№ 100
гр. В., 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20231320101494 по
описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ”Х.И.” № 15, ет. 6, с която против Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ж.к. „П.“ бл. 5, вх. В, ет. 4, ап. 40, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от
ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 19.12.2016 г. между „БНП П.П.Ф.", ЕИК ********* и
ответника Ц. П. П. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-
14162325 /наричан по-долу Договор за кредит/, въз основа на който между страните
възникнала облигационноправна връзка.
Сочи се, че по силата на Договора за кредит кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 15000.00 лева, която сума е получена от
кредитополучателя по посочена от него банкова сметка (чл. 1 от Условия по договора). В чл.
2 от Договора за кредит е уговорено, от предоставената в кредит сума да бъде удържана
директно от кредитодателя сума в размер на 3847.00 лева, която ще послужи за пълно
погасяване на задължение на ответника по предходно сключени договори между страните, а
именно договор за потребителски кредит № PLUS-10578705 и договор за потребителски
кредит PLUS-11357155. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит кредитополучателят по
договора дължи такса ангажимент, посочена в съответното поле срещу което кредиторът е
сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора за кредит условия, размери и срокове. Съгласно уговореното в
чл. 2 таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа съответната сума от общия размер на кредита. С подписване на Договора за кредит,
кредитополучателят е дал своето изрично съгласие за начина, по който са разпределени
1
сумите от отпуснатия потребителски кредит и описан по-горе. На 20.12.2016 г.
кредитодателят е превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка сума в размер
на 10778.00 лева /от размера на отпуснатия кредит в размер на 15 000.00 лева, съгласно чл. 2
от Договора са удържани 375.00 лева – такса ангажимент и 3847.00 лева – за погасяване
горепосочените задължения на ответника/.
Излага се, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит, предоставянето на посочената в
предходния член сума по описания начин съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави кредита и създава задължение за кредитополучателя да
заплати погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ в
брой в поле „Брой погасителни вноски“. Кредитополучателят се е задължил да върне
предоставения кредит /главница/, ведно с дължимата възнаградителна лихва на 60 броя
месечни погасителни вноски, чийто размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ
се на първа и втора страница от Договора за кредит. Договореният фиксиран лихвен процент
е в размер на 9.78 %. Размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ е 11.44 %. В
изпълнение на задължението вменено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в ЗПК начин, а именно: началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на
договора – 19.12.2016 г., като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за цЕ.я срок като страните изпълняват точно задълженията
си по него /Приложение № 1, т. 3, б. „а“ към чл.19, ал. 2 ЗПК/.
Поддържа се, че кредитополучателят и ответник в настоящото производство не
изпълнява изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита и
преустановява плащанията. Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска е
настъпил на 20.06.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. В този
случай съгласно чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава, чийто размер се изчислява
спрямо действащия процент на законната лихва.
Твърди се, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на
20.12.2021 г., с което става изискуем цЕ.ят неизплатен остатък от главното задължение –
главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава /съгласно чл. 86 от ЗЗД/ от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва. Дължи се и лихва за
забава за периода от датата на изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението. В
процесния случай претендираната лихва е начислена само за част от периода, в който
ответникът е бил в забава, а именно от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Посочва се, че на 19.08.2019 г. между „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ ЕИК *********
/правоприемник на БНП „П.П.Ф.“ ЕИК *********/ в качеството му на цедент и ищцовото
дружество „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********* в качеството му на цесионер е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля на
цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На 02.12.2019 г.
2
е подписано Приложение № 1а, в което подробно индивидуализирани и описани цедираните
със същото вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за кредит, включително вземанията претендирани в настоящото
производство става ищеца.
Поддържа се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „БНП
П.П.Ф. С.А., клон Б." ЕИК ********* упълномощава цесионера „Ф.И." ЕАД да уведоми Ц.
П. П. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник
на „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б." ЕИК *********, изпратил чрез „Б.п." ЕАД препоръчана
пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора за кредит. На
20.12.2019 г. пратката съдържаща уведомлението за цесия е връчена лично на Ц. П. П..
Въпреки гореизложеното, към исковата молба е представено за връчване с исковата
молба на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в
качеството му на пълномощник на цедента.
Поддържа се, че ищецът подал заявление на основание чл. 410 ГПК. По образуваното
ч. гр. д. № 304/2023 г. по описа на Районен съд В. е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е
указал на ищеца да предяви иск, с който да установи вземането си.
Иска се от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответника дължи на ищеца следните суми:
9086.09 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.02.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението,
970.00 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.06.2019 г.
до 20.12.2021 г.,
2468.10 лева – лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани.
Оспорва се активната легитимация на ищеца.
Оспорва се надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.
3
Оспорва се сключването на процесния Договор за потребителски паричен кредит
между ответника и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК *********, оспорва се неговото съдържание,
погасителен план, дата и подписите на кредитополучателя.
Посочва се, че претендираните суми не се дължат, тъй като с подписването на
процесния договор ответникът е бил застрахован, на първа страница от договора в раздела
„Параметри и условия“ предвидена сумата от 3375.00 лева застрахователна премия. Твърди
се, че претендираните от ищеца суми са получени от застрахователя, поради което той няма
право да ги претендира втори път от ответника.
Направено е възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски
паричен кредит на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие. Оспорена е
облигационната връзка между ответника и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК *********.
Направено е възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски
паричен кредит на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Направено е възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски
паричен кредит на основание чл. 146, във връзка с чл. 143 от ЗЗП.
Навеждат се възражения за изтекла погасителна давност на вземанията.
Наведено е възражение за нищожност на всички клаузи в процесния Договор за
потребителски паричен кредит на основание чл. 143, във връзка с чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП,
както и на основание чл. 20 и чл. 21 от ЗПК, във връзка с чл. 11 и чл. 12 от ЗПК.
Наведено е възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски
паричен кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречащ на закона и на добрите
нрави и недействителност на основание чл. 22 от ЗПК и клаузата от договора, определяща,
че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 11.44 %.
Наведено е възражение за нищожност на процесния Договор за потребителски
паричен кредит на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД поради предписана от закона
форма на всички клаузи, както и поради противоречие със закона.
Оспорен е размера на предявените искове. Иска се същите да бъдат отхвърлени.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 304/2023 г. по
описа на Районен съд – В., назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
По ч. гр. д. № 304/2023 г. на Районен съд-В. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц. П. П. да заплати
на кредитора следните суми: 9086.09 лева – главница, 970.00 лева – договорна лихва за
периода от 20.06.2019 г. до 20.12.2021 г., 2965.99 лева – лихва за забава за периода от
21.06.2019 г. до 17.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските в размер на 260.44
лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
4
След процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя на
основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.
Съгласно сключен на 19.12.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-14162325, между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД като кредитор и ответника, като
кредитополучател е отпуснат на ответника кредит в размер на 15000.00 лева – главница,
застрахователна премия в размер на 3375.00 лева и такса ангажимент от 375.00 лева.
Годишният процент на разходите е фиксиран на 11.44 %, лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора на 9.78 %.
Кредитополучателят е следвало да направи 60 броя погасителни вноски по 373.48
лева описани по дати и размер в подписаният между страните погасителен план с обща
стойност на плащанията от 22408.80 лева. Общо 60 броя вноски, фиксирани по дати, всяка
от които по 373.48 лева = 22408.80 лева. Съгласно погасителния план към договора така
определената сума се разпределя за: Главница от 15 000.00 лева за периода от 20.01.2017 г.
до 20.12.2021 г., Главница застраховка от 3375.00 лева за периода от 20.01.2017 г. до
20.12.2021 г., Договорна лихва от 4033.80 лева за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2021 г.
Първата погасителна вноска в размер на 373.48 лева е с падеж 20.01.2017 г., а последната в
размер на 373.48 лева е със срок 20.12.2021 г.
Усвояването на предоставения паричен кредит е станало на 20.12.2016 г. с
преведените 10 777.98 лева по сметка на ответника при ЦКБ с основание на превода: „съгл.
Договор PLUS-14162325“ от сметка на БНП П. С.А. клон С. /от 15000.00 лева размер на
кредита съгласно чл. 2 от Договора са удържани 375.00 лева – такса ангажимент и 3847.02
лева – за погасяване на задължения на ответника по други договори/ - стр. 11 от делото.
Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза е
посочило, че след представена му информация от масивите на ищеца, по партидата на
ответника установило, че ответникът е направил общо 29 броя погасителни вноски в размер
на 10833.96 лева за периода от 19.01.2017 г. до 23.08.2019 г. Общо направени вноски в
размер на 10833.96 лева. С така внесените суми са погасени следните суми от погасителния
план: От главницата са платени 5970.16 лева – 27 бр. пълни вноски със срок до 20.03.2019
вкл., От гл. застраховка са платени 1800.00 лева – 32 бр. вноски със срок до 20.08.2019 г., От
договорната лихва са платени 3063.80 лева – 32 бр. вноски със срок до 20.08.2019 г. След
плащането направено на 23.08.2019 г. няма други вноски по кредита.
Първата неплатена частична вноска по главницата е на 20.04.2019 г. в размер на
126.91 лева, първата неплатена пълна вноска по договорената лихва по кредита е на
20.09.2019 г. в размер на 64.54 лева, начислена и неплатена вноска на главница по
застраховка на кредита е на 20.09.2019 г. в размер на 64.54 лева, начислена и неплатена
вноска на главница по застраховка на кредита е на 20.09.2019 г. в размер на 56.25 лева.
Вещото лице е посочило, че от 20.10.2019 г. до 20.12.2021 г. непогасените застраховки
са анулирани /27 бр. х 56.25 лева на стойност от 1518.75 лева/. С приспадане на внесените
5
суми по потребителския кредит, задължението на ответника е както следва: Главница
9029.84 лева /предоставени 15000.00 лева – 5970.16 лева внесени/, Гл. застраховка 56.25 лева
/договорена 3375.00 лева – 1800.00 внесени/, Договорна лихва 970.00 лева /договорени
4033.80 лева – 3063.80 лева внесени/. Всичко остатък по заема: 1056.09 лева неплатени
вноски към 20.04.2019 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца е
подадено на 22.02.2023 г.
Съгласно общите условия към договора при забава на плащането на месечна
погасителна вноска, Кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. Лихва за забава на плащането на
главницата от 9086.09 лева /9029.84 лева и 56.25 лева/ е в размер от 2468.10 лева за периода
от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. /без периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./.
В приложеното Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК в част II т. 3 Условия за
усвояване на кредита е записано, че след одобряване на заявление и подписване на договор
за кредит, по посочената от клиента банкова сметка, застрахователните премии се заплащат
директно на Застрахователния агент Д.С. АД. Вещото лице е посочило, че от ищеца е
получило допълнителна информация, че това е застраховател CARDIF ASSURANCES VIE
SA чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, клон Б.“ и CARDIF ASSURANCES
RISQUES DIVERS SA чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон Б.“.
Вещото лице е посочило, че БНП П. не е разкривала банкова сметка на ответника.
Съгласно чл. 1 от условията по договора, сумата по кредита е преведена по сметка на
ответника в ЦКБ /приложено ПН на стр. 11 от делото/, която сметка е декларирана и
доброволно представен от ответника и за която БНП П. не носи отговорност след
превеждане на сумата. Няма данни да е предоставена по този договор кредитна карта.
Договорът за кредитна карта е различно правоотношение и в случай, че е сключен такъв се
водят различни движения по усвояване и погасяване на кредита. БНП П. са прехвърлили на
Ф.И. единствено вземането по кредит PLUS-14162325 и във връзка с това правоотношение
са предоставили на вещото лице счетоводна информация. По договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS – 14162325 е платена единствено такса ангажимент в размер от
375.00 лева еднократно при усвояване на предоставената сума, съгласно чл. 2 от договора,
описано в т. 1 на СИЕ. Няма начислени и платени от ответника други суми за такси по
договора за кредит.
Вещото лице е посочило в заключение, че главницата по предоставения кредит е в
размер на 15000.00 лева. С платежно нареждане от 20.12.2016 г. са преведени по сметка на
ответника 10777.98 лева след направени прихващания. Направените погасявания до
23.08.2019 г. от ответника са в размер на 10833.96 лева. Първата неплатена частична вноска
по главницата е на 20.04.2019 г. от 126.91 лева. Неплатеното задължение е в общ размер на
10056.09 лева, от които: 9029.84 лева главница, 56.25 лева застраховка и 970.00 лева
договорна лихва. Лихвата за забава върху главницата за исковия период е в размер на
2468.10 лева. Общият размер на задължението по Договора за кредит е в размер на 12524.19
6
лева. Застрахователен агент по договора е Д.С. АД. Платени 1800.00 лева по Договор за
кредит до 20.08.2019 г. Няма разкрити банкови сметки на ответника при ищеца. По договора
е платена единствено такса ангажимент в размер на 375.00 лева.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
На 19.08.2019 г. между кредитодателя „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б." ЕИК *********, в
качеството му на цедент и ищеца „Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на цесионер
е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента
прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а. На 02.12.2019 г. е подписано Приложение № 1а, в
което подробно са индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. По
силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б."
ЕИК ********* упълномощил цесионера „Ф.И." ЕАД да уведоми Ц. П. П., за прехвърлянето
на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил чрез „Б.п.“
ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения в договора за
кредит адрес. На 20.12.2019 г. пратката, съдържаща уведомлението за цесия е връчена лично
на Ц. П. П.. Следователно на 20.12.2019 г. Ц. П. П. е уведомен за настъпилата цесия.
По делото е представено и уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания от цедента "БНП П.П.Ф." С.А. до длъжника, което да се връчи с връчването на
исковата молба.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Възраженията на особения представител на ответника за липса на надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия е неоснователно по следните съображения:
За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича
вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно
правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на
кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно
задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и че ответникът
е в забава и периода на забавата.
В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса.
Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания на 19.08.2019 г. и Приложение № 1а от 02.12.2019 г.,
по силата на които са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа
на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента и
7
кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията.
От този момент цесионерът придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този
договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по
кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на
облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл.
99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
От приетото по делото доказателство е видно, че цедентът е изпратил на ответника
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора за кредит
адрес, което видно от данните по делото е получено на 20.12.2019 г. от ответника. С оглед
гореизложеното възражението на особения представител на ответника в този смисъл е
неоснователно.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че дори и възражението да беше основателно
то уведомлението за цесията обаче е осъществено чрез връчването исковата молба.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения
не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в
тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на
ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата „представител“, без да
разграничава представителната власт на представителя от какво произтича – от
упълномощаване или по силата на закона чрез акт на съда. Осъщественото връчване на
представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия чрез назначеният му особен
представител.
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с договор за потребителски паричен кредит и договор
за цесия.
Предмет на делото е сключен между „БНП П.П.Ф.“ С.А. договор за потребителски
8
паричен кредит PLUS – 14162325 от 19.12.2016 г. Договорът е подписан от ответника.Видно
от данните по делото и от съдебно-счетоводната експертиза е, че ответникът е направил
общо 29 броя погасителни вноски в размер на 10833.96 лева за периода от 19.01.2017 г. до
23.08.2019 г., които плащания следва да се счетат като признание на вземането.
Съгласно погасителния план, за кредитополучателя възниква задължението да
заплаща 60 месечни погасителни вноски, в размер на 373.48 лева, като при данните по
делото /заключението на вещото лице/ е безспорно, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредита на 20.04.2019 г.
Съдът обаче счита, че е основателно възражението на ответника за неоснователност
на вземането за застрахователна премия в размер на 3375.00 лева , включено в размера на
общата стойност на плащанията по договора и разпределено поравно в дължимите по
договора за кредит погасителни вноски. Тази сума, съгласно чл. 2 от договора, е следвало да
бъде платена директно на застрахователен агент, без да е посочено в договора от кого, като
липсват и доказателства за плащането и от кредитора, нито за сключен договор за
застраховка, за да възникне право за същия да иска връщането на сумата.
Видно е още, че в договора е посочен ГПР в процент, но не е посочено кои разходи са
включени при изчисление на същия, и по специално сумата на застрахователната премия.
При изчисление на същия се установява, че посочения в договора ГПР не включва
застраховката, от което може да се направи извод, че не съответства на реалния ГПР. С оглед
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребитЕ.те да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б.
„ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да опредЕ. обхвата на
своето задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези
съображения е прието, че чл. 10, пар. 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. ж от директивата разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Съответстващите разпоредби на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
регламентират изцяло недействителност на сключения договор за кредит.
В настоящия случай, видно от заключението, по договора са платени 10833.96 лева, а
главницата по същия е 15000.00 лева. С оглед гореизложеното остават да се дължат от
ответника още 4166.04 лева – главница по кредита.
Възраженията, касаещи договора в частта, регламентираща отпускане на револвиращ
кредит и кредитна карта са неоснователни, доколкото липсва искане за установяване на
вземания от такъв характер, нито има твърдения за получаване на такъв уговорен кредит.
9
Съдът счита направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване по давност на иска за главницата за неоснователно по следните съображения:
В случая съдът констатира, че последната падежна дата по договора е 20.12.2021 г.,
т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2023 г. вземането е
ликвидно и изискуемо в цЕ.я си размер.
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС дава
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в
него примери за периодични плащания се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. Върховните съдии са посочили
изрично, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се отнася за изключение, поради което не
следва да се тълкува разширително. Разпоредбата трябва да се прилага „само за такива
периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.“ При договора за
потребителски кредит не е налице периодичност на плащанията, тъй като нито
задължението на кредитодателя за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
кредитополучателя за връщането й е повтарящо се. Уговореното между страните връщане на
предоставената сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части (чл.
66 ЗЗД). Т.е. кредиторът се е отказал от своето право да получи плащане точно и на падежа,
като се съгласява да приеме изпълнение на части.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. ОСГТК на ВКС
се дава задължително тълкуване по въпроса „от кога тече 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на цЕ.я
дълг, включително в хипотеза за предсрочна изискуемост“. За да дадат отговор, върховните
съдии отново в мотивите към решението са коментирали характера на вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит. Изложените в тълкувателното решение мотиви могат да
бъдат обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар и разсрочено е едно –
единствено. То не е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Напротив – изпълнението на части е допуснато по силата на даденото от кредитора съгласие
и е в интерес на длъжника.
От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г.
ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога започва да тече давностния срок по
отношение на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит. Давностният срок
започва да тече от падежа на договора, тъй като по правило, изпълнението на задължението
трябва да се извърши точно, т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със
съгласие на кредитора, какъвто е настоящия случай. Кредиторът, който е предоставил на
длъжника възможност да издължава престацията си на части и така се е отказал от едно свое
предимство, гарантирано от закона (изпълнението да бъде точно), не може да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на
10
длъжника.
В горното ТР се обобщава: „Трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане
на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 от ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително действие през всеки период от
време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително
самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на
части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да опредЕ.
изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено
на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.
В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в която
термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в единствено число. От друга
страна систематическото тълкуване на чл. 66 от ЗЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е основание за
извода, че както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е
длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за
да запази правата си срещу поръчителя /кредитополучателя/.
От горното е видно, че падежът на вземането на ищеца за главница е настъпил на
20.12.2021 г. - датата на последната месечна вноска, от която дата вземането е станало
изискуемо. Ищецът е предприел действия за принудително събиране на вземането си, като е
подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, което е входено под. № 2173 на 22.02.2023 г., въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 304/2023 г. по описа на Районен съд – В.. Според
изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният срок спира докато трае
съдебният процес относно вземането, т.е. от 22.02.2023 г. до настоящия момент давностен
срок не тече. Прилагайки петгодишния давностен срок от 20.12.2021 г., когато е настъпила
изискуемостта до 22.02.2023 г. – датата на депозиране на заявлението в съда е видно, че не е
изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
С оглед гореизложеното на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита. Съобразно договора чистата стойност е
15000.00 лева, от която следва да се приспаднат извършените плащания, посочени по-горе в
11
съдебно-счетоводната експертиза, в общ размер на 10833.96 лева, като след извършеното
приспадане се установи, че ответникът дължи връщане на сумата от 4166.04 лева – главница
по кредита. С оглед гореизложеното искът досежно главницата следва да се уважи в размер
на 4166.04 лева, а в останалата част до пълния претендиран размер от 9086.09 лева следва да
се отхвърли като неоснователен.
По изложените мотиви – недействителност на договора за кредит, изцяло
неоснователни се явяват претенциите за заплащане на възнаградителна лихва в размер на
970.00 лева, начислена върху главницата за периода от 20.06.2019 до 20.12.2021, както и
мораторна лихва в размер на 2468.10 лева, начислена върху главницата за периода от
20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
Съдът констатира, че в издадената заповед по ч.гр.д. № 304/2023 г. е присъдена
сумата от 2965.99 лева – лихва за забава за периода от 21.06.2019 г. до 17.02.2023 г., а в
настоящото производство е предявен иск в размер на 2468.10 лева - лихва за забава,
начислена за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. С оглед гореизложеното Заповед № 189
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2023 г. по ч.гр.д. №
304/2023 г. следва да бъде обезсилена в частта за сумата над 2468.10 лева – лихва за забава
до сумата от 2965.99 лева поради непредявен иск.
По разноските.
Ищецът е претендира следните разноски: внесена държавна такса в размер на 260.44
лева, 1530.00 лева – разноски за особен представител на ответника, 150.00 лева – разноски за
вещо лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото и фактическата и правна
сложност, следва да се опредЕ. в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 260.44 лева за
платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 50.00 лева съгласно чл. 26 от НЗПП.
В тази връзка, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната
страна следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от
исковете по настоящето производството, в общ размер от 678.73 лева /86.63 лева – държавна
такса, 508.94 лева – разноски за особен представител, 49.90 лева – разноски за вещо лице и
33.26 лева - юрисконсултско възнаграждение/, както и тези, направени в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 103.26 лв. /86.63 лв. -
държавна такса и 16.63 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва да
му се присъждат съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. 5, вх. В, ет. 4, ап. 40, че дължи на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.И.” № 15, ет. 6 сумата от 4166.04 лева –
главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14162325 от 19.12.2016 г.,
сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва, считано от
22.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 304/2023 г.
по описа на Районен съд - В. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 9086.09 лева, като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. 5, вх. В, ет. 4, ап. 40,
че дължи на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Х.И.” № 15, ет. 6, сумата от 970.00 лева - възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.06.2019 до 20.12.2021, както и сумата от 2468.10 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. /с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./ по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-14162325 от 19.12.2016 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и
ответника, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 304/2023 г. по
описа на Районен съд – В., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 189 от 24.02.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 304/2023 г. по
описа на Районен съд – В., в частта за сумата над 2468.10 лева – лихва за забава до сумата от
2965.99 лева поради непредявен иск.
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. 5, вх. В, ет. 4, ап.
40 да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Х.И.” № 15, ет. 6, направените разноски в настоящото производство съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер от 678.73 лева /86.63 лева – държавна такса, 508.94
лева – разноски за особен представител, 49.90 лева – разноски за вещо лице и 33.26 лева -
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. 5, вх. В, ет. 4, ап.
40 да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Х.И.” № 15, ет. 6, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 304/2023 г. по описа
на Районен съд - В. съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 103.26 лв.
/86.63 лв. - държавна такса и 16.63 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
304/2023 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13
14