№ 191
гр. Благоевград, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20231200500011 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 906878/01.11.2022г., постановено по гр.д.№3160/2019 г.,
РС – Благоевград е:
Осъдил Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" МВР , с адрес: 1309 гр.С., ж.к. И., ул. „П.“ 171 А, ЕИК ...,
представлявана от директора Н.С. Н. да заплати на И. К. М., с ЕГН
**********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч., вписан в Адвокатска
Колегия Благоевград, със съдебен адрес: град Благоевград, ул. „С.С.” №1,
ет.2, оф.4,
сумата от 1663,39 /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и тридесет
и девет стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016г. -
29.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2019г. до
окончателното погасяване на вземането.
- 66,73 лв. /шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски, съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
1
като отхвърлил иска над уважения размер до поискания от 5001,00
лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН;
РС – Благоевград ОСЪДИЛ ответника, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 182,94 лв. /сто
осемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
държавна такса, дължима за производството по делото и разноски за
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Срещу това решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна
жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
Министерство на вътрешните работи. Навеждат се конкретни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се твърди,
че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по
делото доказателства. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на заявените
искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия И.
К. М..
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че
същото е валидно, а и допустимо, в обжалвана част.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и по чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
Ищецът с исковата молба твърди, че през периода 29.11.2016г.-
29.11.2019 г., е полагал труд като „Старши спасител" в Районна служба
"Пожарна безопасност и защита на населението - Благоевград", която е
на структурно подчинение към Главна дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" МВР – С. и съгласно ЗМВР е със статут на държавен
служител и на това основание отношенията между страните се уреждат от
ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.
142 ал. 2 от ЗМВР.
Сочи се, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
2
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР,
като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Изтъква се още, че съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
а по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5
от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни-
за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени.
Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От това следва, че в
настоящия случай приложими в отношенията между страните са и
разпоредбите на чл. 187, ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени.
Твърди се, че в казуса приложение намира нормата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, като се изтъкват
съображения в тази насока, че тази норма е приложима субсидиарно и към
спорното правоотношение, като се разглеждат хронологично действащите до
този момент Наредби от Министъра на вътрешните работи, като се твърди, че
липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
или коефициент 1.143. В противен случай държавният служител в МВР би се
поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
Сочи се, че за процесния период ищецът е работил на смени, всяка с
3
продължителност по 12 часа при режим :дневна, нощна и два дни почивка. В
този смисъл е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Същият е положил общо
1800 /хиляда осемстотин / часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 2057/две хиляди и петдесет и седем/ часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 257/двеста петдесет и
седем / часа, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил и следва
да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,47 лв. /шест лева и
четиридесет и седем стотинки/, т.е. задължението на ответника към ищеца за
целия период възлиза на 1662,00/хиляда шестстотин шестдесет и два / лв.
Ответникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“,
оспорва като неоснователни исковите претенции.
Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което в Районна служба „Пожарна безопасност
и защита на населението – Благоевград“ за процесния период 29.11.2016г.-
29.11.2019 г., ищецът е изпълнявал длъжността - „Старши спасител“. Не е
спорен още и фактът, че за исковия период ищецът е работел на сменен
режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00
часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници.
В съдебно заседание от 20.09.2022г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК,
по молба от ищеца е допуснато изменение на размера на предявения иск като
същия се счита предявен за сумата от 5001,00 лв. вместо първоначално
заявения и поддържан размер от 1662,00 лв.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че: за процесния период (29.11.2016г.-
29.11.2019 г.) ищецът е отработил 7080 часа, от които: работа в редовни
дневни смени – 5044 часа, отработени в 643 смени; работа в официални
празници – 232 часа; положен извънреден труд – 47 часа и положен нощен
труд в 209 смени – 1657 часа /превърнати в дневни часове – 1893,95 часа/. В
табличен вид вещото лице е посочило по години отработените часове. За
периода от 29.11.2016г.- 29.11.2019 г. ищецът е положил нощен труд в часове
от 22,00 часа до 6,00 часа общо 1893,95 часа, отработени в 209 смени, който
приравнен с коефициент 1,143 е в размер на 1663,39 часа. При
преизчисляване на положените часове нощен труд, превърнати в дневен от
1657 часа нощен труд се получава 1893,95 часа дневен труд. Неизплатената
сума за разликата от приравнените часове нощен труд е в размер на
1663,39 лв.
Спорно по делото между страните е дали при определянето на
възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са
приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното
време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се
достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от
4
Наредбата/.
Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство
на вътрешните работи, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите
да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда
преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на
работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно
място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно
време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при
същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143.
За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово
възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на
периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %.
Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния
период.
Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан частично по
размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в
исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен
с коефициент 1.143 формира разлика, които часове се явяват извънреден труд
и следва да се определи допълнително възнаграждение за извънреден труд
в размерите по заключението на експерта.
По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца
нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:
Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен
служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със
ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на
тези служители.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба
за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която
норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата
работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е
налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща
5
максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители -
8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между
максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и
нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността
на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по
специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени
отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на
работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността
на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя,
като в полза на тези служители са правно регламентирани редица социални
придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово
правоотношение.
По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9,
ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а
именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за
да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото
правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на
дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При
преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се
получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността
на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в
колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.
За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната
разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност
на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи., тъй като за последните в специалния закон, в частност
чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна регламентация на максималната
продължителност на нощния труд до 8 часа.
На следващо място в чл. 188, ал. 2 ЗМВР е прието, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на
цитираната норма, обаче, обуславя извода, че това препращане е само към
Глава XV от КТ – „СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ
РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ“. Нормата на чл. 140, ал. 1 КТ е в Глава VII
„РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ“, респективно същата не намира
приложение за служителите на МВР.
Съгласно нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
6
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е прието, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. В алинея 2 са посочени и
предпоставките за изплащане на тези допълнителни възнаграждения, а
именно прието е, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
При тази формулировка на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, следва извода, че
за да се изплати допълнително възнаграждение за положен нощен труд, е
налице необходимост от приета наредба, уреждаща условия и реда за
изплащането му и заповед на Министъра на вътрешните работи, която
индивидуализира размера на това допълнително възнаграждение. По този
механизъм, видно от приложената по делото Заповед на Министъра на
вътрешните работи, е определено допълнително възнаграждение в размер на
0.25 стотинки за всеки час положен нощен труд от ищеца и всеки служител
на МВР.
За да е налице правно основание за преизчисляване на положения от
ищеца нощен труд следва да се изпълни със съдържание същият механизъм, а
именно наредба, уреждаща условията и реда за изплащане на допълнителното
възнаграждение, чрез преизчисляване на нощния труд и заповед на
Министъра на вътрешните работи, регламентираща размера му.
Действително в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /отм.
02.08.2016г./ е било налице предвидено конвертиране на положения от
служителите на МВР, в т.ч. тези на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи., нощен труд, като
е прието при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период да се преизчислява с
коефициент 0,143. Тази Наредба е отменена 02.08.2016г., като през процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
/обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от същата дата/. В същата обаче,
липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от отменената
Наредба от 2014г., но това е въпрос на законодателно решение, а не празнота
в закона. Това конвертиране не е залегнало и в другите Наредби, а именно
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и сега действащата Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г.
В случай, че се извърши такова преизчисление на часовете положен
нощен труд, служителите на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи ще бъдат
поставени в привилегировано положение в сравнение с лицата, полагащи
труд по трудови правоотношения, доколкото за разлика от последните ще
7
получават две различни допълнителни възнаграждения за положения от тях
нощен труд, на две различни правни основания / по 0.25 стотинки на час въз
основа на заповед на Министъра на вътрешните работи и преизчисляване на
същите тези часове с коефициент 0.143 /.
Съдът счита, че няма неравностойност на положението спрямо
работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него
нормативни актове, тъй като поради специфичния статут на държавните
служители, работещи по ЗМВР, е създадена специална нормативна уредба
съдържаща редица привилегии заради и в съответствие със специфичния
труд, който полагат, поради което и работното им време се организира по
специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.
Очевидно е, че специалната регламентация е създадена, за да компенсира
особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния
сектор полицаи и пожарникари.
Затова и постановеното решение на СЕС от 24.2.2022 г. по дело С-
262/20 не е основание за друг извод, предвид т. 1 от него, с която изрично е
решено, че член 8 и член 12 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работещите в публичния
сектор като полицаи и пожарникари да е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня; както и че при всички случаи
в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест
на полагания от тях нощен труд.
Различни от направените от БлОС в настоящия акт, изводи не
произтича и от т. 2 от решението на СЕС, според която членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е
съразмерна на тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на
полаганият труд от полицаите и пожарникарите и правомощията им за
защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност
и защита на населението, установени в ЗМВР, обосновават съразмерност на
законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8 часов нощен труд.
С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2020, Върховният касационен съд
на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия прие, че при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
8
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Гореизложената аргументация обуславя извода, че исковата претенция
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, тъй като не е налице правна
регламентация за преизчисляване на положения от ищеца, като служител на
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство
на вътрешните работи нощен труд с коефициент 0.143. В тази насока е и
практиката на ВКС, така в решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786 /
2019 г., IV ГО на ВКС постановено по реда на 290 ГПК и решение № 55/
07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/ 2014 г., ІІІ г. о, е прието, че работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните
служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете
труд, положен през нощта, в дневни часове.
Исковата претенция е изцяло неоснователна по-горните съображения,
като въззивната жалба срещу атакуваното решение, в обжалваната му част,
като основателна следва да се уважи.
Неоснователността на главния иск обуславя извода за неоснователност на
акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, а заявените от ищеца искови претенции отхвърлени като
неоснователни.
В отхвърлителната част, първоинстанционното решение не е
обжалвано.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага единствено въззивника. Поискано е присъждането на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и платената държавна
такса за настоящата инстанция. Юрисконсултското възнаграждение се
определя съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, като не може да надвишава
максималния размер за съответния вид дело предвид чл.37 Закона за правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лева. Предвид фактическата и правна сложност на правния спор, както и
извършените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуалния
действия по делото, настоящата въззивна инстанция определя по 100 (сто)
лева за всяка инстанция като размер на дължимото на жалбоподателя
юрисконсултско възнаграждение. Следователно в тежест на въззиваемия
следва да се възложи сумата от 200, 00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение (по 100 лева за всяка инстанция) и платената държавна такса
за настоящата инстанция.
9
Предвид разпоредбата на чл.83, ал.3 ГПК и дадените в т.23 от
тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело №6 по
описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, дължимата
държавна такса за разглеждането на делото пред първа инстанция и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда,
доколкото въззиваемият е държавен служител в ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи и е
освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции,
каквото се постановява с настоящото решение на съда.
Мотивиран от горното, БлОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 906878/01.11.2022г., постановено по гр.д.
№3160/2019 г., по описа на РС – Благоевград , в частта, с което съдът е:
Осъдил Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" МВР , с адрес: 1309 гр.С., ж.к. И., ул. „П.“ 171 А, ЕИК ...,
представлявана от директора Н.С. Н. да заплати на да заплати на И. К. М., с
ЕГН **********, следните суми:
- сумата от 1663,39 /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и тридесет и
девет стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016г. -
29.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2019г.
до окончателното погасяване на вземането;
- сумата от 133,04 лв. /сто тридесет и три лева и четири стотинки/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение,
както и е
ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес: гр. С., ж.к. И., ул. „П.“
171А, представлявана от директора Н.С. Н., да заплати по сметка на Районен
съд – гр. Благоевград сумата от 182,94 лв. /сто осемдесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за
производството по делото и разноски за изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените осъдителни искове с
правно основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187, ал.5 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД
от И. К. М., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч.,
10
вписан в Адвокатска Колегия Благоевград, със съдебен адрес: град
Благоевград, ул. „С.С.” №1, ет.2, оф.4 против ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „П.“ № 171А, за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1663,39 /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и тридесет
и девет стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.11.2016г. -
29.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.11.2019г. до окончателното погасяване на вземането;
както и за заплащане на разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, И. К. М., с ЕГН
**********, чрез пълномощника му адвокат Г. Н. Ч., вписан в Адвокатска
Колегия Благоевград, със съдебен адрес: град Благоевград, ул. „С.С.” №1,
ет.2, оф.4 да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“
№ 171А,
сумата от 200,00лв. ( Двеста лева ), представляваща направени пред
двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение
и държавна такса за въззивното производство в размер на 33.26 лв.
(Тридесет и три лева и двадесет и шест ст. ).
Решението на РС Благоевград, в частта, с което е отхвърлен иска по
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР над уважения
размер от 1663,39лв. до поискания от 5001,00 лв., като неоснователен и в
частта на присъдените в полза на ответника разноски от 66.73 лв. – не е
обжалвано.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11