№ 9391
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20211110145357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 35355/02.08.2021 г. по описа на СРС, депозирана
от „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ., бул.
"Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, против Т. ЦВ. Л., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. Люлин
4, бл.413, вх. Г,ет. 6, ап.18, със съдебен адрес: гр. София, бул. Васил Левски № 82, вх. А,
първи надпартерен етаж, вдясно, чрез адвокат . Г., с която е предявен положителен
установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 274,49
лв., представляваща потребена вода от длъжника за имота с адрес: гр. София, ж.к. Люлин 4,
бл.413, вх. Г, ет. 6, ап.18 за периода от 06.11.2015 г. до 07.02.2021 г., ведно със законна лихва
от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 224,36 лв. за
периода от 07.12.2015 г. до 07.02.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между страните са налице договорни отношения,
свързани с предоставяне на ВиК услуги в имот, находящ се на адрес в гр. София, ж.к.
Люлин 4, бл.413, вх. Г,ет. 6, ап.18, клиентски № **********, през периода от 06.11.2015 г.
до 07.02.2021 г. Твърди, че правоотношенията между страните са регламентирани от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „.“ АД, одобрени
от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са публично
оповестени о общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Сочи, че за процесните
вземания ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 29956/2021 г. на СРС, 120 състав. Твърди, че
е изпълнило задълженията си по договора и е доставило услуги до адреса на ответната
1
страна, но последната не ги е заплатила. Моли съда да уважи иска и да му присъди
разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението, че между страните
съществува облигационно отношение. Оспорва, че притежава качеството потребител.
Твърди, че не е ползвател на имота, за който е начислена процесната сума. Оспорва
качеството и количеството на доставената услуга, както и твърдението, че в процесния имот
надлежно са извършвани замервания на водомерите. Оспорва размера на претендираните
суми с твърдение, че не са съобразени с реалното потребление. Оспорва дължимостта на
процесните суми, като сочи, че същите са погасени по давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление от 27.5.2021 г. ищцовата страна е поискала от съда да издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 29956/2021
г. по описа на СРС, 120 състав, по което била издадена в полза на заявителя Заповед за
изпълнение на парично задължение. С последната длъжникът – ответник по настоящото
производство – е осъден да заплати на кредитора – ищец по настоящото производство –
сумата от 1274,49 лв., представляваща потребена вода от длъжника за имота му на
горепосочения адрес за периода от 06.11.2015 г. до 07.02.2021 г., ведно със законна лихва от
27.5.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 224,36 лв. за периода
от 07.12.2015 г. до 07.02.2021 г. и 79,98 лв. разноски по делото. След изпълнение на
процедурата по връчване на заповедта, длъжникът е възразил, че не дължи процесните
вземания и съдът е дал указания на заявителя, че същият има право и възможност в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че имотът, в който е доставяна питейна вода се намира във
водоснабдена осеметажна сграда в гр. София с водопроводна и канализационна инсталация,
по която ищцовото дружество доставя вода на всички апартаменти в сградата. В процесния
водоснабден имот е имало инсталирани два броя водомери, по които са отчитани
потребленията в имота, извършвани от проверител. Вещото лице е установило, че за исковия
период потребената и отчетена вода възлиза на 241.4 куб.м.
Изслушана и приета е и съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че
стойността на предоставените за исковия период услуги възлиза на 127.41 лв., като са
изчислени в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. За
исковия период е начислено старо салдо от 559.66 лв., главница от 71.75 лв. и лихви от
228.44 лв., или общо сума в размер на 1498.85 лв. Към експертизата е приложена таблица с
начислените суми по периоди и пера.
От Столична община, Район „Люлин“ е депозирано писмо с приложени документи
2
към него, от които се установява, че процесният имот е общинска собственост и в периода
от 06.11.2015 г. до 07.02.2021 г. е бил нает от Т. ЦВ. Л., която продължава да обитава имота.
Видно от Договора за наем, сключен с лицето на 02.07.2008 г. за процесния имот,
наемателят е длъжен да заплаща освен наемната цена, така също и такса смет и всички
консумативни разноски, свързани с ползването на имота.
Ищцовото дружество се позовава на Общите условия на Дружеството за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „.“ АД, които са приложени
по заповедното производство. Съгласно чл. 2 от Общите условия, „потребители на В и К
услуги са: 1. юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги; 2. юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3.
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води“; а според
алинея 2 - в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се
упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.“ Алинея 3 урежда, че „потребител
може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги - за времето на
наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена
декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на
В и К услуги за определен срок.“ Установява се, че ответникът е наемател на общинско
жилище, като в Договора му с наемодателя е включено като задължение заплащане на
консумативните разноски, в това число и за доставка на ВиК услуги, доставяни от ищцовото
дружество. Ето защо, съдът приема, че ответникът в качеството му на ползвател на
процесния водоснабден имот по силата на облигационно правоотношение, се явява и
потребител на ВиК услуги, доставяни от ищеца.
При така установените факти, съдът приема за доказано количеството доставени
услуги в имота на ответника, равностойно на претендираната за периода главница и лихвите
върху нея.
Следва да се разгледа и възражението за погасяване на част от вземането по давност.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 27.5.2021 г. С оглед характера на вземането
като периодично, същото се погасява с тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
поради което погасени по давност се явяват всички вземания за три години назад от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно – преди 27.05.2019 г. Съгласно
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, погасена се явява главница в
размер на 1068.67 лв. за периода 06.11.2015 г. до 27.05.2019 г., включително и лихви върху
тези суми в размер на 138.77 лв. Следва да се приеме за установено, че ответницата дължи
сумата от 205.82 лв. главница за периода 28.05.2019 г. до 07.2.2021 г., включително, както и
лихви в размер на 85.59 лв. за лихви върху тези главници, а в останалата част исковете да се
отхвърлят като неоснователни, поради погасяването на възможността за принудително
3
събиране на сумите чрез изтичане на давностния срок.
При този изход на спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно на отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в двете
производства, както следва: 79,98 лв. в заповедното производство, в това число държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и сумата от 721.00 лв. в
исковото производство, в това число за държавна такса, 500 лв. за депозити за вещи лица и
сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Или общата сума за двете
производства възлиза на 800.98 лв., от която сума му се следват разноски в размер на
129.16 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ответницата от своя страна не е извършила разноски, същата е ползвала правна
помощ от адвокат в двете производства, като е заплатила хонорар от по 850 лв. общо, в това
число 350 лв. за заповедното и 500 лв. за исковото производство. Ищцовата страна е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата в
исковата молба, поради което следва възнаграждението за исковото производство до бъде
намалено до 335 лв., а за заповедното – до 300 лв., каквито са минималните размери по
Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Съдът намали адвокатските
възнаграждения, тъй като производството не е с фактическа и правна сложност, адвокатът
не се явявал в открито съдебно заседание, а е депозирал само писмен отговор и становище
по делото, а и същото е приключило в едно съдебно заседание. Съразмерно на отхвърлената
част от иска, следва да му се присъди сумата от 533.40 лв. След извършване на компенсация
между разноските на двете страни до размера на по-малката сума, следва ищцовото
дружество да заплати на ответницата сумата от 404.24 лв. за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „.” АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София №1, сгр. 2А, против
Т. ЦВ. Л., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. Люлин 4, бл.413, вх. Г,ет. 6, ап.18, със съдебен
адрес: гр. София, бул. Васил Левски № 82, вх. А, първи надпартерен етаж, вдясно, чрез
адвокат . Г., на основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
че ответницата Т. ЦВ. Л., ЕГН: ********** дължи на ищеца „.” АД, ЕИК . сумата от
205.82 лв. (двеста и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неизплатена сума
за потребена вода за периода за периода от 28.05.2019 г. до 07.2.2021 г., включително ведно
със законна лихва от 27.5.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 85.59 лв. (осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки), като отхвърля
исковете до пълните размери за главница от 1 274,49 лв. за периода от 06.11.2015 г. до
27.05.2019 г., включително, и за лихви в размер на 224,36 лв., като неоснователни, поради
погасяване на възможността за принудителното им събиране, на основание чл. 111, б. „в“ от
4
ЗЗД.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, Ж.К.
Младост 4, ул. Бизнес Парк София №1, сгр. 2А, да заплати на Т. ЦВ. Л., ЕГН: **********,
гр. София, ж.к. Люлин 4, бл.413, вх. Г,ет. 6, ап.18, сумата от 404.24 лв. (четиристотин и
четири лева и двадесет и четири стотинки) за разноски в двете производства, съразмерно на
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, след извършване на
компенсация на разноските на двете страни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5