила заповед се ползва
със стабилитет и сила на пресъдено нещо както съдебното решение.
С подадената от взискателя „Банка ДСК“ АД на 14.04.2016 г. молба до
ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ за образуваното изпълнително дело №
20168580400422, се овластява при условията на чл. 18 ЗЧСИ съдебния
изпълнител да извършва пълно проучване за имущественото състояние на
длъжника и да прилага всякакви изпълнителни способи, като се иска налагане
на запори върху банкови сметки, поради което същата прекъсва 5-годишния
давностен срок.
Последователно прекъсване на срока настъпва с налагане на запорите по
запорни съобщения до търговски банки от 20.04.2016 г., 28.04.2016 г.,
28.04.2016 г., 11.05.2016 г. и 2 броя от 30.05.2016 г.
По молба от 26.05.2017 г. на новия кредитор и цесионер по силата на
договора за цесия от 06.12.2016 г. - „ОТП Факторинг България“ ЕАД, същият
е констутиран като взискател в изпълнителното производство. По негово
искане е наложен запор от 06.11.2017 г. върху банкиви сметки на длъжника. С
молби от 16.04.2018 г. и 26.04.2021 г. този втори взискател иска налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника, а с молба от 05.03.2020 г. - опис
на движимото имущество. Запор върху сметки е наложен с изпратеното
запорно съобщение от 06.07.2021 г. С молба от 29.09.2023 г. взискателят
„Банка“ АД иска налагане на запор върху банковите сметки, налагане на
възбрана върху недвижимите имоти, запор върху моторните превозни
средства и запор върху вземания на длъжника.
С постановление от 13.11.2023 г., ЧСИ У.Д. прекратява производството
по изп. дело № 422/2016 г. поради непоискани изпълнителни действия в
продължение на две години.
4
Чрез молба от 08.01.2024 г. на ищеца „Банка ДСК“ АД до ЧСИ В.М. се
иниицира образуване на второ изпълнително дело №
20248600400055 за принудително събиране същите вземания, като се посочва
за изпълнителен способ налагане на запори. Изпратено е съобщение от
09.01.2024 г. за запориране върху банкови сметки.
Следва да се има предвид, че всяко извършено плащане прекъсва
теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на
изпълнителния способ запор върху парично вземане. Според постановките на
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата на поискването от взискателя или на
предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително
изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ,
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното
производство по право. Това прекратяване настъпва с изтичане на 2-годишен
преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, считано отново от последното
поискано или предприето валидно изпълнително действие. При прекратяване
на изпълнителното производство
поради перемпция нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В решение № 37/24.02.2021 г., гр.д. 1747/2020 г., ВКС,
ІV г.о. се приема, че перемпцията е без правно значение за давността, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
В случая, преди края на 5-годишният давностен срок, считано от
последно извършените принудителни действия за запориране на сметки
06.07.2021 г., в рамките на 2-годишния преклузивен срок по първото
изпълнително дело, впоследствие прекратено, бива подадена молбата от
08.01.2024 на ищеца за образуване на второ изпълнително производство, с
която се предлага определен изпълнителен способ, поради което прекъсва
теченето на давността. Считано от последното й прекъсване с молба на
взискателя от 09.01.2024 г. за налагане на запор, новият давностен срок все
още не е изтекъл, включително до предявяване на исковата молба и до
приключване на устните състезания пред въззивна инстанция. Неоснователен
5
е искът по чл. 439, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че вземанията по
заповеда за изпълнение не се дължат като погасени по давност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3167 от 25.02.2025 г., гр.д. № 10566/2024
г., СРС, 28 с-в.
ОСЪЖДА М. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********
да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 19 сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6