РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Перник , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500568 по описа за 2020 година
С Решение № 814 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 6708 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г. е признато за установено, че Р. С. Г. дължи на
„Топлофикация – Перник” АД, гр. П., сумата от 400 лв. – главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.07.2016 г. до 20.09.2018 г., както и сумата от 67.92 лв. – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.09.2016 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.08.2019 г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4717 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г., като за разликата до пълния претендиран размер от
457.71 лева от иска за главница и за разликата до пълния претендиран размер от 77.52
лева от иска за законна лихва за забава на месечните плащания отхвърлил исковете
като неоснователни, поради погасяването им по давност.
В срок е постъпила въззивна жалба от адв. В. – процесуален представител на Р. С.
Г., в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно и същото следва да бъде
отменено. Твърди се, че не са били налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по иска, като не е доказано, че същият е бил клиент на
1
топлинна енергия през исковия период.
„Топлофикация – Перник” АД, гр. П. оспорва жалбата.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответникът е клиент на
топлинна енергия и дължи на ищцовото дружество, сумата от 457.71 лв. – главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в в ***
за периода от 01.07.2016 г. до 20.09.2018 г., както и сумата от 77.52 лв. – законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.09.2016 г. до 20.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 13.08.2019 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4717
по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като се
поддържа, че липсва облигационна връзка между страните.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че ответникът е наемател на
процесния имот и е направил извод за наличие на облигационна връзка между
страните. С протоколно Определение от 30.01.2020 г. първоинстанционният съд е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до процесния
имот е доставена топлинна енергия на стойност 457.71 лева за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г. включително. С обжалваното Решение е приел, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 400 лв. – главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.07.2016 г.
до 20.09.2018 г., както и сумата от 67.92 лв. – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.09.2016 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.08.2019 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4717 по описа на Районен
съд Перник за 2019 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 457.71 лева
от иска за главница и за разликата до пълния претендиран размер от 77.52 лева от иска
за законна лихва за забава на месечните плащания отхвърлил исковете като
неоснователни, поради погасяването им по давност.
2
Решението на районния съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед направеното изявление от процесуалния представител на ответницата, че
не оспорва размера на главницата и лихвата и постановеното по този въпрос
Определение от Районният съд, че е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че до процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност
посочена в исковата молба, спорният въпрос е дали жалбоподателката е потребител на
топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика и са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
директно с топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Видно от направената по делото служебна справка по приложеното към
първоинстанционното дело ч.гр.д. № 4717 по описа на РС Перник за 2019 г.
ответницата е с постоянен и настоящ адрес, който съвпада с адреса на топлоснабдения
имот посочен в исковата молба от 2000 г. От молба вх. № 827 от 20.06.2005 г. подадена
от Р. С. И. и С. М. И., адресирана до „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. се
установява, че ответницата е поискала от ищцовото дружество да извърши подробно
описаните в нея услуги за имот находящ се на адрес ***. Между посочените искания
под № 2 в молбата е посочено и искане за смяна на партида по образец. Със Заповед №
*** г., издадена от Кмета на Община Перник на основание чл. 43, ал. 1 от Закона за
общинската собственост, жалбоподателката е настанена в процесния имот. По делото
няма спор, че процесния недвижим имот е частна общинска собственост на Община
Перник, както и, че процесният имот е топлофициран и сградата, в която се намира е
присъединена към топлопреносната мрежа, и през исковия период в процесния имот е
доставяна топлинна енергия.
При тези доказателства настоящият въззивен състав счита, че правото на ползване
за исковия период е установено от представените документи, като ответницата е
потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна
3
по облигационното правоотношение с ищцовото дружество по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално
споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в
Общите условия на „Топлофикация Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. По делото липсват доказателства за последващо преминаване на
собствеността за процесния период към друго лице, съответно за учредено вещно
право на ползване на друг субект. Такова обстоятелство, ако се твърди от ответната
страна, че се е осъществило в правния мир, е следвало да бъде доказано от нея. Да се
изисква от ищеца да установява, кому принадлежи правото на ползване върху имота
при липса на данни за промяна, вменява недопустимо задължение за страна да
установява отрицателен факт – неосъществена промяна. По делото не са ангажирани
никакви доказателства владението на процесния имот в процесния период да е било
осъществявано от лица различни от ответницата, както и липсват доказателства Р. С. да
е прекратила по установения ред договорните отношения с „Топлофикация Перник“
АД възникнали по силата на закона. Предвид изложеното правилно и законосъобразно
Районният съд е приел, че тя е пасивно легитимирана по предявените искове, въз
основа на валидна облигационна връзка.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а
на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно,
като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са
представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но
предвид обстоятелството, че плащанията са били ежемесечни, следва да се приеме, че
плащането е следвало да става до последната дата на съответния месец. При пълно и
всеобхватно обсъждане на доказателствата Районният съд правилно и законосъобразно
е приел, че е налице неизпълнение на договорните отношения от страна на Р. С. Г.,
установил е законосъобразно отговорността й, както и размера на неплатените суми.
Следва да се има предвид, че всички оспорвания направени от ответницата в
отговора на исковата молба са останали без резултат, тъй като същата не е ангажирала
абсолютно никакви доказателства в подкрепа на изложеното от тях.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. В необжалваната отхвърлителна част Решението е влязло в
4
сила.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 814 от 26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 6708
по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА Р. С. Г., с ЕГН: ********** със съдебен адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360, *** сумата от 100 лв. (сто лева)
направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5