РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Добрич, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Петева
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Дияна Петева Гражданско дело №
20213230104053 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ул. „Райко Даскалов“ № 9А, ет.2, офис, с която срещу В. Н. С.,
ЕГН **********, от гр. Добрич, ул. „****“ № 24, са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми, претендирани като платени без основание, а именно: арендно
плащане за стопанската 2010 г./2011 г. - 4 200 лева, извършено на 16.12.2011
г.; арендно плащане за стопанската 2011 г./2012 г. – 3 600 лева, извършено на
20.12.2012 г.; арендно плащане за стопанската 2012 г./2013 г. – 4 800 лева,
извършено на 10.12.2013 г.; арендно плащане за стопанската 2013 г./2014 г. –
5 400 лева, (3000 лева – платени на 03.12.2014 г. и 2 400 лева – платени на
17.02.2015 г.); арендно плащане за стопанската 2014 г./2015 г. – 3 000 лева,
извършено на 16.12.2015 г., по договор за аренда от 22.11.2004 г. на
земеделска земя нива с площ 49.001 дка и по договор за аренда от 02.08.2004
г. на земеделска земя - нива с площ 70.993 дка, двете в землището на село
П.С., община Добричка, както и допълнителни споразумения към тях от
03.12.2008 г., сключени между Е.В.С. в качеството на арендодател и
1
„Земеделие“ ЕООД в качеството на арендатор, както и сумата от 2 979 лева,
представляваща присъдени разноски в тежест на ищеца в производството по
в.гр.д.№ 189/2017 г. на Окръжен съд - Добрич, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, на
основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД.
С влязло в сила протоколно определение от 07.12.2023 г.
производството по делото е прекратено в частта относно претенцията за
сумата от 2 979 лева, представляваща присъдени разноски в тежест на ищеца
в производството по в.гр.д.№ 189/2017 г. на Окръжен съд - Добрич, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, поради извършен отказ от иска.
Твърди се в исковата молба, че сумите предмет на предявените искове
са платени на ответницата, която не е в облигационни отношения с ищцовото
дружество по сключените договори за аренда на земеделска земя от
22.11.2004 г. и от 02.08.2004 г. Земеделските земи, отдадени под аренда с
процесните договори, са придобити от Е.В.С. и В. Н. С. по време на брака им,
прекратен с развод на 06.06.2011 г., след което са останали в обикновена
съсобственост между тях. С решение по в.гр.д. № 189/2017 г. на Добрички
окръжен съд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД е осъдено да заплати на Е.В.С. арендно
плащане за стопанските: 2010 г./ 2011 г. - 4200.00 лева; 2011 г./ 2012 г. – 3
600.00 лева; 2012 г. / 2013 г. - 4800.00 лева и 2013 г./2014 г. - 5400.00 лева,
2014 г./2015 г. - 3000.00 лева по договор за аренда от 22.11.2004 г. на
земеделска земя - нива с площ 49.001 дка и и договор за аренда от 02.08.2004
г. на земеделска земя - нива с площ 70.993 дка, двете в землището на село
П.С., община Добричка, сключен между Е.В.С. в качеството на арендодател и
„Земеделие“ ЕООД в качеството на арендатор. Същите суми са били
изплатени на ответницата В. С. във връзка с отправено от нея уведомително
писмо от 2011 г., с копие от влязло в сила на 06.06.2011 г. решение за развод
между нея и Е. С. по банков път по банкова сметка, посочена от ответника по
следния начин: за стопанската 2010/2011 г. - 4 200 лева на 16.12.2011 г.; за
2011 г./2012 г. - 3 600 лева на 20.12.2012 г., за 2012/2013 г. - 4 800 лева на
10.12.2013 г.; за 2013/2014г. - 5 400 лева на 03.12.2014 г. (3 000 лева) и на
17.02.2015 г., (2 400 лева), за 2014/2015г. - 3 000 лева на 16.12.2015 г. Тъй като
едни и същи суми, дължими по процесните договори за аренда са заплатени
два пъти на страната по него Е. С. и на бившата му съпруга В. Н. С. се твърди,
2
че е налице неоснователно обогатяване на същата, като изложените от
ищцовата страна мотиви, почиват на възприетото от въззивния съд в
постановеното по в.гр.д.№ 189/2017 г. на Окръжен съд - Добрич решение, че
право на арендно плащане има само страната по договора.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява,
депозирана е молба, с която моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. С. е депозирала писмен
отговор, чрез адв. Д. А., с който оспорва предявените искове. Релевирано е
възражение за нередовност на исковата молба с оглед липсата на
доказателства за заплатена държавна такса в пълен размер. По отношение на
иска за сумата от 2 979 лева, представляващи възложени в тежест на
ищцовото дружество разноски в производството по в.гр.д.№ 189/2017 г. на
ДОС се твърди, че същият е недопустим, доколкото ответницата не е страна
по посоченото дело. Изложено е становище за неоснователност на
претенциите, тъй като не са налице предпоставките на нито една от
кондикциите, уредени в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Не се оспорва получаването на
процесните суми в заявените в исковата и уточняващата я молба размери,
както и за посочените периоди – стопански години. Не се спори и по
отношение на уведомяването на ищеца за прекратяването на брака на
ответницата с Е. С., както и за отправеното искане за заплащане на
процесните суми.Моли за отхвърляне на предявените искове като
недопустими, респ. неоснователни. Релевира възражение за погасяване на
претенциите по давност.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. Д. А., моли за отхвърляне на предявените искове по
изложените в отговора съображения, както и за присъждане на сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, че Е.В.С. и ответницата В. Н. С. са бивши
съпрузи, които са придобили по време на брака си земеделска земя, съответно
3
нива с площ 49.001 дка и нива с площ 70.993 дка, двете в землището на село
П.С., община Добричка в режим на СИО, които са предоставени за временно
възмездно ползване от съпруга Е.В.С. по време на брака на ищцовото
дружество „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД с договори за аренда от 22.11.2004 г. и от
02.08.2004 г. и последващи анекси. Не е спорно и че бракът между Е. и В. С.и
е прекратен с влязло в сила решение на 06.06.2011 г. по гр.д.№ 1579/2011 г. по
описа на ДРС, при което съществувалата между тях съпружеска имуществена
общност върху придобитото по време на брака имущество се е
трансформирала в обикновена дялова съсобственост.
Не се спори, а и видно от приобщените към доказателствата по делото
платежни нареждания е че ищцовото дружество е заплатило по силата на
процесните договори за аренда половината от дължимата рента на Е.В.С. за
стопанските години от 2010 г. до 2015 г. в общ размер на 21 000 лева, а
останалата половина на ответницата и бивша съпруга на Е. С. – В. С. след
изпратено от нея уведомление, че бракът между тях е прекратен с развод по
следния начин: арендно плащане за стопанската 2010 г./2011 г. в размер на 4
200 лева, извършено на 16.12.2011 г.; арендно плащане за стопанската 2011
г./2012 г. – 3 600 лева, извършено на 20.12.2012 г.; арендно плащане за
стопанската 2012 г./2013 г. – 4 800 лева, извършено на 10.12.2013 г.; арендно
плащане за стопанската 2013 г./2014 г. – 5 400 лева, (3000 лева – платени на
03.12.2014 г. и 2 400 лева – платени на 17.02.2015 г.); арендно плащане за
стопанската 2014 г./2015 г. – 3 000 лева, извършено на 16.12.2015 г.
С влязло в сила решение № 170/21.06.2017 г. по в.гр.д.№ 189/2017 г. на
Окръжен съд – Добрич ищцовото дружество е осъдено да заплати на Е.В.С. и
другата половина от дължимото арендно плащане по процесните договори за
аренда за стопанските: 2010 г./ 2011 г. – 4 200.00 лева; 2011 г./ 2012 г. – 3
600.00 лева; 2012 г. / 2013 г. - 4800.00 лева и 2013 г./2014 г. - 5400.00 лева,
2014 г./2015 г. - 3000.00 лева. Видно от приложените по делото платежни
нареждания, посочените суми са били изплатени на Е.В.С. в периода
19.10.2017 г. – 13.10.2017 г.
Предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД възлагат в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи, че е
сключил твърдените договори за аренда с Е.В.С. за стопанските 2010 г./2011
г.; 2011/2012 г. –; 2012 г./2013 г. и 2013 г./2014 г. – и 2014 г./2015 г., с предмет
земеделска земя, придобита от него и ответницата в режим на СИО; че е
заплатил процесните суми за цялото дължимо арендно плащане за периода
2010-2015 г. на Е. С. и половината от него – на бившата му съпруга и
ответник В. С., че бракът между тях е прекратен, връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника.
Посочените обстоятелства се установяват по безспорен начин от
събрания по делото доказателствен материал.
Облигационна връзка по силата на процесните договори за аренда: от
22.11.2004 г., вписан в СВ - гр. Добрич под № 180, т. ХХХ, вх.рег.№
4
13708/22.11.2004 г. на земеделска земя нива с площ 49.001 дка и от 02.08.2004
г., вписан в СВ – гр. Добрич, под № 52, т. ХХIV, вх.рег.№ 9266/02.08.2004 г. на
земеделска земя - нива с площ 70.993 дка, е съществувала само между
ищцовото дружество „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД и страната по него Е.В.С..
Сумите, предмет на предявените осъдителни искове, представляващи
дължими арендни плащания за периода от 2010 г.-2015 г. са били заплатени
два пъти на страната по договора и на бившата му съпруга и настояща
ответница. Прекратяването на брака, респ. трансформирането на
съществувалата съпружеската имуществена общност в обикновена
съсобственост, не променя характера на облигационната връзка, възникнала
само със сключилия договорите за аренда съпруг. Наличието на съпружеска
имуществена общност по отношение на имотите, отдадени за временно
ползване по време на брака само от единия съпруг има значение за
придобитите от тях по силата на сключените договори граждански плодове
/наеми, аренда/ в отношенията между съпрузите – съсобственици, които
следва да се уредят по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, а неучаствалият в
съответната сделка съпруг не е материалноправно легитимиран да търси от
страната по нея припадащата му се част от реализирания от съсобствената
вещ доход. Поради това, платените на ответницата В. С. суми в общ размер
на 21 000 лева /арендно плащане за стопанската 2010 г./2011 г. в размер на 4
200 лева, извършено на 16.12.2011 г.; арендно плащане за стопанската 2011
г./2012 г. – 3 600 лева, извършено на 20.12.2012 г.; арендно плащане за
стопанската 2012 г./2013 г. – 4 800 лева, извършено на 10.12.2013 г.; арендно
плащане за стопанската 2013 г./2014 г. – 5 400 лева, (3000 лева – платени на
03.12.2014 г. и 2 400 лева – платени на 17.02.2015 г.); арендно плащане за
стопанската 2014 г./2015 г. – 3 000 лева, извършено на 16.12.2015 г./,
представляващи арендно плащане по сключените от бившия й съпруг с
ищцовото дружество договори за аренда от 22.11.2004 г. и от 02.08.2004 г., са
платени при начална липса на основание, тъй като ответницата не е страна по
тези договори. Ищцовото дружество не разполага с друг иск, с който да се
защити, поради което приложение намира субсидиарният иск по чл. 59 от
ЗЗД във връзка с даденото при начална липса на основание и липса на
облигационна връзка между страните.
С оглед изложеното претенциите с правно основание чл. 59 от ЗЗД се
явяват доказани по основание и размер. Основателността им налага да бъде
разгледано и своевременно релевираното от ответната страна възражение за
погасяване на претенциите по давност.
Съгласно Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС,
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно
обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от
ЗЗД. При неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, основанието за
разместването на имуществените блага не е налице при самото извършване на
престацията, поради което следва да се приеме, че давностният срок започва
да тече от деня на получаването й. От този ден е изискуемо вземането, защото
5
неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в
имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент. Поради изложеното, следва да се приме, че макар и
основателни исковите претенции са погасени по давност, тъй като настоящата
искова молба е предявена на 30.12.2021 г., т.е. след изтичането на
петгодишният давностен срок, като се съобрази датата на последното
извършено в полза на ответницата плащане – 16.12.2015 г. По делото не са
наведени твърдения, съответно не се сочат доказателства за наличие на
обстоятелства, които да спират или да прекъсват давността.
Поради изложеното, претенциите следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
По разноските:
При този изход на спора на ответната страна се следват претендираните
от нея разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отправеното искане
и доказателства за реалното му заплащане в размер 2 000 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Райко Даскалов“ № 9А,
ет.2, офис, срещу В. Н. С., ЕГН **********, от гр. Добрич, ул. „****“ № 24,
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми, претендирани като платени без основание, а
именно: арендно плащане за стопанската 2010 г./2011 г. - 4 200 лева,
извършено на 16.12.2011 г.; арендно плащане за стопанската 2011 г./2012 г. –
3 600 лева, извършено на 20.12.2012 г.; арендно плащане за стопанската 2012
г./2013 г. – 4 800 лева, извършено на 10.12.2013 г.; арендно плащане за
стопанската 2013 г./2014 г. – 5 400 лева, (3000 лева – платени на 03.12.2014 г.
и 2 400 лева – платени на 17.02.2015 г.); арендно плащане за стопанската 2014
г./2015 г. – 3 000 лева, извършено на 16.12.2015 г., по договор за аренда от
22.11.2004 г., вписан в СВ - гр. Добрич под № 180, т. ХХХ, вх.рег.№
13708/22.11.2004 г. на земеделска земя нива с площ 49.001 дка и по договор за
аренда от 02.08.2004 г.,вписан в СВ – гр. Добрич, под № 52, т. ХХIV, вх.рег.
№ 9266/02.08.2004 г. на земеделска земя - нива с площ 70.993 дка, двете в
землището на село П.С., община Добричка, както и допълнителни
6
споразумения към тях от 03.12.2008 г., сключени между Е.В.С. в качеството
на арендодател и „Земеделие“ ЕООД в качеството на арендатор, на основание
чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ул. „Райко Даскалов“ № 9А, ет.2, офис, да
заплати на В. Н. С., ЕГН **********, от гр. Добрич, ул. „****“ № 24, сумата
от 2 000 /две хиляди/ лева , представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7