РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Бяла, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20244510100917 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6,чрез адв. С. М. М. Х.-САК,
против С. Б. Х. с ЕГН **********
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника С. Б. Х., ЕГН: **********, съществуването на изискуемо
вземане на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на
146.40лв./сто четиридесет и шест лева и 40ст./лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по
договори за мобилни услуги, дължими за периода от 15.02.2022г. до дата
14.04.2022г.,ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата,като и на
сумата в размер на 368.39лв./триста шестдесет и осем лева и 39ст./,представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги,
както следва:
- 174.35 лв. (Сто седемдесет и четири лв. и 35 ст.) - неустойка за
1
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 06.12.2021 г. за мобилен
номер +359*********, от които 174.35 лв. (Сто седемдесет и четири лв. и 35 ст.)
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
- 43.86 лв. (четиридесет и три лв. и 86 ст.) - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 06.12.2021 г. за мобилен
номер +359*********, от които 43.86 лв. (четиридесет и три лв. и 86 ст.)
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
- 150.18 лв. (Сто и петдесет лв. и 18 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 06.12.2021 г. за мобилен номер
+359*********, от които 150.18 лв. (Сто и петдесет лв. и 18 ст.), представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси;
Претендира присъждане на направените съдебно деловодни разноски в хода на
заповедното и исковото производство.В условията на евентуалност, в случай, че искът
бъде отхвърлен и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, то
моли същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер.
Представя писмени доказателства в подкрепа на предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез
назначения му по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител.Оспорва иска по
основание и претендира отхвърлянето му по съображения подробно изложени в
отговора. Оспорва действителността на сключените договори от ответника по исковете
С. Х. с Йеттел България“ ЕАД,като сключени в бланкетна форма, без да е налице
индивидуален договор с постигнати условия между страните след договаряне. По
отношение начина, по който е определена дължимата неустойка от ответника при
предсрочно прекратяване на договора твърди,че са налице неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, ал.2, т.5, т.10, т.13 и т.19 от ЗЗП относно размера и условията, при
които се определя неустойката.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно, и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Между мобилния оператор „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника са сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги, както следва:
Договор за мобилни услуги от дата 06.12.2021г. с предпочетен мобилен номер
+359*********, като е уговорен краен срок на действие до 06.12.2023г., с предпочетена
абонаментна такса Тотал Макс ;
Договор за мобилни услуги от дата 06.12.2021 г., за предпочетен мобилен номер
+359*********, с предпочетен абонаментен план Тотал Макс, за срок на действие 24 месеца
до дата 06.12.2023г.
Договор за мобилни услуги от дата 06.12.2021 г., за предпочетен мобилен номер
+359*********, с предпочетен абонаментен план Интернет, за срок на действие 24 месеца до
дата 06.12.2023г.
2
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.02.2022г. до дата 14.04.2022г.
ищеца е издал: Фактура №**********/15.03.2022 г. за отчетния период на потребление от
15.02.2021 г. — 14.03.2021 г. с дължима стойност за плащане, в размер на 86.82лв.;Фактура
№**********/15.04.2022 г. за отчетния период на потребление от 15.03.2022г. - 14.04.2022г.
с дължима стойност за плащане в размер на 87.61лв. С кредитно известие фактура
№**********/15.05.2022 г. за отчетния период на потребление от 15.04.2022г. - 14.05.2022г.
е редуцирана дължимата сума с 28.03лв., при което задължението от 174.43лв. е намалено до
сумата в размер на 146.40/сто четиридесет и шест лева и 40ст./лв.
В издадената крайна фактура №**********/15.06.2022г. е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 368.39/триста
шестдесет и осем лева и 39ст./лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода в размер на 146.40/сто четиридесет и шест лева и 40ст./лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за съществуване на
вземания за незаплатена стойност на ползвани мобилни услуги, както и неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги .
Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което
обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед
за парично задължение №169 от 13.05.2024г., постановена по ч.гр.д. №369/2024г. по описа на
РС-Бяла.В тази връзка, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнала
облигационна връзка между страните в производството по сключените договори за мобилни
услуги, размерът на уговорените месечни абонаментни такси; факта на прекратяване на
сключените договори; наличието на валидна клауза за неустойка, съответно размерът на
претендираната неустойка.
Базирайки се на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между "Йеттел България" ЕАД - мобилен оператор и
ответника – потребител по отношение на сключените помежду им Договори за мобилни
услуги. Същите са подписани от ответника, при липса на доказателства установяващи
противното.Договорите съдържат необходимите реквизити и договорените условия,
посочени по-горе, а именно срок, описание на услугите и тарифен план.
Ответникът не твърди, нито сочи доказателства да е заплатил ползваните мобилни
услуги, поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за
стойността на същите, установени с представените по делото фактури в размер на
146.40лв./сто четиридесет и шест лева и 40ст./лв., представляващи дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни
услуги, дължими за периода от 15.02.2022г. до 14.04.2022г.,ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата
Относно иска с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД: Основателността на
тази искова претенция предполага между страните да е съществувало валидно облигационно
3
правоотношение по договор за мобилни услуги,включващ валидно уговорена клауза за
неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора и настъпване на основание за
начисляването й.
Следователно неустойката ще е дължима само, ако договорът е бил предсрочно
прекратен преди изтичане на уговорения срок и са настъпили предвидените в договора
условия за това.
Едностранното прекратяване на договора за мобилни услуги по правната си същност
представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал.1 от ЗЗД. С правото да
развали договора разполага единствено изправната страна по един двустранен договор. То се
упражнява с отправяне на изявление до неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и
недвусмислен начин волята на изправната страна за разваляне на договора.Тази законова
разпоредба не е дерогирана от волята на страните, доколкото нито в договора за мобилни
услуги, нито в общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за отправяне на волеизлявение за
прекратяване на процесните договори,което да е достигнало до ответника, каквото е
безспорно необходимо, съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД щом договорът е сключен в писмена
форма. Неспазването на това изискване опорочава твърдяното от ищеца разваляне на
договорите по вина на абоната, което би имало за последица задължение за заплащане на
неустойка. Разбира се съдебната практика приема, че е допустимо развалянето на двустранен
договор и с исковата молба, в която волята на ищеца за разваляне на възникналото между
страните договорно правоотношение е точно и ясно изразена – в този смисъл е Решение №
178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II т. о. В случая препис от исковата молба и
приложенията към нея е връчен на ответника, чрез назначения особен представител на
04.06.2025г., т. е. след изтичане на срока на договорите, поради което не може да има за
последица възникване на задължение за неустойка.
На следващо място,предвид начина по който е уговорена така посочената неустойка,
размерът и условията при които се дължи съдът намира, че е налице неравноправна клауза,
съгласно чл.143, ал.1, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Предвидената неустойка при
прекратяване на договора в размер на всички, но не повече от три месечни абонамента, е
необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които
операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия
договор месечни абонаменти, тъй като получаването им е свързано с предоставяне на
определени услуги за абоната, които след прекратяването вече няма да бъдат предоставяни.
При тяхното приложение се стига до положение при което, въпреки липсата на
съществуващо правоотношение между страните /прекратен договор/, мобилният оператор
продължава да получава „възнаграждение“ по вече прекратения договор, без да предоставя
насрещна услуга на потребителя.
Неоснователно обогатяване би настъпило и в случай на прекратяване на договора по
вина на потребителя три и по - малко месеца преди неговото изтичане. Тогава операторът би
получил имуществена облага в размер, какъвто би получил, ако договорът не бе прекратен, а
даже и по - голяма при оставащи два или един месец до изтичането му.
Допълнителното начисляване и на неустойка в размер на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментния план, както и на разликата между стандартната цена на
предоставеното устройство и уговорената и заплатена от потребителя такава, обосновава
вероятност посочената клауза да е неравноправна и съгласно чл.143, ал. 2, т.13 ЗЗП, тъй като
позволява на търговеца да увеличава цената, без потребителят да може да се откаже от
договора.
В допълнение, в частта относно размера на неустойката, формиран на база
„стандартна“ цена на услугата или устройството, а не договорената такава, нарушава
4
изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и
санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор /в случая договора за
мобилни услуги/, а не възникналите по друго облигационно правоотношение /в случая
договора за лизинг/.
На следващо място, не е посочено по разбираем и ясен начин, как се формира
размерът на тази дължима неустойка, досежно употребения израз, че месечният абонамент,
приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е стандартният размер, без отстъпка.
Така потребителят е поставен в невъзможност към момента на сключване на договора, да
определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при
отказ от договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от сключване на
договора. Посоченото води до обосновано предположение и за противоречие на тук
коментираните клаузи за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Всички представени по делото писмени доказателства представляват
стандартизирани бланки на мобилния оператор, който в рамките на развилото се
производство не успя да ангажира доказателства,които да обосноват извод,че коментираните
клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Изложеното
обосновава отново извод за недължимост на заявеното от ищеца вземане за неустойки ,в
размер на 368.39лв. и отхвърляне на исковата претенция в тази й част.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, съществуването на изискуемо вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, спрямо ответника С. Б. Х. с ЕГН: **********, в
размер на 146.40лв./сто четиридесет и шест лева и 40ст./лв., представляващо дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за
мобилни услуги, дължими за периода от 15.02.2022г. до 14.04.2022г.,ведно със законната
лихва за забава, считано 10.05.2024г./датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК/ до окончателното плащане на сумата,за която сума е издадена заповед за парично
задължение №169 от 13.05.2024г., постановена по ч.гр.д. №369/2024г. по описа на РС-Бяла.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 от ГПК вр.чл.92 ЗЗД от „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 против С. Б. Х., ЕГН: ********** за сумите, предмет на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 369/2024г. по описа на Районен съд – Бяла, в
размер на 368.39/триста шестдесет и осем лева и 39ст./лв.,представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги, както следва:
- 174.35 лв. (Сто седемдесет и четири лв. и 35 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 06.12.2021 г. за мобилен номер +359*********,
от които 174.35 лв. (Сто седемдесет и четири лв. и 35 ст.) представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси;
- 43.86 лв. (четиридесет и три лв. и 86 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 06.12.2021 г. за мобилен номер +359*********,
от които 43.86 лв. (четиридесет и три лв. и 86 ст.) представляваща стойността на 3 месечни
5
абонаментни такси;
- 150.18 лв. (Сто и петдесет лв. и 18 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 06.12.2021 г. за мобилен номер +359*********, от които
150.18 лв. (Сто и петдесет лв. и 18 ст.), представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси;
ОСЪЖДА С. Б. Х. с ЕГН: ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, разноски в исковото производство в общ размер на 271.59 лв. /двеста
седемдесет и един лева и 59 стотинки/, представляващи внесена д.т., възнаграждение за
особен представител и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. Б. Х. с ЕГН: ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, разноски в заповедното производство в общ размер на 143.62лв./сто
четиридесет и три лева и 62 стотинки/, представляващи заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6