№ 10
гр. София , 12.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002495 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Мар-
Крафт” ООД, с която обжалва решение № 924 от 02.07.2020 г., постановено по т.д. № 402/20
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, с което съдът е
отхвърлил предявения от „Мар-Крафт“ ООД срещу ЗАД „Алианц България” АД, иск при
квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер от 45 602.51 лв.,
представляваща вземане за застрахователно обезщетение по застрахователен договор
сключен във формата на застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01 по имуществена
застраховка „КАСКО“ от 05.04.2019 г. за товарен автомобил е марка „Инфинити“, модел
„QX70”, е ДК № ********, във връзка със застрахователно събитие (ПТП), което е
настъпило на 07.07.2018 г. в пределите на община - Мъглиж по път ПП 1-5, км. 214 в посока
север - юг, вследствие на което върху автомобила са настъпили материални щети, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска (05.04.2019 г.) до окончателното
изплащане на сумата и е осъдил „Мар-Крафт“ ООД да заплати в полза на ЗАД „Алианц
България” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 2 680,00 лв. - направени от
ответника разноски в исковото производство развило се пред първата инстанция.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че решението е и
необосновано. Оспорва изводите на съда, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.
7.3.1.2.1 на договора. Твърди, че уговореното изключение представлява неравноправна
клауза, ако същата дава възможност на доставчика на застрахователна услуга да се освободи
от отговорност, поради определено от него самия условие (чл.147, т.17 от ЗЗП), без това
условие да произтича от принципа на добросъвестност. Твърди, че самото наличие на
някакво количество алкохол в кръвта на водача не е противоправно, нито обективно
застрашава интересите на застрахователя като променя оценката му за нивото на поетия
риск. Твърди, че ниските степени на употреба на алкохол, макар и да се отразяват на
способностите на водача да упражнява безопасно управление на МПС, не винаги или само
по изключение правят водача непригоден до степен на вече значимо за риска пияно
състояние. Твърди, че в този смисъл е трайната уредба на обществените отношения в
транспорта, въвеждани с различни редакции на ЗДвП. Твърди, че и към момента на
1
сключването на застрахователния договор, както и към настоящия момент забраната за
управление на МПС е при концентрация на алкохол над 0.5 промила, който са установени
сточен критерии – състояние при което и без външни прояви на опиване, психофизическото
състояние на водача е повлияно и той е непригоден да управлява безопасно МПС. Твърди,
че специалния закон, уреждащ приемливите за обществото рамки на добросъвестното
договаряне изисква подобни клаузи за освобождаване от риска да визират виновно
неизпълнение на законово или договорно задължение.
Инвокира доводи, че в чл.408 от КЗ са предвидени предпоставките, при които
застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Твърди, че
трайната съдебна практика приема, че страните по застрахователното правоотношение са
свободни да уговарят, като основание за носене на отговорност от застрахователя, в случай
на увреждане на застрахованото имущество, така и основания за освобождаване от
застрахователна отговорност, но същите са ограничени от разпоредбата на закона. В тази
връзка твърди, че не е налице умишлено причиняване на вредата от застрахования, поради
което застрахователят не може да откаже изплащане на обезщетение. Ето защо твърди, че
предявеният иск е основателен, като по отношение на размера на вредата следва да се
възприеме заключението на вещото лице по следни пазарни цени, а именно 45 602.51 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и
да постанови ново, с което да се осъди ответника да заплати сумата от 45 602.51 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.
Въззиваемият ЗАД „Алианц България“ АД оспорва жалбата. Твърди, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че съгласно разпоредбата на
чл.408, ал.1, т.3 от КЗ дава възможност на застрахователя да откаже изплащането на
обезщетение по имуществена застраховка, ако застрахования не е изпълнил задължение по
застрахователния договор, което е значително, с оглед интересите на застрахователя.
Твърди, че правилно първоинстанционния съд е приел, че в процеса е приложима тази
разпоредба на закона. В тази връзка твърди, че на него не са му дадени указания да
ангажира доказателства в тази насока. В условията на евентуалност, ако настоящият съдебен
състав намери за неприложима разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, то моли съда да се
съобрази с несъответствието на описаните щети, които не съответстват на декларираното и
описаните видими такива в протокола за ПТП. Твърди, че в официалните документи
липсват доказателства за настъпили щети в задна лява част на автомобила, а заключението
на вещото лице в тази част е само предположение, поради което твърди, че дължимото
обезщетение не надвишава сумата от 19 608 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да остави без уважение подадената въззивна жалба, а ако не приеме съображенията за
неоснователност на жалбата моли да се присъди обезщетение за имуществени вреди в
размер на действително претърпяната вреда в размер на 19 608 лв. Претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
2
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 924
от 02.07.2020 г., постановено по т.д. № 402/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 2 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „Мар-Крафт“ ООД
срещу ЗАД „Алианц България” АД, иск при квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата в размер от 45 602.51 лв., представляваща вземане за застрахователно
обезщетение по застрахователен договор сключен във формата на застрахователна полица
№ 17-0300/071/5000511/01 по имуществена застраховка „КАСКО“ от 05.04.2019 г. за товарен
автомобил е марка „Инфинити“, модел „QX70”, е ДК № ********, във връзка със
застрахователно събитие (ПТП), което е настъпило на 07.07.2018 г. в пределите на община -
Мъглиж по път ПП 1-5, км. 214 в посока север - юг, вследствие на което върху автомобила
са настъпили материални щети, ведно със законната лихва, считано от предявяването на
иска (05.04.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата и е осъдил „Мар-Крафт“ ООД да
заплати в полза на ЗАД „Алианц България” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер от 2 680,00 лв. - направени от ответника разноски в исковото производство развило
се пред първата инстанция.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото
(свидетелство за регистрация - Част I), че ищецът, считано от 04.04.2018 г. е регистриран в
КАТ като собственик на товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК №
********.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на 05.04.2018 г., е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „КАСКО“,
чрез застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01, с покритие в периода от 25.11.2017
г. до 24.11.2018 г. между ищеца, в качеството му на застрахован и ответника в качеството
му на застраховател. Имуществото, което е предмет на застраховката е товарен автомобил с
марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № ******** при определена обща застрахователна
сума в размер до 33 000 евро. Видно от същият договор, страните са уговорили
застрахования премия възлиза в размер на сумата от 1 934.79 евро, като плащането й е
разсрочено на 4 вноски през времето на действие на полицата. Между страните не
съществува спор за това, че застрахованата страна надлежно е изпълнила договорното си
задължение да заплати уговорената застрахователна премия придържайки се към
установените дати за заплащане на всяка вноска. Неразделна част от съдържанието на
застрахователния договор съставляват правилата установени за страните в изготвените,
одобрени и действащи към сключването му Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства. Видно от разпоредбата на т. 7.3. са
въведени редица специални изключения за рискове, по отношение на които изрично е
предвидено, че застрахователят не носи отговорност за изплащане на обезщетения, като в т.
7.3.1.2.1. сред тези изключени рискове е хипотезата, в която водачът на застрахованото
превозното средство е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични
вещества и техни аналози.
Не се спори между страните, а се установява и от представеният протокол за
ПТП № 1 672 250, съставен на 07.07.2018 г., в 15:55 ч., че на 07.07.2018 г. на територията на
Община - Мъглиж по време на движение по път ПП I- 5, км. 214 в посока север - юг със скорост
несъобразена с пътните и климатични условия се стига до ПТП, в което водачът - М. М. К. при
управление на товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № ******** се удря в
мантинела разположена в ляво на посоката му на движение. Видно от същият протокол, в графа
„Алкохол“ е отбелязано, че водачът е бил установен на място да се намира под въздействието на
алкохол при концентрация в граници под 0,5 промила и не е пожелал тестване чрез кръвна проба.
Протоколът е подписан от участника в ПТП-то М. М. К., като от него не са направени възражения,
нито по отразения механизъм, нито по констатираното управление под въздействието на алкохол.
3
Не се спори между страните,у а се установява и от доказателствата по делото, че на
25.07.2018 г., при ответника е заведена претенция по щета с № 0300/18/777/504866, в която е
упоменато, че притежавания от ищеца товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с
ДК № ******** при управление на същия на дата 07.07.2018 г. в посока гр. Стара Загора е
самокатастрофирал, след като се е завъртял на пътя и се е ударил в мантинелата. Изброени са
увредените детайли по застрахованото МПС.
С три броя списъци за констатирани увреждания, изготвени в процедурата по оглед
и констатиране на щети, са посочени отделните детайли по увредения застрахован товарен
автомобил, в т.ч. степен на засягане, както и необходими часове труд за ремонта им.
Видно от съставения от ответника опис на щета № 0300/18/777/504866 от 25.07.2018
г., при огледа на товарен автомобил с марка „Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № ******** са
одобрени, като увредени детайли по същия такива индивидуализирани в 44 пункта, респективно
не са признати детайли в 2 пункта.
Не се спори, а се установява и от представената фактура за извършен ремонт, която е
издадена на 28.11.2018 г. от дружество-доставчик „НОВА СТОК“ ЕООД, че общата стойност на
фактурираните услуги възлиза на сумата от 26 040 лв. с вкл. ДДС.
От заключението на основната експертиза се установява, че представители на
ответния застраховател са осъществили огледи на пострадалото МПС, като от съставените описи
при тези огледи ставало ясно кои са частите подлежащи на подменят с нови, тези които могат да
бъдат възстановени, респективно да се боядисат. Вещото лице сочи, че към датата на
произшествието застрахованият автомобил е бил на възраст от 3 години и 9 месеца. Определена е
стойност на щетите, които са описани в ликвидационната процедура по щетата, като е ползвана
методиката за съобразяване на средни пазарни цени и формираната на тази бази на изчисление
обща сума е равна 45 602.51 лв. Въз основа на проведените изследвания от вещото лице на
събраните по делото писмени доказателства същото е дало предложение за механизма на
настъпване на ПТП, а именно : При движението на застрахования автомобил на 07.07..2018 г. по
път 1-5 в община - Мъглиж пътната настилка е била мокра вследствие на проливен дъжд, като на
км 214 водачът губи управление над автомобила, отклонява се наляво и се удря с лявата си част в
предпазната мантинела. Този механизъм на настъпване на произшествието допуска хипотеза, в
която при последвало отделяне на автомобила /след първоначалния сблъсък/ същият да има
съприкосновение и със задната си лява част в предпазната ограда, което да доведе до настъпване
на щети и в тази област на превозното средство. Вещото лице твърди, че повредите по т.а. е марка
„Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № ******** отговарят и са в причинно-следствена връзка на
описания механизъм на настъпване на ПТП-то.
От допълнителното заключение се установява, че при направена съпоставка между
вписаните в описите части и възстановителни дейности нужни за ремонта на автомобила почти
изцяло кореспондират на тези очертани в приложената от ищеца фактура от 28.11.2018 г.
Определена е стойност на описаните щети по застрахования автомобил към датата на настъпване
на ПТП, съгласно представената фактура към материалите по делото и остойностяване на щетите
по същия ограничени само в предната му лява част са в размер на 19 608 лв. с вкл. ДДС.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
С атакуваното решение № 924 от 02.07.2020 г., постановено по т.д. № 402/20 г.
4
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, съдът е отхвърлил
предявения от „Мар-Крафт“ ООД срещу ЗАД „Алианц България” АД, иск при
квалификацията на чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер от 45 602.51 лв.,
представляваща вземане за застрахователно обезщетение по застрахователен договор
сключен във формата на застрахователна полица № 17-0300/071/5000511/01 по имуществена
застраховка „КАСКО“ от 05.04.2019 г. за товарен автомобил е марка „Инфинити“, модел
„QX70”, е ДК № ********, във връзка със застрахователно събитие (ПТП), което е
настъпило на 07.07.2018 г. в пределите на община - Мъглиж по път ПП 1-5, км. 214 в посока
север - юг, вследствие на което върху автомобила са настъпили материални щети, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска (05.04.2019 г.) до окончателното
изплащане на сумата и е осъдил „Мар-Крафт“ ООД да заплати в полза на ЗАД „Алианц
България” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 2 680,00 лв. - направени от
ответника разноски в исковото производство развило се пред първата инстанция.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от
легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са
свързани с твърдението, че съдът неправилно е възприел, че е налице изключен риск по
смисъла на чл.408 от КЗ. В тази връзка са наведени твърдения за неправилно приложение на
закона, както и че дори да се приеме, че клаязата от ОУ на застрахователя е налице, то
същата е неравноправна, на основание чл.147, ал.17 от ЗЗП. Така наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за
основателни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок. С така цитираната разпоредба законодателят е определил и
кумулативните предпоставки за успешното му провеждане. За да бъде успешно реализирано
правото е необходимо да се установят при условията на пълното и главно доказване
наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя
и увреденото лице, с предмет процесното имущество, настъпването в периода на
осигуреното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от
застрахователя риск, наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в
резултат на застрахователното събитие и изправност на застрахованото лице по отношение
на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, както и уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на
необходимите за установяването му документи.
Липсва спор между страните, а от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните по делото валидно е възникнало застрахователно
правоотношение въз основа на сключен застрахователен договор е предмет имуществена
застраховка „КАСКО, като същото е имало период на валидност до 24.11.2018 г. Страните
5
не спорят и по отношение на изпълнение на задължението за заплащане на дължимите
застрахователни вноски, които са заплатени от застрахованото лице (праводателя на ищеца)
и самия ищец в рамките на уговорените срокове на разсрочените вноски по
застрахователната премия. С оглед на това, настоящият състав намира, че за ответника-
застраховател е възникнало задължението да носи риска от евентуално настъпване на
застрахователни събития по застрахования товарен автомобил, респективно да репарира
вредите от тези събития, чрез изплащането на съответното застрахователно обезщетение в
полза на застрахования.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
в срока на застрахователния договор е възникнало ПТП със застрахования автомобил марка
„Инфинити“, модел „QX70”, с ДК № ********. При управлението на процесния автомобил
на 07.07.2018 г. от водача М. М. К. по път разположен на територията на община - Мъглиж
е реализирано ПТП. Същият е самокатастрофирал, удряйки се в изградената покрай пътното
платно за движение преградна мантинела. От това събитие по предната и задна лява част на
превозното средство са настъпили щети, които са били обект на оглед, локализация и оценка
от страна на представители на ответното дружество.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
са налице и другите предпоставки за уважаването на така предявеният иск, като наличието
на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие
и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и
представяне на необходимите за установяването му документи.
Спорно е наличието на изключен застрахователен риск. Видно от отговора на
исковата молба, ответникът е направил правоизключващо възражение, че уврежданията, за
които се иска репарация от ищеца са резултат именно от събитие, което попада в хипотезата
на изключен риск и в този контекст застрахователя не би следвало да носи отговорност за
репариране на вредите от настъпилото събитие. Видно от ОУ, които съставляват неразделна
част от съдържанието на застрахователния договор, на който ищеца основава правото си да
получи плащане на застрахователно обезщетение, клаузата на т. 7.3.1.2.1. предвижда, че
изключен риск в случаите когато водачът на застрахованото превозното средство е
употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични вещества и техни аналози.
По делото липсва спор, че при извършена проверка с техническо средство от органите на
КАТ, непосредствено след настъпването на събитието на водача М. М. К. е констатирана
концентрация на алкохол в граници под 0,5 промила. С оглед на този установен по делото
факт, неоспорен от страните първоинстанционния съд е приел, че е налице изключен
застрахователен риск, поради което е отхвърлил предявеният иск като неоснователен.
Тези изводи на първоинстанционния съд не следва да бъдат споделени.
Съгласно разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение, когато е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор
6
от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Обемът на застрахователна отговорност при имущественото
застраховане, към което принадлежи и застраховката "Каско на МПС", се определя от
закона и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, както и от общите
условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от
застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл. 408 КЗ. В последната е закрепено правилото, че основанията, при които
застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на
застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично
допустимите основания за отказ. По приложението на тази норма (чл. 211, т. 2 КЗ отм.) има
непротиворечива практика (Решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/2016 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от
5.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д. №
840/2012 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т.д. № 1031/2011 г. на ВКС, I
т.о. и др.). Съобразно така посочената практика за да бъде отказано от застрахователя
плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ (чл.211, т.2 КЗ
отм.), е необходимо ответникът застраховател, които се ползва от така цитираната уговорка
да установи неизпълнение на задължение по застрахователния договор, неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя, същото да е предвидено в
закон или в застрахователния договор, както и факта, че настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество
би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното
събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява
препятстващо доказването им може да обуслови отказ за плащане на застрахователно
обезщетение. Така предвидените предпоставки са кумулативни и липсата на една от тях
води до неоснователност на направения отказ от заплащане на обезщетение.
Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е
въпросът налице ли е такова неизпълнение на уговорка от ОУ на застрахователя по
отношение на управлението на МПС след употреба на алкохол.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, действащ към момента на
настъпването на ПТП, който като специален закон санкционира - управление на МПС след
употреба на алкохол над допустимата концентрация по ЗДвП въвежда забрана да се
управлява автомобил след употреба на алкохол над 0.5 ‰, поради което следва да се приеме,
че правнорелевантен за освобождаване на застрахователя от заплащане на обезщетение е
7
този праг на концентрация.
Наличието на концентрация на алкохол в кръвта под предвидения за
санкциониране от специалния закон, за която концентрация не се спори в процеса (нито за
наличието й, нито за размера й), макар и да обуславя извод за шофиране в нарушение на
уговореното между страните в ОУ, не е достатъчно само по себе си да обоснове право на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. За да бъде такова
основание е необходимо управлението на лекия автомобил в това състояние на водача е
довело като закономерна своя последица настъпване на застрахователното събитие. Без
позоваване, а и при неангажиране от страна на застрахователя на доказателства извън самия
договор за застраховка и ОУ към него, първоинстанционния съд е приел, че употребата на
алкохол от конкретния водач в конкретния случай е достатъчно основание за настъпване на
сблъсъка и щетите на застрахованото имущество. В този см. е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в решение № 140 от 01.08.2018 г., по т.д. № 2 278/17 г. на ТК,
І-во ТО. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че липсата на една от кумулативните
предпоставки за освобождаване на застрахователя от задължението да изплати обезщетение
е достатъчно основание да се приеме, че предявеният иск е доказан по своето основание, а
направеното правоизключващо възражение е недоказано.
За пълнота на изложението следва да се обсъди направеното във въззивната
жалба твърдение от страна на въззиваемата страна, че съдът е следвало да укаже и
разпредели доказателствената тежест. Видно от изготвения доклад по делото, съдът е дал
указания на ответника, че следва да ангажира доказателства относно правоизключващите
факти, които е навел в отговора на исковата молба. Възприемането на обратното (липса или
непълнота на доклада) би нарушило диспозитивното начало в процеса. Даването на
конкретни указания относно релевантните предпоставки за основателност на направеното
правоизключващо възражение би лишило съда от възможността за безпристрастно
разрешаване на спора. С оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
наведеното твърдение е неоснователно.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с настъпването на
застрахователното събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, предвижда, че за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Тази възстановителна стойност се прилага, в
случаите когато щетите по автомобила не са отстранени към момента изплащане на
застрахователното обезщетение. В случаите когато самия застрахован е отстранил щетите,
8
то за застрахователя възниква задължението да заплати тези направени разходи, които по
същество представляват действително претърпените вреди към деня на настъпването на
събитието.
Видно от основното заключение на съдебно-техническата експертиза стойността
на описаните щети по процесния л.а. към датата на настъпване на ПТП, по средни пазарни
цени е сумата от 45 602.51 лв. Вещото лице е дало заключение, че описаните в експертизата
щети отговарят и са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Видно от
заключението и представените писмени доказателства експертите на ответника са
констатирали и щети в задната дясна част на автомобила. В допълнителното си заключение
вещото лице твърди, че след като се направи детайлна справка между описаните от
застрахователя щети по МПС и извършените дейности по отстраняването им, описани в
представената от самия ищец фактура стойността на претърпените и описаните вреди
представлява сумата от 19 608 лв. Това е извод на вещото лице, което е дало изчисления
само по отношение на описаните щети в предната лява част на автомобила. Вещото лице е
направило изчисления, че ако направи съпоставката между описаните в представената от
самия ищец фактура ремонтни дейности по предната и задната лява част на автомобила и
тези описани от представителите на ответника, то за възстановяване на щетите ищецът е
заплатил сумата от 26 040 лв. Безспорно, в допълнителното заключение вещото лице, при
направен сравнителен анализ е приело, че в тази стойност са включени и части, които не са
описани в описите на застрахователя. Същите (главина шинкел - 276 лв с ДДС, лява тръба
интеркулер - 180 лв с ДДС, изправяне джанти - 84 лв с ДДС и боядисване джанти - 432 лв с
ДДС) са такива, които не могат да се установят при обикновен оглед на автомобила, поради
което настоящият съдебен състав намира, че не следва да се приспадат, тъй като същите са
необходими за възстановяването на автомобила за нормалната му употреба.
С оглед на така събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се приеме възстановителната
стойност, за която самият ищец е направил разходи за възстановяване на автомобила.
Фактът, че самият застрахован е реализирал ремонта с части втора употреба е релевантен по
отношение на отговорността на застрахователя. В тази връзка като неоснователни следва да
се възприемат наведените от ответника в отговора на въззивната жалба твърдения, че
ищецът не е установил размер на претърпените вреди. С оглед на същата по делото е
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което е установила този размер.
От друга страна, по отношение на размера на вредите следва да се кредитират
представените от самия ищец писмени доказателства (фактура за осъществен ремонт).
Основателно е наведеното твърдение, че не следва да бъдат включени щетите по задната
дясната част на автомобила. Видно от доказателствата по делото, вкл. самото заключение,
вещото лице е изготвило същото, съобразно приетия и изготвен от самия ответник опис на
щетите по автомобила. Ремонтът е извършен по този списък. В него са включени калник
преден десен боя, врата предна дясна боя, основа на калник десен горна част (ремонт 2ч/ч) и
рог купе десен ремонт 5ч/ч. С оглед на това от определената от вещото лице стойност
9
следва да бъдат приспаднати основа на калник десен в размер на 280 лв., ремонта на рог
купе преден десен в размер на 90 лв.(5ч/ч по 19 лв.), както и сумата от 19 лв. за
боядисването на един детайл и сумата от 29.86 лв. за материали за боядисването, или общо
сумата от 418.86 лв.
Ето защо съдът в настоящия си състав намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 25 621.14 лв., представляваща обезщетение по
сключеният договор за застраховка. По отношение на изявлението за присъждане на
законната лихва по чл.409 от КЗ, съдът намира, че такъв не е предявен. Видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът е поискал да му бъде
заплатена законната лихва. Законната лихва е последица от уважаването на предявеният иск
и се дължи от завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението.
Предвидената в разпоредбата на чл. 409 КЗ отговорност на застрахователя да заплати лихва
до предявяването на иска е самостоятелен иск, по който ищецът следва да определи размер и
период, каквито изявления не са направени в исковата молба. С оглед на изложеното
настоящия състав намира ищецът е поискал присъждането законната последица от
предявяването на иска – законната лихва от 05.04.2019 г.
С оглед на изложеното атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови
ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 621.14 лв., ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че същите са основателни. Разноски се дължат на ищеца за първоинстанционното и
настоящето производство, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от по 1 200 лв., разноски за един адвокат за първоинстанционното и
въззивното производство, както и сумата от 1 537.27 лв., представляваща внесена държавна
такса за първоинстанционното и настоящето производство, както и сумата от 400 лв.,
разноски в производството.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 924 от 02.07.2020 г., постановено по т.д. № 402/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 2 състав, в частта в която е отхвърлен
предявеният иск за сумата от 25 621.14 лв., както и в частта за разноските, като неправилно
и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59 да заплати на „Мар-Крафт“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Ботевградско
шосе“ № 112, вх. Б, ет. 1, ап. 2 сумата от 25 621.14 (двадесет и пет хиляди шестотин
двадесет и един лв. и четиринадесет ст.) лв., представляваща вземане за застрахователно
обезщетение по застрахователен договор сключен във формата на застрахователна полица
10
№ 17-0300/071/5000511/01 по имуществена застраховка „КАСКО“ от 05.04.2019 г. за товарен
автомобил е марка „Инфинити“, модел „QX70”, е ДК № ********, във връзка със
застрахователно събитие /ПТП/, което е настъпило на 07.07.2018 г. в пределите на община -
Мъглиж по път ПП 1-5, км. 214 в посока север - юг, вследствие на което върху автомобила
са настъпили материални щети, ведно със законната лихва, считано от предявяването на
иска (05.04.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78 от
ГПК да заплати сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лв. разноски за един адвокат
за първоинстанционното и въззивното производство, сумата от 1 537.27 ( хиляда петстотин
тридесет и седем лв. и двадесет и седем ст.) лв., представляваща внесена държавна такса,
както и сумата от 400 (четиристотин) лв., разноски в производството.
Потвърждава решението в останалата част като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11