РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500924 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на
процесуалния представител на З. Ю.,М. М. и Е. А. ,всички от с.***, общ. ***
–молители по гр.д. № 107/2025 год. по описа на Айтоския районен съд
против решение № 88/09.04.2025 год. постановено по същото дело ,с което е
оставена без уважение молбата им по чл. 548 ГПК вр.чл. 38 ал. 4 ЗГР вр.чл. 56
ЗГР за установяване на факта ,че И. М. Ю. с ЕГН ********** , е починал на
26.06.1997 г. около 19,00 часа в Република Турция ,гр.Силиври
,ул.“Йемджи“№ 5.
Въззивниците изразяват недоволство от решението ,като счита
същото за неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място ,че по делото са представени / и съгласно
дадените от районния съд указания в проекто-доклада/ редица документи
,издадени от съответните власти на РТурция ,придружени с превод на
български,издадени по молба на заинтересованите лица ,които по безспорен
начин установяват факта на настъпилата смърт ,точния ден и час,причината
1
,както и кога е погребано съответното лице..Макар изричното искане за
издаване на документ ,удостоверяващ смъртта – акт за смърт,съобщение за
смърт или друг заместват го документи ,такъв не е бил издаден ,като в
цитираните и представени документи никъде не се споменава такива да са
били издавани ,поради което въззивниците считат ,че следва заключението ,че
в действителност липсва издаден подобен документ , установяващ смъртта на
лицето ,който да е издаден от официалните турски власти ,което да даде
възможност на заинтересованите лица да отразят това обстоятелство в
гражданските регистри на България,мийто гражданин до последно е бил
починалият роднина на молителите .
Затова се счита ,че районният съд необосновано е отхвърлил
молбата като недоказана,поради което се иска отмяната му и постановяване на
ново ,с което молбата за установяване на факт с правно значение да бъе
уважена.
Отделно от горното ,тъй като на осн.чл. 538 ал. 2 ГПК молителите
са отправили ново изрично искане до съответните компетентни служби в
РТурция за издаване на нарочен документ ,в който да се удостовери дали е
издаден документ ,удостоверяващ настъпилата смърт на лицето или не и в
тази връзка е представен към въззивната жалба документ с превод на
български от районното кметство ,в който се удостоверява ,че предвид
настъпилата смърт на въпросното лице не е издаван акт за смърт или друг
подобен документ .
Останалите страни в производството – Община Руен и Окръжна
прокуратура-Бургас не са взели становище по въззивната жалба ,от която им е
връчен препис .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е охранително и е образувано е по молба с правна
квалификация чл. 548 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 4 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР), вр. с чл. 56 ЗГР от З. Ю.,М. М. и Е. А. ,чрез адвокатския
им представител – адв. Хасан , за установяване на факта, че И. М. Ю. с ЕГН
**********, е починал на 26.06.1997 г. около 19:00 ч. в Република Турция ,гр.
Силиври,ул.“Йемджи“ № 5.
2
Молителите са твърдели , че през 1992 г. цялото им семейство,
включително И. М. Ю. (*** на първата молителка и *** на другите двама
молители), се преселило в Република Турция. Всички останали да живеят
нелегално в държавата, без да придобият турско гражданство. На 26.06.1997 г.
около 19:00 ч. в дома си в гр.*** ул. *** № * И. починал. Тъй като той, както
и молителите, нямали турско гражданство, властите им отказали съставяне на
акт за смърт. Сочи се, че съгласно регистрите на Община Руен И. М. Ю. все
още е жив. Иска се да бъде установен фактът на смъртта и Община Руен да
бъде задължена да издаде акт за смърт.
По делото е било представено удостоверение за ***а и родствени
връзки, от което е видно, че молителите са ***а (З. Ю. Ю.), *** (М. И. М.) и
*** (Е. И. А. ) на И. М. Ю.. Посочено е също, че *** на И. Ю. е Ю.А. Ю. , а
*** – М. И.Х..
Представено е и удостоверение за липса на съставен акт за
гражданско състояние, издадено на 28.01.2025 г. от Община Руен. По-
конкретно е посочено, че в регистрите на общината няма съставен акт за
смърт.
Видно от приетото по делото удостоверение за идентичност на лице
с различни имена, И. М. Ю. преди е носил следните имена: Б.М.Д. и И. М. И..
Молителите са представили по делото удостоверение от
Кметството на кв.“Каваклъ“,Истанбул, според което лице с български имена
Б.М. , роден в България на **.**.19**г с *** Ю., *** М., със ***а З. Й. е
пристигнало в квартала през 1992 г. като турист и е заживяло там с името И.
Й.. Умрял е на 26.06.1997 г. и е погребан в гробището в Каваклъ,Джумхуриет.
Представени са документи от Дирекция „Гробища в Европейската страна“,
Община Истанбул, че лицето И. Й. е починал на 26.06.1997 г. и е погребан в
гробище, намиращо се в Каваклъ,Джумхуриет .
Разпитаната по делото свидетелка Х.Х. – *** на ***ата на И. сочи
,че през 1992 г. той заминал като турист в Турция . Починал на 26.06.1997г. в
гр.Силиври ,Каваклъ ,община Истанбул. Свидетелката сочи, че И. не е имал
турско гражданство и затова не са му издали акт за смърт.
При тези доказателства първостепенният съд е оставил без
уважение молбата по чл. 548 ГПК ,като е посочил,че доколкото се твърди ,че
смъртта на И. М. Ю. е настъпила в чужбина, е нужно да се представят
3
документи по смисъла на чл. 548 ГПК, издадени от компетентните органи на
Република Турция, или удостоверение на Министерството на външните
работи, че органите на Република Турция са отказали да разгледат молбата на
молителите или че няма възможност да се отправи такова искане. Законът не
допуска тези факти да се установяват със свидетелски показания и въпреки
изрично дадените указания на молителите с доклада по делото, че не сочат
доказателства по чл. 548 ГПК, такива доказателства така и не са били
ангажирани,поради съдът е оставил молбата без уважение.
Принципно изводите на първостепенния съд са правилни.
Правният институт на обявяване на смърт се регламентира от
разпоредбите на чл. 549 - 552 ГПК / чл. 443 - 448 ГПК - отм./. С обявяване
смъртта на едно физическо лице по съдебен ред, въз основа на решението по
чл. 551 ГПК/ чл. 446 ГПК - отм./, общинските власти се задължават да
съставят акт за смърт на лицето. Решението на съда поражда същите правни
последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Това решение, с
което се обявява смъртта на безвестно отсъстващия, се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно факта на смъртта. Въз основа на него се съставя
акта за гражданско състояние, който има пълна доказателствена сила за
отразените в тях данни и е средство за публичното им разгласяване.
Отказът на съда да уважи искането е бил правилен.
Законосъобразно е приел, че след като фактът е настъпил в чужбина, неговото
установяване може да се иска само доколкото молителят е доказал, че не може
да се снабди с необходимите документи. Доказването на отрицателно условие
изцяло в тежест на молителите, тъй като се касае до охранително
производство касаещо съдебно съдействие за установяването на факт, като в
случая това е следвало да стане чрез представянето на документи от чуждата
държава или от нашето Министерство на външните работи.Заместването на
документа с анализ и тълкуване на други обстоятелства ,водещи до
заключение ,че не е издаден официален документ от турските власти
,удостоверяващ настъпилата смърт на лицето ,както се сочи във въззивната
жалба,е недопустимо. Разпоредбата на чл. 548 ГПК е ясна и не се нуждае от
тълкуване, а отговор на въпроса относно положителните предпоставки за
допустимостта на искането по чл. 548 ГПК е даден и в практиката на ВКС
(решение по гр. д. № 3235/2008 г. на І ГО, определение № 48 от 15.02.2017 г.
4
на по ч. гр. д. № 188/2017 г. на III ГО и др.). Според тази съдебна практика
след като фактът по чл. 542 ГПК е настъпил в чужбина, неговото установяване
може да се иска само доколкото молителят е доказал, че не може да се снабди
с необходимите документи от органите, на чиято територия е настъпил
фактът;както бе казано по-горе , доказването на отрицателно условие е изцяло
в тежест на молителя, тъй като се касае до охранително производство,
касаещо съдебно съдействие за установяването на факт. В случая това е
следвало да стане чрез представянето на документи от Република Турция или
от Министерство на външните работи на РБ, което да отговори и удостовери,
че органите на турската държава са отказали да разгледат молбата на
молителите за издаване на акт за смърт.
Такъв документ обаче е представен пред настоящата инстанция .След
отправено ново изрично искане до съответните компетентни служби в
Република Турция за издаване на нарочен документ ,удостоверяващ дали
по случай на настъпилата смърт е издаден документ ,удостоверяващ този
факт .От издадения документ ,заверен с апостил ,преведен на български ,от
кметството на кв.Каваклъ, Истиклал в Околийска управа Силиври,се
установява ,че не е бил издаден смъртен акт от Турция на починалия И. Й..
При това положение молбата за установяване на факта на настъпилата
смърт на лицето И. М. Ю. / идентично с имената Б.М.Д. , И. М. И. и И. Й./е
основателна .От описаните по-горе събрани по делото доказателства е
установено ,че И. М. Ю. заедно със ***ата си –З. и двете си деца са заминали
за Турция на екскурзия през 1992 г. и са останали там,домът им бил в кв. ***,
гр. ***, ул. ***, № *, обл. ***.В дома си на 26.06.1997 г. той починал и бил
погребан в гробището в Каваклъ,Джумхуриет./вж.представените документи
от Дирекция „Гробища в Европейската страна“ Община Истанбул, че лицето
И. Й. е починал на 26.06.1997 г. и е погребан в гробище, намиращо се в
Каваклъ,Джумхуриет/ .Тъй като нито той,нито семейството му са имали
турско гражданство ,не е бил издаден акт за смърт на лицето .Такъв не е
издаден и от Община –Руен ,където лицето се води още живо .
Затова първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго ,с което да бъде признато за установено по
отношение на Община Руен ,че лицето И. М. Ю. с ЕГН ********** ,бивш
жител на с. ***, общ. *** ,е починал на 26.06.1997 г. около 19,00 часа в дома
5
си ,находящ се на адрес :кв.***, ул. *** № *, гр. ***, обл.***,Република
Турция ,като Община Руен да бъде задължена да състави акт за смърт на
лицето .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 88/09.04.2025 г. постановено по гр.д. №
107/2025 г. по описа на Районен съд – Айтос и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА РУЕН,че
лицето И. М. Ю. с ЕГН ********** ,бивш жител на с. ***, общ. *** ,роден на
**.**.19** г. е починал на 26.06.1997 г. около 19,00 часа в дома си ,находящ се
на адрес :кв.***, ул. *** № *, гр. ***, обл.***,Република Турция.
ДА СЕ СЪСТАВИ акт за смърт на И. М. Ю. с ЕГН **********, от
длъжностно лице по гражданско състояние в Община Руен , с горното
отбелязване досежно датата на смъртта на лицето, след влизане на решението
в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по общия ред .
Препис от решението да се връчи на страните по делото (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6