РЕШЕНИЕ
№ 10994
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110104875 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, чрез адв. Г., за
признаване за установено по отношение на ответника ФИРМА АД, ЕИК НОМЕР, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, че ищеца не дължи на ответника следните суми:
сумата от 984,57 лв., представляваща неплатена главница за ползвана електрическа енергия
за периода 17.05.2011 г.- 28.08.2014 по партида с клиентски номер 300035365404, с адрес:
АДРЕС и сумата от 713,87 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.05.2011 г.-
20.01.2022 г., поради липса на основание за заплащането им и като погасени по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца получил фактура№**********/20.01.2022г., в
която били посочено, че по партидата има задължения за минал период –главница 727 лв. и
неустойка 691,58 лв. Твърди, че по посочения кл. №300035365404 не е доставяна ел.
енергия, но въпреки това не оспорва начислената сума по фактурата от 107,51 лв., дължима
за периода 12.12.21г.-11.01.22г.
Ищеца сочи, че от смъртта на неговия наследодател през 2014г. до сега не е бил
уведомяван за наличие на стари задължения. Твърди, че между страните липсвала
облигационна връзка, сумите били начислени неправомерно, като на собствено основание
излага съображения и за настъпила погасителна давност на задълженията.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв. Сочи, че за потребена
от наследодателя на ищеца енергия за периода 24.03.2011г.-19.09.2011г. имало издаден
изпълнителен лист от 08.02.2012г. по гр.д. №19194/2011г. на СРС, за сумата от 397,79 лв.
главница и 15,19 лв. лихва, въз основа на който е образувано изп. д. № 6766/2012 г. по описа
на ЧСИ Н. Митев, по което ищеца е конституиран като наследник. Не оспорва и признава
иска за сумата над 397.79 лв. главница, 15.19 лв. лихва, както и лихва за забава в размер на
367.60 лв., като погасени по давност. Оспорва недължимост на сумите, като недължими,
1
поради липса на облигационно правоотношение между страните и като неправилно
начислени, за което излага подробни съображения.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Гигова, която поддържа
предявените искове. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя
списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от юрк. Ангелов, който поддържа
писмения отговор и моли съда да отхвърли исковете, за които има издаден изпълнителен
лист. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт на Р. Т.ов Д. последният е починал на
13.01.2014г., като съгласно удостоверение за наследници на същия, представено от
ответника, негови наследници са ищеца и Б. Т. Г.. Последната, съгласно удостоверение за
наследници е починала на 31.01.2016г., като ищеца е неин единствен законен наследник.
По делото са представени Общи условия на ФИРМА на договорите за продажба на
електрическа енергия, от които се установява съдържанието на облигационното отношение
между доставчика на ел.енергия и потребителите на такава.
От представения по делото изпълнителен лист от 08.02.2012г., издаден по ч.гр.д.№
19194/2011г. по описа на СРС, 117 състав, е видно, че в полза на ответното дружество са
присъдени вземания от длъжника Райчо Т.ов Д. за потребена ел. енергия по партида
клиентски номер 300035365404, за периода от 24.03.2011г. до 19.09.2011г., в размер на
397,79 лв., ведно със законна лихва от 07.12.2011г. до изплащане на вземането, както и за
сумата от 15,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода 18.05.2011г. до 02.12.2011г.
С молба вх. №091146/29.05.2012г. до ЧСИ Н. М., рег. №841, ответникът е поискал
принудително събиране на присъдените му с изпълнителен лист от 08.02.2012г., издаден по
ч.гр.д.№ 19194/2011г. по описа на СРС суми, като е образувано изп.дело № 6766/2012 г. по
описа на ЧСИ. С молба вх. №215886/02.12.2014г. до ЧСИ Н. М., ответника е поискал на
основание чл. 429, ал. 2 ГПК, да бъдат конституирани като длъжници по изп. дело Благойка
Т. Георгиева и ищеца. Ответника е ангажирал доказателства за извършени изпълнителни
действия по изп.дело № 6766/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М..
Ищеца е представил фактура №**********/20.01.2022г. за дължими суми за минал
период в размер на 727 лв. и неустойки за просроччени задължения в размер на 691,58 ле.
Ответника е представил справка за задължения и 6 бр. фактури за периода
28.02.2013г.-26.06.2014г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена
електрическа енергия.
Възраженията на ответника за частична недопустимост на предявения иск, направени
с отговора на исковата молба, съдът намира за основателни.
От представения по делото изпълнителен лист от 08.02.2012г., издаден по ч.гр.д.№
19194/2011г. по описа на СРС, е видно, че в полза на ответното дружество са присъдени
вземания от наследодателя на ищеца, за потребена ел. енергия за същия имот, за процесния
периода от 24.03.2011г. до 19.09.2011г., както и лихва за периода 18.05.2011г. до
02.12.2011г. Изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е установено
вземането на ответника за присъдените с нея суми. По отношение на исковата претенция на
ищеца, съвпадаща с присъдените с изпълнителен лист от 08.02.2012г. суми, е налице
хипотезата на чл.130 ГПК, във вр. с чл. 299 ГПК, поради което пререшаването на този спор
в настоящото производство по чл. 124 ГПК е недопустимо. За пълнота следва да бъде
посочено, че в случая не сме изправени пред хипотезата на чл. 439 ГПК, доколкото липсват
такива наведени твърдения от ищеца, както в исковата молба, така и в уточнителните такава
молби с вх. №101371/20.05.2022г. и вх. №113695/06.06.2022г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че производството по делото следва да бъде
2
прекратено по предявените искове за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищеца не му дължи сумата от 397,79 лв., представляваща неплатена главница за
ползвана електрическа енергия за периода 24.03.2011г. до 19.09.2011г., ведно със законна
лихва от 07.12.2011г. до изплащане на вземането и сумата от 15,19 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 18.05.2011г. до 02.12.2011г.
По основателността на иска, съдът намира следното:
С отговора на исковата молба ответника признава исковете за сумата над 397.79 лв.
главница, 15.19 лв. лихва, както и лихва за забава в размер над сумата от 367.60 лв.,
присъдени с изпълнителен лист от 08.02.2012г., издаден по ч.гр.д.№ 19194/2011г. на СРС,
като погасени по давност. Съдът намира, че така направеното признание от ответника не
противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което ответникът
не може да се разпорежда. С оглед на така извършеното от ответника признание, съдът
намира исковете за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени, като на
основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това и бъде признато за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 586,78 лв. (984,57-397,79 =586,78) –
главница за незаплатена ел. енергия за периода от 20.09.2011 г.- 28.08.2014г. и сумата от
331,08лв. (713,87-15,19-367.60-зак.лихва в/у главницата по ИЛ=331,08)- лихва за периода
03.12.2011г.- 20.01.2022 г.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От
събраните по делото доказателства не се установи ответника да предприел действия, чрез
снабдяване с изпълнителен титул, за събиране на вземането си. Кредитора има право да
иска плащане по всяко време, без да се съобразява с изтеклата в полза на длъжника
погасителна давност, като тези негови действия, чрез изпращане на извънсъдебна покана
или съобщения до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки,
не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност на
кредитора за разноски при признание на иска /В този см. Определение № 95/22.02.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик Б. Б., Определение № 338/18.07.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик Д. Д., Определение № 474/7.11.2019
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик Ст. Со./. Предвид това, искането
на ищеца за присъждане на разноски, следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде уваженo искането за присъждане юрисконсулстко възнаграждение на
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4875/2022г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав, в частта по предявения от Т. Р. Д. срещу ФИРМА, иск за
признаване за установено по отношение на ответника че ищеца не му дължи сумата от
397,79 лв., представляваща неплатена главница за ползвана електрическа енергия за
периода 17.05.2011 г. до 19.09.2011г., по партида с клиентски номер 300035365404, с адрес:
АДРЕС ведно със законна лихва от 07.12.2011г. до изплащане на вземането и сумата от
15,19 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.05.2011г. до 02.12.2011г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФИРМА, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС, че Т. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, не му дължи сумата
от 586,78 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и 78 стотинки/, представляваща неплатена
главница за ползвана електрическа енергия за периода 20.09.2011 г.- 28.08.2014г. по партида
с клиентски номер 300035365404, с адрес: АДРЕС и сумата от 331,08 лв. /триста тридесет и
един лева и 08 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 03.12.2011г.-
20.01.2022 г., поради изтекла погасителна давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Т. Р. Д., да бъде осъден ответника да
му заплати направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Т. Р. Д. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕСС, да заплати на „ФИРМА,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/,
3
представляваща направени по делото разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата
част, решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4