Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, 13.05.2019 година
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично
заседание на седемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ
КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 1749 по описа за 2018 година на ЛРС , и за да се
произнесе, съобрази:
обективно съединени искове по чл. по
чл.232, ал.2 от ЗЗД за наем ; по чл. 232, ал.2 от ЗЗД за консумативи и по чл.79
от ЗЗД – обезщетение за неизпълнение в размер на 1000,00 лева:
Постъпила е искова
молба от "НОРА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „Филип Тотю" N 3, представлявано от Георги
Вълканов, чрез пълномощника си адв. П.П. с адрес: ***,
офис 511, против:ЕТ „ЦВЕТИ - 92 Т.Т.", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ловеч, п.к. 5500, ул. „Филип Тотю" № 3, с Управител Т.К.Т.,
по която ищцовият пълномощник твърди , че с Договор за наем от 23.12.2004г. , ЕТ „ЦВЕТИ - 92 Т.Т.", ЕИК ********* наема от
„НОРА" АД недвижим имот - заведение за бързо хранене, включващо стол и бюфет
с пълно оборудване при уточнени условия и цена като съставят Приемо -
предавателен протокол от 31.01.2005г. и ищеца
предава на Наемателя ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т."
наетия имот. Съгласно условията на наемния договор и подписаните от страните
анекси към него фирма „НОРА" АД издава Фактура № 1081 от 31.01.2018г. на стойност 988.93 лева с ДДС, Фактура № 1083 от
28.02.2018г. на стойност 789.98 лева с ДДС, Фактура №
1084 от 30.03.2018г. на стойност 420.00 лева с ДДС,
Фактура № 1086 от 03.04.2018г. на стойност 266.00
лева с ДДС или общо на стойност 2464.91 лева, които касаят месечен наем и
разноски - вода и ел. енергия, уточнени с Договора за наем от 23.12.2004г. и Анекс от 01.03.2016г.,
които фактури са получени от наемателя - длъжник ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т.", но в
предвидения срок и на основание издадените фактури наемателя -ответник - ЕТ
„ЦВЕТИ-92 Т.Т.", не е заплатил задълженията си. С Уведомление вх. № 1 от
19.03.2018г ответникът ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т."
прекратява Договор за наем от 23.12.2004г. и анексите
към него без да плати дължимите до момента суми. С Покана за доброволно
изпълнение изх. № 10/04.04.2018г. , „НОРА" АД е
поканил длъжника ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т." да заплати в срок от три работни дни
дължимия до прекратяването на договора за наем и консумативни разноски и да
върне отдаденото му оборудване, но длъжника - наемател ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т."
се укрива и не плаща. Твърди се ,че до настоящият момент длъжникът - ЕТ
„ЦВЕТИ-92 Т.Т.", въпреки многократно проведените телефонни разговори и
обещания отказва да плати дължимите суми за наем и консумативни разходи по
сключеният между страните Договор за наем от 23.12.2004г.
и анексите към него, общо на стойност 2464.91 лева с ДДС, които суми са сбор от
последно издадените и неплатени Фактура № 1081 от 31.01.2018г.
на стойност 988.93 лева с ДДС, Фактура № 1083 от 28.02.2018г.
на стойност 789.98 лева с ДДС, Фактура № 1084 от 30.03.2018г.
на стойност 420.00 лева с ДДС, Фактура № 1086 от 03.04.2018г.
на стойност 266.00 лева с ДДС.Излага ,че исковата претенция на доверителите му
се основава на неизпълнението на задълженията на ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т." за
заплащане на наемна цена и консумативни разходи, за период от януари 2018г. до март 2018г.
включително, представляващи общо сума в размер на 2464.91 лева с ДДС, по
сключения между страните Договор за наем от 23.12.2004г.Изтъква
,че плащането на наемната цена и разходите свързани с обикновеното ползване на
имота е основно задължение на наемателя в наемното правоотношение, съгласно чл.
228 и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Неизпълнението на това задължение според него е
изява на виновно поведение на наемателя в наемното правоотношение, което дава
право на наемодателя, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да иска изпълнение.
С настоящата искова
молба доверителят му „НОРА" АД предявява
и иск за заплащане на обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева и
счита, че доколкото е бил в изправност, то за ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т." не е
възникнало право да развали без предизвестие сключения между страните Договор за
наем от 23.12.2004г., поради което ще претендира
обезщетение за причинените му от неоснователното и не законосъобразно
прекратяване на договора вреди, загуби и пропуснати ползи. Съгласно чл. 17 от
приложения по делото Договор за наем от 23.12.2004г.,
действието на договора може да бъде прекратено от всяка една от страните с
едномесечно предизвестие направено по подходящ начин до другата страна.От
събраните по делото писмени доказателства е видно, че Договора за наем подписан
от страните на 23.12.2004г. е продължен за
неопределен срок, а съгласно чл. 238 от ЗЗД всяка една от страните може да се
откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Ответникът ЕТ
„ЦВЕТИ-92 Т.Т." е депозирал Уведомление № 1 от 19.03.2018г.,
с което уведомява Наемодателя, че е освободил наетото помещение от 01.03.2018г. без да отправи предизвестие за прекратяване на
Договор за наем от 23.12.2004г. и да спази
договорните отношения и изискванията на закона по прекратяване на същия.
Ответникът ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т." е опразнил наетото заведение за бързо
хранене, включващо стол и бюфет с пълно оборудване от личните си вещи и
имущество без да предаде на наемодателя с приемо -
предавателен протокол , съгласно договора и закона владението на наетия имот и
предоставеното оборудване. За ответника ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т." не е възникнало
право да развали без предизвестие сключения между страните Договор за наем от
23.12.2004г., поради което ищецът претендира
обезщетение, в размер на 1000,00 лева, за причинените му от не основателното и
не законосъобразно прекратяване на договора вреди и пропуснати ползи.
Моли да се постановите Решение, с което да се
осъди ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т." да им
заплати сумата от общо на стойност 2464.91 лева с ДДС, която сума е сбор от
последно издадените и неплатени Фактура № 1081 от 31.01.2018г.
на стойност 988.93 лева с ДДС, Фактура № 1083 от 28.02.2018г. на стойност 789.98 лева с ДДС, Фактура №
1084 от 30.03.2018г. на стойност 420.00 лева с ДДС,
Фактура № 1086 от 03.04.2018г. на стойност 266.00
лева с ДДС по Договор за наем от 23.12.2004г. и
анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на настоящата искова молба в съда до изплащане на вземането както и
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000,00 лева за причинените му от
не основателното и не законосъобразно прекратяване на договора вреди, загуби и
пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на настоящата искова молба в съда до изплащане на вземането; да се осъди ответника да заплати всички
направени разноски, за предявяване и водене на настоящия иск и адвокатски
хонорар.
В срока по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, редовно призован при
условията на чл.50, ал.4 от ГПК във вр. с чл.47, ал.1
от ГПК.
Изпълнено
производството по чл.140 от ГПК представен проекто –
доклад.
В открито съдебно
заседание , ищеца , редовно
призован ,не се представлява. Депозират се писмени молби
,чрез адв. П.П., с които поддържа предявените искове
.
Ответникът ,
редовно призован при условията на чл.50 , ал.4 от ГПК във вр.
с чл.47, ал.1 от ГПК , не изпраща представител.
От приетите и приложени по съответния ред по делото писмени доказателства: Копие от Фактура № 1081 от 31.01.2018г. на стойност 988.93 лева с ДДС и Протокол от 02.02.2018г. за отчитане на консумативните разходи,Фактура № 1083 от 28.02.2018г. на стойност 789.98 лева с ДДС Протокол от 01.03.2018г. за отчитане на консумативните разходи, Фактура № 1084 от 30.03.2018г. на стойност 420.00 лева с ДДС и Протокол от 30.03.2018г. за отчитане на консумативните разходи и Фактура № 1086 от 03.04.2018г. на стойност 266.00 лева с ДДС издадени от „НОРА" АД;Копие от Договор за наем от 23.12.2004г., подписан между страните;Копие от Анекс от 01.02.2006г. 23.12.2004г. подписан между страните;Копие от Анекс от 01.03.2006г. 23.12.2004г. подписан между страните; Копие от Анекс от 31.01.2008г. 23.12.2004г. подписан между страните; Копие от Анекс от 31.10.2008г. 23.12.2004г. подписан между страните;Копие от Анекс от 29.02.2016г. към Договор за наем от 23.12.2004г. подписан между страните;Копие от Уведомление вх. № 1 от 19.03.2018г. за прекратяване на Договор за наем от 23.12.2004г. подписан между страните; Копие от страниците на Входящ дневник започнат на 19.03.2018г.;Копие от Протокол за получени документи с изх. №12/ 10.04.2018г.;Копие от Обратна разписка за получени документи;Копие от Приемо - предавателен протокол от 26.03. 2018г.; Копие от Покана за доброволно изпълнение изх. № 10 от 04.04. 2018г.; Копие от Пълномощно peг. № 5752/2018г. на Мира Глосова - помощник нотариус по заместване при Нотариус Валентина Механджийска, peг. № 074 на НК;Адвокатско пълномощно - оригинал;, от заключението на в.л. по съдебно – счетоводната експертиза,становищата на ищовата страна, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното:
На 23.04.2004г., страните са сключили договор за наем на недвижим имот, по силата на който
наемодателя се е задължил да предостави на н-ля за временно и възмездно
ползване – ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗО ХРАНЕНЕ, ВКЛЮЧВАЩО СТОЛ И БЮФЕТ С ПЪЛНО
ОБОРУДВАНЕ , съгласно ПРОТОКОЛ от 31.01.2005г., който
е неразделна част от д-ра, като месечната наемна цена
е 480,00 лева с ДДС. С Анекси от 01.02.2006г., 01.03.2006г.31.01.2008г., 31.10.2008г.о,29.02.2016г.са променяни
взаимно договорните условия за месечната наемна цена , която е в размер на 350
лева +70,00 лева ДДС или общо 420,00 лева. Последният е влязъл в сила от 01.03.2016г., при последните параметри както и наемодателят
заплаща на наемателя префактурираната ел. енергия и
вода по количества , отчитани по ИУ/електромер намиращ се в трафопост ,
собственост на НОРА АД и водомер.
Съгласно чл.3 ,
наема е дължим до 5 –то число на следващия месец , срещу издадена фактура. Ищеца е издал № 1081 от 31.01.2018г.
на стойност 988.93 лева с ДДС, Фактура № 1083 от 28.02.2018г. на стойност 789.98 лева с ДДС, Фактура №
1084 от 30.03.2018г. на стойност 420.00 лева с ДДС,
Фактура № 1086 от 03.04.2018г. на стойност 266.00
лева като фактурите включват и консумативите :ел. енергия и вода, за
доказването на които ищеца представя протоколи на комисия за отчитането й.
Приложена е и
справка с натрупване за сметка 411 клиенти
, в която се съдържат процесните фактури и
задълженията по тях на обща стойност
464,91 лева.
Ответника с
уведомление вх. №1/19.03.2018г., уведомява ,че от 01. 03.2018г.
освобождава наетото помещение, дадено във фирмата, което е заведено при ищеца
във входящ дневник .
Ищеца е съставил
протокол за получени документи изх.№12/10.04. 2018г.
и приемо – предавателен протокол от 26.03.2018г., неподписани от ответника, но не се предстяват доказателства връчвани ли са му или не.
Изпратена е покана
за доброволно изпълнение изх. №10/04.04. 2018г.,
която не е получена от ответника.
В проекто – доклада си съдът е указал, по обективно
съединените искове по чл.232,ал.1 и по чл.232, ал.2 от ЗЗД ,на ответника ,че
носи доказателствената тежест за следните факти: че е
изпълнил основното си задължение по договора – да заплати наемната цена и
разходите свързани с използването на веща , съгласно горецитирания
анекс като му е посочил ,че следва да докаже в хода на производството онези
факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Указано е на ищеца, че следва да докаже,че е предал вещта в състоянието за
която е наета, че е съставил в съответния срок фактурите , по които му се е
дължало плащане от ответника и му ги е предоставил на ответника за плащане.
По иска по чл.232,2 от ЗЗД :
Основното
задължение за ответника е да заплаща уговорената месечна цена. За доказване на
иска си за заплащане на месечния наем , ищеца ангажира съдебно – счетоводна
е-за като вещото лице , извършило проверка на документацията ,извлеченията от
счетоводните регистри на ищеца , дневниците по ЗДДС, установява ,че процесните фактури , отразяващи месечния наем за януари ,
февруари, март и април 2018г. без ДДС са хронологично
осчетоводени по дебита на сметка 4111 /клиенти от страната/ и по кредити на
сметки 709/приходи – други/ ДДС на приходите от продажби/ както и отразена в
дневника продажби по ЗДДС са съответния месец и в съответната справка –
декларация по ЗДДС.
Стойностите за
консумираната ел. енергия и вода за двата месеца са установени на база
протоколи: от 02.02.2018г. и от 01.03.2018г. и от 30.03.2018г. и са
начислявани , а стойностите на същите за м. март и м.април 2018г.
са нулеви. В.л. е категорично ,че по така издадените процесни
фактури , плащане от страна на ответника не
е извършвано.
Съдът приема ,че с
оглед двустранния възмезден характер на договора , уговорената цена за месечния
наем е дължима от ответника , който е изпаднал в забава за нея и съдът приема
,че за двата месеца я дължи безспорно и в установения от в.л. размер.
По отношение на
наема за март и април, съдът приема ,че въпреки уведомлението на ответника за
освобождаване на обекта от дата 01.03. 2018г., то е входирано на 19.03
Счита ,че сумите от
наем по процесните фактури , които не са оспорени
като официални документи от ответника ,са дължими от ЕТ.
По претенцията за ел. енергия и вода
по чл.232,2 от ЗЗД:
Във фактурите, са били включени и разходите за консумативи
за двата месеца:
за януари: ел. енергия – 440,99 лева и вода –
33,12 лева или общо 474,11 лева ;
за февруари ел.
енергия – 283,48 лева и вода – 24,84 лева или общо 308,32 лева;
Или обща сума по
този иск 782,43 лева, които съгласно анекса от 01.03.2016г.
са дължими от ответника. В този смисъл и чл.5 от договора и чл.232,2 от ЗЗД,
т.е съдът приема иска за основателен и доказан по размер и следва да бъде
уважен в претендирания размер – 2464,91 лева.
Следва да се
присъдят и законна лихва върху
главницата както са претендирани по исковата молба.
По иска за обезщетение в размер от 1000,00
лева:
Ищцовото твърдение,че
наемателя е освободил наетото помещение на 01.03.2018 г. без да отправи
предизвестие за прекратяване на договора ,намира опора във заключението на
вещото лице, констатирало липса на режийни разходи в обекта за м.април и март,
т.е съдът приема ,че не е работел през последните два месеца.
Указано е на ищеца
да конкретизира коя точно разпоредба на закона или на договора не е изпълнил
ответника и същия е уточнил ,че за
наемателя не е възникнало право да развали без предизвестие сключения между
страните Договор за наем от 23.12.2004г.; че е ЕТ е
опразнил наетото заведение за бързо хранене, включващо стол и бюфет с пълно
оборудване от личните си вещи и имущество без да предаде на наемодателя с приемо - предавателен протокол , съгласно договора и
закона, владението на наетия имот и предоставеното оборудване. В този смисъл се
представя изготвения и неподписания от ответника приемо
– предавателен протокол.
От значение по този
иск е и обстоятелството,че при сключването на договора на 23.12.2004 г. на наемателя е бил предоставен
обект : заведение за бързо хранене, включващо стол и бюфет с пълно оборудване,
съгласно Протокол от 31.01.2005г., т.е с имущество на
наемодателя, отговарящо на характера на ползването на обекта , което безспорно
не е върнато/предадено по същия ред от наемателя при освобождаването на обекта.
В чл.10 от договора /част права и задължения на наемателя е записано ,че той е
длъжен да върне наетите вещи, оборудване и посуда
след изтичане на уговорения срок по договора във вид съответстващ на описаните
в съдържанието на Протокол от 31.01.2005г. , по
количество и качество, което очевидно не
е изпълнено. Последният не е извършил предписаните от договора действия, които
според съда следва да се считат дължими и в хипотезата на освобождаването на
наемното помещение при договор за безсрочен наем - всяка от страните може да се откаже като
предизвести другата един месец по рано, както е било предвидено и по чл.17 от
договора.
Това води съда до
извода за основателност на твърдението за неизпълнение на тези две отделни
договорни задължения от ответника .
По процесния договор няма уговорени клаузи за отговорности и
санкции при неизпълнение им или уговорена неустойка. Чл. 14 касае отговорност
за причинени вреди по време на ползването .
Или съдът приема
,че с този иск ,ищеца претендира неизпълнение по чл.79 от ЗЗД във връзка с
чл.10 и чл.17 от договора - Ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение като в случая се иска второто - сумата
1000,00 лева .
Като съобрази ТР№3/12 г. по т.д.№3/13, че
чл. 82 ЗЗД,
регламентира обема и границите на отговорността за вреди от виновно
неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност
на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според
посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два
вида – претърпяна загуба и пропусната полза.Както в правната доктрина, така и в
съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза
се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора
би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено
с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и
при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само
ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора
е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се
допусне обогатяването му за сметка на длъжника .
Затова следва да се
съобрази и обстоятелството, че съдът вече присъди дължимия наем в полза на
ищеца за периода от освобождаването на обекта 01.03.2019 г. до 19.04.2019г.,включит., а за наемодателя
е налице и възможността за защита му по
чл.14 от договора, което е свързано с неизпълнението на задължението на
наемателя по чл.10 от договора.
Или така предявения
иск в размер на 1000,00 лева , следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
В списъка за
разноските е включена сумата 25,00 лева – д.т. върху иска за лихва за забава до
подаване на ИМ,за който съдът се е произнесъл изрично ,че не е предявен и
подлежи на връщане след молба от ищеца и посочване на банкова сметка ***,т.е
същата не следва да се включва в разноските по делото.
Претендират се
пощенски разходи – 12,80 лева , които съдът установи по делото 5х1,95 = 9,75 лева
или само до този размер ги признава, а в останалата част следва да се
отхвърли .
С оглед изхода на
делото , разноските на ищеца – 1013,35 лева, размера на уважения иск - 2 464,91
лева /предявените искове 3 464,91 лева ,
ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца на осн.
чл.78, ал.1 от КТ сумата от 720,89 лева – разноски по делото, а до
пълния претендиран размер , следва да ги отхвърли.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „ЦВЕТИ - 92 Т.Т." , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, п.к. 5500, ул. „Филип Тотю" №
3, с Управител Т.К.Т. с ЕГН – **********, да
заплати на "НОРА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Филип
Тотю" N 3, представлявано от Георги Вълканов, чрез пълномощника си адв. П.П. с адрес: ***, офис 511, сумата на стойност общо 2464.91 лева с ДДС, която сума е сбор
от последно издадените и неплатени Фактура № 1081 от 31.01.2018г.
на стойност 988.93 лева с ДДС, Фактура № 1083 от 28.02.2018г. на стойност 789.98 лева с ДДС, Фактура №
1084 от 30.03.2018г. на стойност 420.00 лева с ДДС,
Фактура № 1086 от 03.04.2018г. на стойност 266.00
лева с ДДС по Договор за наем от 23.12.2004г. и
анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на настоящата искова молба в съда – 29.08.2018г.
до изплащане на вземането както и сумата 720,89
лева – разноските му по делото, съразмерно уважения размер на исковете ,
а иска на
"НОРА" АД – гр. Ловеч, с горните данни, против ЕТ „ЦВЕТИ - 92 Т.Т."***,
с горепосочените данни , който да се осъди да заплати на дружеството
обезщетение в размер на 1000,00 лева за причинените му от неоснователното и
незаконосъобразно прекратяване на договора вреди, загуби и пропуснати ползи,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата
молба, както и да се осъди
ЕТ „ЦВЕТИ-92 Т.Т."***, да заплати всички направени разноски, за
предявяване и водене на този иск и
адвокатски хонорар, като неоснователни и
недоказани, отхвърля.
Решението подлежи
на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: