№ 967
гр. Пазарджик, 28.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220104937 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът „И**С“ ЕООД, редовно призован, чрез пълномощника си юрк.
Г., не изпраща представител. По делото е постъпила молба – становище от
юрк. Г., с което моли делото да се гледа в негово отсъствие, във връзка с
указанията на съда е взето становище по поисканите СТЕ и ССчЕ, изразено е
становище по отговора на исковата молба. Към молбата – становище са
приложени списък по чл. 80 от ГПК и писмени доказателства.
Ответникът Г. И. Б., редовно призован, чрез назначеният от съда особен
представител адв. З. М. – АК Пазарджик не се явява и не се представлява.
Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, като счита, че в днешното съдебно заседание, преди даване ход на
делото, следва да определи да се изплати определеното от съда
възнаграждение за особен представител на ответника от внесения депозит. С
оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. З. К. М., в качеството й на особен
представител на ответника Г. И. Б., сумата в размер на 300 лв. за
възнаграждение, от внесения от ищцовата страна по делото депозит.
С оглед липсата на процесуална пречка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
В МОМЕНТА СЕ ЯВЯВА АДВ. М. – назначена от съда за особен
представител на ответника.
1
Съдът на основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: – Поддържам писмения отговор. Запозната съм с писмената
молба, но не съм имала възможност да се запозная с приложените писмо,
снимка и справка. Няма пречка да се изиска справка от Банката за направеното
плащане, възразявам по това доказателствено искане. По доводите и по
съществото на спора ще взема допълнително становище.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл:
Искът е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.
В подадената искова молба от ищеца И**С” ЕООД с ЕИК **, с адрес
**1, представлявано от Б**в – управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., със
съдебен адрес: гр. София - **, aп. 1, против Г. И. Б. с ЕГН **********, с адрес:
гр. ** с цена на иска 1030,38 лв., от които: 750.00 лв. - главница; 136.15 лв. -
договорна лихва за периода 14.05.2022г. - 10.03.2023г.; 144.23 лв. - законна
лихва/обезщетение за забава за периода 10.03.2024г. до 21.08.2024г., в която се
твърди, че на 15.03.2022г., ищцовото дружество сключва, в качеството на
кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 377748, който Договор
бил сключен при условията на ЗПФУР. Твърди се, че сключването на самия
договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.minizaem.bg, на който електронен адрес били публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Твърди се, че
съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето
“Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал
същите. Твърди се, че след това кандидатът получавал и-мейл, в който се
съдържала пред договорна информация за условията на договора, както и, че
ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване. Твърди се, че потвърждаването
ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код,
получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след
отварянето му следвало да въведе получения от него код. Твърди се, че по
принцип преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане
на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записвал, като по този
начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Твърди се, че при кандидатстване
ответникът бил посочил следния телефонен номер: ********** и следният
имейл: ** Твърди се, че активиращият код бил 4374. Твърди се още, че
2
сключването на договора чрез електронната платформа било годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18,
ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че приложим по
повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014г.. Твърди се, че съдът, следвало при преценка на доказването на факта на
сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Посочва се, че към
молбата са приложени дискове, с доказателствената стойност на оригинални
договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Посочва се, че се
прилага и аудиозаписът, както и че в случай на оспорването му и съгласно
Решение № 410/16.04.2013 г. по дело № 4150/2012 г. на ВКС, ГК, III г.о.,
събирането подлежи на оглед по чл. 204 от ГПК. Сочи се, че в хода на
кандидатстване кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта,
от което било видно, че предоставените лични данни съвпадали. Сочи се, че
била предоставена снимка тип „селфи“ с личната карта, като се твърди, че
било видно, че снимащият се и лицето от снимката на личната карта
съвпадали. Посочва се, че доколкото нямало сигнал, че документът за
самоличност е откраднат то било явно, че именно ответникът е предоставил
снимките. Твърди се, че при сключване на договора е бил проведен разговор
по вайбър, при който се сравнявало лицето на титуляря на личната от
снимката в сайта на МВР и лицето на говорещия. Видно било, според ищеца,
от направената снимка по време на разговора, че двете съвпадат. Твърди се, че
телефонният номер, с който е регистриран вайбър профила, е бил този, който
е използван при сключване на договора. Твърди се, че по този начин
кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го
уведомявал, че паричните средства са били преведени по посочения от него
начин. Твърди се, че гореописаната процедура е била извършена, в резултат на
което е отпуснат кредит с главница в размер на 900.00 лв. /деветстотин лева/.
Твърди се, че съгласно чл. 2, ал. I от Договора кредитодателят се задължавал
да преведе на кредитополучателя сума в размер на 900.00 лв. /деветстотин
лева/, както и, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата
следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. Посочва
се, че в случая тя била преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Б., а
именно: в „У** Моли се съдът, в случай на оспорване и с цел спестяване на
процесуално време, на основание чл. 192 от ГПК, да задължи „**к“ АД да
предостави справка дали по сметка с IBAN **, BIC ** титуляр е ответникът Б.,
както и дали по нея й е била преведена сума в размер на 900.00 лв. от „И**с“
ЕООД, на какво основание и на коя дата. Формулирано е искане, в случай на
отказ за служебно снабдяване, съдът да назначи съдебно счетоводна
експертиза, която да отговори на поставени от ищеца въпроси. Твърди се, че
3
било видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, че вземането на главница
в размер на 800.00 лв. било дължимо с 12 вноски всяка от които в размер
75.00 лв. за периода 14.04.2022г. 10.03.2023г.. Погасена била главницата в
размер на 150.00 лв., с което са били погасени вноските за 14.04.2022г. и
14.05.2022г.. Твърди се, че цялото вземане било падежирало, преди подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което,
следвало да се уважи цялата искова претенция по заявление и по настоящата
искова молба за главница за периода: 16.12.2022г. - 10.03.2024г. за сума в
размер на 750.00 лв.. Твърди се, че при изплащане на вноските по кредита
клиентът трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна
лихва, която е била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора.
Твърди се, че договорната лихва била уточнена в Договора, както и, че
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент бил в размер на 40.15 %,
погасена била договорна лихва за периода 15.03.2022г.-14.05.2022г., както и, че
се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 14.05.2022Г. -
10.03.2023г. в размер на 136.15 лв.. Твърди се, че кредитът бил изцяло
падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а
именно 10.03.2023г., като същият не бил погасен, поради което се твърди, че
на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на
падежиране на целия кредит - 10.03.2023г.. Твърди се, че крайната дата на
претендираната лихва - 21.08.2024г. била произволно избрана, така, че да е
преди датата на входиране на заявлението в съда. С оглед на горното се
претендира вземане за законна лихва в размер на 144.23 лв. за периода
10.03.2023г. до 21.08.2024г.. Прилага се справка от калкулатор на законна
лихва. Твърди се, че ищецът правил опити за уреждане на отношенията между
страните по извънсъдебен ред, като същите били безуспешни, както и че
ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното, в следствие
на което ищецът депозирал пред Районен съд Пазарджик заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на
което било образувано ч.гр.д. № 3823/2024г., и съгласно дадените указания на
съда е предявен настоящият установителен иск.
Твърди се, че към датата на входиране на исковата молба
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1 030.38 лв., от които:
750.00 лв. главница по предоставения кредит, 136.15 лв.
договорна/възнаградителна лихва за периода 14.05.2022г. - 10.03.2023г. и
144.23 лв. обезщетение за забава/законна лихва за периода 10.03.2023г. -
21.08.2024г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
пълното погасяване на дължимата сума. Претендират се съдебни разноски в
заповедното производство в размер на 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно
4
производство в размер на 21.25 лв.. Претендират се и разноските в настоящето
производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв.. Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае за
установено по отношение на ответника Г. И. Б. с ЕГН **********, че същият
дължи на „И**С” ЕООД с ЕИК **, представлявано от Борислав Николчев
чрез юрк, А. Г. сумата от 1030.38 лв,, от които: 750.00 лв. главница по
предоставения кредит, 136.15 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода
14.05.2022г. - 10.03.2023г. и 144.23 лв. обезщетение за забава/законна лихва за
периода 10.03.2023г. - 21.08.2024г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.
Посочва се, че за вземането имало издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3823/2024г., 16 с-в. на Районен съд Пазарджик.
Моли се съдът, да осъди ответника да заплати направените и присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 21.25 лв..
Моли се съдът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъди ответника да
заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство включително държавна такса и такса за изисканите експертизи.
Моли се съдът, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да осъди ответника да
заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
Формулирано е и особено искане, в случай, че са налице условията на чл. 237
от ГПК, съдът да постанови решение при признание на иска, както и в случай,
че са налице условията на чл. 238 - 239 от ГПК съдът да постанови
неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от
съда особен представител на ответника Г. И. Б. с ЕГН **********, с адрес: ул.
„А** - адв. З. М. от адвокатска колегия Пазарджик, със служебен адрес ул. „**
в който е изложено становище, че се оспорва предявеният иск, както и, че
същият се счита недопустим и неоснователен. Твърди се, че сключването на
договор чрез електронна платформа не е годно доказателство по смисъла на
чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Сочи се, че с оглед на
дистанционното сключване на договора следвало, ако ищецът не е
предоставил диск със записа за сключване на процедурата по договора,
същият да представи по делото такъв диск със запис, който да бъде изслушан
в съдебно заседание, и от който запис да се установи /съгласно изискванията
на чл.9 от закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ дали
ответникът е сключвал с ищеца „Договор за предоставяне на кредит ог
разстояние №377748/15.03.2022г.” , както и, това, дали Кредиторът в началото
5
на разговора е разкрил ясно и недвусмислено своята самоличност и
търговския характер на обаждането /съгласно чл.9, ал.1 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/. Също така, по време на
разговора, предхождащ сключването на договора, ищецът предоставил ли е на
ответника следната информация:
- Самоличност на лицето, установило връзка с потребителя /ответника/
и неговите взаимоотношения с доставчика.
- Описание на основните характеристики на финансовата услуга.
- Общата цена, дължима от потребителя /ответника/ на доставчика за
финансовата услуга, която включва всички данъци, платими чрез доставчика
или когато е невъзможно да се посочи точна цена, посочва се начинът на
изчисляване на цената, което позволява на потребителя /ответника/ да я
провери.
- Наличието на други данъци и/или разходи, които не се заплащат чрез
доставчика или не са определени от него.
- Наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от
сключения договор; когато потребителят има право да се откаже от сключения
договор, посочени ли са срокът и условията за упражняване на това право, в
това число и сумата, която потребителят може да бъде задължен да плати.
Да се установи доставчикът уведомил ли е потребителя /ответника/, че
при поискване от негова страна, може да му бъде предоставена допълнителна
информация, както и естеството на тази информация. Освен това, да се
установи, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът
/ищецът/ уведомил ли е ответника своевременно за всички условия на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и предоставил
ли му е информацията по чл.8 и чл.9 от закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние на хартиен или на друг траен носител, достъпен за
потребителя /ответника/.
Твърди се, че искът е неоснователен и недопустим, тъй като ищецът не
представял по делото никакви документи с официална удостоверителна сила,
от които да е видно дали ответникът има банкова сметка в банка „**к” АД и
ако има дали същата е с посочения номер, както и дали по тази или друга
негова сметка е превеждана от ищеца - „И**с” ЕООД сумата от 900
/деветстотин/ лева, на коя дата, и на какво основание.
Твърди се, че в исковата молба ищецът бил посочил, че ответникът бил
заплатил главница в размер на 75 лв. за периода 14.04.2022г. и главница в
размер на 75 лв. за периода 14.05.2022г., от което следвало /по погасителния
план, представен с договора по делото/, че евентуално ответникът не бил
6
заплатил главница за периода 13.06.2022г. до 10.03.2023г. всяка месечна
главница в размер на 75 лв. Твърди се, че незнайно защо, ищецът посочвал
друг период: от 16.12.2022г. до 10.03.2024г. за претенция относно главницата,
като се твърди, че този период е извън посочения погасителен план в „договор
за предоставяне на кредит № 377748 от 15.03.2022г.” Посочва се още, че в
исковата молба ищецът твърди, че ответникът е погасил договорна лихва за
периода от 15.03.2022г. до 14.05.2022г., а в същото време ищецът вместо да
претендира договорна лихва от 13.06.2022г. до 10.03.2023г„
незаконосъобразно претендирал лихва за периода от 14.05.2022г. до
10.03.2023г.
Счита се, че тъй като по делото нямало доказателства от които да е
видно, че ищецът е превел сумата по договора на ответника, както и че я е
превел по негова банкова сметка, то в този смисъл нямало и доказателства
ответникът да е усвоил претендираната сума, както и се счита, че не са
изпълнени изискванията на закона относно сключването на договор от
разстояние, поради което се счита, че ответникът не дължи претендираната от
ищеца главница в размер на 750лв., не дължи претендираната от ищеца
договорна лихва, в размер на 136.15лв., не дължи претендираната от ищеца
законна лихва в размер на 144.23лв., не дължи разноски по ЧГД №3823/2024г.
по описа на районен съд-Пазарджик, не дължи разноски по настоящото дело,
не дължи законна лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
заявлението за издаването на заповедта за изпълнение до плащането на
сумата.
Твърди се още, че представените от ищеца по делото документи -
процесния договор и имейли, не са подписани и нямат официална
удостоверителна сила. Моли се съдът да изиска от ищеца да представи по
делото доказателства дали към процесния „Договор за предоставяне на кредит
от разстояние №377748/15.03.2022г.”, сключена застраховка и ако има - каква
е застрахователната премия, също така, ако има, се счита, че съдът следва да
изиска служебно от надлежните органи информация относно това дали по
отношение на ответника има настъпила смърт в резултат на застрахователно
събитие /злополука/ и относно това дали ответникът има хоспитализация в
резултат на злополука, продължила над 7 последователни дни. Твърди се, че
няма данни по делото дали ответникът е грамотен и дали е разбирал
свойството и значението на подписаното от него. Моли се съдът, служебно да
изискана справка от Инспектората по образование в град Пазарджик до кой
клас е учил ответникът, с оглед на това да бъде преценена образователната му
степен и съответно дали е можел да чете и разбира процесния договор.
Твърди се, че основанието за търсената сума в настоящото дело и основанието
в заповедното производство по ЧГД №3823/2024г. по описа на районен съд-
7
Пазарджик били различни, което според особения представител на ответника
е законова предпоставка за отхвърляне на иска. Твърди се още, че процесният
„договор за предоставяне на кредит №377748” е недействителен. Сочи се, че в
чл.2, ал.1 от него било посочено, „кредиторът се задължава да предаде в
собственост на потребителя сумата от 900 лева”, в чл.2, ал.1, т.4.1. се сочело:
„общата дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал.1 е
1490,70 лева”. Счита се, че било неправомерно и незаконосъобразно да се
теглят 900 лева, а да се връщат 1490,70 лева. Моли се, съдът да се произнесе
дали процесният договор е в противоречие с чл.6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО и дали ответникът е направил информиран и икономически
обоснован избор дали да сключи договора, като в тази връзка се сочи съдебна
практика - Решение №260260/14.042022г„ постановено по гр. дело
№15721/2020г. на районен съд-Пловдив. На следващо място се сочи , че в чл.3,
ал.2 от договора е била начислена неустойка в размер на 397,62 лева, както и
че в чл.3, ал.3 от договора било посочено, че тази неустойка „не може да
надвишава половината от размера на главницата от договора за кредит”.
Посочва се още, че главницата е в размер на 750 лева /видно от погасителния
план към договора-12 месеца по 75 лева главница на месец/, от което
следвало, че половината от главницата е 375 лева, а не както било записано
397,62 лева. Сочи се още, че съобразно нормата на чл.23 от закона за
потребителския кредит, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, в която връзка законодателят е
предвидил, че длъжникът ще следва да върне само чистата стойност на
получения финансов ресурс-доколкото в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване на кредитора сочи се в тази насока и съдебна
практика на Окръжен съд-Пловдив, Решение №260570 от 18.12.2020г. по
в.гр.д.№1603/2020г. на Окръжен съд-Пловдив; Решение №260498 от
08.12.2020г. по в.гр.д.№2513/2020г. на Окръжен съд-Пловдив; Решение
№260464 от 03.12.2020г. по в.гр.д.№2151/2020г. на Окръжен съд- Пловдив.
Сочи се още, че съобразно нормата на чл.22 от закона за потребителския
кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.7-12 и 20 и ал.2, и
чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение в посочения размер от 300 лева, като е изразено становище,
че както по заповедното производство, така и по настоящото,
юрисконсултското възнаграждение следвало да бъде в размер на 50 лева. Сочи
се, че в исковата молба било посочено, че е приложен диск със записани
текстове на договора за кредит и общите условия, като един екземпляр бил
предвиден за ответната страна, като е заявено, че към настоящия момент такъв
диск не е предоставен на особения представител с връчването на исковата
8
молба и приложенията към нея.
Заявено е, че се оспорва предявеният иск и, че същият се счита за
недопустим, неоснователен, и за предявен след изтичане на
законоустановения срок. Моли се съдът да остави исковите претенции на
ищеца без уважение и да ги отхвърли, тъй като се счита, че ответникът не
дължи никакви суми на ищеца. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски. Претендира се преди насрочване на първото о.с.з. или в
о.с.з., съдът да постанови, че следва да бъде изплатена внесената от ищеца
сума за особен представител на ответника в размер на 300 лева, както и, че в
случай, че делото продължи повече от две съдебни заседания, се моли съдът,
да задължи ищеца да довнесе сумата за особен представител на ответника
съгласно чл.7, ал.9 от Наредба №1 /09.07.2004г за възнаграждения за
адвокатска работа, като и с определение в с.з. съдът да постанови да бъде
заплатено довнасяне на сумата за особен представител на ответника.
Формулирани са доказателствени искания:
Съдът, УКАЗВА на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест
за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства,
очертаващи и доказващи основанията и размерите на претендираните й
вземания, включително и наличието на валидно сключен договор, а ответната
страна следва да докаже обстоятелствата обосноваващи нейните възражения.
АДВ. М.: - Във връзка с аудиозаписа, в моите доказателствени искания в
т. 1 съм записала, ако може в съдебно заседание да бъде изслушан, тъй като
на мен не ми е връчено копие от аудиозаписа, и уважаемият съд с определение
се е произнесъл, че ще се произнесе по моите искания по т. 1, т. 2. и т. 6. Не
държа на доказателственото си искане по т. 6, тъй като са представени
доказателства от ищеца с молбата-становище по делото – да се приемат. Ако
прецените, може да изслушаме в следващото съдебно заседание приложения
диск по делото.
По доказателствените искания на страните, съдът на първо място счита,
че следва на осн. чл. 192 от ГПК да бъдат изискани данни от „**к“ АД, в срок
до следващото съдебно заседание, да предостави справка дали по сметка с
IBAN **, BIC ** с титуляр ответникът Г. И. Б., с ЕГН: **********, както и
дали по нея й е била преведена сума в размер на 900.00 лв. от „И**с“ ЕООД,
на какво основание и на коя дата, като в тази връзка, следва да се задължи
ищцовото дружество, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да
представи писмена молба по чл. 192 от ГПК за връчване на третото
неучастващо по делото лице.
С оглед заявеното в молбата становище, съдът намира, че следва да
бъде оставено без уважение искането за изслушване на ССчЕе по същите
9
въпроси.
В днешното съдебно заседание следва да бъде приобщен като в.д.
представените по делото 3 броя компактдиск, а неговото изслушване ще бъде
извършено в следващото съдебно заседание, както в присъствието на
особения представител на ответницата, така и с оглед даване възможност това
процесуално действие да бъде извършено в присъствие на процесуален
представител на ищцовото дружество.
Тъй като посочените доказателствени искания съвпадат с
доказателствени искания направени в писмения отговор на ответника, съдът
счита, че посочените по-горе доказателства ще допринесат за по-пълното и
правилно изясняване на предмета на настоящия правен спор. По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА като веществено доказателство по настоящото дело
представените от ищеца три броя компактдиска, като изслушването на
записите и на документите съдържащи се в тях съдът ще извърши в
следващото съдебно заседание.
На осн. чл. 192 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА третото нечастващо по делото
лице, а именно "**к“ АД, в срок до следващото съдебно заседание, да
предостави справка дали по сметка с IBAN **, BIC ** с титуляр ответникът Г.
И. Б., с ЕГН: **********, както и дали по нея й е била преведена сума в
размер на 900.00 лв. от „И**с“ ЕООД, на какво основание и на коя дата, като
ЗАДЪЛЖАВА ищцовото дружество, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да представи писмена молба по чл. 192 от ГПК за връчване на
третото неучастващо по делото лице.
ПРИЕМА като доказателства по настоящото дело тези приложени към
молбата-становище, а именно решение на КЗП с приложение към нея, както и
изготвената и изпратена справка за извършени плащания по договора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
АДВ. М.: - Нямам други искания.
За събиране на допуснати доказателства, а именно по реда на чл. 192 от
ГПК и възпроизвеждане на представените 3 броя компактдиск, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 30.09.2025 г. от 11:00 часа, за която
дата и час ищецът се счита за уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
ответникът уведомен чрез своя особен представител.
ДА СЕ ИЗПРАТИ молбата по чл. 192 от ГПК до третото неучастващо по
10
делото лице, след нейното представяне от ищцовото дружество, до което да
се изпрати съобщение с указанията на съда.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11