РЕШЕНИЕ
№ 3273
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.А
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20251110200718 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. П. срещу наказателно постановление №
24-4332-013291/13.06.2024г. на Началник група СДВР, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание
чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,
предл.1 ЗДвП; 3/за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП - глоба в размер на 10
лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 30.05.2024г., около 02,30 часа,
управлявайки лек автомобил ****** с рег.№ ******, в гр.София, по
ул.“Атанас Манчев“, с посока на движение от ул.”Акад.Стефан Младенов”
към ул.”Проф.Рашо Рашев”, пред № 12А /***/, поР. неправилна маневра на
заден ход реализирал пътно-транспортно произшествие в метална ограда с
дължина около 2м. При извършената проверка било установено, че не носи
1
свидетелството за регистрация на управляваното от него моторно превозно
средство. Отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол - да
бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ-
0019 и въпреки издадения му талон за медицинско изследване № 0150695
водачът не се явил в УМБАЛ „Св.Анна” – гр.София и не дал биологически
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуален закон – липса на компетентност на
административнонаказващия орган, бил принуден от полицейските служители
да премести автомобила си, след което му било заявено, че реализирал пътно-
транспортно произшествие в отстояща на разстояние около 2 м от автомобила
му метална ограда. Отказал да даде кръвна проба за изследване в УМБАЛ
„Св.Анна” – гр.София, тъй като талонът му бил издаден със значително
закъснение /около 2 часа/ след деянието. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателно постановление № 24-4332-013291/13.06.2024г. на
Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание с процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени
наказателно постановление № 24-4332-013291/13.06.2024г. на Началник група
СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и
незаконосъобразно.
Депозира писмена защита, с която поддържа въззивната жалба.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият СДВР-ОПП се явява в съдебно заседание, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно
и законосъобразно. Претендира за заплащане на направените разноски –
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
евентуално претендирано възнаграждение за разноски от жалбоподателя.
Представя писмено становище.
Видно от разписка – неизменна част от наказателно постановление №
24-4332-013291/13.06.2024г., същото е връчено на нарушителя на 12.12.2024г.
2
Жалбата е депозирана на 27.12.2024г. - в законния срок, поР. което е допустима
и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 30.05.2024г., след полунощ, К. Д. П. се намирал в ***, ***, в ***.
Около 02,30 часа излязъл от *** и се качил в лекия си автомобил **** с рег.№
*****. Изпълнявайки маневра „заден ход” по ул.“Атанас Манчев“, с посока на
движение от ул.”Акад.Стефан Младенов” към ул.”Проф.Рашо Рашев”,
реализирал пътно-транспортно произшествие в метална ограда с дължина
около 2м, разграничаваща тревната площ от паркинга на *** ***. Очевидец на
деянието станал свидетелят К. Н. – *** ***, който заедно със свой колега в
този момент излезнал от заведението. Свидетелят и колегата му отишли при
автомобила и тъй като водачът решил да потегли му взели ключовете за
автомобила, за да изчакат пристигането на извиканите на място полицейски
служители. След като пристигнали на мястото на пътно-транспортното
произшествие свидетелите М. Е. С. и А. В. Д. - *** при ОПП-СДВР, устаноВ.
самоличността на водача на лекия автомобил и снели обяснения от очевидците
на нарушението. Поискали от водача на лекия автомобил да им представи
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което
управлявал, но такова не им било представено. Проверяващите взели решение
водачът на лекия автомобил да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ-0019. Тъй като
тестът бил неуспешен свидетелят Д. издал талон за медицинско изследване №
0150695, връчен на жалбоподателя в 03,55 ч, като му било указано, че в срок
от 45 минути следва да се яви в УМБАЛ „Св.Анна”- гр.София, за да му бъде
взета биологична проба за химическо изследване за наличието на алкохол в
кръвта. Водачът на лекия автомобил се явил в медицинското заведение в
посочения времеви интервал, но отказал да му бъде взета биологичната проба.
Свидетелят Д. съставил протокол за пътно-транспортно произшествие №
1925064, а свидетелят С.кт за установяване на административно нарушение
Серия GA № 1271388/30.05.2024г., в който описал извършените нарушения и
субсумирал същите под разпоредбите на чл.40, ал.2, пр.1, чл.174, ал.3, пр.1 и
чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП. Актът за установяване на административните
нарушения бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му.
Жалбоподателят не възразил при връчването на АУАН.
3
К. Д. П. се явил в УМБАЛ „Св.Анна”- гр.София в посочения времеви
интервал, но отказал да му бъде взета биологичната проба.
Възползвал се от правото на възражение срещу констатациите по
АУАН и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН депозирал такова /Допълнителни
обяснения и възражения/. Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение АНО издал наказателно постановление № 24-
4332-013291/13.06.2024г., с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП му
наложил наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11
ЗДвП; 2/За нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
месеца, на основание чл.174, ал.3,пр.1, ЗДвП; 3/за нарушение на чл.100, а.1,
т.2 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121К-13180 /23.10.2019г.
и 8121з-1632/02.12.2021г., издадени от Министъра на вътрешните работи, и
Заповед № 513з-9718/10.11.2022г. на Директора на СДВР/, акт за установяване
на административно нарушение Серия GA № 1271388/30.05.2024г. и
наказателно постановление № 24-4332-013291 /13.06.2024г. са издадени от
компетентен орган – считано от 29.10.2019г. издателят на обжалваното
наказателно постановление е встъпил в длъжността „Началник на 01 група
„Административно-наказателна дейност” на 03 сектор „Административно
обслужване” към отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на
вътрешните работи /видно от Акт за встъпване в длъжност - л.25/, в чието
правомощие е издаването на наказателни постановления по ЗДвП, съгласно
т.3.10. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадени от Министъра на
вътрешните работи, а актосъставителят М. Е. С. - *** при ОПП-СДВР е
оправомощен да съставя АУАН по силата на т.2.1. от същата заповед. ПоР.
тези причини възражението на жалбоподателя за липса на материална
компетентност на административнонаказващия орган е неоснователно.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени при спазване на процедурата,
предвидена в чл.40 и чл.43, респ.чл.57 от ЗАНН, и съдържат изискуемите по
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното
4
постановление, пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които са били извършени и законовите
разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
ПоР. тези причини съдът приема, че при съставяне на НП
административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон.
По отношение на констатираното нарушение по чл.40, ал.2 ЗДвП
Съгласно текста на закона при движение назад водачът на пътното
превозно средство е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
Видно от свидетелските показания на К. Н. – очевидец,
жалбоподателят предприел маневра „движение назад” с лекия си автомобил
на посоченото място, дата и време. Водачът на лекия автомобил не оспорва
твърдението, че е управлявал автомобила по това време и на това място.
Същият признава във възражението срещу констатациите по акта за
установяване на административно нарушение Серия GA №
1271388/30.05.2024г. /л.18/, че преди да се качи в автомобила бил в ***,
находящ се в ***, който е ***. Макар да твърди, че е напуснал заведението в
различен час от този – по АУАН /”...около 0,30 часа...”/, това предполага
вероятна употреба на алкохол. В тази връзка следва да се вземат предвид
констатациите, направени от свидетеля Л. З. в качеството му на лекар в
Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Анна” – София, обективирани в Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.17/. При извършения
преглед на жалбоподателя в УМБАЛ „Св.Анна”- гр.София на 30.05.2024г., в
04ч 25мин, лекарят констатира, че координацията на пациента „е нарушена”
/т.9.2. от Протокола/, както и че тестът за равновесие е положителен
/”нарушено равновесие при затваряне на очите” – т.17.1. от Протокола/.
Независимо от констатациите в Протокола /който е и официален
5
документ - писмено доказателство по смисъла на чл.93, т.5 НПК, чието
съдържание не се оспорва от страните по делото/, свидетелят Н. също твърди в
показанията си, че водачът на лекия автомобил след като се качил в него
„вместо да тръгне напред, тръгна назад и се удари в нашата ограда”.
Свидетелят се е подписал под констатациите в протокол за пътно-транспортно
произшествие № 1925064, съставен от св. Д., които описват по подобен начин
механизма на възникване на пътно-транспортното произшествие.
Съдът кредитира приобщения към административната преписка
снимков материал, който съгласно писмо УРИ 433200-49503/30.04.2025г. на
СДВР документира настъпилото пътно-транспортно произшествие – видно от
две от тях /л.143 и л.144/ лек автомобил с ДК № **** е изместил метална
ограда, поставена да запази тревната площ от паркинга пред ***, като в
зависимост от ракурса на фотографиране ясно се вижда, че лекият автомобил
не е спрял в близост до оградата, а е нарушил нейната цялост /л.143/.
ПоР. тези мотиви съдът приема, че твърденията на жалбоподателя за
някакво принудително изместване на автомобила по разпореждане на
полицейските служители, и то – без да възникне съприкоснование с
поставената на мястото метална ограда, е негова защитна теза, лишена от
доказателства и в противоречие с неоспорените доказателства по делото.
Жалбоподателят не представя доказателства и не навежда никакви
доводи за поведение, съответстващо на предписаното в закона. По отношение
на свидетелските показания на К. С. Н. – съдът не кредитира същите –
показанията на свидетелката са в противоречие с веществените доказателства
- снимков материал, който документира по надлежен ред настъпилото пътно-
транспортно произшествие /л.143 и л.144/.
ПоР. тези причини съдът приема, че К. Д. П. е извършил
административно нарушение по чл.40, ал.2 ЗДвП, поР. което за
административнонаказващия орган е следвало корелативното задължение за
налагане на административно наказание.
Видно от санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП за
извършено нарушение по чл.40, ал.2 ЗДвП законодателят е предвидил
наказание „глоба” във фиксиран размер от 20 лв. Налагайки
административното наказание в определения от законодателя размер съдът
намира, че АНО правилно е определил размера на наказанието, поР. което
6
наказателно постановление № 24-4332-013291/13.06.2024г. в тази част следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП, при отказ от страна на водача на МПС да
бъде изследван за наличието на алкохол в кръвта и/или отказ да изпълни
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му водачът на МПС се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години и с глоба от 2 000 лв.
Нормата на чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, а ал.2 гласи, че при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1. Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона
за изследване, като вписва срока на явяването в медицинското заведение - до
45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, и до 120 минути - в останалите случаи – чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата.
В нормативната уредба не се съдържат изисквания за периода от
време , в който при възникнали произшествия с участниците в
движението следва да бъде издаден талонът за медицинско изследване. От
доказателствата по делото е видно, че талон № 0150695 е връчен на
жалбоподателя в 03,55 ч, /което е и в интерес на нарушителя предвид
интервала от 1ч 55 мин от часа на констатиране на нарушението до явяването
в посоченото медицинско заведение за вземане на биологичните проби/, като
му било указано, че в срок от 45 минути следва да се яви в УМБАЛ
„Св.Анна”- гр.София, за да му бъде взета биологична проба за химическо
изследване наличието на алкохол в кръвта. Талонът е връчен на
жалбоподателя като полицейските служители са разяснили задължението за
явяване в медицинското заведение. Нещо повече - К. Д. П. се е явил и е бил
прегледан от лекар-специалист, който е отразил констатациите от прегледа в
7
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Страните по делото не спорят, че на К. Д. П. не е извършен полеви тест
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ-0019 и въпреки
издадения му талон за медицинско изследване № 0150695 водачът е отказал
да му бъде взета биологична проба за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Талонът за медицинско изследване е част от съставения АУАН, поР.
което е част от административната преписка. Същият е официален писмен
документ /писмено доказателство по смисъла на чл.93, т.5 НПК/ и не е
оспорен по отношение на неговата истинност.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни
да опровергаят както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените
в него фактически констатации.
АУАН като официален удостоверителен документ обвързва съда с
материална доказателствена сила по отношение на така констатираните
факти. При отхвърляне на оспорването от страна на жалбоподателя на
цитирания АУАН същият обвързва съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени в него.
ПоР. тези причини съдът приема, че К. Д. П. е извършил
административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, поР. което за
административнонаказващия орган е следвало корелативното задължение за
налагане на административно наказание.
Видно от санкционната разпоредба на чл.174, ал.3,пр.1, ЗДвП за
извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП законодателят е предвидил
наказание „глоба” във фиксиран размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца. Налагайки
административното наказание в определения от законодателя размер съдът
намира, че АНО правилно е определил размера на наказанието, поР. което
наказателно постановление № 24-4332-013291/13.06.2024г. в тази част следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП при управление на моторно превозно
средство водачът е длъжен да носи със себе си свидетелството за управление
на МПС.
8
Видно от показанията на актосъставителя М. Е. С., същият поддържа
констатациите, направени в акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 1271388/30.05.2024г. Показанията му се подкрепят и
от показанията на другия полицейски служител - А. В. Д.. Проверяваният
водач на лекия автомобил не е представил поисканото за проверка от
полицейския орган свидетелство за управление на моторното превозно
средство. По същество жалбоподателят не представя доказателства, с които да
опровергае вмененото му административно нарушение по чл.100, ал.1, т.2
ЗДвП.
Нарушението е формално и е довършено с факта на неносене на
СУМПС. С това си поведение, изразяващо се в бездействие, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна фактическия състав на вмененото му
нарушение. От субективна страна деянието е извършено умишлено – съзнавал
е задължението, както и факта, че не носи със себе си СУМПС и е допускал
настъпването на общественоопасните последици.
Административнонаказващият орган е ангажирал законосъобразно
отговорността на нарушителя като е наложил наказанието „глоба” във
фиксирания от законодателя размер от 10 лв.
ПоР. тази причина наказателно постановление № 24-4332-
013291/13.06.2024г. в тази част следва да бъде потвърдено.
Предвид горните мотиви и с оглед разпределението на
доказателствената тежест, както и безпротиворечивото установяване на
деянията, дееца /в съответствие с чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП/, и
неговата вина, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното НП –
законосъобразно.
С оглед изхода на спора и претенцията на
административнонаказващия орган за присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, същата е основателна. Жалбоподателят
следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
013291/13.06.2024г. на Началник група СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на К. Д. П. от *********: 1/За нарушение на чл.40, ал.2 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11
ЗДвП; 2/За нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000
лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
месеца, на основание чл.174, ал.3,пр.1, предл.1 ЗДвП; 3/за нарушение на
чл.100, а.1, т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Д. П. от *********, да заплати на СДВР разноски по
делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10