№ 108
гр. Велико Търново, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101293 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 232 ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че между страните е сключен
Договор № 2010/0010/11.01.2010 г. за услугата „Ползване на канал от селищната
канална мрежа“, по силата на който се е задължил да предостави на ответника правото
да ползва част от канал от селищна мрежа срещу заплащане срещу месечна наемна
цена от 245.67 лева без ДДС. Уточнява, че наетото трасе е с начална точка гр. ***, х-л
***, пл. *** и с крайна точка ***, ул. „***” № 1. Ищецът твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора през процесния период, като е осигурил ползването на
наетия обект, за което ответникът му дължи наемна цена в общ размер на 2 653, 20 лв.,
съгласно издадените от него фактури за периода 02.11.2018г. – 02.07.2019г. Сочи, че до
момента плащане не е извършено, поради което ответникът му дължи и лихва за забава
на основание т. 3.15. от договора за всеки ден просрочие в размер на 94, 83 лв. Ищецът
изтъква, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2628/2019г. на ВТРС, срещу която длъжникът е възразил при условията на чл. 423
ГПК. По изложените съображения се иска съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 653.20 лева,
представляваща дължима наемна цена по Договор № 2010/0010/11.01.2010 г. за
услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа“ за процесния период, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
1
на задължението, както и сумата от 94.83 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2019 г. до 07.08.2019 г. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва сключването на договора с
посоченото от ищеца съдържание, но възразява, че същият е прекратен на 11.02.2011
г., поради изтичане на срока му. Възразява, че не е изпълнил задължението си да
премахне положените от него кабели от кабелните канали в уговорения 3-месечен
срок, поради което и на основание т. 4.2, изр. 2 от договора същите са станали
собственост на ищеца, респ. че от този момент не е ползвал канал от селищната мрежа
на последния. Освен това ответникът възразява, че считано от 09.12.2011г. е
прехвърлило електронно – съобщителната си инфраструктура на територията на гр.
*** на трето за делото лице. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва спор между страните, а и от представения договор № 2010/0010 за
услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа“, сключен на 11.01.2010г. и
приложение № 1 към него, се установява, че ищецът е предоставил на ответника
правото да положи защитна тръба с диаметър 32 мм или 40 мм, в една ПВЦ тръба с
Ф110, в която да положи оптичен кабел или да отдава свободната тръба с диаметър 32
мм или 40 мм през определено трасе в селищната канална мрежа, състояща се от
кабелопровод, кабелни шахти и фундаменти за монтаж на разпределителни шкафове с
начална точка хотел „***” пл. „***” и крайна точка „***” ул. „***” № 1. Срокът на
услуга е 12 месеца, считано от 12.01.2010г., като срещу предоставеното ползване на
част от каналната мрежа с дължина 1293 м. ответникът се е задължил да плаща по
банков път месечна цена в размер на 245, 67 лв. без ДДС до последното число на
месеца на реализиране на услугата, като при забава в плащането клиентът дължи
законната лихва за всеки ден на забава /т.3.8., 3.9. и т. 3.15. от договора/. Съгласно т.
4.1. сключеният между страните договор действа за срок до 4 месеца от изтичане срока
на ползване на заявените услуги. Последните могат да бъдат прекратени преди
изтичане на срока, за който са заявени - по взаимно съгласие; с 15 – дневно
предизвестие от ищеца при забава в плащането на паричните задължения с повече от
30 – дни; с 30-дневно предизвестие от ищеца при неизпълнение на други задължения
на ответника по договора; по писмено искане на ответника /т. 4.1.1./. В случай на
прекратяване на услугата, освен ако страните не решат друго, ищецът може да поиска
и ответникът е длъжен да окаже съдействие за изготвяне на график за поетапно
освобождаване на заеманата селищна канална мрежа. Ако в 3 – месечен срок
ответникът не освободи каналната мрежа положения в нея оптичен кабел се дарява от
него на ищеца /т.4.2./. Последният не спори, че на основание този договор през 2011г. е
положил кабели в наетата канална мрежа.
2
От представените фактура № **********/02.11.2018 г., фактура №
**********/03.12.2018 г., фактура № **********/03.01.2019 г., фактура №
**********/01.02.2019 г., фактура № **********/05.03.2019 г., фактура №
**********/02.04.2019 г., фактура № **********/03.05.2019 г., фактура №
**********/03.06.2019 г., фактура № **********/02.07.2019 г. се установява, че за
ползването на канал от селищната канална мрежа с дължина 1293 м. за периода
01.11.2018г. – 31.07.2019г. ищецът е начислил на ответника месечна абонаментна цена
в общ размер на 2653, 20 лв. с ДДС.
От изпълнителни листи по ч.гр.д. № 3846/2017г. и № 1319/2018г., двете на
ВТРС, се установява, че ищецът се е снабдявал с изпълнителни титули за неплатени
месечни абонаментни по процесния договор за периоди преди исковия /01.09.2016г. -
17.11.2017г. и 02.11.2017г. – 04.04.2018г./, по който ответникът е извършвал плащания
/разписка от 18.12.2017г. за сумата от 4600 лв. и разписка от 14.09.2018г. за сумата от
537, 71 лв./. От ищеца е представена разписка от 09.08.2017г. за сумата от 2000 лв.
платена от ответника с основание наем на канална мрежа частично по фактури, както и
разписка от 25.07.2018г. /лист 92/ за извършени от ответника плащания по фактури за
месечен наем и лихви, касещи ползването на мрежата в период м. ноември 2017г. – м.
април 2018г. Представените са и извлечения от банковата сметка на ишеца, от които е
видно, че ответникът в съответствие с издадените от доставчика фактури е заплащал
начислената му абонаментна месечна цена по процесния договор за периода 2013-
2016г.
С договор от 09.12.2011г. ответникът е прехвърлил на трето за делото лице /***/
собствеността върху неговите подземни тръбни мрежи и разположената в тях и извън
тях свързана ел. съобщителна инфраструктура, подробно описани в Приложение № 1
към договора, като в последното липсва описание на трасе между пл. *** по ул. „***”
до бившия *** /листи 48-49 и листи 141-145/.
От заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че издадените за
процесния период фактури са отразени в счетоводната му документация, включени са
в дневниците му за продажби по ЗДДС и върху тях е начислен ДДС. В счетоводството
на ответника касателно исковия период са отразени две от процесните фактури
/фактура от 03.01.2019г. и от 01.02.2019г./ на обща стойност 589, 60 лв., като те са
включени в дневниците му за покупки и СД по ДДС и въз основа на тях е ползван
данъчен кредит. Останалите фактури за процесния период не са осчетоводени от
ответника. По издадените за процесния период /01.11.2018г. – 31.07.2019г./ фактури не
са извършвани плащания от ответника и задължението му по тях за главница е в общ
размер на 2653, 20 лв., а за лихва за забава от падежа на всяка фактура до 28.08.2019г. е
124, 15 лв. След 11.05.2011г. ответникът по банков път или чрез електронни
разплащания е изпълнил част от задълженията си по процесния договор, които
3
подробно са отразени в приложенията към заключението на ССчЕ, касаещи периода
2011-2017г. Вещото лице е установило, че с платената сума от 2000 лв. по разписката
от 09.08.2017г. са погасени задължения на ответника по фактури издадени в периода
01.12.2015г. – 08.08.2016г. В съдебно заседание същото уточнява, че ищецът е отразил
извършените от ответнила плащания в счетоводството си, но последният не е
представил справки дали е отразил и по кои фактури тези плащания.
От показанията на свидетелите *** – служители на ищеца се установява, че през
м. август 2020г. са извършили проверка и инвентаризация на каналната мрежа на
ищеца в гр. *** в участъка от хотел *** по ул. „***” до бившия ***. По това трасе на
основание процесния договор ответникът бил положил оптични кабели. Констатирали
наличието на тези оптични кабели и към датата на проверка, като на един от
шкафовете имало стикер с фирмата на ответника. В каналната мрежа имало кабели и
на други доставчици, но те били маркирани, за разлика от този на ответника.
Направили снимки от проверката.
От показанията на свидетелите *** – служители на ответника се установява, че
неговата фирма не предоставя услуги /интернет и телевизия/, налагащи използването
на оптични кабели от 2012г. Свидетелите не са работили по процесното трасе, не са
полагали кабели там, нито са отстранявали аварии.
От приложеното ч.гр.д. № 2628/2019г. на ВТРС се установява, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата от 2 635, 20 лв. -
главница, представляваща общ размер на дължимо възнаграждение за предоставени
услуги по Договор за предоставяне на услугата „Ползване на канал от селищната
канална мрежа” № 2010/0010 от дата 11.01.2010г., за което са издадени фактури в
периода 02.11.2018г. -02.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 27.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 94, 83 лв. - законна лихва за забава от
датата на настъпване на падежа до 07.08.2019 г. Длъжникът е оспорил дължимостта на
тези вземания с възражение прието по реда на 423 ГПК от въззивния съд.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е
подадено и прието възражение от длъжника по чл. 423 ГПК. Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните
4
е съществувала валидна облигационна връзка по договор № 2010/0010 за услугата
„Ползване на канал от селищната канална мрежа“, сключен на 11.01.2010г. С оглед на
същественото си съдържания, същият има характеристиките на договор за наем по чл.
228 и сл. ЗЗД. С процесния договор ищецът е поел задължение да предостави на
ответника ползването на част от селищната му канална мрежа за полагане на оптичен
кабел или на свободна тръба с диаметър 32мм или 40 мм за определен срок, а
последният се е задължил да му заплаща уговорената месечна цена. Следователно
между страните е възникнала валидна облигационна връзка относно временното и
възмездно ползване на конкретна вещ – ПВЦ тръба с Ф110, съставляваща част от
селищна канална мрежа в гр. ***, в участъка от хотел „***” пл. „***” до бившия ***.
Не е спорно по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си на наемодател и е
предоставил ползването на наетия обект, в състояние, отговарящо на договореното
предназначение. В тази връзка ответникът прави съдебно признание, че през 2011г. е
положил оптичен кабел по наетото канално трасе. Предаването на наетата вещ е
породило задължението му да заплаща уговорената месечна наемна цена в размер на
245, 67 лв. без ДДС респ. 294, 80 лв. с ДДС за срока на ползване на заявената услуга,
който е 12 месеца, считано от 12.01.2010г. След изтичането на този срок на
12.01.2011г. наемателят е продължил да ползва наетия обект, което е ставало със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което процесния договор
се счита за продължен за неопределен срок /арг. чл. 236 ал. 1 ЗЗД/. В тази връзка
ищецът е продължил да издава фактури за месечната наемна цена след м. януари
2011г, които са заплащани от ответника /приложение № 2 от заключението на ССчЕ/.
Това поведение на последния представлява признание на неизгоден за него факт за
продължаващото ползване на отдадения му под наем обект на основание процесния
договор. Извършените от ответника плащания след това, за времето от 2011 г. до
2017г., по издадени от ищеца фактури за наем за този период същото обосновават
извод за несмущавано ползване на наетата вещ. Без значение за този извод е факта, че
част от дължимите суми са плащани доброволно /разписки от 09.08.2017г. и
25.07.2018г./, а друга част по изпълнителни дела, образувани от ищеца въз основа на
издадени в негово полза изпълнителни листи за неизплатени наемни вноски.
Наличието на развърнатата от ответника кабелна мрежа в процесното трасе към м.
август 2020г. и обозначаване на част от мрежата с негов стикер, обстоятелства
категорично установени от свидетелите на ищеца, чийто показания съдът кредитира
като базирани на непосредствените им възприятия, несъмнено показват, че същият си
служи по предназначение с наетата вещ. В тази връзка възраженията на ответника, че в
процесния период – 01.11.2018г. – 31.07.2019г. не е ползвал същата, са изцяло
неоснователни. Противен извод не може да бъда направен нито от сключения от него с
трето за делото лице договор от 09.12.2011г. за прехвърляне на положената от него в
гр. *** оптична кабелна мрежа, нито от липсата на плащания от негова страна по
5
издадени от ищеца фактури за исковия период. Видно от приложение № 1 към договор
от 09.12.2011г. развърнатата от ответника в процесното трасе оптична мрежа не е
предмет на прехвърлителната сделка. Никъде в това приложение не е описано, че се
продава положената от него кабелна мрежа в участъка с начална точка от хотел *** по
ул. „***” до бившия ***. Изобщо в приложението липса посочване на тези сгради и
административни адреси /пл. *** и ул. „***”/. От друга страна, дори тази мрежа да е
предмет на прехвърлителната сделка от 09.12.2011г., ответникът продължава да дължи
наем за наетия обект, тъй като валидно е обвързан от процесния договор. Без значение
за дължимостта на цената е дали реално ползва вещта, тъй като същата се дължи до
връщането й на наемателя по чл. 233 ал. 1 ЗЗД. Последното преди всичко е обусловено
от прекъсване на договорната връзка между страните по реда на чл. 238 ЗЗД и
предаване на фактическата власт върху наетия обект. Ответникът нито твърди, нито
доказва да е изявил воля за прекратяване на договора с едностранно предизвестие респ.
да е върнал надлежно вещта, както изисква чл. 233 ал. 1 ЗЗД. Напротив същият с
действията си по осчетоводяване на две от процесните фактури, издадени на
03.01.2019г. и 01.02.2019г. и ползването на данъчен кредит върху тях, е признал
съществуването на наемното правоотношение и в релевантния за спора период.
Наличието на последното не може да бъде отречено на клаузата на т.4.2. от договора,
на която необосновано се позовава ответника. В случая не се изправени пред тази
хипотеза. Последната изисква предсрочно прекратяване на услугите по договора в
хипотезите на т.4.1.1 и изявление на ищеца адресирано до ответника за освобождаване
на каналната мрежа с последващо бездействие от негова страна в тримесечен срок.
Понастоящем нито имаме предсрочно прекратяване на договора, нито има изявена от
наемодателя воля със съдържанието по т. 4.2., за да се осъществени уговорения
фактически състав на дарението по договора.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че в периода 01.11.2018г. – 31.07.2019г.
ответникът е ползвал наетия обект на основание процесния договор, който се е
превърнал в безсрочен по реда на чл. 236 ал. 1 ЗЗД, поради което дължи следващата се
наемна цена. В хипотезата на чл. 236 ал. 1 ЗЗД клаузите на сключения между страните
наемен договор запазват действие, като по силата на закона единствено се изменя
неговия срок. Съгласно заключението на ССчЕ за исковия период същата е в общ
размер от 2653, 20 лв. и не е платена от ответника. Доказването на факта на плащане
или погасяването на това задължение чрез другите уредени в закона способи е в тежест
на наемателя, но последният нито твърди, нито доказва това. Същият не е оспорил
начина, по който ищецът е отнасял извършените от него плащания, нито е съдействал
на вещото лице във връзка с установяване начина, по който те са отразени в неговото
счетоводство. По тези съображения съдът намира, че следва да приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата за главница, за която е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 2628/2019г. на ВТРС.
6
Липсата на изпълнение на падежа на задължението за месечен наем е породило
вземането на ищеца за законна лихва за забава по т. 3.15. от договора за всеки ден
просрочие. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет калкулатор за законна
лихва, размера на това вземане от падежа на всяка фактура до 07.08.2019г. възлиза на
94, 83 лв. В тази връзка акцесорния иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД също следва да бъде уважен
изцяло. Относно размера на законната лихва съдът не взема предвид заключението на
ССчЕ, тъй като вещото лице е извършило изчисленията си до по – късен период –
датата на издаване на заповедта за изпълнение.
При този изход на делото претенцията на ищеца за разноски в заповедното и
исковото производство /т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/ е изцяло основателна. В тази
връзка ответникът следва да понесе сторените от него разноски в исковото
производство в размер на 954, 96 лв. и в заповедното в размер на 104, 96 лв. По арг. от
чл. 78 ал. 1 ГПК на ищецът се дължи възнаграждение само за единия процесуален
представител.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията на страните, че „ЕВО” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Стоянчо
Ахтар” № 14 ДЪЛЖИ на „ВЕСТИТЕЛ БГ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Филип Кутев” № 5, на основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 232 ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД
СУМАТА 2 635.20 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и пет лева и двадесет
стотинки/ - главница, представляваща общ размер на дължимо възнаграждение за
предоставени услуги за периода 01.11.2018г. – 31.07.2019г. по Договор за предоставяне
на услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа” № 2010/0010 от дата
11.01.2010г., за което са издадени фактури в периода 02.11.2018г. -02.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
27.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА от 94.83 лв.
/деветдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ - законна лихва за забава от
датата на настъпване на падежа на всяка фактура до 07.08.2019 г., за които вземания
има издадена заповед за изпълнение № 1150/28.08.2019г. по ч.гр.д. № 2628/2019г. на
ВТРС.
ОСЪЖДА „ЕВО” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Велико Търново, ул. „Стоянчо Ахтар” № 14 ДА ЗАПЛАТИ на „ВЕСТИТЕЛ БГ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул.
„Филип Кутев” № 5, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК СУМАТА от 954, 96 лв.
/деветстотин петдесет и четири лева и 96 стотинки/ - съдебни разноски за исковото
7
производство, както и СУМАТА от 104, 96 лв. /сто и четири лева и 96 стотинки/ -
съдебни разноски за заповедното производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ препис от решението, след влизането му в сила, по ч.гр.д. №
2628/2019г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8