О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 03 октомври 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурор ..……………………………………………………………разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ…………………. гр.
дело № 2554 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от „ВиК“ ЕООД срещу наследниците на К.П.П., с която е предявен
иск с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
С определение постановено в открито
съдебно заседание проведено на 10.09.2019 г. съдът е оставил исковата молба без
движение с подробни указания по редовността й. Със същото разпореждане ищецът е
бил предупредени за последиците от неизпълнението на това процесуално
задължение. Ищецът е бил уведомен чрез процесуалния си представител в същото
съдебно заседание за посоченото определение. В предоставения седмичен срок,
който е изтекъл на 18.09.2019 г. /сряда, присъствен ден/, ищецът не е отстранил
нито една от констатираните от съда нередовности съгласно указанията на съда. Не
е поискано и продължаване на срок по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.
С оглед на тези обстоятелства съдът
намира, че ищецът не е изпълнил указанията на съда и исковата молба трябва да бъде
върната на основание чл.129, ал.3 ГПК. При действието на правилата за проверка
редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения
по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало в чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда в срок е основание за нейното
връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Това е така, защото
при констатирана нередовност
на исковата молба, съдът дава указание и срок на ищеца да я отстрани, а както
се посочи неизпълнението в срок на дадените от съда указания винаги има за последица
връщане на исковата молба /така и определение № 162/ 12.04.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 1252/2018 г., III г.о./. Освен това
срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират
правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба /така
определение № 17/06.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 724/2010 г., IV г.о., определение № 453/17.09.2011
г. на ВКС по ч.гр.д. № 395/2011 г., III г.о./.
С оглед на
това съдът намира, че след като ищецът не е изпълнил указанията на съда,
исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а
производството по делото - прекратено.
Съгласно т.
13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при прекратяване на производството по
делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване, като компетентен да стори това е исковият
съд, който е постановил определението за прекратяване на производството по
иска.
С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К.П.П. следва да бъде обезсилена.
С оглед на изложените съображения,
Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба на „ВиК“ ЕООД подадена
против наследниците на К.П.П. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2554/2019
г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 940/13.03.2019 г., издадена по
ч.гр.д. № 1544/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Определението
може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд с частна въззивна жалба в
седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :