РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110107312 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от С. Д. Д., ЕГН **********, иск по чл. 49, ал. 1 и 3 СК против
Д. И. Д., ЕГН **********, за развод по вина на ответника, обективно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 СК - относно упражняването на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете И.Д.ова Д.,
ЕГН **********, родена на 06.10.2009 година. Предявен е от ответника и насрещен иск по
чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ищцата по първоначалния иск, обективно съединен
с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете И. Д.ова Д.,
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат две деца – пълнолетната
Е. Д.ова Д. и непълнолетната И.Д.ова Д., ЕГН **********. Твърди се, че брачните им
отношения вървяли нормално до момента в които ответника й посегнал и я ударил.
Навеждат се твърдения за грубо отношение от страна на ответника отправяне от
ответницата обиди, проява на неуважение и побои. Твърди се, че съпругата напуснала
ответника на 26.12.23 г. първо се е установила при приятелка след което заживяла под наем.
Сочи, че е подала оплакване в полицията за упражненото върху нея от ответника насилие,
било образувано и дело по ЗЗДН, но ищцата не изпълнила указанията на съда, тъй като била
заплашвана от ответника и производството било прекратено. Предвид изложеното ищцата
счита брака е им изпразнен от съдържание и моли съда да прекрати същия поради дълбоко
и непоправимо разстройство на същия по изключителна вина на ответника. Моли на нея да
1
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношения на роденото от
брака дете, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и същия, който да
бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300,00 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпила отговор от ответника, с които изцяло се
оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, относно поведението на ответника,
упражненото насилие, включително и че ищцата е работила като детска учителка от 2013
година. Сочи се, че ищцата твърди неистина и относно притежаваното от ответника МПС. В
същия срок е депозирана е и насрещна искова молба, с която не се оспорва, че между
страните е сключен граждански брак, както и че имат две деца - Е. Д.ова Д.- пълнолетна и
непълнолетната И. Д.ова Д., ЕГН **********. Твърди, че ищцата е започнала да употребява
алкохол в резултат на което между съпрузите са възниквали скандали, тъй като вследствие
на употребата на алкохол съпругата ставала раздразнителна и влизала в непрекъснати
конфликти с ответника, децата, както и с майката на ответника. Сочи и че ищцата пускала и
неоснователни молби за домашно насилие, което принудило ответника да записва
скандалите, като категорично твърди да не е осъществявал физическо или психическо
насилие спрямо ищцата. Излага различно фактическа обстановка по отношение на развоя на
събитията на 26.12.23 г., като се твърди, че последната отново се е скарала с майката на
ответника след което е напуснала дома им. Сочи, че твърденията на ищцата, че не се е
прибирала в семейното жилище от тогава също не отговаря на истината, тъй като на
04.01.24г. е била в жилището им за около четири часа, като ответника и ищцата са провели
разговор, тогава била взела и голяма част от вещите си. Подържа, че ищцата се вижда с
децата и по конкретно с малката им дъщеря, която остава да преспива при нея и твърди, че
никога не е ограничавал контакти им. Сочи, се че било изготвено споразумение, което
ищцата и адвоката й без причина не подписали. Отправя се искане брака между страните да
бъде прекратен по вина на ищцата, както и родителските права да бъдат предоставени на
ответника, а на майката да бъде определен режим на лични отношения, същата да бъде
осъдена да заплаща издръжка в размер на 300,00 лева на детето, считано от прекратяване на
брака. Претендира се ползване на семейното жилище на основание чл. 56 от СК
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява претенцията си за упражняване на
родителските права над детето си, изразява съгласие и за споделено родителство, тъй като
счита, че детето следва да контактува поравно и с двамата си родители. Твърди, че брака й с
ответника е изпразнен от съдържание и иска същия да бъде прекратен.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответника поддържа, че брака следва да бъде
прекратен. Заявява, че детето Ивана само е изявило желание да остане да живее при баща си.
Счита, че се грижи перфектно за детето и че може да даде по- добро бъдеще на децата им.
Подържа, че оспорва всичко, което е написала ищцата, защото е лъжа. Твърди, че съпругата
му го е ударила в Пирогов в присъствието на децата им за което има издадено медицинско,
за което е пуснал и сигнал.
Изслушано по реда на чл. 15, ал.1 ЗЗДет, детето И.Д.ова Д., ЕГН **********, заявява, че е
на 15 години и учи в „Софийска професионална гимназия по туризъм“ живее при баща си,
2
където се чувства добре. Чува се и се среща с майка си, когато се уговорят. Споделя , че
последния път когато е отишла при майка си заедно със сестра си адвоката на майка й
започнал да им говори, че тя и сестра й са изоставили майка им, че тя заради тях щяла да
остане без работа, което я е накарало да се чувства виновна, както и че по тази причина се
притеснява от адвоката на майка си. Изрично заявява желанието си да живее при баща си в
кв. „Люлин“ където е живяла и до сега, като твърди, че там като локация й е по -удобно, тъй
като е близо до училище. Освен това има два автобуса с които стига до НСА, където тренира
карате. Сочи, че е шампионка по карате и има много медали. Твърди и че в дома на баща си
има собствена стая и пространство, докато дома на майка й е по- малък. Сочи, че това са
единствените причини поради които иска да живее с баща си, като заявява, че обича иска да
се вижда с майка си. Заявява, че майка й в последно време прави психоатаки, като разказва,
че й е звъняла по телефона късно вечерта и й е казала, че е болна от рак и ще умре, което в
последствие се оказало неистина, майка й е казвала неверни неща и пред колежките си за
нея и сестра й. Твърди, че колежките на майка й са й казали, че търси майка си само за пари,
което твърди да не е вярно. Сочи, че действително за рождения си ден е искала повече пари,
за да го празнува с приятелки, но майка й е отказала. Изразява становище, че родителите и
не проумяват кои е виновен, като според нея са виновни и двамата. Сочи, че в резултат на
техните отношения, тя също е станала по изнервена и това се е отразило и здравословно.
Сочи, че въпреки случилото се справя добре в училище и в каратето.
ДСП-Люлин в депозираните по делото социални доклади е посочило, че детето Ивана се
отглежда от бащата, които полага основи грижи за отглеждането на детето. Дома на бащата е
четиристаен апартамент под наем, в който за детето има обособена самостоятелна стая,
оборудван с всичко необходимо за едно домакинство. Сочи се, че бащата работи като
таксиметров шофьор в собствена фирма „Дани Транс“ ЕООД, като декларира достатъчни
доходи за осигуряване на потребностите на децата и домакинството. Детето е в 8-ми клас в
„Софийска професионална гимназия по туризъм“. Социалния работник е посочи, че между
детето, сестра й и бащата е изградена силна емоционална връзка.
От представения по делото социални доклади на ДСП – Сердика е посочено, че основни
грижи за детето се полагат от бащата, поради което разговор с детето не е проведен. В хода
на социалното проучване майката е съобщила, че тя активно подкрепя бащата в родителския
процес, както и че работи като детски учител в ДГ 50 „Зайчето Куики“с средно месечно
възнаграждение в размер на 1853,00 лева. Майката живее в гарсионера в гр. София, ж.к.
„Фондови жилища“ , като хигиенно- битовите условия в жилището са отлично.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Относно брачния иск: Установява се, че страните са сключили граждански брак на
04.06.2005 г. /л.5 от делото/, както и че са родители на непълнолетното от брака дете И.
Д.ова Д., ЕГН **********, родена на 06.10.2009година /л. 7 и 10 от делото/.
Представено е по делото удостоверение с изх. № 433/07.02.2024г. на Директора на
3
„Софийска професионална гимназия по туризъм“, че детето Ивана Д.ова Д. е ученичка в
дневна форма на обучение за учебната 2023г./2024г. в 8-ми клас.
По делото е представен договор за наем/л. 11-15 от делото/ между Виталия Колева, като
наемодател и ищцата С. Д. Д., като наемател, с договоерн месечен наем в размер на 580,00
лева.
Представено е разпореждане с № 162772 от 28.12.13г., с което са дадени указания на за
констатирани нередовности по образувано гр.д. № 690/2023г. по описа на СРС, 158 –ми
състав, по ЗЗДН.
Предсатвени са допълнително споразумение и служебна бележка за получавани от
ищцата доходи от трудово правоотношение с ДГ 50 „Зайчето Куики“, видно от което
основното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1709,00 лева като за периода от
м.08.23г. до м.01.2023г. е получавала брутно възнаграждение в размер, както следва: 1722,18
лв.; 4053,38 лв.; 3494,96 лв.; 2322,27 лв.; 2952,14 лв.; 2249,70 лв.
Представена е справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че ответника
през 2006г. чрез договор покупко- продажба е придобил поземлен имот в с. Дъбован с площ
от 1500кв.м.
Представени са разписки за сумата от 102,35 лв. от 27.02.2024г. за заплатени такси за
училище за детето И. от ищцата/л.76 от делото/; за сумата от 304,47 от 27.03.24г. за
състезание по карате за детето Ивана/л. 79 от делото/; за сумата от 21,50 лв. джобни за
Ивана/л. 146 и л. 170 от делото/; 102,35лв. от 28.06.24г. за издръжка за детето И./л. 184 от
делото/;
Договор за кредит за текущо потребление от 08.05.2024г., погасителен план и ГПР към
нега, заедно с общите условия /л. 138-143 от делото/ видно от които на ищцата е отпуснат
кредит за текущо потребление в размер на 5000,00 лева, като съгласно погасителния план
месечната вноска по кредита е в размер на 180,73 лева.
Видно от СМУ № 120/2024г., издадено на ответника Д. Д. са установени травматични
увреждания- контузия на лицето с оток и кръвонасядане в лявата челно слепоочната област,
за които е съобщено от ответника да са получени на 17.04.2024г. в резултата на удар с юмрук
от ищцата, негова съпруга.
Видно от представените по делото справи от НАП и НОИ се установява, че ищцата
работи по трудово правоотношение с ДГ 50 „Зайчето Куики“ – Район „Възраждане“, като за
периода м. май 2022 г. – м. май 2024 г. е реализирал средномесечен осигурителен доход в
размер на около 2437,22 лв. /л. 110-112 от делото/. По отношение на ответника за същия
период от м. май 2022 г. – м. май 2024 г. се установява, че същия е реализирал
средномесечен осигурителен доход в размер на около 933,00 лв. /л. 114-117 от делото/.
За изясняване на спора е допусната и съдебно-психологична експертиза /л. 204-2015 от
делото/, от заключението на която се установява, че у детето Ивана е налице напрежение и
повишена тревожност провокирано от враждебните взаимоотношения между родителите й.
4
Друг фактор, които действа дестабилизиращо на детето са нападките от страна на приятелки
на майката, както и на адвоката на майката. Сочи, че детето е била много дълго свидетел на
конфликтите между родителите, което я кара на моменти да се чувства безпомощна, както и
че детето иска да се дистанцира от родителите и конфликтите им. Вещото лице отбелязва,
че И. възприема родителите си почти идентично и силно е привързана и към двамата си
родители, но към момента с една идея е по- близка с баща си, тъй като усеща повече
разбиране и подкрепа от негова страна. Вещото лице подържа, че е детето е избрало да
живее с баща си поради по – големия комфорт чисто битово. В заключението си вещото
лице сочи, че никой от двамата родители не се опитва директно да настройва детето срещу
другия, но както и самото дете съобщава, от страна на майката са правени опити за такова
настройване макар и индиректни. Посочено е, че стресът от блъфа на майката, че е тежко
болна и остават два месеца живот все още е непреработен от детето и той рефлектира във
връждемност към майката. По отношение на родителския капацитет вещото лице е
заключило, че и двамата родители са заинтересоване за развитието на детето, изпитват
голяма обич и привързаност към него, но напрежението между родителите е голям дефицит
в родителския им капацитет, тъй като пряко рефлектира и то негативно върху психиката на
детето. В съдебно заседание експертът допълва, че за детето е важно да се чувства добре и да
се стабилизира и че детето в момента е притеснено и за двамата си родители. В хода на
проведеното изследване детето е изразило желанието си да живее с баща си, тъй като чисто
като локация и битови й е по удобно , но да продължи да се вижда с майка си, което се
потвърждава и при изслушването по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет. При изслушването си в
съдебно заседание експертът отрича и влиянието на по голямото детето, сестрата на И.,
която за нея е изключителен авторитет. Твърди, че към момента на раздялата на родителите
детето е имало колебания с кого да остане, но водещо да вземе решение е била нейната
сестра и това, че се е чувствала гневна и наранена и е имала нужда от подкрепа. Подчертава,
че напрежението между родителите към момента е изключително голямо, както и че дете е
ставало и става свидетел на конфликтните ситуации между тях. Пред вещото лице детето е
заявило, че майка му лъже и си противоречи. След извършената преценка по реда на чл. 202
ГПК съдът намира, че експертното заключение е отговорило обективно, пълно и точно на
поставените въпроси, както и че същото е изготвено компетентно при използване на
подходящи самооценъчни тестове и наблюдаване на комуникацията между родителите и
детето както заедно така и по отделно. Предвид това и доколкото кореспондира с останалия
доказателствен материал по делото, съдът възприема експертното заключението.
По делото е разпитана като свидетел майката на ответника – О. И. Д., която заявява, че
фактическата раздяла между страните е настъпила на 26.12.2023 г. , като решението за това
го е взела ищцата. Сочи, че всички са били заедно по празниците на село когато тя си е
събрала багажа и си е тръгнала, като децата се разстроили и свидетелката тръгнала да я
търси. Намерила я е, но тя е отказала да се върне. Свидетелката сочи, че страните са имали
чести скандали, както и че ищцата злоупотребявала с алкохола, в резултат на което буйства и
прави скандали. Сочи, че е посягала да удря сина й. Свидетелката разказва, че след като
ищцата си е тръгнала на 27.12.2023г. сутринта на Елия се е обадил съпруга на свидетелката
5
С. В., които й е казал какво да говори против баща си от което детето се разстроило.
Свидетелката заявява, че Ивана живее с баща си, както и че отношенията между тях са
много добри, както и че отношенията между И.и майка също са добри. Твърди, че детето й е
споделяло, че иска да остане да живее с баща си. Изложеното от св. Динова съдът
кредитира, доколкото показанията на същата в тази част са ясни и кореспондиращи с
останалия събрани по делото доказателства, като показанията на св. Динова съдът прецени и
по реда на чл. 172 ГПК. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частите в които
дава оценка или прави предположения, тъй като това са съждения на свидетелката, а не се
отнасят до факти и обстоятелства станали известни на свидетелката и имащи значение за
делото, в това число и досежно твърденията за причината поради която детето Ивана е
искала да остане с баща си. Разговорите на по-голямото дете на страните - Елия с други
лица няма пряко отношение към предмета на делото поради което съдът не счита а
необходимо да ги обсъжда.
Разпитана по делото св. С. П. В. семейна приятелка, заявява, че познава страните от 2015
гоидна. Твърди, че в началото на брака отношенията им били добри до 13.03.21 г., когато на
свидетелката се е обадила Е. Д./по-голямата дъщеря на страните/, ревейки, и я е помолила да
помогнат на майка й. Твърди, че на 14.03.21г. се е видяла с ищцата, която била посинена и
челюстта й била изкривена, като след този случай свидетелката и съпруга й са прекратили
отношенията си с ответника и са продължили да общуват само с ищцата. Ставала е свидетел
на случай при които ответника е нарекъл ищацата „овца“. Твърди, че по време на барака
ищцата се грижела за децата, а ответника работил като таксиметров шофьор денем и нощем.
Сочи, че отношенията между детето Ивана и майка й са добри, както и че към момента
детето живее с баща си. Съдът кредитира показанията на свидетелката в обсъдената част,
като последователни логични и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Относно брачните искове: От събраните по делото гласни доказателства се установява,
че страните са във фактическа раздяла от 26.12.2023 г., не живеят заедно, като отношенията
между същите са силно влошени. При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което
същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая
искане са отправили и двете страни. Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства, намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи, които са нарушили изискванията на чл. 14 СК. Същите не са проявили
необходимото уважение и разбиране един към друг, като си правели забележки един на
други и си повишавали тон, както и двамата са си посягали, което се установява от
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал. За изключително
6
конфликтните отношения между съпрузите съобщават и двете свидетелки /св. В.и св. Д. /.
Св. В. съобщава за акт на физическо посегателство от страна на ответника спрямо ищцата, а
пък св. Д./майка на ответника/ сочи, че страните постоянно са се карали и дори ищцата му е
посягала. За конфликти ситуации съобщава и детето на страните Ивана Д. в хода на
експертното изследване. В тази връзка е и представеното по делото СМУ от ответника.
Следва да се посочи, че това поведение на страните обуславя и извод за вина и на двамата
съпрузи за разстройството на техния брак. При това положение настоящата инстанция
счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото и
следва да бъде прекратен по взаимна вина.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения спрямо ненавършилите пълнолетие деца: Страните са родители на
ненавършилото пълнолетие дете И. Д.ова Д., ЕГН **********, родена на 06.10.2009година,
непълнолетна към датата на устните състезания по делото. При съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, както и при съобразяване на отношението на детето И.
Д.ова Д. към неговите родители и изградена емоционална връзка и с двамата си родители. В
същото време съдът съобрази заключението на вещото лице по изслушаната СПЕ, от което
се сочи че към момента детето е една идея по – привързано към бащата, тъй като среща
разбиране от негова страна, а докато майката в желанието си да привлече детето на нейна
страна използва методи, които са наранили и оскърбили детето, като то все още не е
превъзмогнало стреса от действията на майката. Предвид изложеното, а и с оглед изричното
желание на детето към момента, заявено последователно в хода на социалното проучване,
експертното изследване и пред съдебния състав, че желае да живее с баща си, но и да
контактува с майка си, съдът намира, че упражняването на родителските права по
отношение на детето И.следва да се предостави на бащата. Съдът определя детето да живее
при бащата, доколкото съгласно чл. 126, ал. 1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие
деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”, а по делото не се
установиха важни причини детето да живее отделно от родителя, който ще упражнява
родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК. Точно обратното,
с оглед събраните по делото доказателства бащата притежава родителски капацитет и е
осигурил необходимите условия за отглеждане на детето. Следва да бъде определен режим
на лични отношения съобразно чл.59, ал.3 СК на детето с неотглеждащия го родител с оглед
съществуващата между тях кръвна връзка на особено близко родство, както и изградената
между детето и майката емоционална привързаност. В тази връзка съдът намира за
подходящ следния режим на лични отношения между детето Ивана и неговата майка: всеки
втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 17:00 часа/или след
учебните или допълнителни дейности на детето/ в петък до 19:00 часа в неделя, с
преспиване; 30 дни през лятото /разделени на два периода от по 15 последователни дни/ по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата; всяка нечетна година за
коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно
на Разпети петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на Светли понеделник; всяка
четна година за новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 30 декември до 11:00
7
часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна година по време на следните
официални празници - 3 март, 24 май и 6 септември, за времето от 10:00 часа на съответния
ден до 18:00 часа на същия ден, без преспиване; всяка четна година по време на следните
официални празници - 1 май, 6 май и 22 септември, за времето от 10,00 часа на съответния
ден до 18,00 часа на същия ден, без преспиване. Всеки от родителище има право да празнува
рождения си ден заедно с детето. Рождения ден детето ще празнува с двамата си родители, а
при невъзможнаст всяка четна година с майка си, а всяка нечетна с баща си.
Относно издръжката на децата: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Нуждите на децата от издръжка се установяват от самия
факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в тяхна полза. Съобразно разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи,
като съгласно ограничението на чл. 142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от
269,25 лв. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. По делото се установи, че ищцата реализира средномесечен осигурителен
доход в размер на около 2400,00 лв., а ответника се осигурява на минимална работна
заплата. При това положение съдът, като съобрази взе предвид нуждите на дето съобразно
възрастта му и доходите на родителите, счита, че претенцията за издръжка по отношение на
детето Ивана се явява основателна до пълния предявен размер от 300,00 лв. месечно.
Издръжката за детето Ивана се дължи, считано от дата на постановяване на решението с
което брака се прекратява.
Относно ползването на семейното жилище: По делото е предявявена претенция за
предоставяне ползването на семейното жилище от ответника, а и предвид обстоятелството,
че от брака има ненавършили пълнолетие дете, съдът следва да се произнесе служебно по
този въпрос /чл. 56, ал. 1, изр. второ СК/. По делото се установява, че семейното жилище
представлява четиристаен апартамен, находяща се на адрес: гр.*********и че същото е
собственост на трети лица, тъй като се ползва въз основа на наемно правоотношение.
Предвид установената по делото собственост върху семейното жилище, както и предвид
безспорните по делото обстоятелства, че бащата отглежда в семейното жилище детето
Ивана, че майката е напуснала същото и че се е установила в жилище под наем, съдът
намира, че ползването на същото следва да бъде предоставено на Д. И. Д., ЕГН **********.
Относно фамилното име: По делото не е предявявана претенция относно фамилното име
8
на променилия името си при сключването на брака съпруг – в случая от С. Д. Д. , ЕГН
**********, но на основание чл. 326 ГПК съдът следва да се произнесе относно фамилното
име. С оглед липсата на претенция от страна на С. Д. Д. , ЕГН **********, съдът намира, че
след прекратяване на брака следва да бъде постановено същата да продължи да носи
брачното фамилно име – Д..
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете
страни. С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи
на двете страни поравно, а ищцата следва да заплати държавна такса върху определената
издръжка за детето Ивана в размер на 216,00 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 3 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 04.06.2005 г. г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак № 255/ 04.06.2005 г.
на Столична община, район „Средец“, между: С. Д. Д. , ЕГН ********** И Д. И. Д., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на двамата
съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете И. Д.ова Д., ЕГН **********, на
бащата Д. И. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете И.Д.Д., ЕГН **********, при бащата Д. И. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
майката С. Д. Д., ЕГН **********, и детето И. Д.ова Д., ЕГН **********, както следва:
всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 17:00 часа/или след
учебните или допълнителни дейности на детето/ в петък до 19:00 часа в неделя, с
преспиване; 30 дни през лятото /разделени на два периода от по 15 последователни дни/ по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата; всяка нечетна година за
коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно
на Разпети петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на Светли понеделник; всяка
четна година за новогодишните празници, за времето от 10:00 часа на 30 декември до 11:00
часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна година по време на следните
официални празници - 3 март, 24 май и 6 септември, за времето от 10:00 часа на съответния
ден до 18:00 часа на същия ден, без преспиване; всяка четна година по време на следните
официални празници - 1 май, 6 май и 22 септември, за времето от 10,00 часа на съответния
ден до 18,00 часа на същия ден, без преспиване. Всеки от родителище има право да празнува
9
рождения си ден заедно с детето. Рождения ден детето ще празнува с двамата си родители, а
при невъзможнаст всяка четна година с майка си, а всяка нечетна с баща си.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, да заплаща на основание чл.143, ал.2 вр.чл.59, ал.2
СК на своето дете Ивана Д.ова Д., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител Д. И. Д., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00 лв.,
считано от 08.01.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК на Д. И. Д., ЕГН **********,
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо четиристаен апартамент,
находяща се на адрес: гр. **********
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК след прекратяване на брака С. Д. Д., ЕГН
**********, да продължи да носи брачното си фамилно име - Д..
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд общо
сумата 457,00 лв. - държавни такси по делото, от които 25,00 лв.-държавна такса при
решаване на делото по иска за развод и 432,00 лв.-държавна такса върху издръжката на
детето И. Д.ова Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10