№ 319
гр. Варна , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502139 по описа за 2020 година
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 25860/10.12.2020 г., подадена от И. Д. П., чрез адв.
Владимир Димитров, с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение №
1601/01.12.2020 г. по настоящото дело. В молбата се излага становище, че с решението са
присъдени разноски в размер на минимално адвокатско възнаграждение, като върху този
размер следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор вх. № 274/07.01.2021 г. от
насрещната страна Областна дирекция на МВР гр. Варна, чрез юриск. Богдана Йорданова, с
който изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с
въззивна жалба с вх. № 18963/13.08.2020 г., депозирана от ОД МВР – гр. Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение №
2370/16.06.2020 г., постановено по гр. д. № 16 021 по описа за 2019г. на РС-Варна, ГО, 19 -
ти съдебен състав, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на И. Д. П., ЕГН **********, сумата от
1 677,36 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ
във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР, както и разноски.
С Решение № 1601/01.12.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил
обжалвания първоинстанционен акт и е осъдил Областна дирекция на МВР-Варна да
заплати на И. Д. П. сума в размер на 350 лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
1
В рамките на въззивното производство въззиваемата страна И. Д. П., чрез адв.
Владимир Димитров, своевременно е претендирал присъждане на разноски в размер на 420
лв. – възнаграждение за един адвокат, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 31
от делото). За установяване на претендирания размер на разноските е представен договор за
правна защита и съдействие от 03.11.2020 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съставът на ВОС е
присъдил разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 350 лева, като е редуцирал
претендирания размер на разноските, във връзка с направено възражение за прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При преценка размера на дължимите разноски, съдът не е
съобразил, че въззиваемата страна е възложила процесуалното си представителство по
делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради което е било заплатено от страната
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което към
присъдения адвокатски хонорар следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на
70 лева.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззиваемата страна И. Д. П. следва да
бъдат присъдени разноски за въззивното производство, които възлизат в общ размер на 420
лева с включен ДДС. С въззивното решение са присъдени разноски в размер на 350 лева,
поради което следва да бъде присъдена в полза на въззиваемата страната разликата между
пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 70 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта
за разноските.
С изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 1601/01.12.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 2139/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, да заплати на И. Д. П., ЕГН **********, допълнително
сума в размер на 70 /седемдесет/ лева, представляваща разликата между присъдените с
Решение № 1601/01.12.2020 г. разноски в размер на 350 лева до пълния размер на
дължимите такива за производството пред въззивната инстанция 420 лева, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3