№ 19656
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря Н. СТ. Т.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110118420 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А. и И.Е.,против Н. Й. Д.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 439,91
лева главница за топлинна енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2021
г.,68,93 лева мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. до 12.09.2022 г.,38,95
лева сума за дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до м.04.2021 г.,7,80
лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода
31.01.2020 г. до 12.09.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди,че с ответника Д. се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,каквато
ответникът като клиент на топлинна енергия е длъжен да заплаща в срока по
общите условия. Твърди се,че за процесния период ответникът не е изпълнил
задълженията си,а незаплатената главница възлиза на 439,91 лева. Предвид
обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 68,93 лева за периода 01.10.2019 г. до 12.09.2022
г. С исковата молба ищецът предявява и искове за заплащане сума за дялово
разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
съответно в размер от 38,95 лева и от 7,80 лева. Ищецът сочи,че е
претендирал вземането по реда на заповедното производство,но с оглед
постъпило възражение е налице правен интерес от предявяване на
1
установителния иск. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи исковете.
Ответникът Н. Й. Д. в подадения писмен отговор оспорва исковете като
неоснователни и недоказани с твърдения,че претендираните от ищеца
парични суми се явяват заплатени. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топлофикация София“ЕАД
претендира от Н. Й. Д. сумите от 439,91 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г.,68,93 лева мораторна лихва за периода
01.10.2019 г. до 12.09.2022 г.,38,95 лева сума за дялово разпределение за
периода м.12.2019 г. до м.04.2021 г.,7,80 лева лихва за забава за периода
31.01.2020 г. до 12.09.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 51486/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са фискални бонове относно заплатени задължения по
фактури,издадени на 31.08.2022 г.,31.10.2022 г.,30.11.2022 г.,31.07.2022
г.,31.08.2021 г.,31.10.2021 г.,30.06.2022 г.,25.10.2022 г.,30.11.2021
г.,31.01.2022 г.,30.04.2022 г.,30.05.2021 г.,31.03.2022 г.,26.02.2022
г.,31.12.2021 г.,31.05.2022 г.,30.09.2022 г.,31.12.2022 г. като плащанията са на
обща стойност 434,86 лева.
С нотариален акт от 22.06.2000 г. Н. Й. Д. се легитимира като
собственик на ап.53 в бл.20 на ул.“Богдан“ № 12-32,вх.В,ет.2.
Приета е молба декларация,с която Н. Й. Д. е поискал от
„Топлофикация София“ЕАД откриване на партида за имот на ул.“Богдан“
вх.В,ет.2,ап.53.
Видно от договор,сключен между „Техем сървисис“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в сградата на АДРЕС,като
възложители,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,с
което изпълнителят приема да реализира дялово разпределение на топлинна
енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на
общото събрание на етажните собственици.
Приети са по делото общи фактури,издадени от „Топлофикация
София“ЕАД с получател Н. Й. Д. за сумите от 243,07 лева – по фактура от
31.07.2020г. и 211,31 лева по фактура от 31.07.2021 г.
Установява се от договор,сключен между „Топлофикация
София“ЕАД,като възложител,и „Техем сървисис“ЕООД,като изпълнител,че е
постигнато съгласие изпълнителят да реализира дялово разпределение в
сгради в режим на етажна собственост,а възложителят се съгласява да
заплаща възнаграждение.
2
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Видно от документи за главен отчет,същите носят подпис за абонат и
удостоверяват отчетените показания на индивидуални разпределители и
водомер.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Съдът
счита,че в хипотезата,когато между страните съществува спор относно това
дали вземането съществува или е заплатено,какъвто е настоящият
случай,доколкото ответникът Д. твърди изпълнение на задължението чрез
плащане,докато ищецът оспорва наличието на заплатени парични суми за
процесния период,правният спор между страните подлежи на разглеждане и
разрешаване в рамките на състезателен исков процес. При наличието на
несъвпадащи твърдения от страните по заповедното производството относно
това дали паричното вземане съществува или е заплатено и при наличието на
оспорване от страна на заявителя по заповедното производство,че
представените доказателства за плащане представляват изпълнение по
процесното вземане,за което е издадена заповед за изпълнение, съдът
приема,че следва да бъде счетено,че е налице оспорване от длъжника на
вземането по заповедта за изпълнение,респективно налице е възражение
срещу заповедта за изпълнение като основание за даване указания за
предявяване на иск. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с даване указания за предявяване
на иск,т.е. на 23.09.2022 г. С оглед това,че е предявена искова претенция за
заплащане главница за дялово разпределение и на сума за дялово
разпределение дружеството ищец следва да проведе доказване,че съществува
договорно правоотношение между страните,да докаже уговорените права и
задължения,да докаже вземането си по размер.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че между
страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответникът
Д. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 от ЗЕ като
собственик на топлоснабдения имот. Законът не поставя изискване за
наличието на сключен договор в писмена форма по отношение на
топлоснабдените имоти към влизане в сила на закона,а договорното
правоотношение възниква с оглед притежаваното право на собственост.
Съдът,отчитайки представения нотариален акт,съгласно който ответникът Д.
се легитимира като собственик на имота,както и при съобразяване,че
ответникът не отрича страните да се намират в договорно правоотношение,а
спорът между страните е концентриран относно това дали има изпълнение на
задължението за заплащане на топлинна енергия за процесния
3
период,счита,че е доказано съществуване на договорно правоотношение.
Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните по договора
се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в
срока,предвиден в общите условия,т.е. 45 дни след изтичане месеца на
доставката. Доказването факта на изпълнение на задължението за заплащане
цена на топлинна енергия е възложено в тежест на ответника Д.. Софийският
районен съд намира,че ответникът Д. не е доказал да е изпълнил
задължението си за процесния период,поради което исковата претенция за
заплащане главница за топлинна енергия и на сума за дялово разпределение
подлежи на уважаване. Действително ответникът Д. представя фискални
бонове относно заплатени парични суми,но размерът на заплатените
задължения се различава от претендирания размер за процесния период,а и
следва да бъде отчетено,че от представените фискални бонове се
установява,че са заплатени задължения по фактури,издадени в
период,последващ процесния период. В настоящия случай с исковата
претенция дружеството ищец претендира реално изпълнение на задължението
за заплащане главница за топлинна енергия за периода м.10.2018 г. до
м.04.2021 г.,докато представените от ответника фискални бонове се отнасят
до изпълнение на задължения,възникнали по-късно,т.е. след м.05.2021
г.,поради което тези плащания не доказват изпълнение на задължението за
заплащане главница за топлинна енергия за процесния период. За да
приеме,че представените от ответника Д. фискални бонове се отнасят до
изпълнение на задължения извън процесния период,съдът отчете,че
фискалните бонове удостоверяват плащания по фактури с номера,различни от
номерата на фактурите,издадени за процесния период,за чието плащане
ищецът предявява иска,които фактури за процесния период са посочени в
общата фактура от 31.07.2021 г.,както и в извлечението от сметка на
дружеството ищец,а е налице и разминаване между претендираните за всеки
месец от процесния период парични суми и паричните суми,заплатени по
фискалните бонове. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че
исковата претенция за заплащане главница за топлинна енергия подлежи
изцяло на уважаване – за сумата от 439,91 лева. Съдът намира,че и искът за
заплащане сума за дялово разпределение в размер от 38,95 лева подлежи на
уважаване. Съгласно чл.12,ал.1 и чл.36 от общите условия на дружеството
доставчик цената за дялово разпределение клиентът на топлинна енергия
заплаща на продавача,т.е. на дружеството ищец. При липсата на проведено
доказване сумата за дялово разпределение за процесния период да е
заплатена,искът за сума за дялово разпределение също подлежи на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което кредиторът има право да
претендира обезщетение. Когато задължението има падеж или срок за
изпълнение,без да е необходима покана,считано от датата,следваща
падежната дата или следваща последния ден от срока,длъжникът изпада в
забава,а ако задължението няма определен срок,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо отправяне на покана. Софийският районен съд
намира,че искът за заплащане мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне – не се установява да е определен срок
4
за изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение
в общите условия,а същевременно ищецът не доказва да е поканил ответника
да изпълни задължението си,поради което искът за сумата от 7,80 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че искът за мораторна лихва върху главница
за топлинна енергия подлежи на уважаване изцяло – за сумата от 68,93 лева
за периода 01.10.2019 г. до 12.09.2022 г. За да счете искът за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия за доказан по основание и по
размер,съдът взе предвид,че ответникът Д. не ангажира доказателства да е
изпълнил задължението си в предвидения по общите условия срок,а именно
45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,поради което искът за
заплащане на мораторна лихва следва да бъде уважен изцяло. В настоящия
случай ищецът претендира плащане на мораторна лихва,считано от
01.10.2019 г.,т.е. за период,последващ изтичане на 45 дни от възникване на
най-старото по време задължение за заплащане главница за топлинна енергия
и към периода,за който ищецът претендира обезщетение за забава ответникът
Д.,като клиент на топлинна енергия е бил в забава за плащане на възникнали
задължения за топлинна енергия.
При този изход на делото и като съобрази уважената част от исковете
съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 74,25 лева
съдебноделоводни разноски за заповедното производство и 272,25 лева за
исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Н. Й. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС,че
съществува вземане на „Топлофикация София“ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Ястребец“ №
23Б,представлявано от А.А. и И.Е.,в размер от 439,91 лева ( четиристотин
тридесет и девет лева деветдесет и една стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2021 г.,68,93 лева ( шестдесет и осем
лева деветдесет и три стотинки ) мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. до
12.09.2022 г.,38,95 лева ( тридесет и осем лева деветдесет и пет стотинки )
сума за дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 51486/2022 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска за сумата от 7,80 лева лихва за забава върху сума
за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. до 12.09.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Й. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.София,АДРЕС да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Топлофикация
София“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Ястребец“ № 23Б,представлявано от А.А. и И.Е. сумата от 74,25
лева ( седемдесет и четири лева двадесет и пет стотинки ) сторени
5
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 272,25 лева ( двеста седемдесет и два
лева двадесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6