№ 1591
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520100186 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищцовата страна ”ЕОС МАТРИКС” ЕООД-София твърдят, че на
27.08.2010 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № FL... между
„...“ АД (с настоящо наименование „...“ АД), в качеството на кредитодател, и
В. Л. Р. и М. С. Р.-кредитополучатели. По силата на този контракт
дружеството предоставили на ответниците кредит в размер на 7770лв. с
предназначение за пълно предсрочно погасяване на задължения по Договор за
кредит № ... от 10.05.2008 г. и кредитна карта VISA ELECTRON № .... Сумата
била преведена по банкова сметка на името на В. Л. Р.. Солидарната
отговорност на втората ответница била уговорена в чл.1(2) от
контракта.Кредитополучателите се съгласили да върнат ползвания кредит,
ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, определени в
договора.Според чл.3 ал.1 от последния, за усвоения кредит
заемополучателите приели да дължат на банката през първата година от срока
на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, а след
това и до крайния срок на погасяване на вземането на 27.08.2020 г.-годишна
лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент на „...“ АД за
потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка в размер на 1,250 пункта (чл.3 ал.2).
1
Твърдят, че към момента на сключване на договора, БЛП за
потребителски кредити е бил в размер на 12,750 пункта.Годишният процент
на разходите (ГПР) по кредита бил определен на 13.73%. Погасителните
вноски за издължаване на кредита, с включени в тях възнаградителни лихви,
следвало да се заплащат ежемесечно на 27-мо число на месеца.Общата сума,
която кредитополучателите се съгласили да върнат, била на стойност от
14 107,82 лв., платима на 120 анюитетни (равни месечни) вноски-през първата
година в размер на по 90,2 2лв., а всяка следваща година и до крайния срок на
издължаване на кредита-по 117,83 лв.
Ищцовата страна твърди, че ответниците са неизправни съконтрахенти.
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него, между „...“ АД (с
предишно наименование „...“ АД и „...“ АД), с ЕИК ..., и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК *********, задължението на В. Л. Р. и М. С. Р., произтичащо
от Договор за потребителски кредит № ... от 27.08.2010 г., било
изкупено от ищеца.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД и при
съблюдаване на т.5.1.1. от договора за цесия, длъжниците били известени от
цесионера, че от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор
спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
С влязло в сила решение по гр.дело № 707/2020 г. по описа на РРС било
признато за установено, че ищецът има парично вземане от кредитоискателя
В. Л. Р. и съкредитоискателя М. С. Р., произтичащо от неизпълнение по
Договор за потребителски кредит № FL.../27.08.2010 г. в размер на 1 490,50
лв.-главница, частично заявена за вноски с настъпил падеж за периода
27.02.2015 г.-27.01.2017 г., с обезщетение за забава за времето 26.11.2016 г.-
26.11.2019 г. от 453,78 лв., договорна лихва-518,90лв. за периода 27.12.2016
г.-27.11.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата.
На 08.10.2021 г. ищецът подал заявление за остатъка от задълженията
по договора, във връзка с което било образувано ч.гр.дело № 5530/2021 г. по
описа на РРС. В тяхна полза срещу ответниците солидарно била издадена
заповед по чл.410 от ГПК за главница от 5 554,80 лв., обхващаща периода
27.02.2012 г.-27.01.2015 г. и 27.02.2017 г.-27-08.2020 г., договорна лихва за
2
времето 27.05.2018 г.-27.08.2020 г. от 498,20 лв. и обезщетение за забава от
1 459,68 лв., начиная от 27.05.2018 г. до 07.10.2021 г., със законната лихва
върху главницата от 08.10.2021 г. В срока по чл.414 от ГПК от длъжниците
постъпили възражения, за което ищецът бил уведомен на 16.12.2021 г.
Твърдят, че ответниците не са извършвали други погасявания по
кредита от момента на разглеждане на предходното дело.
Искат да се признае за установено по отношение на В. Л. Р. и М. С. Р.,
че дължат на дружеството присъдените суми по ч.гр.дело № 5530/2021 г. по
описа на РРС.търсят се разноски за двете производства.
Ответникът В. Л. Р. оспорва исковете.
Ответницата М. С. Р. оспорва исковете, включително счита, че те са
погасени по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5530/2021 г. по описа на РРС, в
полза на ”ЕОС МАТРИКС” ЕООД била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение солидарно срещу В. Л. Р. и М. С. Р. за главница от
5 554,80 лв., договорна лихва за времето 27.05.2018 г.-27.08.2020 г. от 498,20
лв. и обезщетение за забава от 1 459,68 лв., начиная от 27.05.2018 г. до
07.10.2021 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит от 27.08.2010
г., със законната лихва от 08.10.2021 г., както и 150,25 лева-разноски за
производството. В срока по чл.414 от ГПК от длъжниците постъпили
възражения, за което ищецът бил уведомен на 16.12.2021 г.Настоящото дело е
образувано на 17.01.2022 г., като исковата молба е изпратена по пощата с дата
на клеймото от 14.01.2022 г.
По делото няма спор, че на 27.08.2010 г. между „...“ АД (с настоящо
наименование „...“ АД), в качеството на кредитодател, и В. Л. Р. и М. С. Р.-
кредитополучатели, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL...
между. По силата на този контракт дружеството предоставили на ответниците
кредит в размер на 7 770лв. с предназначение за пълно предсрочно погасяване
на задължения по Договор за кредит № ... от 10.05.2008 г. и кредитна карта
VISA ELECTRON № ... (л.9-л.20).Сумата била преведена по банкова сметка
на името на В. Л. Р., а солидарната отговорност на втората ответница била
ангажирана с чл.1(2) от контракта. Кредитополучателите се съгласили да
3
върнат ползвания кредит, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, определени в договора.Според чл.3 ал.1 от последния, за
усвоената сума заемополучателите приели да дължат на банката през първата
година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в
размер на 7 %, а след това и до крайния срок на погасяване на вземането на
27.08.2020 г.-годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен
процент на „...“ АД за потребителски кредити за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 1,250 пункта
(чл.3 ал.2).
По делото няма спор, а това се установява и от назначената в хода на
производството икономическа експертиза, че към момента на сключване на
договора, БЛП за потребителски кредити бил в размер на 12,750
пункта.Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита бил определен на
13.73%.Погасителните вноски за издължаване на кредита, с включени в тях
възнаградителни лихви, следвало да се заплащат ежемесечно на 27-мо число
на месеца.Общата сума, която кредитополучателите се съгласили да върнат,
била на стойност от 14 107,82 лв., платима на 120 анюитетни (равни месечни)
вноски-през първата година в размер на по 90,22 лв., а всяка следваща година
и до крайния срок на издължаване на кредита-по 117,83 лв.
Няма разногласие между страните по въпроса, че ответниците са били
неизправни съконтрахенти.
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него, между „...“ АД (с
предишно наименование „...“ АД и „...“ АД), с ЕИК ..., и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК *********, задължението на В. Л. Р. и М. С. Р., произтичащо
от Договор за потребителски кредит № .../27.08.2010 г., било
изкупено от ищеца (л.30-л.87), за което на кредитополучателите били
изпратени известия от цесионера в изпълнение на чл.99 от ЗЗД (л.88-л.100).
Ответницата е направила възражение, че спрямо нея ищецът няма
качеството на кредитор, тъй като договорът за цесия е нищожен, поради
липса на предмет на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. По този довод е налице
произнасяне по спор между същите страни, приключил с влязло в сила
решение по гр.дело № 707/2020 г. по описа на РРС, поради което въпросът не
може да подлежи на преразглеждане в хода на настоящото производство.
4
По гр.дело № 707/2020 г. по описа на РРС е признато за установено, че
ищецът има парично вземане от кредитоискателя В. Л. Р. и
съкредитоискателя М. С. Р., произтичащо от неизпълнение по Договор за
потребителски кредит № FL.../27.08.2010 г. в размер на 1 490,50 лв.-главница,
заявена за вноски с настъпил падеж за периода 27.02.2015 г.-27.01.2017 г., с
обезщетение за забава за времето 26.11.2016 г.-26.11.2019 г. от 453,78 лв.,
договорна лихва-518,90лв. за периода 27.12.2016 г.-27.11.2017 г., ведно със
законна лихва върху главницата.В съдебния акт е посочено, че към него
момент кредиторът не е предприел действия да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Към датата на подаване на заявлението-08.10.2021 г. е изтекъл крайния
срок за връщане на кредита.
Назначеното по делото вещото лице е посочило, че за процесния период
незаплатената главница възлиза в размер на 5 554,80 лв., като кредитът е в
просрочие от 27.02.2012 г. и след 30.10.2015 г. няма извършвани плащания от
страна на кредитополучателите. Договорната лихва за заявеното по исковата
молба време е определена на 498,20 лв., а във вариант според възражението
на втората ответница за погасяване на вземането по давност-на 334,81 лв., а
обезщетението за забава съответно 1 505,30 лв. (1016,23 лв. и 489,07 лв.) и
1 453,32 лв. ( 964,25 лв. и 489,07 лева).При определяне на тези стойности са
отчетени вече присъдените суми в полза на дружеството.Експертът е
докладвал, че в процесния случай кредиторът претендира по-благоприятните
за длъжниците лихви по първоначалния погасителен план към процесния
договор.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 5530/ 2021 г. по описа на РРС, като актът е насочен
солидарно срещу ответниците и е за заплащане на сумите, заявени по
исковата молба.В срока, визиран в чл.414 от ГПК, длъжниците са подали
възражения, че не дължи изпълнение по издадената срещу тях заповед.В
указаното от съда време, заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между
ответниците и ”...” АД /с предишно наименование ”...” АД / във връзка с
договора за кредит от 27.08.2010 г., по който дружеството се явява изправна
5
страна. Кредитополучателите признават, че са усвоили заемната сума, като в
хода на производството се установява, че те са изпаднали в забава през 2012
г., а са преустановили погасяванията към кредитора до 30.10.2015 г.
Между страните е воден спор, приключил с влязло в сила решение, за
падежиралите вноски за главница в периода 27.02.2015 г.-27.01.2017 г.
В ход по същество на спора ответниците са развили доводи за
недопустимост на исковете, тъй като те не са били заявени като частични по
гр.дело № 707/2020 г. по описа на РРС.Съдът намира възражението за
неоснователно.Относно предмета на делото в производството по иск по реда
на чл.422 ал.1 от ГПК в мотивите към т.18 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, се
приема, че предмет на делото по установителния иск по реда на чл.422
ал. 1 ГПК е вземането, основано на представения документ–
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо
от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени
от страните при сключването му. Това налага извод, че СПН се е формирала
само по отношение на периода, заявен по гр.дело № 707/2020 г. по описа на
РРС.
Втората ответница е направила възражение, че вземанията са погасени
по давност.Назначената в производството експертиза, по изчисленията на
която страните са нямали възражения, е определила стойностите на
задълженията във вариант спрямо заявените по исковата молба периоди и при
съблюдаване нормите на чл.110 и сл. от ЗЗД.Съдът намира, че възражението
на ответницата се явява основателно по отношение на договорната лихва и на
обезщетението за забава само за времето 27.05.-08.10.2017 г.
Според чл.430 ал.1 от ТЗ, с изтичане на срока по кредита,
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок.
От този момент започва да тече давността по чл.114 ЗЗД, като по отношение
на главницата е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110
ЗЗД /напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010
г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о., ГК/ , а за акцесорните вземания-тригодишен давностен срок (чл.111
от ЗЗД.).Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
08.10.2021 г.В мотивите на ТР № 5/21.01.2022 г. по тълк.дело № 5/2019 г. на
ОСГТК е казано, че при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, срокът кредитора да
упражни правото си на иск започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг,В процесния случай крайният срок за връщане на предоставеният
кредит е изтекъл на 27.08.2020 г.до датата на подаване на заявлението не е
изтекла предвидената в закона 5-годишна давност.Искът за главница от общо
5 554,80 лв. следва да се уважи така, както е предявен.сумата се следва със
6
законната лихва от 08.10.2021 г.
По отношение на акцесорните вземания обаче следва да се съобразят
вторите варианти от приетата по делото икономическа експертиза.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват направените
разноски за производството при отчитане изхода на спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Л. Р., ЕГН
**********, и М. С. Р., ЕГН **********, двамата от гр.Русе, ул.”...” № 9, със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Църковна независимост” № 3, офис № 4, чрез
адв.Я. П. от АК-Русе, че дължат солидарно на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
“Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, със
съдебен адрес: гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 115, ет.2, сумата
от 5 554,80 лв., представляваща незаплатена главница за периода 27.02.2012
г.-27.01.2015 г. и 27.02.2017 г.-27-08.2020 г.по Договор за потребителски
кредит № FL.../27.08.2010 г., цедиран им от ”...” АД /с предишно
наименование ”...” АД и ”...” АД/, със законната лихва върху нея от
08.10.2021 г., договорна лихва за времето 08.10.2018 г.-27.08.2020 г. от 334,81
лева и обезщетение за забава от 1 453,32 лв. от 08.10.2018 г. до 07.10.2021 г.,
присъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК под № 1386 от 16.05.2019 г. по ч.гр.дело № 2865/ 2019 г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимост на договорна лихва
над 334,81 лв. до 498,20 лв. и за обезщетение за забава над 1 453,32 лв. до
1 459,68 лв.,като погасени по давност.
ОСЪЖДА В. Л. Р., ЕГН **********, и М. С. Р., ЕГН ********** ,
двамата от гр.Русе, ул.”...” № 9, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Църковна
независимост” № 3, офис № 4, чрез адв.Я. П. от АК-Русе, да заплатят
солидарно на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район “Витоша”, ж.к.”Малинова долина”,
ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, със съдебен адрес: гр.Стара Загора,
бул.”Цар Симеон Велики” № 115, ет.2, по банкова сметка IBAN: ... ... ... ...32...
BIC:...BGSF, сумата от 542,78 лв.-разноски по делото, както и 146,86 лв.-
разноски по ч.гр.дело № 2865/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА“ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район “Витоша”, ж.к.”Малинова долина”,
ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, със съдебен адрес: гр.Стара Загора,
бул.”Цар Симеон Велики” № 115, ет.2, да заплатят на М. С. Р., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”...” № 9, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Църковна
независимост” № 3, офис № 4, чрез адв.Я. П. от АК-Русе, сумата от 6,78 лв.-
7
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8