№ 674
гр. Разград, 26.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
Гражданско дело № 20223330101295 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
МОЛИТЕЛКАТА се явява лично и с адв. А. от преди.
ОТВЕТНИКЪТ се явява лично и с адв. П. от преди.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилият социален доклад от ДСП Разград, както и
преписка № 2963/2022 г. на РРП.
АДВ. А.: Да се приемат.
АДВ. П.: Да се приемат.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЛАГА социален доклад от ДСП Разград, както и преписка №
2963/2022 г. от РРП с вх. № 8171/23.09.2022 г.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на детето в присъствието на
социалния работник М.И.М..
ДЕТЕТО Д.: Казвам се Д. и съм на 9 години съм, в 4 клас в ОУ „Никола
Икономов“ гр. Разград. Живея с мама двамата. Не се виждам с баща си,
защото се притеснявам, тъй като когато съм при него той ме обижда, като
ходя на тренировка и като падна и баща ми след това ми се кара. Аз се
справям добре и имам желание да играя. Всяка събота и неделя ходя при него
- преди беше така. Не си спомням последно кога бях при него. Тати каза да
отидем на почивка не си спомням кога с Ж. и с Д. на Ж. детето. След това си
играхме и отидохме на басейн и на другия ден Ж. започна да ми се кара. Ние
играехме с Д.. Не съм говорил с мама, защото те ми взеха телефона като
отидохме на почивка. Телефона ми беше в тати и не можех да говоря с мама.
Аз исках да говоря с мама по телефона, но той не ми даваше телефона. Той не
говори с нея по моя телефон, просто гледаше какво си пишем с мама. Като се
върнахме от почивката те започнаха да обвиняват мама, че ме е оставяла в 3
часа през нощта сам, а то не е така. Почнаха да правят жалби и мама ме
1
намери. Аз като се върнахме трябваше да отида при мама, но той не ме заведе
при нея. Казах му, че искам да отида при нея, но той каза, че ще остана там и
тя не ме гледала както трябва. Аз вземах тайно от тати телефона и й писах,
той после разбра и ми се скара. Дори не знаех тогава защо не ми дава
телефона да говоря с мама. Докато бяхме там той не е говорил по телефона с
мама. Не исках да стоя при него повече. Трябваше да стоя при него петък,
събота и неделя вечерта трябваше да ме остави при мама, но не ме остави. От
тогава не съм ходил при него. От когато стана това нещо се притеснявам. На
морето пак ме удари, но с крак, защото Д. се спъна и падна и на мене ми стана
малко смешно и той ме удари.
СЛЕД изслушване на детето заседанието продължи в присъствието на
страните и техните повереници.
СЪДЪТ запозна страните с протокола от изслушване на детето.
АДВ. А.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. П.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. А.: Установи се по безспорен начин, посочените в молбата
действия, свързани с психическото и емоционалното насилие извършено от
периода на 17.07.22 г. до настоящия момент от ответника. Кризата на моята
доверителка продължава и до ден днешен изпитва страх за здравето и живота
си и този на детето си, свръх тревожност, че бащата ще извърши
противозаконни действия спрямо нея и детето, като отново ще го задържи и
отведе, усеща несигурност и безсилие, че ще изпълни заканите си спрямо
нея и няма да позволи да вижда детето си. От приетите и приложени по
делото в днешното съдебно заседание и с молбата писмени доказателства и
снетите гласни такива считаме, че изцяло е подкрепена тезата ни в молбата.
Установи се, че ответника е извършвал многократно домашно насилие и до
сега К. не е предприемала действия съгласно ЗЗДН и е правила многобройни
компромиси, но последното неизпълняване на съдебното решение,
невръщането и задържането на детето и отправените закани, страхът всят от
П. за саморазправа ежедневно водят до необходимост от защитата по
отношение на детето и К.. Все още тази необходимост не е отпаднала.
Мерките, които сме поискали по отношение на П. не са изиграли ролята и все
още съществува опасност той отново да вземе детето и да изпълни заплахите
си, както и да предприеме деяния към доверителката ми. От ангажираните
гласни и писмени доказателства и самата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
която има задължителна материална доказателствена сила и основание, че
ответника е осъществил акт на домашно насилие по несъмнен начин се доказа
упражняването на психическо насилие и тормоз и закани и заплахи за
саморазправа след 17.07.2022 г. Установи се и от свидетелските показания
заплахите, че няма да види повече детето си и че ще се саморазправя с нея.
От материалите по делото става ясно, че отношенията между страните са
напрегнати и много конфронтирани, което води до невъзможност за
нормално общуване и спазване на добрия тон. Относно кризата, която би
възникнала между съдебното решение определящо режима на лични
отношения между бащата и детето, решението, което несъмнено ще търпи и
няма да осъществява контакт с детето, но тук приоритет има интереса на
детето по което се приема, че то е жертва на насилие и интереса на детето
2
изисква то да бъде отдалечено от този родител с цел опазване на
емоционалното му и психическо здраве, а от гледна точка на родителя този
период ще му спомогне за преосмисляне на поведението му и осъзнаване на
отговорностите му. Детето е пряк свидетел как бащата пребива майка му
приятелката му Ж. с много лош тон псува майка му и как скандалите са били
в негово присъствие, което е отразено в т.5 за твърденията за заплахи от
страна на половинката. Молим съда да приложи посочените в молбата мерки
за защита, както на детето, така и на майката, които биха създали достатъчна
гаранция на пострадалата и детето, че в бъдеще няма да бъдат обект на
домашно насилие и принудително ограничаване на личния живот на детето,
откъсване от нормалната му среда за живота и здравето му и моля да
наложите максимален срок предвид тежестта на извършеното от ответника и
да ни присъдите разноските.
АДВ. П.: Моят доверител също ще иска да пледира, но аз искам да се
обоснова срещу това, което изложи процесуалния представител на ищцата
относно за безсилието и считам, че към момента няма данни моят
доверителя да е нарушавал заповедта на незабавна защита и няма как като не
е нарушена ищцата да чувства някакво безсилие тъй като е защитена към този
момент, т.е. това твърдение не се базира на никакви събрани доказателства по
делото нито писмени, нито гласни. Относно следващите твърдения като
закани за саморазправа и това, че мерките на се си изиграли ролята твърдя, че
откакто е издадена заповедта за незабавна защита нито свидетелите, нито пък
имаше приложени някакви писмени доказателства в насоката, че от момента
на завеждане на делото до настоящия момент от моя доверител са били
отправени закани към ищцата и в този дух нямаше гласни доказателства.
Процесуалния представител на ищцата твърди, че има гласни доказателства
досежно изложеното в нейната молба, което обаче не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Съответно в молбата е изложено, че
заплахите, които бил той отправил, че ще си спомни живота от преди, че няма
повече да видиш сина си, курво, боклук и т.н. не са доказани по настоящем.
Ние направихме доказателствени искания за разпечатки от телефоните и тъй
като такава няма, няма данни по делото той да й се е обаждал и заплашвал от
телефона. Обратното когато е почувствал какво е отношението на ищцата към
детето е направил действия – пуснал жалба до полицията и изложеното в
преписката отговаря на истината и според мене правото му на 1 месец в
годината да бъде с детето си за настоящата година не е могъл да упражни това
право. В молбата пише, че тези заплахи били отправени лично и по телефона.
Относно личните заплахи доказателства в тази насока не бяха ангажирани и
никой от двамата свидетели на ищцата конкретно не посочи данни за някакви
устни заплахи или обиди. За обиди въобще никой нищо не каза. Единия от
свидетелите само заяви, че нещо бил чувал, но не стана ясно той на
високоговорител ли го е чул това дето го е чул, тъй като не посочи конкретни
думи и закани и изложеното от процесуалния представител както в молбата,
така и днес не отговаря на истината. Следващото твърдение в молбата, че
откакто го е взел всеки ден я заплашвал никой не е казал, че всеки ден е
чувал особено свид. П.П., който от своя страна в своите устни показания си
противоречат с тези на свидетелят очевидец Б.. Относно изложеното от нея за
това, че след случилото се тогава се е наложило да приема лекарства такива
доказателства по делото няма, налице е един амбулаторен лист, който
показва, че е ходено при лекаря и терапия нямаше и това считам, че като цяло
за здравословното състояние след това не отговаря на истината. Не е в
3
интерес на детето баща му да е отделен от него и социалния доклад
потвърждава това мое мнение. Не беше посочено кои са преките свидетели,
че пред детето моят доверител се е заканвал и я псувал. В края на краищата
изказването за фундаменталните интереси на детето беше неправилно в
смисъл, че именно в негов интерес трябва да се отдалечи от бащата. Досега
такава концепция не бях виждал написана нито в социален доклад, нито в
съдебно решение. С оглед изложеното считам, че недоказано е твърдението за
извършено домашно насилие, като от самата молба не беше посочено точно
какъв акт на дом.насилие съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН е упражнил моят
доверител. Не се доказаха нито обиди, нито закани. Поне аз такива не чух и
предполагам, че в протокола от предходното заседание няма записани такива
данни. Такива твърдения има само в молбата отправена до съда. В преписките
се твърди от ищцата за такива закани, но и там няма изрично посочване на
конкретни произнесени думи, които да оправдаят по някакъв начин молбата.
Именно затова, считам, че въпреки всичко казано и написано от ищцата не се
доказа твърдяното в молбата, а доколкото комуникацията между тях няма как
да бъде доказана със свидетели това би могло да стане с разпечатване на
електронни документи от мобилните оператори и социалните мрежи, така и
неверните твърдения, че ответника я бил заплашвал по телефона и ако бяхте
уважили искането щеше да се установи, че телефона е блокиран и няма как
това да стане. Поради всичко изложено моля да отхвърлите молбата и да не
му налагате санкции по закона, за да може той да упражнява изцяло правата
си по съдебното решение между страните досежно лични отношения с детето.
Моля да ни присъдите и разноските.
ОТВЕТНИКЪТ: С К. съм я блокирал, защото искаше предварително
издръжката и детето ми беше казано, че 100 лв. отиват за кучето и за Веселин,
който е в затвора. Блокиран съм от 2-3 месеца и няма как да съм говорил с
нея. Това, че го нося детето на тренировки винаги съм го мотивирал и съм го
водил на площадки и съм отговорен баща и съм го насърчавал винаги,
говорил съм му кой е правилния път да върви напред. Бях пред КАТ и
Пресиян го нямаше там, а К. дойде с Д. с Ауди А3. Детето не го дадохме,
защото постоянно майката го настройваше срещу мен.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 03.10.2022 г. от 13.00 ч.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10.50 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4