№ 21377
гр. С., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110138158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. В. Р., ЕГН **********, срещу „K.“ ЕАД, ЕИК
*********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2520910/14.02.2022 г.
Ищецът твърди, че на 14.02.2022 г. сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № 2520910/14.02.2022 г., по силата на който му бил отпуснат кредит в размер на
3000 лв. Съгласно Приложение № 1 към договора общият размер на предоставения кредит
бил в размер на 3131,76 лв., от които 3000 лв. – главница и 131,76 лв. - застрахователна
премия. Сочи, че срокът на кредита бил 8 месеца, като съответно сумата следвало да бъде
върната на 8 погасителни вноски, съобразно погасителен план. Лихвеният процент по
кредита бил уговорен в размер на 40 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ в размер
на 48,21 %. Съгласно посоченото в т. 9 от Приложение № 1 общият размер на всички
плащания бил 3626,86 лв. Ищецът посочва, че договорът за потребителски кредит бил
сключен изцяло онлайн като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,
като самият договор за кредит не му бил предоставен веднага, а впоследствие. Посочва, че
узнал, че следва да заплаща и вноски по договор за поръчителство, за които не бил наясно
при сключването на договора за кредит. Твърди, че до 10.06.2022 г. заплатил на „K.“ ЕАД по
договора за кредит общо 1837 лв., а на 25.06.2022 г. заплатил по банков път с авизо за
нареден кредитен превод сумата от 1163 лв. за пълно предсрочно погасяване на
1
задължението му по договора, която сума представлявала чистата стойност на кредита –
3000 лв. Твърди, че след запитване до ответното дружество установил, че дължи
допълнителна месечна такса в общ размер на 1836,10 лв. по договор за поръчителство, с
който ищецът не разполагал и който не му бил връчен при сключването на договора за
кредит. Според ищеца процесният договор за кредит е нищожен – тъй като в договора не са
описани основните му параметри, а същите са посочени в Приложение № 1, без да става
ясно как е формиран ГПР и застрахователната премия, същият е неразбираем и не отговаря
на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК; недействителен е и поради нарушаване на изискванията
на чл. 10, ал. 2 ЗПК, с оглед начисляването на такса за т. нар. „гаранция“ или
„поръчителство“ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението за дружеството –
поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР по арг. § 1, т. 1 ДР на
ЗПК, а невключването му води до нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, като следва да се
приложи разпоредбата на чл. 22 ЗПК и потребителят следва да дължи само чистата стойност
на кредита – чл. 23 ГПК, която ищецът вече е върнал. Ищецът твърди, че не дължи такси за
поръчителство и гаранция, каквито му били удържани, доколкото не бил сключвал такъв
договор. Счита, че клаузата на т. 4 от договора, касаеща обезпечаването на кредита,
противоречи на императивните правни норми на ЗПК. Твърди, че възнаграждението за
дружеството поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, с оглед
на което същият е значително по-висок от посочения в договора за кредит. Освен това
счита, че последният е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото
ответникът е поискал заплащането на услуга, която не била по посочения договор за кредит.
Ищецът счита, и че договорната клауза за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва, което води до недействителност на целия договор за
кредит. Моли за прогласяване недействителността на договора за кредит. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата
претенция. Не оспорва сключването на посочения договор при посочените в исковата молба
условия. Оспорва договорът да е недействителен, като посочва, че е сключен в изискуемата
форма и отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК. Оспорва сключването на договора за
поръчителство да е било изискване за сключването на договора за кредит, като сочи, че това
била само евентуална възможност, от която ищецът се е възползвал, а дължимото
възнаграждение по този договор не следвало да се включва в дължимия ГПР. Твърди, че
ищецът се е присъединил към застраховка „Живот“, за което е подписан застрахователен
сертификат № 136210/14.02.2022 г., за което е начислена и застрахователна премия. Оспорва
твърдението за прекомерност на договорната лихва като счита, че същата е съобразена със
законовите изисквания. Счита, че в договора няма клаузи, противоречащи на закона или
накърняващи добрите нрави, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
2
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и се установява от приетите доказателства, че на 14.02.2022 г.
между Г. В. Р., като кредитополучател, и „K.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е
сключен договор за потребителски кредит № 2520910, по силата на който „K.“ ЕАД е
предоставило на Г. В. Р. сумата от 3131,76 лв., от които 3000 лв. - размер на кредита и
131,76 лв. - размер на застрахователна премия, които ищецът се е задължил да върне на 8
месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер 40 %, годишен процент на разходите от 48,21 %, общ размер на всички плащания –
3626,86 лв., както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или банкова
гаранция – съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. Безспорно е,
че Г. В. Р. е усвоил изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение,
кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
(i) да предостави на „K.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни
от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „K.“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията
между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия
относно обезпечението, които са представени по делото.
В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „K.“
ЕАД, съответно договорът за кредит не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 8 месечни вноски, всяка от които включваща главница и
лихва.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото договор за
предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него, че
между Г. В. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „K.“ ЕАД (също приет по делото), въз основа на който да отговаря пред
последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1836,09 лв.,
платимо на 8 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
3
потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г (съгласно уточнение в съдебно заседание на
13.12.2023 г.).
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 14.02.2022 г. между
страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г. със
соченото в исковата молба съдържание; 2/ че договорът, сключен с ответника, е нищожен на
заявените с исковата молба основания – поради противоречие с императивни норми на ЗПК
и/или поради накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в обстоятелствената част
на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове.
Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени
при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание,
предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго
основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според
сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок
(противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на
основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма (решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. №
2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).
С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно
основание – нищожност поради противоречие с нормите на ЗПК.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият състав приема, че
между „K.“ ЕАД и ищеца е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по
силата на който „K.“ ЕАД е предоставило на ищеца - кредитополучател потребителски
кредит в размер на сумата от 3131,76 лв. за срок от 8 месеца.
Установява се също така, че между Г. В. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи
договор за поръчителство с „K.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора, срещу възнаграждение в размер и при условия
съгласно Приложение № 1, а именно – 1836,09 лв., платимо на 8 месечни вноски, което
възнаграждение е дължимо на падежните дати на всяка вноска по кредита съгласно
погасителния план.
4
Сключеният между Г. В. Р. и „K.“ ЕАД договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД,
така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
(източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и
неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК.
Съдът приема, че договорът за кредит е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 48,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
„Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
5
ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „K.“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един
адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, „K.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1 - 3 е видно, че ако
кредитополучателят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от „K.“ ЕАД
юридическо лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита (което се подкрепя и от уговорката, че при непредоставяне на
обезпечение ще се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е одобрено от
ответника). Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока
на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична
сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Изложеното води и до извода, че в
случая договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
6
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции - възмездността на договора за
предоставяне на поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката
по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и други плащания - чл.
10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя за осигуряване
на поръчителство цели да се заобиколи и забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП, защото със
задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
На следващо място, въпреки, че всеки един от представените договори - за кредит и за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за предоставяне на поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство. Не случайно е и това, че договорът за предоставяне на
поръчителство е подписан в деня на сключване на договора за потребителски кредит, което
създава значително неравновесие в правата по съглашението между потребителя и
търговеца. Тези уговорки на практика лишават длъжника от избор и възможност за
индивидуално договаряне. Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете
обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право
на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е привиден.
Безспорно кредитополучателят е икономически по - слабата страна по правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които да
му се предостави поръчителство от одобрено от кредитодателя лице. Всичко това сочи, че
целта на договора за предоставяне на поръчителство е да създаде за потребителя задължение
за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява за потребителя разход, пряко
свързан с договора за кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и
едновременно с погасителните вноски по кредита, все на кредитодателя, който е овластен да
получава и двете плащания. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „K.“ ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен изрично в договора за кредит и
не е взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика е въвел в
7
заблуждение потребителя и същият не е бил наясно за риска, който поема, респективно
цената, която трябва да плати, преди да бъде обвързан от договора.
В случая възнаграждението за поръчител е повече от половината от заемната сума, като
съдът приема, че реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който се включат и
разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, би
надхвърлил 50 %, т. е. приетото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение (решение № 260628 от
21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС, ІV-Д въззивен състав, решение №
54 от 09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Плащането на възнаграждението за поръчителя не е отразено като разход при формиране на
ГПР и този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал.
1 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките СРС
счита, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този
смисъл са решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС,
ІІ-А въззивен състав, решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на
СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед уважаването на главния иск съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит поради накърняване на добрите нрави, поради което не дължи
произнасяне по този иск.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
8
размер на 120 лв. – държавна такса и 350 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор
за правна защита и съдействие от 13.07.2022 г. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не
надхвърля минималното такова по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 2, в действащата към момента на уговаряне на
възнаграждението редакция на наредбата. Ето защо ищецът има право на разноски в общ
размер на 470 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № 2520910 от
14.02.2022 г., сключен между Г. В. Р., ЕГН ********** и „K.“ ЕАД, ЕИК ********* по
предявения от Г. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 724, вх. В, ет. 2, ап. 67,
срещу „K.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“,
бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „K.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„Т.“, бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на Г. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 724, вх. В, ет. 2, ап. 67, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 470 лв. – разноски в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9