Решение по дело №393/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Т. Д. Т., чрез пълномощника адв. Е. И. К. - АК Пловдив, против Заповед №10-00-836 от 14.03.2025 год., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Полумасивна жилищна сграда №12“, находящ се в ПИ с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, държавна частна собственост, вид територия горска, НТП широколистна гора по КККР на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год., издадена от Изпълнителния директор на АГКК и в поземлени имоти с идентификатори 68850.511.68 и 68850.511.70 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, общинска частна собственост, вид територия, урбанизирана, НТП ниско застрояване по КККР на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед за изменение на КККР КД-14-24-17/14.12.2007 год., издадена от Началника на СК – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че построената от нея сграда и разпоредената за премахване постройка да е търпим строеж, построен около 2000 год. по БДС и да не подлежи на принудително премахване. Жалбоподателката твърди, че към настоящия момент в строежа живее цялата й фамилия. Твърди противоречие на заповедта с правото на личен и семеен живот и неприкосновеност на жилището по чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека и основни свободи. С доводи от решенията на ЕСПЧ по делата „Й. и други срещу България“ и „Пакетова и други срещу България“, счита премахването на постройките за възможно едва след като на засегнатите лица се предложи друго жилище. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Според изложеното становище обжалваната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила, в съответствие с приложимия материален закон. Събраните по делото доказателства установяват наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени нормативно регламентираните условия за определянето му като търпим.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към община Стара Загора, определена със Заповед №10-00-203/31.01.2025 год. на Кмета на община Стара Загора, е извършила проверка на строеж: „Полумасивна жилищна сграда №12“ (по схема за геодезическо заснемане, извършено от ЕТ „М.-Г.С.“), в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора. За резултатите от проверката е издаден Констативен акт №64 от 14.02.2025 год., с геодезическо заснемане с номера на сгради и ортофотоплан, снимков материал, скица на ПИ с идентификатор 68850.308.828, извадка от ОУП на гр. Стара Загора и др. (л.15 и сл. по делото). Строежът е изпълнен от неизвестен извършител, възложен от неизвестен възложител, без одобрени строителни книжа и представлява „Полумасивна жилищна сграда №12“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по КККР на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора и в поземлени имоти с идентификатори 68850.511.68 и 68850.511.70 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, общинска частна собственост, вид територия, урбанизирана, НТП ниско застрояване по КККР на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед за изменение на КККР КД-14-24-17/14.12.2007 год., издадена от Началника на СК – Стара Загора. Строежът е пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, е изграден с тухлена зидария, двускатен дървен покрив с покритие от керемиди, като постройката е частично измазана, има дограма и е с площ от 39.10 кв.м. За строежа липсва техническа документация и издадено разрешение за строеж. Не попада в хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за търпим строеж поради несъвместимост с предназначението и отреждането на територията – широколистна гора. Извършеното строителство е в несъответствие с общия устройствен план на град Стара Загора. Строежът е изграден в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Въз основа на съставения констативен акт е започнало административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. Съобщаването на констативния акт е извършено чрез залепването му на строежа и на информационното табло в сградата на община Стара Загора.

С обжалваната Заповед №10-00-836 от 14.03.2025 год., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат строеж „Полумасивна жилищна сграда № 14“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора. Административният акт се основава и възпроизвежда изцяло констатациите в съставения Констативен акт №64 от 14.02.2025 год.

Няма данни кога заповедта е съобщена и как това е сторено. Вероятно съобщаването на заповедта е извършено по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на строежа на 25.03.2025 год., видно от снимката (лист 12 по делото).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, и допълнително представени от пълномощника на ответника справка за семейно положение и постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, справка от отдел „Местни данъци и такси“ към община Стара Загора, справка от архив на звено „Жилищен фонд“ при община Стара Загора, справка от 15.05.2025 год. от отдел „Управление и разпореждане с общинска собственост при община Стара Загора, извадки от общия устройствен план на гр. Стара Загора от 2011 год. и общия устройствен план от 2022 год.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена на 08.04.2025 год. до съда чрез административния орган от лице, което твърди да е построило строежа и да живее със семейството си в него.

Поради това, като подадена от лице с правен интерес в предвидения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024г., с която на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, Кметът на община Стара Загора е делегирал на арх. М. П. – Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, функции по ЗУТ, вкл. правомощието си по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Следователно обжалваната заповед, с която е разпоредено премахването като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, при упражняване на надлежно делегирани му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие (чл.225а, ал.1 от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан със съществените му характеристики, с констатация за изграждането му без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в имот – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора и в поземлени имоти, представляващи частна общинска собственост. Следователно е спазено изискването на закона за мотивиране на административния акт от фактическа и правна страна.

Заповед №10-00-836 от 14.03.2025 год. на Заместник кмета на община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт №64 от 14.02.2025 год., съставен и подписан, съобразно изискването на чл.223 ал.2 от ЗУТ, от длъжностни лица с необходимата компетентност от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ в община Стара Загора, надлежно оправомощени със Заповед №10-00-203/31.01.2025 год. на Кмета на община Стара Загора (лист 23 по делото). С констативния акт са установени и удостоверени факти, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на посочения в акта обект, като същият е съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването му на строежа на 25.02.2025 год. и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, удостоверено от приложената служебна бележка (лист 9 по делото). Административният орган е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, в т.ч. дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. Тоест при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се подвеждат в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените с акта правни последици. Като се съобрази разпоредбата на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, следва извод за издаване на оспорената заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Упражняването на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки – извършен строеж и целият, или част от него, да е незаконен по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Установените характеристики на разпоредената за премахване постройка я определят като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

С обжалваната заповед строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП (ОУП) и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

По аргумент от разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл.151 от ЗУТ – за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл.147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Установената полумасивна жилищна сграда не попада в законово установените изключения по чл.151 от ЗУТ, следователно за изграждането й се изисква издадено разрешение за строеж. По делото се установява, а и между страните не е спорен фактът, че за строежа няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за определянето му като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Ирелевантно за спора е дали и как е изпълнен строежа – дали отговаря на утвърдените строителни стандарти.

Разпореденият за премахване строеж е изпълнен в поземлен имот с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора – частна държавна собственост, вид територия: горска, НТП широколистна гора, актуван с АЧДС №14235/29.04.2024 год. /лист 30 от делото/ и в поземлени имоти – частна общинска собственост, съгласно приложените актове за частвна общинска собственост №07899/20.08.2009 год. и №07900/20.08.2009 год. (лист 35 и 36 от делото). Част от имотът е предоставен за управление на ЮИДП гр. Сливен, ТП „Държавно горско стопанство Стара Загора“, а другата част е в управление на Община Стара Загора. За имота, представляващ частна държавна собственост няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване. Видно от представените по делото извадки от ОУП (лист 69 и сл. по делото), както по предходния, така и по сега действащия ОУП на гр. Стара Загора, поземленият имот е означен като горска територия. Следователно налице е и второто възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Що се отнася до онази част от имота, която попада в имотите, представляващи частна общинска собственост, то същите са в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване. Това обаче не може да повлияе на законността на строежа, доколкото част от него попада в горска територия.

Строежът не може да се определи като търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ или §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, което да изключи упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Не е налице първото и задължително условие като материалноправна предпоставка за определянето на строежа като търпим по всички нормативно регламентирани хипотези на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а именно строежът да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. Несъмнено е установено изграждането на разпоредената за премахване постройка в ПИ с идентификатор 68850.308.828 по КККР на гр. Стара Загора, вид територия: горска, НТП широколистна гора. За ПИ няма одобрявани подробни устройствени планове, отреждащи имота за застрояване и определящи режим на застрояване, нито ПИ е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване – както по предходния, така и по сега действащия ОУП на гр. Стара Загора, поземленият имот е означен като горска територия. След като строежът е изграден в горска територия, за която изобщо липсва одобряван устройствен план, предвиждащ или допускащ застрояване, разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване, поради което е без значение моментът на построяването му. При отсъствие на първата и безусловна правна предпоставка за допустимост на застрояването на един поземлен имот, няма правно значение и не подлежат на обследване останалите елементи от състава на търпимостта, които са различни спрямо периодите на изграждането му. Жалбоподателят твърди строежът да е извършен преди 20-30 г., а той да го е закупил през 2010 г., но към тази дата няма действащ подробен устройствен план, който да допуска застрояване на горската територия. И към настоящия момент ОУП на гр. Стара Загора не е променил предназначението на територията и тя е горска. Твърденията в жалбата за закупен имот, респ. за адресна регистрация на жалбоподателя на процесния строеж, се опровергават от справка от отдел „Местни данъци и такси“ при община Стара Загора (л.66 по делото), съгласно която жалбоподателят не притежава недвижими имоти към 25.04.2025 год., а от справката на л.65 е видно, че считано от 19.10.2001 год. има настоящ адрес в гр. Стара Загора, [улица], който е декларирани като постоянен адрес.

Без правно значение за предмета на делото са въпросите за начина на изпълнение на строежа – дали е изграден по БДС, годен ли е за обитаване, има ли електричество и вода и т.н. Тези твърдения са ирелевантни към законността или търпимостта на строежа, тъй като разпореденото премахване е при упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а не на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ.

Обобщено, налице са елементите на фактическия състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, на които е основана оспорената заповед за премахване на незаконен строеж. Доказателствата установяват осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с предвиждания на ПУП (ОУП) и изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Строежът не отговаря на условията за определянето му като търпим, поради което са налице материалноправните предпоставки за разпореждане на премахването му.

Няма обратен аргумент в твърдението за нарушено право по чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) с издаване на процесната заповед, изразяващо се нарушаване неприкосновеността на жилището. Регламентираната в закона процедура по премахване на незаконните строежи, които не са допустими по действащите нормативни актове за устройство на територията, не противостои на правото на жилище, а изисква на жалбоподателя да се предостави възможност за жилищно настаняване, ако поради премахване на единствен подслон би останал без дом като крайнонуждаещ се. Този въпрос следва да бъде решен при евентуалното изпълнение на процесната заповед при спазване принципа на съразмерност.

Макар решенията на ЕСПЧ, цитирани в жалбата, по делата „Й. и др. срещу България“ и „Пакетова и др. срещу България“ да са постановени при различни фактически обстоятелства и приложими разпоредби от българското законодателство, следва да се посочи, че в съображение 128 и сл. към решението по делото „Й. и др. срещу България“ ЕСПЧ констатира, че самите жалбоподатели не са били активни в търсенето на решение и не са склонни да се стремят към социални жилища, а чл.8 от ЕКПЧ не налага на договарящите страни задължението да толерират незаконно заемане на земя за неопределено време. Препоръчано е неравностойното положение на социалната група, към която принадлежат жалбоподателите, да бъде взето под внимание, например, като им се помогне официално да получат статут на лица, нуждаещи се от жилище, така че да отговарят на изискванията за наличните социални жилища при равни условия с другите. ЕСПЧ поставя акцент върху уязвимия статут на жалбоподателите, който определя като важен фактор при преценка на подходите за справяне с незаконното им селище и, ако отстраняването им е необходимо, при вземането на решение за подходящото време, условия и, ако е възможно, за уреждане на алтернативен подслон. По делото „Пакетова и др. срещу България“ Съдът подчертава принципа на справедливия баланс, който трябва да се постигне между конкуриращите се интереси на лицето и на общността като цяло. Държавата преценява стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира спазването на Конвенцията, като свободата на преценка е по-тясна, когато засегнатото право е от решаващо значение за ефективното упражняване от индивида на индивидуални или ключови права, като тези по чл.8 от ЕКПЧ. Напомня се изискването за „необходимост в едно демократично общество“ по чл. 8 § 2 от ЕКПЧ с препратка към решението по делото „Й. и други срещу България“.

Следователно ЕСПЧ не налага толериране на незаконни строежи, дори когато са изпълнени или се обитават от крайнонуждаещи се лица, а премахването им само при наличие на по-висш обществен интерес и след обезпечаване на друго жилище за тези, които биха останали без дом.

В конкретния случай разпореденият за премахване строеж е незаконен и не отговаря на първото и задължително условие за търпимост – съответствие с предвижданията на действал към момента на извършването му или към настоящия момент подробен устройствен план. Според кадастралния регистър поземленият имот, върху който е изграден незаконният строеж, няма административен адрес – не граничи с улица. Площта му е 794 671кв.м., представлява широколистна гора, според начина на трайно ползване и попада в горска територия. Имотът е частна държавна собственост, за което е съставен Акт №14235/29.04.2024 год. и е предоставен за управление на ЮИДП гр. Сливен, ДГС – Стара Загора. За извършено незаконно строителство в имота е подаден сигнал на 11.08.2022 год. от Директора на ТП ДГС – Стара Загора до Областния управител на област Стара Загора за предприемане на производство по принудително изземване на завзетите реални части от държавния имот. Съгласно приложеното на л.27 писмо ДС-342/13.09.2022 год. от Областния управител на област Стара Загора до Директора на ОДМВР – Стара Загора и Директора на ТП ДГС – Стара Загора, лицата, които са изградили постройки и живеят в имота, са предупредени устно да напуснат присвоените територии в едномесечен срок, но това не е сторено. Имотът е държавна собственост и неправомерно – без договор за наем, споразумение за държане, се ползва от лицата. В писмо изх. №П0-09-10/11.02.2025 год. на Директора на ТП ДГС – Стара Загора до Заместник кмет на община Стара Загора се сочи, че ТП ДГС – Стара Загора не разполага с техническа документация и/или документи за учредяване права на строеж.

Същевременно от представената по делото справка от архив на звено „Жилищен фонд“ при община Стара Загора не се установява да са подадени документи от настоящата жалбоподателка за картотекирането и настаняването й като крайнонуждаещ се от жилище в периода 2023-2025 год. (л.68 по делото), и в същия период не са подадени от негово име документи за участие в тръжни процедури за продажба на имоти – общинска собственост (л.67 по делото).

От изложеното следва извод, че за период от 2022 год. до датата на издаване на процесната заповед 14.03.2025 год. жалбоподателят не е предприел действия да поиска настаняване в общинско жилище или да участва в тръжни процедури за продажба на имоти – общинска собственост. При липса на активност от негова страна за решаването на твърдения в жалбата жилищен проблем, издадените актове от компетентните длъжностни лица и органи в община Стара Загора по установяване и разпореждане премахването на незаконно строителство не се явяват накърняващи правото по чл.8 §1 от ЕКПЧ, а в рамките на предвидените изключения по чл.8 §2 от ЕКПЧ. Извършването на процесния строеж е в нарушение на закона, а премахването му – законоустановена последица, гарантираща висш обществен интерес и преследваща легитимна цел – спазване на разрешителния режим за строеж на жилища. Социално дължимата грижа на държавата към нуждаещи се лица, ако жалбоподателят попада в такава уязвима група, за осигуряване на друго жилище, следва да се съобрази при изпълнението на процесната заповед с предвидените в закона възможности и при спазване разпоредбата на чл.272 от АПК. Но само факта, че незаконен строеж се ползва като жилище и обитателят му не търси решение на нуждата от жилище, не може да обуслови заключение, че строежът не подлежи на премахване на основание чл.8 от ЕКПЧ. Заповедта е издадена на законно основание в обществен интерес с легитимна цел.

Поради изложените съображения, обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и при съобразяване целта на закона, е законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода на делото, основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв., определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д. Т., чрез адв. Е. И. К. от АК – Пловдив, против Заповед №10-00-836 от 14.03.2025 год., издадена от Заместник кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Полумасивна жилищна сграда №12“, находящ се в ПИ с идентификатор 68850.308.828 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, държавна частна собственост, вид територия горска, НТП широколистна гора по КККР на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год., издадена от Изпълнителния директор на АГКК и в поземлени имоти с идентификатори 68850.511.68 и 68850.511.70 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, общинска частна собственост, вид територия, урбанизирана, НТП ниско застрояване по КККР на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед за изменение на КККР КД-14-24-17/14.12.2007 год., издадена от Началника на СК – Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Т. Д. Т., [ЕГН] и с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица]да заплати на Община Стара Загора, представлявана от К. Ж. Т. разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.