О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1625/03.10.2022
година, град Бургас
Административен съд – гр. Бургас, XXІV-ти състав, на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в закрито заседание в следния
състав:
Съдия: Нели Стоянова
като разгледа адм.дело № 1354 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.88, ал.3 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.110,
ал.1 и ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по частна жалба с
вх.№ 7442/03.08.2022г. подадена от И.Н.Р., изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора гр. Бургас против Заповед № Л-3012/28.07.2022 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).
С обжалваната заповед главния
директор на ГД „ИН“ е оставил без разглеждане жалби подадени от И.Р., заведени
с вх.№ М-740/05.07.2022г. и вх.№ 11778/12.07.2022г. по описа на ГД „ИН“ против
заповед № 384/17.06.2021 година на началника на Затвора, гр. Бургас, с която на
И.Р. за извършено нарушение на чл.96, т.4 и чл.100, ал.2, т.2 и т.5 от ЗИНЗС е
наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от три
месеца“.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповед № 384/17.06.2021 година, тъй като жалбата срещу нея била подадена в срок пред
Административен съд -Бургас в хипотезата на чл.148 от АПК, поради което според
жалбоподателя същата била издадена в нарушение на чл.7,
ал.1 и чл.35 от АПК. Обстоятелствено се излагат твърдения, които касаят факта
че жалбата въпреки че е подадена пред съда, е подадена в законоустановеният
7-дневен срок. Цитират се правни норми и се сочи съдебна практика. Иска се отмяна на оспорената заповед.
С жалбата е направено и искане за
освобождаването на И.Р. от внасяне на държавна такса за оспорването. Същият заявява, че не разполага с необходимите средства за
заплащане на таксата за разглеждане на частната жалба срещу заповедта и иска да
бъде освободен от внасянето й. Жалбоподателят
надлежно декларира, че не притежава недвижими имоти и други източници на
средства.
Във връзка с направеното
искане за освобождаване от държавна такса по делото е изискана, а от ответника
е представена справка изх. № 346/02/16.08.2022 година по описа на Бургаски
затвор - за получени средства от И.Р. за периода 03.07 – 02.08.2022 година, от
която се установява, че за този период същият не е работил и не е получавал
трудово възнаграждение. Получил е парични преводи както следва: за месец юли –
50 лв. и за месец август – 100 лв., т.е. не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна
такса за разглеждане на частната жалба. Изложеното налага искането за
освобождаване от внасяне на държавна такса за разглеждане на настоящето дело да
бъде уважено, при установените недостатъчно средства у жалбоподателя,
позволяващи същата да бъде заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл.236 от АПК, вр. с
чл.227а, ал.2 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят.
В този смисъл молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена.
С разпореждане от
16.09.2022г. по делото е изискано за послужване адм.дело № 1746/2022г., в което
се съдържа административната преписка по издаването на заповед №
384/17.06.2021 година на началника на Затвора, гр. Бургас.
Административният орган представя обжалваната Заповед № Л-3012/28.07.2022г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, като не изразява
становище по жалбата.
Съдът, въз основа на наличните по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 384/17.06.2021 г. на началника на Затвора
Бургас на И.Р. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка“
за срок от три месеца, на основание, чл. 96 т. 4 във връзка с чл. 100 ал. 2 т.
2 и т. 5, и чл. 101 т. 5 от ЗИНЗС. В заповедта изрично е посочен срока за
обжалване и органа пред който се обжалва – главния директор на ГД „ИН“. Жалбоподателят
е запознат със заповедта на същия ден - 17.06.2021г., видно от положения върху
заповедта подпис. (л.9 от адм.д № 1746/2021г.)
Срещу заповедта в администрацията
на затвора-гр.Бургас е депозирана жалба с рег.№ 2067/29.06.2021г. до
Административен съд - Бургас. (л.2 от адм.д № 1746/2021г.)
С определение № 325/24.02.2022
година по адм. дело № 1746/2021 година на Административен съд – Бургас (АдмС-Бургас)
съдът е оставил без разглеждане жалбата на И.Р. против заповед № 384/17.06.2021
година на началника на Бургаски затвор, с която на Р. е наложено дисциплинарно
наказание „лишаване от хранителна пратка“ за срок от три месеца. Със същото
определение жалбата на Р. е изпратена по подведомственост на главния директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието
– за произнасяне по реда на чл. 110 ал. 1 изр. 2 от ЗИНЗС. В определението е
посочено, че то подлежи на обжалване пред Върховен административен съд.
След решен спор за подсъдност
между тричленен състав на АдмС – Бургас и тричленен състав на ВАС е прието, че
частната жалба следва да се разгледа от тричленен състав на АдмС – Бургас.
С определение № 999/27.06.2022г.
по адм.дело № 991/22г. тричленен състав на АдмС-Бургас оставя в сила определение № 325/24.02.2022
година по адм. д. № 1746/2021 година на АдмС-Бургас.
Със заповед № Л-3012/28.07.2022 година главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието на основание чл. 110, ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС е
оставил без разглеждане жалби подадени от И.Р., заведени с вх.№
М-740/05.07.2022г. и вх.№ 11778/12.07.2022г. по описа на ГДИН против заповед №
384/17.06.2021 година на началника на затвора, гр. Бургас. От фактическа страна
органа е приел че жалбите са подадени на 29.06.2021г. и 01.07.2021г. извън
7-дневния срок за обжалване, поради което същите са просрочени.
Заповед № 384/17.06.2021 г. е предоставена
за запознаване на лишения от свобода И.Р. срещу подпис на 29.07.2022г.
Против заповедта в АдмС-Бургас в
законоустановения 7-дневен срок е подадена жалба вх.№ 7442 от 03.08.2022г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е Заповед № Л-3012/28.07.2022 година, издадена от главния директор на ГД „ИН“, с което са оставени без разглеждане, като просрочени жалби
срещу Заповед № 384/17.06.2021
г. на началника на Затвора Бургас, с която на И.Р. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от три
месеца“. Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.2 от ЗИНЗС жалбата по ал. 1 се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание.
Подадената след срока жалба се връща на подателя срещу разписка и се оставя без
разглеждане.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по чл.110, ал.1 от ЗИНЗС в изискуемата
писмена форма.
Съгласно
разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК актът за прекратяване – какъвто е Заповед № Л-3012/28.07.2022
година, издадена от главния директор на ГД „ИН“, с което са оставени без разглеждане като просрочени жалбите
на Р. с вх. с вх.№ М-740/05.07.2022г. и вх.№ 11778/12.07.2022г., може да се оспори в 7-дневен срок от запознаването на лишения от свобода с
частна жалба пред съответния административен съд, който се произнася с
определение, което не подлежи на обжалване.
От данните по делото се установява, че жалбоподателят е запознат
със заповед № 384/17.06.2021 година на началника на Затвора, гр.
Бургас на 17.06.2021г. Срокът за обжалване съгл.чл.110, ал.1 предл.2-ро е започнал
да тече от запознаване на лишения от свобода със заповедта, а именно
17.06.2021г. и е изтекъл на 27.06.2021г. - понеделник, присъствен ден.
Жалбоподателят е депозирал жалбата си срещу посочената заповед на 29.06.21г.,
т.е след изтичане на 7-дневния срок за обжалване.
Съдът счита за неоснователно е възражението на И.Р.,
че след като жалбата му е подадена до
АдмС-Бургас, срока за обжалване е
спазен. Жалбата против заповедта подадена до АдмС-Бургас е входирана в
затворническата администрация на 29.06.21г., т.е след изтичането на 7-дневния
срок.
За пълнота на изложението съдът
следва да отбележи, че съгласно чл. 110 ал. 1 от ЗИНЗС, заповедите за
дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и
на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора.
Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в
случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се
обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Съгласно чл. 111 от ЗИНЗС, съдебният контрол по
отношение на наложените дисциплинарни наказания по чл. 101 от ЗИНЗС е допустим единствено за
наказанието "изолиране в наказателна килия" пред административния съд
по местонахождението на затвора или поправителния дом. За останалите видове
наказания, в това число и наложеното с оспорената заповед наказание
"лишаване от хранителна пратка", се предвижда оспорване единствено по
административен ред, поради което законодателят е изключил общия ред за съдебен
контрол за законосъобразност на административните актове по чл. 145 и следващите от АПК.
Жалбоподателят не е разполагал с правна възможност да избира по кой ред да
обжалва заповедта - административен или съдебен. Но и подадена до съда вместо
до горестоящия административния орган, жалба е просрочена, поради което същата
следва да бъде оставена без разглеждане. Правилно по-горестоящия
административен орган е оставил без разглеждане жалбите на И.Р..
Всичко изложено обуславя извода за
законосъобразност на постановения административен акт и неоснователност на
подадената срещу него жалба.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСВОБОЖДАВА И.Р. от задължението за заплащане
на държавна такса по частна жалба вх.№ 7442/03.08.2022 година, подадена срещу Заповед № Л-3012/28.07.2022
година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Р.
против Заповед
№ Л-3012/28.07.2022 година на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: