Решение по дело №727/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. М. Ф., [държава], против Решение № 2176/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. На първо място се твърди, че били нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му, макар че той ги изложил добросъвестно пред него и те били възприети правилно. Оспорващият се опасявал за своята сигурност вследствие на водещите се военни действия в неговия район. Органът неправилно преценил, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал, 1, т. 2 ЗУБ, тъй като при завръщането на жалбоподателя в страната му съществувал риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Позовава се и на чл. 5 от Квалификационната директива (КД), както и на чл. 3 от ЕКПЧ и на практиката на ЕСПЧ по нейното приложение - делото Hirsi Jamaa and Others срещу [държава].

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 2176/05.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 22.10.2024 г. и от 30.10.2024 г. до ДАБ при МС А. М. Ф. е поискал закрила от Република България.

На 31.10.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-35328/31.10.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - арабин, роден на [дата]. в [държава], обл. Хама, [населено място], с постоянен адрес: същия, образование – о., професия – о. р., религия - м., с., семейно положение - н..

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

От Протокол с рег. № УП35328/03.02.2025 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с А. М. Ф., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] нелегално на 15.09.2024 г. и преминал в [държава], където останал известно време, след което преминал в България, като влязъл в страната нелегално на 20.10.2024 г., през дупка в оградата, в група от общо 5 души, след което с кола стигнали до [населено място], където се предал в полицията. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия, нито във въоръжена групировка. Семейството му – майка, двама братя и две сестри, се намирало в [държава] и нямало проблеми, а той я напуснал заради войната и защото го търсили за мобилизация в армията. Подал молба за международна закрила в България, защото нямало сигурност в неговата страна и би се завърнал в нея само ако стане всичко наред.

Протоколът от проведеното интервю с А. М. Ф. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по тях.

В писмо рег. № М-773/16.01.2025 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като А. М. Ф., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщена като доказателство и Справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] с вх. № МД-02-60/29.01.2025 г.

Със становище рег. № УП-35328/11.02.2025 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на А. М. Ф. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 2176/05.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. Ф..

На 14.03.2025 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат със съдържанието му на език, който разбира, а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 24.03.2025 г.

По делото са приети като писмени доказателства още Справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. и № МД-02-159/14.03.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 2176/05.03.2025 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на А. М. Ф. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 2176/05.03.2025 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т. ч. и по етнически или религиозни причини, в [държава]. По делото няма и данни спрямо него властите или армията да са предприели реално действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. В тази връзка следва да се съобрази, че според Глава V „В“ от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации, опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. Лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Единствената релевантна причина да се иска статут на бежанец в такава хипотеза е, ако лицето докаже, че изпълнението на военната служба би противоречало на неговите политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта, а такива обстоятелства нито се навеждат от жалбоподателя, нито се установяват в хода на производството. Освен това член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. Изложеното дава основание да се заключи, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по–добри условия за живот и реализация. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на А. М. Ф. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че с оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на акта му, следва да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт са изготвени от ДАБ нови справки – приетите по делото с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. и № МД-02-159/14.03.2025 г., но съобразявайки ги наред с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., настоящият състав приема, че тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т.ч. конкретно върху А. М. Ф., по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията не сочи към датата на постановяване на съдебното решение в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл. 40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В тази връзка най-напред е уместно да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган е приел, че в държавата по произход [държава] все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. От приетите и неоспорени справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС се установява, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но след оттеглянето (свалянето) на президента Б. А. представители на бившия сирийски режим се помиряват и уреждат статута си с временното правителство на страната, а военният персонал и лицата, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява обща амнистия. Хуманитарната реакция в [държава] също се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима, като ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила, а в периода 8 - 29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в [държава] (основно от [държава], [държава] и [държава]), като от началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната. От справката от 03.02.2025 г. пък е, че по данни на ВКБООН към 23.01.2025 г., считано от 08.12.2024 г., близо 210 000 сирийци са се завърнали в страната си по произход, като тази цифра включва повече от 20 100 с. бежанци от [държава] от 08.12., 91% от които се завръщат в [държава] за първи път. В [държава] ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет [рег. номер] 1500 души на ден. Следователно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. В тази връзка не може да се приеме, че липсата на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в района, където е живял чужденецът, е пропуск на ответника, който да се определи като съществен, имащ за последица отмяна на оспорения акт поради липса на мотиви. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. В негова подкрепа правилно е отчетен и фактът, че семейството му продължава да живеят в [държава]. Освен това самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността там, а твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие са относими към по-ранен период.

Следва се има предвид, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция „Международна дейност“ събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

Както се посочи по-горе, оттеглянето (свалянето) на президента Б. А. не променя положението в [държава] в негативен аспект, като от информацията от общодостъпни източни и от приетите справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно С. а. р. с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. и № МД-02-159/14.03.2025 г., става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни. Вярно е и е в редица медии се съобщава за военната намеса в [държава] от страна на [държава], но според категоричните, според някой медии, заявки на министър-председателя на страната, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава], за да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице информации или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или и.народ. От друга страна актуалните справки от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС сочат, че не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Следователно, въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането му за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно.

Накрая в мотивите на оспорения акт правилно е прието, че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа “забрана за връщане“ (non-refoulment) предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в [държава] има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на А. М. Ф. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. Ф., [държава], с [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], против Решение № 2176/05.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.