Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
от
|
16.06.2021г |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
ІІІ-ри граждански
|
състав |
В публичното заседание на 19.05.2021г
в следния състав:
Председател: ПЕНКА
ПЕТРОВА
Секретар
|
Мария Ганева |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
Съдия ПЕТРОВА |
||||||||
|
Гр. |
Дело
№ |
311 |
по
описа за |
2021 |
година. |
|||
и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
М.Н.В.
ЕГН ********** *** е предявил против „БАЛКАН-ИСКЪР” ДЗЗД, ЕИК175133706, гр.
СОФИЯ, следните обективно съединени искове: за сумата от 3000 лева,
представляваща неизплатеното трудово възнаграждение за периода от м. юни 2019
г. до м. 02.2021 г. по 150 лв. за всеки отработен месец, както и обезщетение по
чл. 221 ал. 1 КТ - в размер на 650 лв., обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ -10 дни
за 2019 г. в размер на 300 лв. и 26 дни за 2020 г. в размер на 650 лева, ведно
със законната лихва, начиная от датата на завеждане на настоящия иск до
окончателното им изплащане. С протоколно определение на основание чл. 232 ГПК
производството е прекратено по отношение на иска за изплащане на неизплатено
трудово възнаграждение на ищеца за периода м. юни 2019 г. до м. август 2020 г.
/включително/ по 150.00 лв. месечно в общ размер на 2250.00 лв., а на основание
чл. 214 ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение в периода от м.
09.2020 г. до м. 02.2021 г. /включително/, като същия е увеличен на сумата от 3468.30 лв..Допуснато
е увеличение на исканото обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ от 650.00 лв. на
662.22 лв, както и на исканото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, като същото от
950.00 лв. е увеличено на сумата от
1224.64 лв.
От
страна на ответното дружество не е ангажирано становище по предявените искове.
Предявените
искове са с правно основание чл.357 във връзка с чл.128, чл. 221 ал. 1 КТ и 224 ал.КТ.
По
делото са събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно
счетоводна експертиза.
Ищецът твърди, че е работил при ответника
„Балкан-Искър” ДЗЗД гр.София, на длъжността „шлосер” от 01.06.2019г. до
26.02.2021 г., когато е освободен на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 КТ. За целия
период обичайното място на полагане на труд е било в сградата на бившия M3
„Искър” гр.Мездра. Твърди, че за положения от него труд ответното дружество не
му е заплатило полагащато му се трудово
възнаграждение за процесния период.
В
проведеното съдебно заседание е изслушана допусната по искане на ищеца съдебно
счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице на ищеца не е
заплатено трудово възнаграждение за
периода от м. 09.2020 г. до м. 02.2021 г. /включително/, в размер на 3468.30
лв.. Според вещото лице във ведомости на ищеца е начислено обезщетение по чл. 222 ал. 1 КТ в
размер на 662.22 лв. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че обезщетението
по чл. 221 ал.1 КТ по размер се равнява на това по чл. 222 ал.1 КТ, тъй като и
двете се изчисляват по еднакъв начин, а именно на базата на начисленото трудово
възнаграждение за предходния месец. Според заключението начисленото на ищеца обезщетение по чл. 224
ал. 1 КТ е в размер на 1224.64 лв. и същото не е заплатено.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
основателни. От събраните доказателства се установи, че в процесния период страните
по делото са били в трудови правоотношения, като ищецът е полагал труд в
ответното дружество като „Шлосер”. Разпоредбата на чл.128 от КТ, вменява на
работодателя задължението да заплати на работника за положения от него труд,
уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. Това е основно негово задължение, като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. От изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, се установи по безспорен начин, че
неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от м. 09.2020 г. до м. 02.2021 г.
/включително/ е 3468.30 лв.. Поради изложеното,
съдът намира, че предявеният иск за неизплатено трудов възнараждение се явява
доказан до претендирания размер и следва да бъде уважен изцяло.
При
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е останал неизползван платен
годишен отпуск от 10 дни за 2019г и 26 дни за 2020г . Съгласно разпоредбата
на чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно
заключението на вещото лице ответното дружество е начислило за неизползвания от
ищеца отпуск обезщетението по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1224.64 лв., което
към изготвяне на експертизата не е заплатено. С оглед на изложеното искът се
явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
От
представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е видно, че на
ищеца следва да бъде изплатено
обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ. Съгласно заключението на вещото лице във
ведомостите на ответника не е начислено такова обезщетение, а е начислено
обезщетение по чл. 222 ал. 1 КТ в размер на 662.22 лв. В случая обезщетение по
чл. 222 ал. 1 КТ не се претендира, но и предвид основанието на което е
прекратено трудовото правоотношение чл. 327 ал.1 т.2 КТ, такова не се дължи,
поради което съдът приема, че се касае за
техническа грешка във ведомостите. По делото няма данни обезщетение по
чл. 221 ал.1 КТ да е изплатено на ищеца, а съгласно посоченото от вещото лице
същото е в размер на претендирания размер от 662.22 лв, с което иска се явява
основателен и изцяло доказан по размер.
Ответникът
„БАЛКАН-ИСКЪР” ДЗЗД, ЕИК175133706, гр. СОФИЯ не е заплатил на ищеца в
законоустановения срок дължимите му трудови възнаграждения и обезщетения, с
което е станал причина за завеждането на настоящата искова молба, поради което следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в пълен размер от 500.00лева.
За уважените три иска дължимата държавна такса е в размер на 238,73лева, както
и 100лева за назначената съдебно счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „БАЛКАН-ИСКЪР” ДЗЗД, ЕИК175133706, гр. СОФИЯ, да заплати М.Н.В.
ЕГН ********** ***, сумата от 3468.30лв.
/ три хиляди четиристотин шестдесет и осем лева 30ст./, представляваща
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от м. септември 2019 г. до м. февруари
2021г.,включително; сумата от 662.22 лв.
/ шестстотин шестдесет и два лева и 22ст./ , представляваща дължимо обезщетение
по чл. 221 ал. 1 КТ; сумата 1224.64 лв.
/хиляда двеста двадесет и четири лева и 64ст./, представляваща обезщетение по
чл. 224 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 02.03.2021г./датата
на депозиране на исковата молба/ до окончателното им изплащане и сумата от 500,00лв. /петстотин лева/,
представляваща направени деловодни разноски за настоящата инстанция.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетенията по чл.224 ал.1 КТ и чл.221 ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „БАЛКАН-ИСКЪР” ДЗЗД, ЕИК175133706, гр. СОФИЯ, да заплати в полза на МРС държавна такса в размер на 238,73лв./двеста тридесет и осем лева и
73ст./ , както и сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща направени разноски за назначената съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба
пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването.
Районен съдия: