№ 239
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503650 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 12624/2015 г. на Софийски Градски съд,
ответното застрахователно акционерно дружество „Армеец“ е осъдено да заплати на
ищците Б. И. Б. и К. М. Б., на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), общо сумата от 20`000 лв.
– по 10`000 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП, реализирано на 05.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано датата на
произшествието до окончателното плащане, като съдът е отхвърлил исковете за разликата до
общо претендираните им размери от по 26`000 лева за всеки, като неоснователни.
Недоволен от решението в частта, с която исковите претенции са уважени за сумата над
3`000 лева до присъдените 10`000 лева за всеки от ищците, е останал ответникът „Армеец“
ЗАД, който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост. Като счита същото за
постановено в противоречие с установената съдебна практика и събраните по делото
доказателства, моли решението в тази му част да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищците не са взели становище по жалбата, а в предоставената
1
от съда възможност за реплика молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявените от Б. И. Б. и К. М. Б. против „ЗАД Армеец“ искове са с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и с предмет – присъждане на обезщетения от по 26`000 лв. на всеки
от ищците за неимуществените вреди от ПТП, реализирано на 05.09.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 05.09.2015 г. до окончателното изплащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) са уважени за сумите от по
3`000 лв. за всеки от ищците, е влязло в сила. Поради основателност на предявените искове
и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното
решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при
квалификацията по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.), а именно, че на 05.09.2015 г., около 10:00 ч., в
гр.София, мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ ***, управляван от Б. И. Б., с пътуваща на задната
седалка К.М.П., като се движел по ул.“Царица Йоанна“ в посока към бул.“Панчо
Владигеров“ в зоната на спирка на масовия градски транспорт „бл.301” по автобусна линия
108, предприел намаляване на скоростта и бил ударен от движещия се зад него лек
автомобил „БМВ“ с рег.№ ***, застрахован при ответника по застраховка ГО. В резултат
мотоциклетът се ударил в движещия се пред него л. а. „Шевролет“, с рег. № ***, който пък
ударил намиращия се пред него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *** Лекият автомобил
„БМВ” Х6М заобиколил ударените превозни средства и напуснал произшествието по
посока на 33 СОУ, където е намерен от АП 195 на 09 РПУ на МВР. Според вещото лице
причините за настъпване на удара между лек автомобил „БМВ” и мотоциклет „Сузуки” са
неосигурено достатъчно разстояние между лекия автомобил и мотоциклета от водача на
лекия автомобил, позволяващо му да спре автомобила без да удари движещото се пред него
превозно средство или късно реагиране за спиране от същия водач.Не е спорно, че водачът
на мотоциклета не е допринесъл с нищо за настъпване на произшествието, както не е
установена вина за настъпване на произшествието и по отношение на пътничката на
мотоциклета.
От удара пострадалите ищци са получили следните травми: Б.Б. получил открита рана на
дясното рамо и на гърба вляво и лявото коляно, множество охлузвания в областта на лявото
рамо, левия лакът, дясната предмишница, лявата хълбочно-поясна област и левия глезен,
които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото
лице – медик охлузванията и травматичният оток отзвучават за период от 10-15 дни, като
през този период Б. е търпял болки и страдания. Б. получила множество охлузвания и
кръвонасядания в областта на дясната мишница, десния лакът, дясната предмишница, лявата
2
мишница, гърба в дясно и дясното рамо, дясна хълбочна и седалищна област, дясно бедро,
ляво коляно, дясна подбедрица, ляв глезен, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Описаните травматични увреди отзвучават за срок от 10 - 15
дни, като през този период тя е търпяла болки и страдания. Според експерта естеството на
описаните травматични увреди и при двамата ищци не могат да доведат до трайни
увреждания - при пострадалите може да се очаква пълно възстановяване, а и липсва
медицинска документация, в която да са отразени усложнения.
При тези данни по спорния пред въззивната инстанция въпрос за размерите на дължимите се
на ищците обезщетения за неимуществени вреди настоящият състав намира възражението
на въззивника за завишеност за основателно. Категорично е установено в производството,
че болките и страданията при ищците са отзвучали за срок от 10-15 дни. Естеството на
травматичните увреди и при двамата не са довели до трайни увреждания, няма данни и за
настъпили усложнения, неудобства в бита и ежедневието им повече от обичайното и за по-
продължителен период от време. Възрастта на ищците към момента на ПТП – Б.Б. на 24
години, а К. Б. на 27 години – позволява обосновано към момента да се очаква пълно
възстановяване. Наред с краткия срок на възстановяване, липсата на настъпили усложнения
и прогнозата за пълно възстановяване, за установяване на справедливия размер на
обезщетенията за претърпените неимуществени вреди от ищците, които в пълен размер ще
възмездят претърпените от тях болки и страдания, съдът съобрази и икономическата
конюнктура в страната към момента на произшествието, както и практиката на съдилищата
в подобни случаи. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищците
неимуществени вреди е сумата от по 3 000 лева за всеки един от тях.
Поради частично несъвпадане в крайните изводи на двете съдеблни инстанции, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, в която исковите претенции са уважени за разликата
над 3 000 лева до 10 000 лева за всеки от ищците. В останалата необжалвана част решението
е влязло в сила.
При този изход на делото на ЗАД „Армеец“ следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция общо в размер на 202 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 12624/2015 г. на СГС, В
ЧАСТТА, в която ЗАД Армеец“ е осъдено да заплати на Б. И. Б. и К.М.П., на основание
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) суми от по 7000 лв., представляващи разликата на дължимите се
суми от по 3`000 лв. до присъдените по 10`000 лева за всеки от тях, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. И. Б. с ЕГН-********** и К. М. Б. с ЕГН-**********, и
двамата със съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ № 2, четвърти полуетаж, офис 4, чрез адв. Н.Д.,
срещу „ЗАД Армеец“ с ЕИК-*********, с адрес: гр.***, ул.“Стефан Караджа“ № 2, искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумите от над 3 000 лв. до 10 000 лв. за всеки
от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
05.09.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано датата на произшествието до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б. И. Б., с ЕГН-********** и К. М. Б. с ЕГН-**********, и двамата със съдебен
адрес: гр.***, ул.“***“ № 2, четвърти полуетаж, офис 4, чрез адв. Н.Д., да заплатят на
основание чл.78, ал.3 ГПК на „ЗАД Армеец“ с ЕИК-*********, с адрес: гр.***, ул.“Стефан
Караджа“ № 2, сумата от 202 лева, от който 102 лв. разноски за въззивната инстанция и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4