№ 32457
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110117803 по описа за 2024 година
С определение от 25.03.2024г. производството по делото е разделено, като пред
настоящия съдебен състав са висящи единствено исковете, произтичащи от договор за заем,
сключен с „В.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия.
Производството е образувано по искова молба на „Д.“ ЕООД, ЕИК: ......., със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост“, .............. на „МЦ Младост - Варна“ срещу
И. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ................, с която се иска съдът да осъди
ответника на заплати на ищеца:
- Сумата от 3 200 лева, главница по договор за заем сключен между И. С. К. и „В.“
ЕООД, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на исковата
молба /22.12.2023г./ до датата на плащане и
- Сумата от 830,22 лева, представляваща неустойка за забавено плащане върху
главницата от 3 200 лева, начислена от 01.06.2021 г. до 21.12.2023 г.
Ищецът твърди, че между „В.“ ЕООД и ответника И. С. К. на 06.01.2020 г. е сключен
договор за заем, по силата на който последният е получил сумата от 3 200 лева. Падежът за
плащане е настъпил на 30.05.2021 г., но заетите суми не са заплатени на заемодателя. Сочи
се, че съгласно т. V от договора в случай, че заемната сума не бъде върната на заемодателя в
срок, заемополучателят дължи неустойка в размер на 10 % годишно. Претендира се такава в
размер на от 830,22 лева, начислена от 01.06.2021 г. до 21.12.2023 г. Поддържа се, че
вземанията на „В.“ ЕООД са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, заедно с всички
техни принадлежности, вкл. лихви за забава, неустойки и обезпечения. Навежда твърдения,
че уведомление за извършените цесии е надлежно връчено на длъжника - И. К. в
съответствие с чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, който е получил лично уведомлението, връчено му чрез
частен съдебен изпълнител на 27.11.2023 г. Моли съда да уважи предявените искове.
Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
която исковете се оспорват като неоснователни.
С отговора на исковата молба е направено възражение за местна неподсъдност на
основание чл. 119, ал. 4, във вр. с чл. 105 от ГПК, като се сочи, че постоянният адрес на
ответника е в гр. Кърджали, ................, а съгласно чл. 105 от ГПК исковете се предявяват в
съда по постоянният адрес или седалището на ответника.
С молба с вх. № 216018/01.07.2024 г. ищецът се позовава на договорна подсъдност
съгласно т. XI от договорите за заем, в която е уговорено, че споровете ще се решават от
компетентния съд в гр. София и твърди, че спорът за подсъдността е разрешен с
Определение №124 от 13.03.2024 г. по ч.гр.д. №61 /2024 г. на ОС-Кърджали.
1
След извършена служебна справка и запознаване със съдържанието на цитираното
определние, съдът намира същото за неотносно. С цитираното от молителя „Д.“ ЕООД
Определение №124 от 13.03.2024 г. по ч.гр.д. №61/2024 г. на ОС-Кърджали е прието, че
спорът не е потребителски, ergo не следва да се прилага чл. 113 от ГПК. Посочено е обаче и
че, на основание чл.119, ал.4 ГПК възражение за местна неподсъдност, може да се направи
само от ответника, най-късно в срока за подаване на отговор на исковата молба /до какъвто
етап производството към момента на преценката от ОС-Кърджали още не е достигнало/.
При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът съобразява постановения от ОС-
Кърджали акт, както и новонастъпилия факт- своевременно направеното възражение за
местна неподсъдност от ответника.
С определение № 344 от 22.07.2016г. по ч. т. д. № 1364/2016 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
допуснато касационно обжалване по относимия към настоящото дело въпрос дали
споразумението за договорна подсъдност, включено в договора, от който е породено
цедираното вземане, поражда действие и в отношенията между цесионера и длъжника.
Прието е, че съгласно константната практика на ВКС относно арбитражното споразумение,
обективирана в решение № 71 от 09.07.2015 г. по т.д. № 3506/14 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 44 от 29.06.2016 г. по т.д. № 971/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други, арбитражното
споразумение има самостоятелен характер спрямо договора, в който е инкорпорирано. То се
подчинява на отделен режим и тази негова относителна самостоятелност, определя, че то не
е принадлежност към договора, респ. към вземането. Правата и задълженията на страните по
договора, са различни от правата и задълженията по арбитражното споразумение.
Следователно само по себе си правото на една от страните да отнесе спора пред арбитражен
съд съгласно сключен договор, не може да се прехвърли заедно с правата му по договора,
тъй като на това право да се отнесе спора пред арбитражен съд съответства задължение на
насрещната страна по арбитражното споразумение да изпълни уговореното помежду им. Без
насрещната страна - длъжник да се е съгласил спрямо цесионера, не може да се приеме, че
има съгласие за отнасяне спора пред арбитраж. Следователно арбитражната клауза не е
принадлежност и не следва прехвърлянето на права по договора, тъй като няма съгласие на
длъжника за това. Няма значение дали длъжникът е уведомен или не за цесията. Това
уведомяване има значение за прехвърлянето на правата и действието на цесията спрямо
длъжника, но уведомяването не означава, че има съгласие за постигане на арбитражно
споразумение. Без изрично изразено писмено съгласие, не може да се приеме, че има
прехвърляне на арбитражна клауза. Всички изложени по - горе съображения са относими и
към споразумението на избор на съд, доколкото и двете споразумения са израз на съгласието
на страните да възложат своя спор на избран от тях правораздавателен орган. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че между страните по делото не е налице споразумение за
отнасяне на спора пред съда в гр. София, което би обусловило неговата компетентност да
разгледа спора. Клаузите, свързани с договорната подсъдност, не важат в отношенията с
цесионера, поради което възражението за местна неподсъдност се явява основателно и
делото следва да бъде изпратено по компетентност на РС - Кърджали. Воден от горното,
съдът
Предвид изложеното, следва да се приеме, че между страните по делото не е налице
споразумение за отнасяне на спора пред съда в гр. София, което би обусловило неговата
компетентност да разгледа спора. Клаузите, свързани с договорната подсъдност, не важат в
отношенията с цесионера, поради което възражението за местна неподсъдност се явява
основателно и делото следва да бъде изпратено по компетентност на РС - Кърджали.
Предвид своевременно направеното възражение по смисъла на чл. 119, ал. 4 от ГПК
настоящият състав на СРС счита, че не е компетентен да разгледа предявения иск и същият
следва да се разгледа от Районен съд - Кърджали. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл.
105 ГПК изрично е предвидено, че искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес на ответника - в случая гр. Кърджали. Направено е надлежно и
своевременно възражение от ответника за местна неподсъдност на делото, което е
основание за прекратяване на делото пред настоящия съд и изпращането му на Районен съд
2
- Кърджали, в чийто район е постоянният адрес на ответника.
Ето защо Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17803/2024 г. по описа на Софийския
районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Кърджали.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на РС – Кърджали.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3