Определение по дело №1730/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №                /06.11.2020 година, гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

            като разгледа докладваното от съдията адм.дело №1730 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгласно изричното препращане на чл.144 от АПК.

            С определение №2110/06.10.2020г е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на К.Б.А., ЕГН **********,***, против Заповед №18-4239/28.05.2018г на началника на СГКК – Варна, и производството по настоящото адм.д.№1730/2020г е прекратено в тази му част. Определението е връчено на жалб.А. чрез пълномощника му адв.Р.Д. *** на 12.10.2020г, не е обжалвано в 7-дневния срок, и е в законна сила от 20.10.2020г.

            В срока за обжалването му е постъпила молба с.д.№12670/15.10.2020г от адв.И.К. – пълномощник на заинтер.страна Р.Н., с искане прекратителното определение спрямо жалбата на К.А. да бъде допълнено с произнасяне за осъждането му да й заплати сумата 400лв. – приспадащата му се 1/3 част от сторените от Н. разноски в досега приключилите първо първоинстанционно и касационно производство. Молбата е връчена на К.А. чрез адв.Р.Д. на 19.10.2020г, но той не се е възползвал от правото си на отговор в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Искането за изменение на определението по делото в частта за разноските е депозирано своевременно и от легитимиран субект, поради което е допустимо, а разгледано по същество е частично основателно.

            Отговорността за разноски в административното производство е уредена в чл.143 от АПК. Доколкото там липсва уредба на случаите на прекратяване на производството, субсидирано приложение намират правилата на ГПК съобразно изричното препращане на чл.144 от АПК. Така чл.78 ал.4 от ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Тъй като оспореният административен акт е благоприятен за нея по см.чл.143 ал.3 от АПК, при прекратяване на производството поради просрочие на жалбата нейният подател К.А. дължи на заинтересованата страна Р.Н. разноски на осн.чл.78 ал.4 от ГПК. В този смисъл искането й за разноски е принципно доказано по основание.

            Претендираните от нея разноски са в размер на 400лв, представляващи 1/3 от общо сторените в двете досегашни производства пред АС – Варна и ВАС – София в размер на 1200лв. Доказателствата за реалното заплащане на половината от тази сума от Р.Н. на пълномощника й адв.К. се намират на л.89 и 90 по адм.д.№123/2019г на АС – Варна (пълномощно и приходен касов ордер за 600лв. с подписи на доверителя и пълномощника), и са послужили като основание за осъждането на А.А., М.А. и К.А. да си заплатят на Р.Н., което предходният първоинстанционен съдебен състав е постановил с определение №1892/18.07.2019г – л.135 по адм.д.№123/2019г. Това определение е съобщено на жалбоподателите чрез адв.Д. и на заинтересованата страна, не е било обжалвано и е влязло в сила на 31.07.2019г. То не е предмет на отмяна с решението на ВАС, поради което е в сила и към настоящия момент. От изложеното следва, че с влязъл в сила съдебен акт К.А. вече е осъден да заплати на Р.Н. 200лв. – 1/3 от общо сторените от нея разноски в производството по адм.д.№123/2019г на АС – Варна, което квалифицира повторното й искане за същото пред настоящия съдебен състав като процесуално недопустимо поради липса на правен интерес.

            Противоположен е извода на съда относно сторените от Н. разноски пред ВАС – София. С отменителното си решение по адм.д.№10092/2019г касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на настоящия АС – Варна, поради което и не се е произнесла по разноските с оглед разпоредбата на чл.226 ал.3 от АПК. Доказателства за сторените такива от заинтересованата страна в размер на 600лв. са налични на л.21 по адм.д.№10092/2019г на ВАС – София – квитанция от 25.07.2019г към ПКО №11, с положени подписи от адв.К. (за счетоводител) и от Р.Н. (за касиер); авторството на подписите се установява при съпоставката им с тези в пълномощното на л.89 по адм.д.№123/2019г на АС – Варна. Дължимите от К.А. разноски са в размер на 1/3 от тези 600лв., т.е. 200лв., и те следва да бъдат присъдени на Р.Н..

            Така мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

            ДОПЪЛВА определение № 2110/06.10.2020г по адм.д. № 1730/2020, ХХVІ с-в, със следното:

            ОСЪЖДА К.Б.А., ЕГН **********,***, да заплати на Р.Д.Н., ЕГН **********,***, разноски за адвокатско възнаграждение в производството по адм.д.№10092/2019г на ВАС-София в размер на 200 (двеста) лева.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Р.Д.Н., ЕГН **********,***, К.Б.А., ЕГН **********,***, да бъде повторно осъден да й заплати разноски в размер на 200 (двеста) лева в производството по адм.д.№123/2019г на АС – Варна.

            Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд-София.

            Преписи от определението да се връчат на страните.

            След влизането му в сила настоящото да се отбележи върху определение №2110/06.10.2020г.

           

 

           

 

           

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: