Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260038, 17.07.2020 год.,гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд -Търговище, седми състав, в публично заседание на шести
юли две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар : Михаил
Пенчев
като
разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 805 по описа за 2019 год. на РСТ,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание
чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
на 29.07.2015 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
********** между с С.С.Д.
и с.м.м., като солидарни длъжници. Ответникът С.С.Д. е получил в
заем сумата от 4 800 лв., която е следвало да погаси на 24 равни месечни
вноски, в размер на 296.74 лв. Страните са договорили, годишен лихвен процент в
размер на 41.17 % и годишен процент на разходите 49.90%. Така общото задължение
по договора става 7 121.76 лв. Ответникът е закупил и допълнителен пакет
услуги в размер на 3 600 лв., а вноската по този пакет е в размер на 150 лв. В
резултата общото задължение по договора за кредит и пакета допълнителни услуги
е 10 721.76 лв., вноската е в размер на 446.74 лв. При забава на една
месечна вноска с повече от 30 дни, настъпва предсрочна изискуемост на договора, без да е необходимо
кредитополучателят да бъде уведомен. Твърди се, че ответникът е изпаднал в
забава и съгласно чл.12.3 от Общите условия, договорът е прекратен и обявен за
предсрочно изискуем, на 14.10.2015 година. Ищецът твърди, че е уведомил въпреки
това длъжника за прекратяването на договора на 14.10.2015 г. Ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по отношение на дължимите суми. Заповедта е връчена при
условията на чл.47, ал.5, във вр. с чл. 47, ал.1 и
ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си. С оглед на това е предявен и настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
съществуване на вземането му от ответника, което е в размер на 7 551.89
лв., която включва 3 134.93 лв.,
главница по договор за кредит, договорно възнаграждение в размер на 786.96 лв.,
1 950 лв., възнаграждение за пакет допълнителни услуги и неустойка в
размер на 1 680.00 лв., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се разноски в заповедното и в
настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения си
особен представител оспорва предявените искове. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е посочено как е формиран
годишният процент на разходите по кредита от 49,90 %, кои компоненти точно са
включени в него, какво се включва в общите разходи за потребителя - настоящи
или бъдещи, както и не посочено как стойностите на посочения лихвен процент и
на годишното оскъпяване по заема се отнасят към ГПР. Уговореният в договора за
кредит годишен лихвен процент надвишава повече от три пъти законната лихва,
което представлява нарушение на принципите за добросъвестност. Твърди, че тези
клаузи водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора. Клаузите относно допълнителния пакет услуги и неустойка
по договора също са неравноправни по смисъла на закона. Поради това, твърди, че
кредитополучателят, съгласно чл.23 от ЗПК дължи чистата сума по кредита, която
е в размер на 4 800 лв., а той е изплатил 4849.87 лв. Поради това моли за
отхвърляне на предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
: Видно от приложеното по делото ЧГД № 137/2019 г. по
описа на Районен съд - Търговище, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника С.С.Д. за сумата от
3 134.93 лв. главница, договорно възнаграждение в размер на 786.96 лв.,
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, в размер на 1 950 лв.,
сумата от 1 680 лв., представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата от 25.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 151.04
лв., разноски по делото и 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение . Сумите представляват
задължения по договор за потребителски кредит № **********.
В
настоящият случай, не се спори от страните по делото, че между тях е възникнало
облигационно правоотношение по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
**********, по който ищецът е кредитор, а
ответникът- клиент, при подписани от страните ОУ, неразделна част от договора за потребителски кредит
/ДПК/.
Не е спорно, че сумата по кредита по този договор възлиза на 4 800 лв., като срока на
изплащане е 24 месеца, с размер на вноската- 296.74 лв., ГПР/%/ 49.90, Годишен лихвен процент: 41,17%, като обща дължима сума по кредита е 7 121.76
лв.
Няма спор, че с процесния
договор за
потребителски кредит /ДПК/, ответникът е
избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, за
който по силата на ДПК е подписано между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
По избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги, възнаграждението за същия е 3600.00 лв., вноската за
него е 150 лв. Така даденото общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 10 721.76
лв., като общия размер на вноската е 446.74 лв.
Видно
от изготвената и неоспорена от страните икономическа експертиза, непогасена главница по договора е в размер на 3 134.93 лв.,
договорната лихва, за периода от
05.08.2016 г.до 05.08.2017 г. е в размер на 786.96 лв., възнаграждение по
договор за допълнителни услуги за периода от 05.08.2016 г.до 05.08.2017 г. е 1 950.00
лв., неустойка съгл.т.12.3 и т.12.4 от ОУ 35%- 1 680.00 лв. По договора има
плащания от страна на длъжника, в размер на 4 862.40 лв.
Ищецът се
позовава настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора, за
доказването, на която е представено и
приложено на л.53 от делото, уведомление до длъжника, че договорът за кредит е
прекратен и съответно предсрочно изискуем, считано от 13.10.2015 г. Договорът е прекратен, тъй като длъжникът-ответник е
преустановил изпълнението си по него. Начислена му е и неустойка за предсрочна изискуемост,
която обезщетя вреди поради настъпилото прекратяване на договора. Размерът на
неустойката е определен на базата на неизплатената част от задължението на
длъжника към датата на прекратяването на договора като процент, в размер на 35% върху
остатъчния размер на главницата по погасителен план.Начислената неустойка по ДПК №
********** е в размер на 1680.00
лв.
При така установеното съдът прави следните
изводи : Процесният договор отговоря на изискванията
на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е
общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент
на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа
съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.
20 ЗПК реквизити. Налице е и погасителен план. Безспорно е че ответникът има
задължение в размера обективиран в Заповедта за
изпълнение към ищеца. Безспорно е, че ответникът е преустановил изпълнение на
задълженията си към кредитора, поради което последният е счел договора за
прекратен и е обявил предсрочната му изискуемост, предвидена в чл.12.3 от ОУ
към ДПК, подписани и от длъжника. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост
играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18
на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е
необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да
прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Допустимо е да се фингира
недоставеното или само изпратено от кредитора съобщение до длъжника като
получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че
е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
кредитора, че е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В
случай че договорът за кредит не обективира такава
уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено
посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл.
връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен
изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във
връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от
съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК. В този смисъл Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело №
60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая не е налице уговорка в договора за кредит,
която фингира недоставеното или само изпратено от кредитора
съобщение до длъжника като получено, при наличие на определени предпоставки,
които, ако са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата грижа да се
доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем-уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерската фирма с
обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателят,
посочен в настоящия договор или в уведомлението за промяна на адреса. Доколкото
по делото няма представени никакви доказателства, че уведомлението за обявената
предсрочна изискуемост е достигнало да длъжника, съдът приема, че не е налице
уведомяване на последния за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Обстоятелство, обуславящо неоснователността и отхвърлянето на предявения
установителен иск за съществуването на вземания по процесния договор. Съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи
произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
която в случая е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. По основания
извън очертани в заповедта, съдът не дължи и не може да се произнася в това
производство, в този см. Решение № 152
от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о., Решение №18/16.02. 2016г. по т.д.№1880/2014г. на ВКС, Iт.о. и др.
Отделно
от това, дори и да се приеме,
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника, до прекратяването на
договора, той е погасил задължение по него, в размер на 4 862.40 лв. Т.е
длъжникът е погасил дължимата от него главница, която е в размер на 4 800
лв., както и част от дължимата лихва. Поради горното беше поставена
допълнителна задача на вещото лице, за установяване на действително изплатените
главници и дължими лихви по договора. Ищецът не изпълни задължението си за внасяне
на съответния депозит. Поради което вземането му остана недоказано за главница
и лихви по договора за кредит и по размер.
С оглед задължението на съда да се произнесе по всички
доводи и възражения на страните, следва да се посочи,
че дори и да беше обявена и съответно настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, съдът приема, че визираните от ищеца клаузи от процесния
ДПК и подписаното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги действително са неравноправни, съгласно ЗЗП,
респ. нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Поради
което и не могат да се присъдят дори и падежиралите
вноски по договора, така както е поискал ищеца по съществото на спора. Клаузите
определящи задължение за плащане на сума за включен пакет
от допълнителни услуги са нищожни, тъй
като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по
кредита определени в ЗПК.
Ответникът- клиент се е задължил срещу
предоставеното му от кредитора право да се възползва от всяка една от
посочените, съгласно уговореното в ОУ, да му заплати уговореното възнаграждение
в размер на 3 600 лв. за предоставянето
/респективно възможността за
предоставянето/ на тези услуги. Следва да
се отбележи, че в съотношение с искания кредит,
който е в размер на 4 800 лв.,
то договореното възнаграждение за този пакет се доближава до размера на
получения кредит, което е основание за
извод, че е налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и
основния правен принцип за защита на
всеки признат от правото интерес.
Така определената сума по допълнителния пакет, следва да се приема, че реално оскъпява
кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е
включена в определения в договора ГПР. Води до значително и драстично
увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.
Действително страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените
в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с
оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал,
сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. Ответникът-
клиент дължи на кредитора възнаграждение за
предоставянето, респективно възможността за
предоставянето на допълнителни услуги от
избрания пакет, т.е. дължи възнаграждение
дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и с оглед
цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка.
Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие между страните
по договора.
От друга страна дадените възможности в процесния пакет,
определено не могат да се приемат, че зависят само от волята на потребителя.
Напротив, последния е зависим от волята на кредитора. Така както са отразени
допълнителните услуги в пет точки,
определено не дават основание да се счита, че те са конкретни, а напротив. В
същото време няма данни, че ответникът е ползвал една или част от услугите, а в
договора за него се поражда задължение
да заплати стойността им, независимо от това дали се е възползвал от тях. Нито
една от тези услуги няма стойностно
измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде съизмерима с
цената, която се заплаща за ползването на
тези възможности. Нито една от възможностите визирани по допълнителното
споразумение не е обвързана количествено и стойностно или във времето с
вноските по допълнителния пакет, дължими
от клиента ежемесечно.
Всички това дава основание да се приема, че
клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително са в противоречие с
разпоредбите на чл.
10а, ал.2-4
от ЗПК.
Този пакет
услуги противоречи и с разпоредбата на чл.
19, ал.4 от ЗПК. Това следва от обстоятелството, че с начисляването и
събирането на посочените суми по "Пакет
допълнителни услуги" не представлява
плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Тези
клаузи, регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. "Допълнителен пакет
услуги" са неравноправни по смисъла
на чл.
143 от ЗЗП. Посочената разпоредбата дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава
неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
В случая, от страна на кредитополучателя при
подписването на процесните клаузи той плаща пълната
цена на тези услуги, но на практика
получаването им зависи единствено от волята на кредитора. Реално, независимо,
че тези услуги може да не бъдат ползвани,
т.е да не бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано
с неплащане или намаляване на цената на този пакет
услуги.
След като, заемополучателят плаща
цена за получаване на услуга която е
изцяло във волята на търговеца, то това води до неравновесие между правата и
задълженията между последния и потребителя и оттам следва извод за неосъществяване хипотезата на чл.
143, ал.1, т.3 от ЗПК. В резултата следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл.
146, ал.1 от ЗЗП.
Освен изложеното атакуваните допълнителни
клаузи на практика представляват въвеждане на задължение на едната страна по
договора да заплати за нещо, което
страната има по силата на самия закон- правото на страните да променят срока на
падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни
вноски, което води до значителна неравноправност на същите.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Основната цел на така уговорената клауза за неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в
договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка имат за цел да
бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите. Заобикаляйки по този начин императивните
ограничения на закона, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК се явява нищожна. Освен
горното договорения размер на неустойката се доближава до размера на главницата
по договора за кредит, което води и до извода, че е необосновано висока и това
задължение по договора противоречи на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП.
При недействителност на договора за кредит и съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, то длъжникът дължи плащане на чистата сума по
кредита, но не дължи лихви и други разходи. В случая от събраните доказателства
е видно, че клаузите за допълнителния пакет услуги и неустойка са
недействителни, но не и самия договор. Поради което длъжникът дължи заплащане и
на главницата и на лихвите по договора. Доколкото ищецът не доказа размера на
тези си вземания, то искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед на изложените мотиви, съдът
намира, че предявените искове са неоснователни и като такива, следва да бъдат
отхвърлени.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г., действащи чрез
пълномощник юрисконсулт Р.И. против С.С.Д., ЕГН ********** ***, представляван
от назначения и особен представител адв.В.А. ***, установителен иск за съществуване на вземания за сумата от 3
134.93 лв. главница, договорно възнаграждение в размер на 786.96 лв.,
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, в размер на 1 950 лв.,
сумата от 1 680 лв., представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата от 25.01.2019 г. до изплащане на вземането, представляващи неизплатени задължения
по Договор за потребителски кредит № **********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, № 71 от 25.01.2019
г. по ЧГД № 137/2019 г. по описа на Районен съд - Търговище ч.гр, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.286 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Окръжен съд- Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :