Р Е Ш Е Н И Е №260268
гр. Пловдив, 05.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
15732 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ********* против Г.Д.П., ЕГН:**********,*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 12032,95 лв.- неизплатена
главница по Договор за паричен заем
***********г., включваща сумата от 11640,25 лв.- невърната заемна сума и 392,70
лв.- такса за разглеждане на кредита,
представляваща неизплатена главница в размер на 22 броя неплатени
погасителни месечни вноски и двете главница за периода от 14.11.2017 г. до
14.08.2019 г. по отношение на които е
настъпил крайният падеж, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
03.10.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски в
настоящото производство.
Ищецът посочва, че на
24.02.2015 г. Г.Д.П. в качеството на Кредитополучател е сключил договор за
потребителски паричен кредит № ******* с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
предоставя потребителски кредити. Цитираните Общи условия са неразделна част от
договора за кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят
удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия,
запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на
Договора за потребителски паричен кредит Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 50 000,00 лева,
която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка,
***.02.2015 г. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие,
че общият размер на кредита е 51 500,00
лв., който представлява сборът от чистата стойност на кредита 50 000,00 лв. и
такса за разглеждане на кредита 1500,00 лв., като таксата за разглеждане на
кредита Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 84 броя
равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска. Страните са постигнали съгласие Кредитополучателят да бъде включен в
Групова застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на
2220,12 лв., за което Кредитополучателят е подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия е разделена на 84 броя месечни плащания,
дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно
условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се
предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане
по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратява
автоматично, предвид което за периода считано от 14.03.2017г. по задължението
не са начислявани месечни застрахователни премии.
Подписвайки договора за
кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и
да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
преддоговаряне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна
премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване
на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с
възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 11.49 %. Така, подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 23 761,25 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 77 481,37 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 84 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
922,40 лева, ката първата погасителна вноска е дължима на 14.03.2015 г., а
последната е с падеж на 14.02.2022 г., съгласно погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит, а който е посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 14.02.2022 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 12, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за
кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в
пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита.
От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателя,
заедно с Уведомителното писмо за извършена цесия, е изпратено и писмено
уведомление, с което му е съобщено, че поради просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от 19.05.2017 г.
(датата на прехвърляне на вземането). Уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост, ведно с уведомлението за извършена цесия е получено
от длъжника на 31.05.2017 г.
Сочи се, че съгласно
постановената съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, упражняването но
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква
уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване
не е осъществено, то кредиторът следва до е положил усилия за откриване на
длъжника (в тази насока Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
601/2014 г., I т. о.). Твърди се, че от приложените към исковата молба писмени
доказателства, безспорно се установява, че ищцовото дружество е положило
необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да
обяви предсрочната изискуемост на кредита, след като е изпратил три
уведомителни писма на адреса му, посочен в договора за кредит. При предприетия
начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от
страна на получателя, поради което моли
да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 19.05.2017 г.
(датата на прехвърляне на задължението).
Посочва се, че съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитора,
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в
размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
начислена върху просрочената дължима главница На посоченото основание, на
длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на
1423 37 лв. за периода от 14.10.2016г. до датата на входиране на задължението в
съда, което обаче не е предмет на настоящото дело с оглед връщане на исковата
молба по чл. 422 ГПК.
Кредитополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата която е погасена
до момента, е а размер на 19 401,36 лв., с която са погасени, както следва:
възнаградителна лихва- 8 675,83 лв. и главница: 10 725,53 лв., в т.ч. 581,46
лв. - застрахователна премия.
На 19.05.2017 г. е
подписано Приложение 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.05.2017 г., сключен във връзка с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., и двата договора сключени
между „Кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответника, произтичащо от процесния
договор, ведно с всички привилегии,
включително и всички лихви, такси и комисионни.
Съгласно т. 3.2 от Договора за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД в качеството си на цесионер има право от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за изаършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо за станалата
продажба с изх.№ УПЦ-П-УКФ/1766373 от дата 31.05.2017г., чрез Български пощи
ЕАД, с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес, което се
е върнало с отбелязване: Непотърсена пратка". На 06.10.2017г., чрез
куриерска фирма е изпратено повторно Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-УКФ/1766373, което се е върнало в цялост, тъй като ответникът не е намерен
на адреса. На 12.03.2018г. е направен нов опит за уведомяване на ответника,
като му е изпратено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/1766373, на посочения
в договора адрес, което отново се е върнало в цялост с отбелязване „Няма никой
на адреса".
Ищецът моли да се
приеме, като доказателство към настоящата искова молба Уведомително писмо за
извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-УКФ/1766373 от 12.03.2018 г. и да се връчи на
ответника същото ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на съдебна практика в тази
насока. В случай, че не бъде връчено уведомлението за цесия, но бъде установена
дължимостта на процесната сума се моли да се приеме, че уведомяването е
ирелевантно, доколкото не се сочи, че ответникът е платил на стария кредитор.
Цитира се съдебна практика.
Посочва се, че към
03.11.2017 г. непогасената част от задължението на ответника Г.Д.П., като
Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № ***********,
сключен на 24.02.2015 г. е както следва: главница: 42 994,59 лв., възнаградителна
лихва: 3080,40 лв. и обезщетение за забава в размер на 1824,76 лв., като
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление, с което е
претендирала частично дължимите суми по договора за потребителски кредит, а
именно: 18 987,44 лв. - частично претендирана сума, представляваща главница по
32 бр. погасителни вноски за периода от 14.01.2017г. До 14.08.2019 г.;
възнаградителна лихва в размер на 3 080,40 лв. за периода от 14.10.2016 г. до 19.05.2017г. /датата на
прехвърляне на задължението/ и 1 423,37 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 14.10.2016 г. до датата на входиране на заявлението в
съда. Издадената заповед обаче е
обезсилена поради което исковата молба, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК е върната, като недопустима.
С уточнителна молба от
30.08.2019 г. ищецът е посочил, че към настоящия момент е целият размер на
претендираната с исковата молба главница е настъпил, поради и което се
претендира на основание настъпил краен падеж. Посочва и компонентите включени в
общата главница. По отношение на застрахователната премия в размер на 2220,12
лв., се сочи, че страните са постигнали съгласие за сключване на групова
застраховка, като кредитополучателят е подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия е разпределена на 84 броя месечни
плащания, всяко в размер от 14,15 лв., дължими на падежните дати на съответните
месечни погасителни вноски, които са
отразени в отделна колона в погасителния план и не са включени в главницата по
кредита. Съгласно условията на сключената застраховка при неплащане на текуща
месечна застрахователна премия, се
предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия
застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид на което за
периода, считано от 14.11.2017 г. по задължението са начислявани месечни
застрахователни премии, предвид на което не са претендирани и с исковата молба.
Предмет на
производството е осъдителен иск за главница
в горните размери, като частична такава.
Претендира се и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 03.10.2018 г. до окончателното изплащане. Моли се искът да се уважи.
Ответникът, чрез
особен представител, е подал
отговор в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК. Оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва се процесуалноправната и материалноправната легитимация на
ищеца, като в тази връзка сочи, че не е налице валидна цесия на вземанията по
договора за заем. Прави възражение за липса на валидно сключен договор за
цесия, като сочи, че не са ангажирани доказателства, и доказателствени искания
за надлежно извършено уведомяване на евентуалния длъжник. Посочва, че надлежно
уведомяване до длъжника е единствено такова извършено от цедента, но не и от
цесионера. Оспорва се връчване на уведомление за извършена цесия с връчване на
препис от исковата молба. Освен това се посочва, че от представените документи,
не става ясно дали към датата на прехвърляне на вземането е налице съществуващо
вземане, което обуславя нищожност на цесията. Посочва се, че упълномощаването
на новия кредитор е прекалено общо и не става ясно дали касае конкретното
вземане. Оспорва твърденията за предсрочна изискумост, но това възражение с
оглед на уточнителната молба от 30.08.2019 г. се явява неотносимо. Сочи се недопустимост на връчването на
уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост на особения представител на
ответника. Твърди се неизпълнение на задължението на кредитодателя да провери
кредитоспособността на кредитополучателя, което представлява основание за
недължимост на претендирани лихви на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че
кредиторът не е изпълнил изискването на Директива 2008/48/ЕО за достатъчна
степен на предварителна информираност и проверка на кредитоспособността на
потребителите. Цитира се практика на СЕС. Прави се възражение за
недействителност на сключения договор за заем на основание чл. 22 и 23 ЗПК.
Доколкото се сочи, че е налице плаваща лихва, то се посочва, че в случая след
всяка промяна на SOFIBOR, водеща до изменение в размера на визираните в
погасителния план вноски, се съставя нов погасителен план. Прави се възражение
за неправилно изчислен SOFIBOR за
процесния период. Оспорват се като нищожни клаузите на договора за кредит и на
общите условия, предвиждащи начин на
разпределяне на възнаградителната лихва поради провиторечие с
добросъвестността, добрите нрави и водещи до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора за потребителски кредит. В тази връзка посочва, че задълженията за
възнаградителна лихва са недължими. Оспорват се като недължими и ежемесечните
вноски по застрахователна премия са недължими, поради липса на доказателства за
сключване на договор за застраховка.
На основание изложените
в отговора на исковата молба и отговор на уточнителната молба доводи, се моли
предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на
26.02.2015 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (УКФ) в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски паричен кредит, съгласно който на ответника се
предоставя в заем сумата в размер от 51500 лв., от които сумата от 50000 лв.-
главница и 1500 лв.- такса за разглеждане на кредита при следните параметри на
договора – ГЛП – 11,49 %, ГПР- 14,30 %, пазарен лихвен индекс 0,66 %
(тримесечен SOFIBOR) и фиксирана
надбавка 10,83 %, брой на месечните вноски 84, месечна сума 922,40 лв., падежна
дата – 14-то число и първа вноска 14.03.2015 г. Уговорена е и застрахователна
премия в размер от 26,43 лв. Към договора са представени подписани от страните
Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД. Към договора за кредит е подписан и
Погасителен план, в който е отразена падежна дата на всяка месечна вноска от по
922,40 лв. и последна вноска в размер от
922,17 лв., като е посочено как се
разпределя месечната вноска по лихва и
главница, както и размер на оставаща главница и лихва след погасяване на
съответната вноска. Отразен е и размера на дължимата застрахователна премия по
26,43 лв. на месец.
В общите условия е
предвидено, че при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми, освен
договорените лихви, кредиторът има право да получи от потребителя при отпуснат
кредит, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в
размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочена дължима главница. Начисляването на
обезщетението по предходното изречение не изключва заплащането на договорената
лихва, която се дължи и начислява ежедневно върху просрочената главница за
всеки ден забава. Предвидено е, че потребителят ще бъде задължен с евентуалните
разходи за принудително събиране на дължимите на УКФ суми по законоустановения
ред. Предвидено е и прехвърляне на трето лице събирането на сумите и без
предварително съгласие на Потребителя. В ал. 2 на чл. 12 от ОУ е предвидено, че
УКФ има правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с Потребителя
и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това число и и
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за
забава, такси и комисиони за предсрочно изискуеми в пълен размер при нарушаване
на всички или някоя от разпоредбите по Договора и Общите условия, както и при
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по
Кредита (главница и лихви), при условие, че допуснатите нарушения и/или
неизпълнения не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в
двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на нарушението/падежа на
погасителната вноска. В чл. 12, ал. 3 от ОУ е предвидено, че в срок от 15 дни
от получаване на известието за предсрочна изискуемост на кредитите, съгласно
чл. 12, ал. 2 от ОУ, потребителят трябва да изплати на УКФ дължимите суми в
т.ч. главницата, лихвите и всички допълнителни разходи. В случай на неплащане в
този 15-дневен срок, потребителят следва да заплати обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена
върху цялата дължима главница, считано от датата на получаване на известието за
предсрочна изискуемост. Уговорено е, че с подписването на договора за кредит
потребителят дава изричното си съгласие УКФ да прехвърля правата си по Договора
за кредит на трети лица.
Приет е като писмено
доказателство декларация за приемане на застраховане от 26.02.2015 г.,
подписана от ответника. Към декларацията е представен и сертификат за
застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет А № 1766373, в която е отразено, че
срокът на застраховката е равен на срока на договора, като се сочи, че
застрахователната премия се заплаща месечно или едно еднократно, като размерът
на застрахователната премия е 2,95 % от първата месечна погасителна вноска и се
заплаща месечно. Като ползващо лице по застраховката е отразено - „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Съгласно подписаните от застрахован и кредитор общи
условия. В общите условия е предвидено, че при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж, застрахователите осигуряват
гратисен период до падежа на следващата месечна погасителна вноска, като в
случай, че застрахованият не плати в гратисния период, то застрахователното
покритие се погасява автоматично в 24 часа на деня, предхождащ падежа на
следващата дължима месечна вноска.
Приети са като писмени
доказателства и подписано от ответника съгласие за директен дебит по посочената
банкова сметка, ***чни данни и друга информация от 23.02.2015 г. , препис от
личната карта на ответника.
В искане – договор за
отпускане на стоков кредит и паричен заем ответникът е посочил, че е несемеен,
получава трудов доход в размер на 3500 лв. и има финансови задължения в размер
на 970 лв. Депозирано е от ответника и искане за рефинансиране на съществуващ
дълг в размер от 40887,17 лв. към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
Приет е като писмено
доказателство рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер. Съгласно т.2.1. цедентът се
задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно
срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени
от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със
съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежност на
Цесионера, определени и индивидуализирани, съгласно Приложение № 1 към всеки отделен
месечен договор за цесия. Уговорено е продажбата и прехвърлянето да се
осъществяват ежемесечно, като отделно самостоятелно формирано портофолио, като
продадените и прехвърлени вземания да се описват в Приложение № 1 на всеки
отделен договор за цесия, което да е неразделна част от него.
Приет е като
доказателство Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 19.05.2017 г. по силата на
който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество
портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период над 180 дни, като
вземанията са описани в Приложение № 1, в което на позиция 31 е и процесния
договор за кредит, с остатък от главница
42994,59 лв., остатък лихва
3201,02 лв. или обща сума към 19.05.2017 г. – 46195,61 лв. С Потвърждение за
цесия цедентът е потвърдил цедирането на
вземания с договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил цесионера – ищцовото дружество да
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници по списък, сред които е и ответникът.
С пълномощно (л.26-28) „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил
ищцовото дружество да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г.,
като същите са отразени с име и ЕГН в пълномощното. Уговорено е право на упълномощения да
преупълномощава трети лица, включително но не само Адвокати и/или Адвокатски дружества с всички притежавани по
това пълномощно права. Пълномощното е безсрочно и се тълкува изцяло в полза на
упълномощения.
Към исковата молба е приложено уведомление до
длъжника за извършената цесия, изходящо от цедента, като са правени
неколкократно опити лицето да бъде намерено на посочения в договора за кредит
адрес.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на
ответника от “ УниКредит Кънсюмър
Файненсинг “ - ЕАД е отпуснат паричен кредит в общ размер на 51500 лв. по
Договор за потребителски паричен кредит № ***************г., който представлява сбор от следните
компоненти - чиста стойност на кредита 50000 лв. и 1500 лв. такса
за разглеждане на кредита. Чистата
стойност на кредита 50000 лв. по Договор
за потребителски паричен е усвоена от
Б. П. Б. Г.Д.П. в пълен размер на 26.02.2015г„ на която дата са погасени съществуващи задължения по другия
кредит в размер от 40887,17 лв., а останалата сума в размер от 9112,83 лв. е
преведена по сметката на ответника, посочена в договора. Съгласно Договор за
потребителски паричен кредит от 26.02.2015 между страните, Общите условия към
него Кредитополучателя се е задължил да върне предоставената сума 51500 лв. заедно е цена на финансова услуга /
лихва в размер на 23761,25 лв. и застрахователна премия за целия период на кредита
2220,12 лв. или общ размер за връщане на кредита 77481,37 лв. при срок на заема
84 броя анюитетни месечни погасителни , като 83 вноски са всяка в размер на
922,40 лв. и последната уравнителна вноска в размер на 922,17 лв. Първата вноска е с падеж на плащане 14.03.2015г., а
последната вноска е с падеж 14.02.2022 г. по Погасителен план приложен към
договора. Установено е, че кредитополучателят Г.Д.П. е извършил плащания към
“УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ - ЕАД - София за погасяване на задължения по
процесния договор в размер на 17565,02
лв. за периода от 14.03.2015 г. до 14.10.2016 г., с което са погасени изцяло до
19та месечна анюитетна вноска и частично в размер на сумата от 49,52 лв.- 20та
месечна анюитетна вноска. След 14.10.2016 г. не са извършвани плащания от
страна на ответника. С платените суми са погасени главница в размер от 8505,41
лв., лихва в размер от 8479,26 лв., застрахователна премия в размер от 528,60
лв., както и обезщетение за забава в размер от 51,75 лв. Вещото лице установява, че след извършените
плащания общият размер на главницата е 42994,59 лв. Размерът на неразплатената
главница за периода от 14.11.2017 г. до 14.08.2019 г. е 13279,45 лв. В останалата част съдът счита,
че не следва да обсъжда заключението, доколкото същото касае производството по
предявените установителни искове, по които същото е прекратено. Установява
се от приетото по делото заключение, че
базовият лихвен процент е намален, считано от 01.03.2016 г., като след тази
дата е намален и годишният лихвен процент от 11,49 на 10,97. Предмет на
настоящото производство е претенция за главница и такса за разглеждане.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че така предявените искове не са частични,
поради обстоятелството, че сумата се претендира на основание краен падеж, а не
на основание предсрочна изискуемост, както е посочено в исковата молба и в
уточнителната такава. В тази връзка не следва да се обсъждат доводите на ищеца,
касаещи настъпване на предсрочна изискуемост, които са изложени във връзка с
установителните искове, по които производството е прекратено.
За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да
докаже фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение
на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва
да докаже, че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в
исковата молба. Следва да се установи и че е налице валидно прехвърляне на
вземанията по процесния договор за заем, както и уведомяването на длъжника за
така осъщественото прехвърляне. Ищецът следва да докаже, както по основание, така и по размер дължимостта на
процесното частично вземане, както и правомерността на начисляването му. В
негова тежест е и да установи настъпването на обстоятелства, довели до
спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, вкл. за
нищожност на договорите за кредит и цесия на заявените основания; за наличието
на неравноправни клаузи, относими по спора, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
На първо място следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от
приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомление
по чл.99, ал. 3 ЗЗД на адреса, посочен в
искането за сключване на договор за паричен заем, както и в самия
договор за паричен заем, като е положил
многократно усилия да го уведоми на посочения адрес. Освен това съгласно
приетото по делото, като доказателство пълномощно ищецът е бил надлежно
упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради и
което следва да се приеме, че е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
В случая, ответникът – кредитополучател
не е участвал лично в производството по делото, а е представляван от назначения
от съда особен представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно
с приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно актуалната
съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от 18.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о. на въпроса
допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната
изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба
на особения му представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, е даден
положителен отговор. Макар настоящият случай, да не е точно такъв, с решението
на ВКС е даден принципен отговор, че особеният представител на ответника би
могъл надлежно да получава материалноправни изявления, от името на длъжника,
които да породят правно действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от
цесионера, упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Дори и
да не се възприеме така изложената теза, то уведомлението за цесията е връчено
на ответника – длъжник и на основание чл.47, ал.5 ГПК по силата на законовата
фикция, видно от книжата по делото.
С оглед установяване на материалноправната
легитимация на ищеца, следва съдът
служебно да прецени дали договорът за кредит е съобразен с императивните
разпоредби на ЗПК.
Процесният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта
не се установява да е по - малък от 12.
Липсват нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това
положение съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен
процент по кредита и условията на
прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай
всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не се установява нарушение
на законовите разпоредби, касаещи действителността на договора.
Не се установяват при
условията на пълно и главно доказване възраженията на ответника за приложимост
на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В
случая от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е декларирал доход в размер от 3500 лв. и задължения в размер на 970
лв. месечно, от което следва, че към датата на сключване на договора за кредит
е проверена неговата кредитоспособност и същата е била налице. Това
обстоятелство се потвърждава и от факта, че за дълъг период от време от март
2015 г. до октомври 2016 г. (повече от година и половина) ответникът е
изпълнявал задълженията си за заплащане на погасителните вноски, макар и със
забава.
Не се установи и
соченото от особения представител на ответника нарушение на изискванията на
Директива 2008/48/ЕО за достатъчна степен на предварителна информираност и
проверка на кредитоспособността на потребителите. Както беше посочено по – горе
ответникът е декларирал месечен доход, от който може да се направи обоснован
извод, че същият е разполагал с възможността да заплаща определените му месечни
вноски по договора за кредит. Неизпълнението на задълженията почти година и
половина след сключване на договора за кредит не може да обоснове извод за
неизпълнение на задължение на кредитора да проверки кредитоспособността на
потребителя.
С оглед гореизложеното
съдът счита, че се установи при условията на пълно и главно доказване, че между
Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и ответника е сключен действителен договор за
заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 50 000 лв.
Установи се и предаването на сумата по банковата сметка на ответника, като част
от нея е използвана за погасяване на задължения по друг кредит, а другата част
е усвоена от ответника по посочената в договора за кредит банкова сметка.
*** за проверка
съответствието на клаузите в договора с императивните материалноправни норми, в
т. ч. и проверка за наличието на неравноправни уговорки в потребителския
договор (чл. 7, ал. 3 ГПК), съдът намира, че клаузата, предвиждаща заплащането
на такса за разглеждане на кредита, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На първо място, никъде в договора или Общите условия не са посочени ясно и
точно конкретните действия на кредитора и/или предоставяни от него услуги, за
които да се дължи обсъжданата насрещна парична престация от потребителя,
съобразно изискванията на чл. 10а, ал. 4 ГПК. Предвид наименованието на таксата
"за разглеждане на кредит", явно същата е начислена за разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит, за които действия обаче кредиторът
няма право да събира такси или комисионни, тъй като същите са свързани с
усвояването на паричния ресурс – арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отделно, според
чл. 16, ал. 1 ЗПК оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение
на кредитора, който носи и риска от неплатежоспособността на длъжника и
възлагането на разноски в тежест на последния във връзка с тази дейност
противоречи на добрите нрави, респективно клаузата е нищожна и на основание чл.
26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Недействителността на обсъжданата клауза не влече
невалидност на целия договор, но заплатените от потребителя суми, отнесени за
погасяване на тази такса, подлежат на връщане, тъй като плащанията са лишени от
правно основание. В тази връзка съдът счита, че сумата в размер на 1500 лв.,
която кредиторът Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД е включил в дължимата главница по договора за кредит не се
дължи.
Не се установи при
условията на пълно и главно доказване и дължимостта на застрахователните
вноски, които кредиторът Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД е счел, че са
погасени с платените от ответника погасителни вноски. С платената обща сума в
размер на 528,60 лв., отразена като погасяваща задължение за застрахователни
вноски, съдът приема, че ответникът е погасил частично задълженията си по претендираната от ищеца главница в размер
от 12032,95 лв. Не се установява от
събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение да е платена в полза на застрахователя
включената в общата претендирана сума застрахователна премия. Липсва и уговорка
между страните по договора за кредит, касаеща предаване на заемната сума в
размер на 26,43 лв. – застрахователна премия. Доколкото договорът за заем е
реален договор, то липсата на доказателства за предаване на заемната сума
обуславят неоснователност на договора за заем относно тази сума. Действително
по делото е приета застрахователен сертификат, както и общи условия, но в тях
не е посочен, нито размера на застрахователната премия, нито е удостоверено
нейното заплащане и липсват уговорки във връзка с усвояване на тази сума.
Предвид гореизложеното и
доколкото от приетото по делото
заключение се установява, че ответникът е заплатил сумата от 528,60 лв. за
застрахователна премия, а съдът приема, че таксата за разглеждане на кредита в
размер на 1500 лв. не се дължи и съответно платената по погасените вноски
следва да се приспадне, то искът за главница за осъждане на ответника да
заплати на ищеца падежирали 22 вноски за периода от 14.11.2017 г. до 14.08.2019
г. се явява основателен и доказан до размера на сумата от 10754,51 лв. За разликата между предявения размер от
11640,25 лв. за главница до установения такъв от 10754,51 лв. и за сумата от 392,70 лв. – такса за
разглеждане исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът счита за
основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената главница.
С оглед частичната основателност на предявения
осъдителен иск, предмет на настоящото производство, в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски, съразмерно на уважените претенции. Ищецът е представил
доказателства и претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК разноски по
осъдителните искове в размер на платената държавна такса за осъдителния иск-
481,32 лв., платен депозит за особен представител в размер на 891 лв., платен
депозит за вещо лице- 200 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ определя в размер на 100 лв. Съдът счита за неоснователни
претенциите на ищеца за заплащане на разноски за нотариус във връзка с
представяне на нотариално заверени преписи от документи, доколкото липсва разпореждане
за представянето им с нотариална заверка, поради и което не може да се приеме,
че тези разноски са във връзка с образуваното производство и по повод на дадени
от съда указания за представяне на доказателства. Съразмерно на уважените
претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 1495 лв.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН:**********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 10754,51 лв.- незаплатена главница по 22 броя неплатени
месечни погасителни вноски по Договор
за паричен заем № ************** г. за периода от 14.11.2017 г. до 14.08.2019
г. по отношение на които е настъпил
крайният падеж, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2018
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1495 лв.- разноски,
съразмерно на уважената претенция, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против Г.Д.П., ЕГН:**********,***
искове за осъждане на ответника да заплати сумата, представляваща
разлика между установената главница в размер от 10754,51 лв. и претендираната в размер от 11640,25 лв.
- незаплатена главница по 22 броя неплатени месечни погасителни вноски по Договор за паричен заем № ************ г.
за периода от 14.11.2017 г. до 14.08.2019 г. и сумата от 392,70 лв.- такса за
разглеждане на кредита за периода от 14.11.2017 г. до 14.08.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2018 г. до окончателното й
изплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ