М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 2859 по описа за 2020 година на ПРС,
Втори нак. състав
Районна
прокуратура Пловдив е внесла обвинителен акт след проведено досъдебно
производство № 177/2020г. по описа на 03 РУ на МВР гр.Пловдив, по преписка № 3259/2020г.
по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив против С.К.С. ***, ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за това, че на 08.04.2020г. в
гр.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Субару - Джусти“, с рег. №: ****,
след употреба на наркотични вещества – „ОРІ“ /опиати/.
Представителят
на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия С.С. обвинение и излага становище за доказаност
на обвинението от обективна и субективна страна. Моли съдът да го признае за
виновен и му наложи наказание лишаване от свобода в размер ориентиран към
минимума на законовата санкция и глоба, в размер също така ориентиран към
минимума посочен в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК. Поиска се и да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от една година. Представителят на прокуратурата поиска по
отношение на веществено доказателство Дрегер „Дръг Чек“ приложено по делото да бъде унищожено като вещ
без стойност.
Защитникът на подсъдимия адв.С.В. пледира за оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвинението и представя доводи за нарушения в процедурата по
установеност на престъплението от страна на полицейските служители с техническо
средство „Drager Drug Check 3000 STK“ с фабр. ARMK – 0671.
Подсъдимият С.С. се явява и лично участва в наказателното производство.
Не се признава за виновен. Потвърждава управление на МПС, което било в услуга
на приятел, който пътувал с него. Отрича употреба на наркотично вещество преди
управлението на МПС. Дава обяснения за извършена проба с техническо средство по
време на пушене на цигара и пиене на кафе. При упражнено право на лична защита и
последва дума посочи че няма какво да добави и моли да бъде признат за невинен.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността
им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият С.К.С. е роден на *** ***, б., български гражданин,
със средно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
От приетата по
делото справка съдимост се установи, че подсъдимият С.С.
е осъждан преди инкриминираното деяние три пъти, с влезли в сила съдебни актове
за извършени престъпления както следва:
1. С Присъда № 193/24.09.2007г.
по НОХД № 1233/2007г. по описа на ПРС, 8 н.с. , в сила от 10.10.2007г. е признат за виновен за извършено на 28.05.2007г.
в гр.Пловдив престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 3000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението
на наложеното наказание три месеца лишаване от свобода за срок от три години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
С разпореждане от
28.01.2016г. на НАП Пловдив глобата е погасена по давност. Реабилитиран.
2. С Присъда № 49/15.02.2016г. по НОХД №
8612/2015г. по описа на ПРС, 9 н.с., в сила от 02.03.2016г. е признат за
виновен за извършено на 25.06.2015г. в гр.Пловдив престъпление по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и на основание чл.78а от НК
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 1000 лева.
3. С Определение № 619/24.08.2016г. по НОХД №
5386/2016г. по описа на ПРС, 10 н.с., в сила от 24.08.2016г. е одобрено
споразумение с което се е признал за виновен за извършено на 14.08.2016г. в
гр.Пловдив престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 1000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението
на наложеното наказание три месеца лишаване от свобода за срок от три години,
считано от датата на влизане на споразумението в сила. Глобата е платена на
03.10.2016г.
Посочените осъждания не са определящи за
квалификацията на деянието предмет на разглеждане по настоящето дело, но същите
изключват приложението на разпоредбата на чл.78а по отношение на подсъдимия С..
По отношение на посочените като 2 – ро и 3 – то осъждания
на С.К.С. не е настъпила
реабилитация.
Подсъдимият С.К.С. е правоспособен
водач на МПС и притежава СУМПС № ****, категории С ТКТ СЕ В М АМ и се води на отчет в ОДМВР Пловдив / лист 18-19
от ДП/. Посочва трудова ангажираност като ****.
На 08.04.2020г. свидетелите Г.К.Д. и Б.А.В.еГГГГггггггттнннвГГГГГ
– полицейски служители при 03 РУ при ОДМВР-Пловдив работели като патрул
на територията обслужвана от посоченото полицейско управление. В изпълнение на служебните си задължения, след
15.00 часа, на 08.04.2020г. полицейските служители извършвали проверка на установъчен пункт на ул.„Барикадите“ в близост до
кръстовището с бул.„България“ в гр.Пловдив, когато забелязали лек автомобил
марка „Субару - Джуси“, с
рег. №: ****, който се придвижвал в локалното платно, успоредно на бул.„България
в посока към ул.„Барикадите“. На полицейските служители направило впечатление,
че водача на автомобила независимо, че забелязал установъчния
пункт и присъствието им, продължил придвижването си по локалното платно,
преминавайки през знака за „Забранено преминаване“ и навлизайки в забранената
за придвижване зона.
Поведението на водача определило
предприетите действия от полицейските
служители Д. и В. които веднага със служебен автомобил последвали посочения автомобил.
Те успели да го настигнат и да го спрат за извършване на проверка на бул.„България“
до № 8. При извършената проверка полицейските служители установили, че водач на
автомобила е подсъдимият С.К.С., а заедно с него пътувал свидетел Г. Н.И.. По време на проверката подсъдимият С. се
държал неадекватно, бил видимо притеснен и превъзбуден.
Поради тази причина в хода на проверката полицейските служители го попитали
дали е употребявал наркотични вещества. Подсъдимият С. признал пред
полицейските служители, че е „пушил трева“. Полицейските служители приканили за
тестване на водача – подсъдимия С. с техническо средство за употреба на
наркотични вещества.
На мястото на проверката, свидетел Б.В.,
полицейски служител преминал през обучение за работа с технически средства за
установяване употреба на наркотици или други упойващи вещества, изпробвал
подсъдимия С. с техническо средство „Drager Drug Check 3000 STK“ с фабр. № ARМК – 0671, който отчел положителна проба като
реагирал на опиати.
Проверката с техническото средство
било извършено в 15,20 часа съгласно представени по делото Протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества / лист 61 от
наказателното / и талон за изследване
бл. № 089780 / лист 62 от наказателното /.
Случаят бил докладван в дежурната
част на 03 РУ при ОДМВР Пловдив. На мястото на проверка пристигнали служители
от „Криминална полиция“ при управлението, които извършили по – обстоен преглед
на автомобила, при който не било открито държане на наркотични вещества.
Подсъдимият С. и свидетел И. били
отведени в полицейското управление, където против подсъдимия бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 879805/08.04.2020г. / лист 63 от
наказателното / за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
След съставянето на АУАН, свидетел В.
издал и талон за изследване бл. № 089780/08.04.2020г., който връчил на
подсъдимия С..
В талона за изследване / лист 62 от
наказателното/ подсъдимия С. саморъчно е вписал приемам показанията на
посоченото в талона техническото средство.
Полицейския служител Б.В. съставил
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества / лист 56 от наказателното/ в който е посочено установеното при
проверката по отношение начин на управление на МПС, атмосферни условия и пътно
платно, начин на поведение по време на проверката, който протокол е подписан от
проверения/подсъдимия С./ и извършилия проверката.
Подсъдимият С. бил откаран от
полицейските служители Д. *** за даване кръвна проба за изследване. В
болничното заведение подсъдимият С. в
отказал да даде кръв и урина за лабораторен анализ. Отказа бил отразен в лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 08.04.2020 г. с № 006393 изготвен от д-р А.Г./ лист 12 от
досъдебното/.
След завръщането на полицейските
служители и подсъдимият С. в полицейското управление, на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР подсъдимият С. бил задържан със Заповед за задържане на лице от
08.04.2020 г. в сградата на 03 РУ при ОДМВР-Пловдив за срок от 24 часа.
Привлечен като обвиняем по
образуваното ДП С.С. не взема отношение по вината и
ползва правото си да не дава обяснения.
По делото се приеха изисканите от
съда писмени доказателства: Методически указания относно реда за установяване
на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС с
орален тест „Drager Drug Check
3000“ съобразно процесуалните изисквания при провеждане на досъдебно
производ9ство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК / лист 24 – 26 от
наказателното/, писмо и докладна записка – 2 броя за преминато обучение на
полицейски служител Б.В. за работа с „Drager Drug Check 5000“ и „Drager Drug Check 3000“ / лист 28
– 29 от наказателното /, план конспект и протокол за провеждане на специална и
практическа подготовка / лист 31 – 32 от
наказателното/, писмо, ведомост за получаване на тест касета „Drager Drug Check 3000“, копие от
Протокол за извършване проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, справка от Национален институт по метеорология и хидрология Филиал
Пловдив / лист 54 – 57 от наказателното/, писмо от ВПД Началник 03 РУ-Пловдив /
лист 59 от наказателното/, Протокол за извършване проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества в оригинал, талон за изследване № 089780
оригинал, АУАН в оригинал, Заповед за налагане на ПАМ / лист 61 – 65 от
наказателното /.
Фактическа обстановка изложена по-горе съдът
възприе изцяло въз основа показанията на свидетелите Г.К.Д. и Б.А.В., както от
показанията на свидетел Г. Н.И., в кредитираната от съда им част, както и от писмените доказателства включени в доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Свидетелите Б.В. и Г.Д. са
полицейски служители, които при изпълнение на служебните си задължения са
спрели за проверка водача на лек автомобил – подсъдимия С.. Свидетел В., полицейски
служител, командир на отделение при 03 РУ при ОДМВР Пловдив посочи обучение за работа с полевите тестове
за установяване на употреба на наркотични или упойващи вещества от водачите на
МПС, което обучение и се доказа от приетите по делото писмени доказателства,
представени по искане на съда от Началника на 03 РУ при ОДМВР Пловдив. Свидетел
В., разпитан като свидетел в съдебно заседание посочи, че в съответствие с
дадените им указания е извършил проверката на подсъдимия на място на
проверката, след което я разпечатал и
предоставил на подсъдимия да даде проба. След отчитане на пробата свидетел В.
посочи че подсъдимия и пътуващото с него лице са или отведени в полицейското
управление, където е съставил АУАН и съставил протокол. Свидетелят посочи, и че
след съставянето на АУАН е издал и талон за изследване, в който подсъдимия саморъчно
е вписал приемам показанията на СИ.
Свидетел Д. потвърди с показанията си
предприетите със свидетел В. действия по проверка на подсъдимия С. като водач
на МПС, което спрели на бул.“България“ до № 8 в гр.Пловдив, както и отиването в
полицейското управление след проверката.
Свидетелят посочи, че във връзка с даване на положителна проба е бил съставен
акт, както и откаран в УМБАЛ Пловдив за медицинско изследване.
Поради не наличие на основания за
критика съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични,
обективни, непротиворечиви и потвърждаващи се от другите приети по делото
писмени доказателства. Фактите изложени от свидетелите са били установени при
изпълнение на служебните им задължения и надлежно отразени в съставените за
целта писмени доказателства приложени по делото.
Съдът кредитира показанията на
свидетел Г. И. в частта им относно придвижването му в автомобила управляван от
подсъдимия С., както и в частта им за спирането им от полицейски служители и
извършената проверка на водача на МПС в лицето на подсъдимия С., тъй като
същите се потвърждават както от показанията на свидетелите В. и Д., така и от обясненията
на подсъдимия С..
Свидетелските показания са средство за
събиране на доказателства, регламентирано в НПК и което средство само по себе
си не прави тези доказателства достоверни. Всеки един твърдян факт,
обстоятелство подлежи на проверка и доказване, и след като това е сторено то
тогава може да се каже че ги кредитираме.
Във връзка с така посоченото, съдът не
кредитира с достоверност показанията на свидетел Г. И. в частта им в която той
представя твърдения, че след като били спрени за проверка и преди да бъде
извършено изследването на подсъдимия С. с Дрегер, те
са пушили цигари и пиели кафе в присъствието на полицейските служители.
Както се установи в хода на
настоящето производство свидетел В. е бил ръководител на полицейски екип
извършил проверката на подсъдимия С. като водач на МПС, както и същия след
премината подготовка е извършил проверка на подсъдимия за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер,
индивидуализиран по делото. На настоящия съдебен състав е служебно известно че
при проверка на водачите на МПС от полицейски служители не е разрешено водачът
и пътуващите в МПС да излизат от автомобила без изрична покана, както и че при словестното общуване при проверката не е разрешено, а при
наличието на такова се разпорежда прекратяването му на консумирането на
храни, пиене на кафе и течности, както и
на пушенето на цигари. В хода на делото се установи, че полицейските служители
са извършили проверка на подсъдимия С. като водач на МПС, провели са разговор с
него, след което са го поканили да се извърши проверката с техническото
средство за измерване а именно „Drager Drug Check 3000“. Индивидуалната проба с фабр.
№ ARМК – 0671 е била разпечатана пред подсъдимия С., след което същия е
изпълнил всички дадени му указания за вземане на проба от устната му кухина.
Показанията на СИ са му били показани на място. По делото не се установиха
доказателства които да посочват че 10 минути преди вземането на пробата,
съгласно приетите по делото Методически указания / лист 25, т.1. Подготовка на
теста / за нарушаване на тези изисквания – т.е в устата на подсъдимия С. да е
имало храна, дъвка или тютюн.
За не кредитиране показанията на
свидетел И. в тази им част, съдът взе предвид също и обстятелството,
че е приятел на подсъдимия С., и
представянето на такива твърдения подпомагат приетата от него защитна стратегия
по отношения на предявеното му обвинение. Представянето на едни и същи твърдения от
свидетел и подсъдим, не ги прави достоверни за да се кредитират, тъй като тези
твърдения за факти от значение за делото подлежат на доказване. След като
твърдените факти не са надлежно доказани
и то съдът не следва да ги кредитира като достоверни и да основава на тях
своя краен съдебен акт.
Трайно установено е в съдебна
практика положението, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна
природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави
с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши
дали да ги кредитира или не. За да бъдат обясненията на подсъдимия
преценени като достоверни, законът не изисква те да се подкрепят от останалите
доказателства по делото, а единствено да не се опровергават от тях.
Във връзка с така посоченото относно
обясненията на подсъдимия, съдът кредитира обясненията на подсъдимия дадени по
делото, с изключение в частта им относно пиенето на кафе и пушенето на цигари
от страна на подсъдимия преди да му бъде извършена проверка от полицейските
служители със СИ. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в посочената
част поради основанията посочени по – горе по отношение показанията на свидетел
И. поради което и не намира че следва да ги изброява със същата
последователност и изчерпателност. Но съдът намира че следва да посочи и друго
обстоятелство което определя не кредитирането на обясненията на подсъдимия И. в
тази им част. Ноторно известно на страните,
включително и на подсъдимия и неговия защитник, че посочените 10 минути преди
пробата са обстоятелство което дава възможност наличието на употреба на
наркотични вещества да не се прикрие от храна, напитка, дъвка или тютюн. Дори
да се приеме, че е имало такива действия от страна на подсъдимия – пиене на
кафе и употреба на тютюн чрез пушене на цигара, то дадената положителна проба
за опиати сочи че следите от употреба на наркотични вещества са били толкова
многобройни, че тези обстоятелства не са попречили на СИ да отчете употребата
на наркотично вещество.
Ето защо и съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия С. в посочената им част.
Съдът кредитира изцяло и приетите
горепосочените писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно допълващи се,
като по безспорен начин установяват гореописаната фактическа обстановка.
За съставомерността на
деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества, по смисъла
на чл.3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1/2017г. без значение от вида и количеството на наркотичното
вещество и на въздействието, което
то е оказало върху неговото
състояние и реакции при управлението
на МПС - то. В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното
деяние е определено като „управление на МПС след употреба на наркотични вещества”,
като законодателят е възприел законодателния подход на
нулева толерантност, приемайки че употребата на наркотични вещества
без значение от количеството, винаги
води до неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията на водача да управлява МПС и до опасност от
шофиране на МПС,
и това поведение следва да се криминализира.
С оглед на така изложеното съдът намира, че липсва правно основание да анализира поведението на подсъдимият С. при управлението
на МПС.
За не кредитиране на посочената от подсъдимия
С. не употреба на наркотични вещества
взе предвид следните обстоятелства:
Ноторно
известно е че опиатите след тяхната употреба остават в кръвта на потребителя му
до 12 часа, а следи в урината от него има в следващите 2-4 дни след употребата.
При изследване на косъм ползването на опиати може да се докаже до 90 дни след
тяхната употреба. Слюнчестите тестери търсят е остатъци от употребения опиат който в устната
кухина на потребителя му и се съдържа в неговата слюнка. Чувствителността на теста
определя времето (прозореца) на детекция за даден наркотик. Концентрацията на
наркотичното вещество в слюнката зависи от редица индивидуални фактори като вида
на дрогата, телесното тегло, скоростта на метаболизъм на организма,
комбинацията с други наркотици и алкохол, приема на течности, храна и др. Това
води до относително широки граници на прозореца на детекция, при едни индивиди
може да е по-малък, а при други по-дълъг.
За
ползваните в момента от КАТ полеви тестове, типичните времена за детекция за
Опиати - хероин, морфин, кодеин е 48 часа. От материалите по настоящето дело
съдът не установи наличието на доказателства относно датата и времето за приел
на наркотично вещество от подсъдимия С., както и свидетели на този прием. Поради
изложеното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С. за неупотреба на
наркотично вещество. Дадената положителна
проба определя заключение за осъществена такава употреба, което в съчетание с
управление на МПС представлява осъществено престъпление по смисъла на НК.
При постановяване на присъдата си,
съдът стъпи и върху събраните писмени доказателства в хода на досъдебното и
които съдът кредитира тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, с
надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на
законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на
разглеждане по настоящето дело.
На базата на събраните доказателства съдът
намира, че подсъдимият С.С. е осъществил от обективна
и субективна страна всички белези на престъпния състав в пълния обем на
повдигнатото му обвинение.
Конкретно що се касае до
възраженията на защитата на подсъдимия за нарушена процедура при установяване
употребата на наркотично вещество със СИ, съдът намира същото за неоснователно
и противоречащо на правната теория и съдебната практика. Възраженията на
защитата се основава на твърдения изложени от свидетел И. и подсъдимия С., но
които не се доказаха и поради което се явяват неоснователни.
Както се посочи по – горе, за
съставомерността на деянието
по чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена
употреба от водач на МПС на
наркотични вещества, по смисъла
на чл.3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието,
което то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на МПС - то.
В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното деяние е определено като
„управление на МПС след употреба на наркотични вещества”, като законодателят е възприел законодателния подход на нулева толерантност, приемайки че употребата на наркотични вещества
без значение от количеството, винаги
води до
неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията на водача да
управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС, и това поведение
следва да се криминализира. За да
е налице основание за обсъждане
дали водачът на МПС е употребил наркотични
вещества, каква е тяхната
концентрация /количество/ и бил ли е повлиян от употребените от него наркотични вещества следва да
имаме дадено съгласие за химическо
изследване с даване на кръвна проба, обстоятелство което по настоящето дело нямаме. Съгласно трайната съдебна практика, в редица решения на
ВКС, нееднозначно е прието,
че отказът на дееца да предостави кръв за изследване предпоставя необходимостта от приложението на
разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1/2017 г., като употребата на наркотично вещество се счита установена въз основа на показанията на техническото
средство, което попада в
обхвата на понятието "надлежен
ред" по смисъла,
вложен в чл.343б, ал.3 от НК.
По отношение на другите
възражения на защитата на подсъдимия относно реда при който е установена употребата на наркотични вещества от подсъдимия
съдът също намира същите за неоснователни поради следните основания:
Към инкриминираната дата 08.04.2020г. реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се определя от
разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, която замени приложението на Наредба № 30/2001г., в която е предвидено, че техническите средства, с които
се извършва проверка за употреба на упойващи вещества от водачите на моторни
превозни средства се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след
като бъдат одобрени от Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството
на здравеопазването. В изпълнение на посоченото със Заповед № Iз-723/07.08.2001г., след приемане на Наредба №
30/2001г. са приети, ободрени от Изпълнителната агенция по лекарствата към
Министерството на здравеопазването технически средства за извършване на
проверка за употреба на алкохол и /или
на друго упойващо вещество от водача. В
последствие с оглед развитието и усъвършенстването на техническите средства с
посочените по – горе министерски заповеди са определи последващи
технически средства за извършване на проверка за употреба на алкохол и /или на друго упойващо вещество от водача. Към
инкриминираната дата в съответствие със
Заповед № 8121з-396/21.04.2016г. на министъра на вътрешните работи полицейските служители ползват технически
средства „Дрегер Алкотест
7510” за проверка за употреба на алкохол
от водачите на МПС и Дрегер Дръг
Чек 3000 за проверка за употреба наркотични или упойващи вещества от водачите
на МПС.
Медицинското изделие с търговско име
Дрегер Дръг Чек 3000/ Drager Drug Check 3000/
представлява орален тест за установяване на упойващи и наркотични
вещества и е с нанесена СЕ маркировка за оценено съответствие съгласно
изискванията на Закона за медицинските изделия.
За продукта е подадена в Агенцията форма за уведомяване с необходимата придружаваща документация, с
което са изпълнени изискванията на Закона за медицинските изделия и продуктът
може да бъде използван от службите за контрол. Съгласно чл.11. (изм. - ДВ, бр.
61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.)
от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите "Наркотично
вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго
природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3,
което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или
депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации
или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм. Съгласно чл.3, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от
07.10.2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.) на закона, с наредба, приета от Министерския съвет, се
определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва:
1. Списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина;
2. Списък II - Вещества с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина;
3. Списък III - Рискови вещества.
От приетите
доказателства – еднократен орален тест Drager Drug
Check 3000 STK“ с фабр. ARMK – 0671 и протокол за съответното действие съдът счита, че
употребата на наркотични вещества от подсъдимият С. е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1/2017г.
В случая е извършен тест на слюнката
на водача, иззета от натривка от устата на подсъдимия С.С. като е използван неинвазивен измервателен метод, позволяващ установяване в човешката слюнка на наличие на седем
от най-често употребяваните
видове наркотици, когато са над определена гранична концентрация /cut-off/ а именно:
/AMP/D-amphetamine/ - 50ng/mL; MAMP/D - methamphetamine/(MDMA 75)-35 ng/mL; COC /Cocaine/- 20 ng/mL; OPI /Morphine/- 20 ng/mL; THC /D9-tetrahydrocannabinol/- 5 ng/mL; BENZO /Diazepam/- 15 ng/mL; MTD /Methadone/ - 20 ng/mL/, като същевременно елиминира срама и неудобството от
събиране на урина или кръвни
проби. По прицип нито кръвта, нито
слюнката, имат пряка връзка с нивото на увреждане на състоянието на човека след употребата на алкохол или наркотици, увреждането на човека в резултат на употреба на алкохол или наркотици се дължи на тяхното присъствие в мозъка, поради което и изследването на кръвта или слюнката всъщност е индиректен метод за измерване на нивото на това увреждане. Слюнката и кръвта на човека обикновено са изследвани за алкохол или наркотици, тъй като времето,
през което е отчетен техен позитивен резултат, е най-близо до момента,
когато мозъкът на човек е най-вероятно да бъде засегнат от тяхната употреба.
Действително,
използвания в настоящия
случай метод дава само предварителен аналитичен резултат, който следва да бъде потвърден с метод на газохроматаграфия или масова
спектрометрия, но следва да се има
предвид, че на подсъдимият С.С.
е била предоставена възможност
да даде кръвна проба за
анализ и същият е отказал по своя воля като своевременно не е оспорил резултатите
на Dreger Drug Check 3000, удостоверено в талон за изследвани
и лист за преглед на пациент в КДБ/СО. Съгласно чл.6, ал.9
от Наредба № 1/2017г. при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.
Съгласно трайната съдебна практика, в редица
решения на ВКС, нееднозначно е прието,
че отказът на дееца да предостави кръв за изследване предпоставя необходимостта от приложението на
разпоредбата на чл.6 от Наредба
№ 1/2017г., като
употребата на алкохол се счита установена въз основа на показанията на техническото средство, което попада в обхвата на понятието
"надлежен ред" по
смисъла, вложен в чл.343б, ал.1 от НК.
Ето защо в случая не е било необходимо и извършването
на експертиза съответно принудително изземване на образци за сравнително изследване, които да се предмет
на изследване при извършването
й. Установеното чрез техническото
средство Dreger Drug Check 3000 наркотични вещества OPI /Morphine/ са класифицирани и включени в Приложение № 1 към чл.3, т.1 и в
Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични ( в сила от 10.11.2011г.приета с ПМС №
293 от 27.10.2011 г. Обн. ДВ. бр.87 от 4 Ноември
2011г.).
Самото техническо
средство не преминава през профилактика, тъй като не подлежи на метрологичен
контрол, съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол.
При така изложения
анализ на доказателствата съдът намира за категорично установено, че на 08.04.2020г. в
гр.Пловдив подсъдимият С.С. е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Субару - Джусти“,
с рег. № ****, след употреба на наркотични вещества – „ОРІ“ /опиати/ което представлява престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. Деянието осъществено от подсъдимия С. е установено по
надлежния ред, съгласно изискванията на Наредба № 1/2017г., с годно техническо
средство за установяване употребата на наркотични или упойващи вещества. Липсват каквито и да било противоречия в доказателствения материал и всички гласни доказателства
сочат, че именно подсъдимият е управлявал спреният за проверка автомобил.
От субективна
страна престъплението подсъдимият С.С. е извършил
умишлено, като напълно е съзнавал, че е употребил наркотично вещество преди да управлява автомобил, но въпреки това
е седнал зад волана на инкриминираната дата и е управлявал автомобила,.
Предвид
изложеното и съдът намери, че следва да признае за виновен подсъдимия С.С. в извършване на вмененото му с обвинителния акт
престъпление в пълния му обем, посочен в обвинителния акт.
Относно определяне на наказанията за така
извършеното престъпление съдът съобрази от една страна, като отегчаващи вината
му обстоятелства данните относно наличието и на други осъждания. От друга страна, като смекчаващи вината на
подсъдимия С. обстоятелства се определят установената трудовата ангажираност на
подсъдимия, добросъвестното му
процесуално поведение по време на досъдебното и съдебното производство, а също
и неговата млада възраст. Ето защо и при наличие на тези обстоятелства, съдът счете,
че достатъчно и справедливо е на подсъдимия С.С. да
се наложат наказанията лишаване от свобода за срок от една година, както и
глоба от 500 лева. Тези наказания според съда ще са достатъчни за постигане
целите на наказанията по чл.36 от НК и по-специално ще изиграят роля по
възпиране на подсъдимия от подобно поведение и в бъдеще. Предвид липсата на
формалните предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК
поради наличието на предходно осъждане, както и с оглед наличието на предпоставките
на чл.57, ал.3, вр. ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови с
присъдата си наказанието лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при
първоначален общ режим.
С оглед данните
за предварителното задържане на подсъдимия за 24 часа по ЗМВР и чл.64, ал.2 от НПК то с присъдата си съдът приложи
разпоредбата на чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и
приспадна това задържане от срока на наказанието лишаване от свобода считано на
08.04.2020г.
Предвид
установяващото се от справката за нарушител/водач, че към датата на деянието
подсъдимият е бил със свидетелство за управление на МПС валидно, съдът наложени
и наказанието лишаване от право да управлява МПС, предвидено в нормата на
чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК в размер на 1 (една) година и 6
(шест) месеца.
На
основание чл.59, ал.4 от НК съдът приспадна от наложеното подсъдимия С. наказание
една година и шест месеца лишаване от право да управлява МПС времето, през
което е бил лишен по административен ред да упражнява това право, считано от
08.04.2020 г.
По отношение на
ВД еднократен орален тест – с фабр. ARМК – 0671 съдът постанови
неговото унищожаване като вещ без стойност.
Като причини за
извършване на престъплението съдът определя несериозното отношение към
установените законови забрани.
По изложените
мотиви съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.