№ 1412
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110152386 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ......... срещу Т. М. Г.,
Р. АЛ. Г. и М. АЛ. ВЛ..
Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди за
исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.
............, както и че в негова полза е възникнало вземане към ответниците за
сумата от общо 443, 05 лв., от която: сумата от 381, 57 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, сумата от 41, 83 лв.
– мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2021 г., сумата
от 16, 62 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., сумата от 3, 04 лв.
мораторна лихва върху нея за периода 01.07.2018 г. – 25.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 08.09.2021 г.
до окончателното изплащане. Твърди, че ответниците отговарят разделно за
процесните суми – всеки от тях за по 1/3 в качеството им на наследници на
АЛ. ВЛ. Г.. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми.
Претендира разноски.
Ответницата Т. М. Г. оспорва исковете. Оспорва да има качеството
клиент на топлинна енергия по съображения, че не са ангажирани
доказателства да е собственик или вещен ползвател на имота. Позовава се на
нормата на чл.62 ЗЗП, като твърди, че се касае за непоискана услуга.
Позовава се на погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва
по съображения, че не се установява изпадането й в забава по отношение на
главните вземания, тъй като не е доказано публикуване на сумите на сайта на
ищеца съгласно Общите му условия. Оспорва претенцията за цената на
1
дяловото разпределение по съображения, че услугата се предоставя от
третото лице-помагач. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху нея по
съображения, че не са налице предпоставките за присъждането й. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът Р. АЛ. Г. оспорва исковете. Оспорва да има качеството
клиент на топлинна енергия по съображения, че не са ангажирани
доказателства да е собственик или вещен ползвател на имота. Позовава се на
нормата на чл.62 ЗЗП, като твърди, че се касае за непоискана услуга.
Позовава се на погасителна давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва
по съображения, че не се установява изпадането му в забава по отношение на
главните вземания, тъй като не е доказано публикуване на сумите на сайта на
ищеца съгласно Общите му условия. Оспорва претенцията за цената на
дяловото разпределение по съображения, че услугата се предоставя от
третото лице-помагач. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху нея по
съображения, че не са налице предпоставките за присъждането й. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът М. АЛ. ВЛ.. Оспорва да има качеството клиент на топлинна
енергия по съображения, че не са ангажирани доказателства да е собственик
или вещен ползвател на имота. Позовава се на нормата на чл.62 ЗЗП, като
твърди, че се касае за непоискана услуга. Позовава се на погасителна давност.
Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, че не се установява
изпадането му в забава по отношение на главните вземания, тъй като не е
доказано публикуване на сумите на сайта на ищеца съгласно Общите му
условия. Оспорва претенцията за цената на дяловото разпределение по
съображения, че услугата се предоставя от третото лице-помагач. Оспорва
претенцията за мораторна лихва върху нея по съображения, че не са налице
предпоставките за присъждането й. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С нотариален акт за покупко-продажба № ......... продава на Т. М. Г.
следния свой недвижим имот: апартамент № ............, състоящ се от: стая,
кухня и обслужващи помещения, с площ от 46, 46 кв.м.
Със заявление-декларация от 28.09.2012 г. Т. М. Г. е поискала откриване
на партида за имота на нейно име.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.06.2019 г. Т. М. Г. и
АЛ. ВЛ. Г. даряват на своя внук А Р Г. следния имот, придобит в условията на
СИО, а именно: самостоятелен обект с сграда с идентификатор ........, с адрес:
гр. ......., с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, стар
идентификатор: ........ със застроена площ от 46, 46 кв.м., състоящ се от: стая,
кухня и обслужващи помещения, като дарителите Т. М. Г. и АЛ. ВЛ. Г. си
запазват пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения
недвижим имот.
2
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г., АЛ. ВЛ. Г. е починал на 21.03.2021 г., т.е. след исковия
период, като е оставил наследници по закон: Т. М. Г. - съпруга, Р. АЛ. Г. - син
и М. АЛ. ВЛ. - син.
Представен е протокол от проведено на 24.10.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: ............, на което те са взели решение да се
сключи договор с ......., за индивидуално разпределение на топлинната
енергия, като услугата се възложи на ........
Представен е договор № 527-I/23.10.2002 г., сключен между ЕС на адрес:
гр. ..... като възложител и ....... като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор № У-№ 104 от 08.11.2007 г., сключен
между ......... – възложител и ....... – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Не се спори между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и
че до същия е извършвана доставка на топлинна енергия и е осъществявана
услугата дялово разпределение на претендираната от ищеца стойност.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Елена И., от което се установява, че за исковия
период за процесния абонатен номер са начислени задължения в размер на
сумата от 763, 14 лв., а за дялово разпределение – 33, 23 лв. Вещото лице е
посочило, че предмет на настоящото производство са половината от тези
суми, тъй като другата 1/2 е предмет на друго дело.
Съдът с оглед така установеното от фактическа страна намира от
правна страна следното:
С оглед задължението на съда служебно да следи за допустимостта на
производството, следва да се посочи, че в полза на ......... е била издадена
заповед за изпълнение от 22.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33245/2021 г. на СРС, ГО,
25 състав срещу Т. М. Г. и АЛ. ВЛ. Г. за сумата от 763, 14 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.
за топлоснабден имот с адрес: гр. ......., ведно със законната лихва от
10.06.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 83, 65 лв. мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2021 г., сумата от 33, 23 лв. цена на
услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от
3
6, 09 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 25.05.2021 г.
С определение от 28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 33245/2021 г. на СРС, ГО, 25
състав е обезсилена заповедта за изпълнение в частта й спрямо длъжника АЛ.
ВЛ. Г. с оглед констатацията на заповедния съд, че последният е починал
преди подаване на заявлението, като производството е прекратено в
посочената част.
Предмет на настоящото производство, образувано след обезсилване на
заповедта за изпълнение, са осъдителни искове, предявени срещу Т. М. Г., Р.
АЛ. Г. и М. АЛ. ВЛ. – в качеството им на наследници на АЛ. ВЛ. Г., с оглед
на което исковете са допустими.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От представените писмени доказателства - нотариален акт за покупко-
продажба № ......... и нотариален акт за дарение на недвижим имот от
24.06.2019 г. се установи, че за част от исковия период: м.05.2018 г. –
4
23.06.2019 г. собственици на имота в режим на СИО са били Т. М. Г. и АЛ.
ВЛ. Г.. На 24.06.2019 г. те са дарили имота на своя внук А Р Г., но са си
запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване, с оглед на което за
периода: 24.06.2019 г. – м.04.2020 г. са имали качеството вещни ползватели на
имота.
С оглед изложеното, за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. АЛ.
ВЛ. Г., отговорността на чиито наследници се цели да бъде ангажирана в
настоящото производство, е имал качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди – до 23.06.2019 г. – в качеството на собственик, а от 24.06.2019
г. – в качеството на вещен ползвател на имота.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават
заключението, че за исковия период между наследодателя на ответниците в
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди и
топлопреносното предприятие е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди.
АЛ. ВЛ. Г. е починал на 21.03.2021 г. - след края на исковия период, като
е оставил наследници по закон: Т. М. Г. - съпруга, Р. АЛ. Г. - син и М. АЛ.
ВЛ. – син, с оглед на което и при съобразяване нормата на чл.5, ал.1 ЗН, вр.
чл.9, ал.1 ЗН, вр. чл.60, ал.1 ЗН, наследниците му отговарят за задълженията
му съобразно дяловете им – и следователно – за по 1/3 от 1/2 от задълженията
за исковия период, т.е. по 1/6.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
5
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Не е спорно между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и
че стойността на доставената топлинна енергия е в размер на исковата сума.
Неоснователни са доводите, че е нарушена забраната по чл.62 ЗЗП.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №
2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Ответниците своевременно са заявили възражение за погасителна
давност по отношение на главницата за стойността на доставената топлинна
енергия.
С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.33, ал.1 от
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск е предявен на 08.09.2021 г., към този момент е
изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди
08.09.2018 г., каквито в случая са вземанията за периода м.05.2018 г. –
м.06.2018 г., последното – станало изискуемо на 14.08.2018 г.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.07.2018 г. – м.04.2020
г. в размер на сумата от 710, 03 лв., определен при съобразяване на таблица №
1 от констативно-съобразителната част на заключението на ССЕ по реда на
чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за по 1/6 от посочената сума и следователно –
всеки до размера на сумата от 118, 34 лв. До посочения размер исковете
спрямо ответниците са основателни, а над тази сума до пълния предявен
6
размер от по 127, 19 лв. следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Съдът не кредитира заключението на ССЕ в частта относно размера на
вземанията, които не са погасени по давност, тъй като, независимо че е
приложена 3-годишна давност, не е съобразен моментът на настъпване на
изискуемостта на вземанията съгласно приложимите през исковия период
Общи условия на ищеца (в случая тези от 2016 г.).
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава,
както и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата
изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните
изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
7
сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи съдът приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е.,
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
да иска изпълнение. Следователно, задължението за заплащане на стойността
на действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по
правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15
септември на съответната година. В този смисъл доколкото ищецът се
легитимира като кредитор на главни вземания за стойността на доставена
топлинна енергия, то акцесорната претенция се явява установена по
основание за исковия период 15.09.2019 г. – 25.05.2021 г., в размер на сумата
83, 59 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК.
По аргумент от нормата на чл.119, ал.1 ЗЗД не се дължи мораторна лихва
върху главните вземания, които са погасени по давност, каквито в случая се
явяват вземанията за периода м.05.2018 г. – м.06.2018 г.
Мораторната лихва върху непогасените по давност вземания за периода
м.07.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 74, 46 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за по 1/6 от посочената сума и следователно –
всеки до размер на сумата от 12, 41 лв. До посочения размер исковете спрямо
ответниците са основателни, а над тази сума до пълния предявен размер от по
13, 94 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са доводите на ответниците, че не се установява да са в
забава, тъй като ищецът не доказва да е публикувал сметките на сайта си,
доколкото такова публикуване се предвижда съгласно Общите условия от
2014 г., които не намират приложение за исковия период.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който
има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, с
8
оглед на което доводът, че дяловото разпределение се извършва от фирма за
дялово разпределение, не обуславя неоснователност на претенцията.
Не е спорно по делото, а се потвърждава и от ангажираните писмени
доказателства, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
........ Установи се от ангажираните писмени доказателства и заключението на
ССЕ, че същото е на стойност сумата от 33, 23 лв. за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г.
Ответниците отговарят за по 1/6 от посочената сума и следователно –
всеки до размер на сумата от 5, 54 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 424, 51 лв. разноски по делото (от общо 460 лв. –
360 лв. депозит за ССЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение), съобразно
уважената част от исковете, както следва: Т. М. Г. – 141, 50 лв., Р. АЛ. Г. –
141, 50 лв. и М. АЛ. ВЛ. – 141, 50 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание
чл.77 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща държавна такса.
От страна на процесуалните представители на ответниците е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗА, което съдът определя в размер на
сумата от по 300 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, от което на всеки от
тримата представители се дължи сумата от 23, 14 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН **********, Р. АЛ. Г., ЕГН ********** и М.
АЛ. ВЛ., ЕГН ********** да заплатят на ........., ЕИК ...., на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
Т. М. Г. , ЕГН ********** – сумата от 118, 34 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент
№ ............, аб. № ..... за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 12, 41
лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода 15.09.2019 г. –
9
25.05.2021 г. върху главните вземания за стойността на доставената топлинна
енергия в периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., сумата от 5, 54 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018
г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до изплащане на
вземането;
Р. АЛ. Г. , ЕГН ********** - сумата от 118, 34 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент
№ ............, аб. № ..... за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 12, 41
лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода 15.09.2019 г. –
25.05.2021 г. върху главните вземания за стойността на доставената топлинна
енергия в периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., сумата от 5, 54 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018
г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до изплащане на
вземането;
М. АЛ. ВЛ. , ЕГН ********** - сумата от 118, 34 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент
№ ............, аб. № ..... за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 12, 41
лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода 15.09.2019 г. –
25.05.2021 г. върху главните вземания за стойността на доставената топлинна
енергия в периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., сумата от 5, 54 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018
г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до изплащане на
вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по отношение на всеки от ответниците, както
следва: иска за стойността на доставената топлинна енергия – до пълния
предявен размер от по 127, 19 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.06.2018 г.;
иска за мораторна лихва върху главницата за стойността на доставената
топлинна енергия – до пълния предявен размер от по 13, 94 лв. върху
главните вземания за м.05.2018 г. – м.06.2018 г.; искът за мораторна лихва
върху главницата за цената дяловото разпределение – в пълния предявен
размер от по 1, 01 лв. за периода 01.07.2018 г. – 25.05.2021 г.
ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН **********, Р. АЛ. Г., ЕГН ********** и М.
АЛ. ВЛ., ЕГН ********** да заплатят на ........., ЕИК ...., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 424, 51 лв. разноски по делото, както следва: Т. М. Г. –
141, 50 лв., Р. АЛ. Г. – 141, 50 лв. и М. АЛ. ВЛ. – 141, 50 лв.
ОСЪЖДА ........., ЕИК .... да заплати по сметка на СРС, на основание
чл.77 ГПК, сумата от 50 лв. държавна такса.
10
ОСЪЖДА ........., ЕИК .... да заплати на адв. И.Н., на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 23, 14 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
ОСЪЖДА ........., ЕИК .... да заплати на адв. Моника Д.Димитрова, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 23, 14 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
ОСЪЖДА ........., ЕИК .... да заплати на адв. СН. К., на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 23, 14 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11