№ 4275
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Василена Дранчовска
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100503389 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 18360/08.11.2023г. по гр.д. № 66585 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 30-ти състав е признато за установено че между Р. М.
Ф., ЕГН ********** и Б. М. И., ЕГН ********** от една страна и от друга
страна – Евроагроимпекс”ЕООД, ЕИК ********* не съществува
правоотношение , произтичащо от анекс № 110/20.12.2021г. и анекс №
110/19.04.2022г. към договор за аренда на земеделска земя, вписан под №
110/06.02.2017г. , том 2, рег. № 849 в Служба вписвания към РС-Велико
Търново, като Евроагроимпекс”ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Р. М. Ф., ЕГН ********** и Б. М. И., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 680лв., представляващи съдебни
разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
367254/20.12.2023г. по регистъра на СРС, изпратена на 06.12.2023г. от
ответника по исковете - Евроагроимпекс”ЕООД, ЕИК ********* в частта, в
която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е
недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния
закон. Посочило е, че съдът се произнесъл по непредявен иск, защото ищците
не били основали иска си на твръдения си на това, че Б. И. превишил
пълномощията си, защото нормата на чл. 3, ал. 7 от ЗАЗ изисквала
1
съсобственик с повече от 50% участие да сключи договора за аренда, а
упълномощителят не притежавал толкова. Ищците не твърдели превишаване
на представителна власт, нито че упълномощителят имал по-малко от 50%
участие в съсобствеността. Договорът , сключен от Б. И. бил за целите имоти,
той бил действителен. Ищците не твърдели, че сключеният договор им е
противопоставим, поради което и решението било постановено по непредявен
иск. Съгласно решение на ВКС от 01.03.2018г. сключеният договор за аренда
от лице, което не притежава повече от 50% от имота е непротивопоставим на
ищците и тяхната защита била с иск за собственост . Р. М. нямала правен
интерес от иска, защото не била страна по договора за аренда, двата анекса и
договора за наем с „Х.”ООД. Тя имала право на иска от Б. И. получените
суми по тези договори . Евентуално тя трябвало да насочи исковете си срещу
страните по договор един от които бил Б. И.. Решението било и неправилно,
защото Б. И. през 2023г. и 2025г. получил плащания по договора и ги приел,
така те потвърдили приемането на договора. Б. И. бил упълномощил М.К. да
сключва и анекси към договора за аренда. Последното било изрично посочено
в текста на пълномощното. То не сочело, че касае само ½ от имотите, Б. И. бил
дал съгласие М.К. да сключва договори и анекси за целите имоти. Договорът
за наем с „Х.”ООД нямал достоверна дата, той сочел същата сума като наем
каквато била и цената по договора за аренда, така интерес на собственика не
бил накърнен. Наемодателят бил длъжен да провери дали има сключени
анекси към договора за аренда преди да сключи договора за наем.
Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на
въззиваемите за разноски.
Въззиваемите- ищци Р. М. Ф., ЕГН ********** и Б. М. И., ЕГН
********** са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението в
обжалваната част е допустимо и правилно. Посочили са, че още с исковата
молба посочили, че не били давали съгласие , нито имали желание и знание
М.К. да сключва анексите с ответника. Р. М. не била давала пълномощия на
К., Б. И. упълномощил К. да сключи договор за аренда само за 5 години. Двата
анекса били подписани за целите имоти, а не само за ½ от тях от пълномощник
без представителна власт Анексите били сключени при действието на
изменената разпоредба на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, лицето, което сключило анексите
не било упълномощено от съсобственици с повече от 50% участие в
съсобствеността . Претендирали са разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от14381//19.09.2022г.
по регистъра на РС-Велико Търново , изпратена на СРС по подсъдност,
депозирана от Р. М. Ф., ЕГН ********** и Б. М. И., ЕГН ********** срещу
Евроагроимпекс”ЕООД, ЕИК ********* с която са поискали от съда на
основание на чл. 124 от ГПК да признае за установено, че между страните не
съществува арендно правоотношение по анекс 110/20.12.2021г. и анекс №
110/19.04.2022г. към договор за аренда на земеделска земя, вписан под №
2
110/06.02.2017г. , том 2, рег. № 849 в Служба вписвания към РС-Велико
Търново. Навели са твърдения , че са съсобственици при равни квоти по
наследство на имоти в землището на с. Каранци, както следва: имот №
004002, местност Ялият с площ от 3,401 дка; имот № 029004 в местност
„Вехти лозя” с площ от 4,423 дка; имот № 082006 в местност Куру Чукур” с
площ от 18,126 дка; имот № 111005 в местност „ Мищук ли ерек” с площ от
7,901дка. За тези имоти били сключени анексите към договор за аренда от
М.К., но Р. Ф. не била дала пълномощно за същото, а Б. И. бил упълномощил
М.К. да сключи договор само за пет години, но не и за по-дълъг срок, отделно
анексите били сключени за целите имоти, а пълномощията от И. били само за
неговата ½ ид.ч. Не знаели за анексите, затова и Б. И. с изтичане на 5 години
от сключването на договора за аренда сключил договор за наем с Х.”ООД. Не
били давали съгласие, нямали желание и знание за сключените анексии те не
ги обвързвали. Претендирали са разноски.
Ответникът Евроагроимпекс”ЕООД, ЕИК ********* е оспорил
исковете. Посочил е, че ищцата Р. Ф. не била страна по договора и анексите и
няма правен интерес от иска. В хипотеза, в която трето лице се позовавало на
недействителност на оспорено правоотношение, то иск следвало да се насочи
към страните по същото. Твърденията на ищците били, че анексите са
сключени от лице без представителна власт на пълномощника М.К.. Тя обаче
имала пълномощно от Б. И. и то било за целите имоти и за сключване на
договор за аренда и на анекси към вече сключен договор за аренда. Ищцата Р.
Ф. не била посочена като упълномощител, поради сключване на договора без
представителна власт за нея било неоснователно. Наемодателят по договора с
Х. „ООД след като бил дал пълномощно на К. следвало да провери дали няма
сключени анекси към договора за аренда преди да сключи договора за наем,
той нямал достоверна дата. Претендирало е разноски.
С определение от 03.04.2023г. районният съд е посочил, че исковете се
основават на твърдение, че анексите са сключени от лице без представителна
власт, като е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че анексите от 20.12.2021г. и от 19.04.2022г. са подписани от
М.К..
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 132/12.08.1998г., съставен
от нотариус при РС- велико Търново, с който Р. М. Ф. , Б. М. И. А.Б.Д.а
признати за собственици на имоти в с. Каранци, възстановени по реда на
ЗСПЗЗ на М. И. Д. на: имот № 004002, местност Ялият с площ от 3,400 дка;
имот № 029004 в местност „Вехти лозя” с площ от 4,422 дка;
Приет е неоспорен от страните договор за доброволна делба от
13.10.2000г. с нотариално заверени подписи, с който в дял на Р. М. Ф. , Б. М.
И. ,А.Б.Д.а поставени имоти в с. Каранци: имот № 082006 в местност Куру
Чукур” с площ от 18,126 дка; имот № 111005 в местност „ Мищукли ерек” с
площ от 7,901дка.
Прието е неоспорено удостоверение за наследници, съгласно което А.Б. Д.а
3
е починала на 28.12.2002г. и е оставила за наследници по закон децата си Р. М.
Ф. , Б. М. И..
Прието е неоспорено от страните пълномощно с нотариално заверени
подписи, удостоверяването на които е извършено на 18.10.2016г. от нотариус
Д.Р. , рег. № 281 на Нот.К., с което Б. М. И. е упълномощил М.И. К. да
сключи договор за аренда/наем както и анекс към вече сключен такъв на
собствените / съсобствените му имоти в землището на с. Каранци, както
следва: имот № 004002, местност Ялият с площ от 3,401 дка; имот № 029004 в
местност „Вехти лозя” с площ от 4,423 дка; имот № 082006 в местност Куру
Чукур” с площ от 18,126 дка; имот № 111005 в местност „ Мищукли ерек” с
площ от 7,901дка. , като срок на договор за аренда е 5 години; посочено е ,
че пълномощник има право да прекратява вече сключени договори за
аренда/наем, може да договаря сам със себе си и от името на други лица, които
са го упълномощили, да преупълномощава 3-ти лица с дадените му права.
Приет е договор за аренда от 2017г. с нотариално заверени подписи
удостоверяването на които е извършено на 01.02.2017г. от нотариус Д.Р., рег.
№ 281 на Нот.К., съгласно който Б. И. чрез пълномощника си М.К. е сключил с
Евроагроимпекс”ЕООД договор за аренда на имоти в землището на с.
Каранци, както следва: имот № 004002, местност Ялият с площ от 3,401 дка;
имот № 029004 в местност „Вехти лозя” с площ от 4,423 дка; имот № 082006 в
местност Куру Чукур” с площ от 18,126 дка; имот № 111005 в местност „
Мищук ли ерек” с площ от 7,901дка.-общо 33,851 дка, за срок от 5 години при
цена на стопанска година от 40лв./дка. На този отговор е направено
отбелязване че е вписан в Служба вписвания под № 849/06.02.2017г.
Приет е анекс № 110/20.12.2021г. с нотариално заверени подписи
удостоверяването на които е извършено на 20.12.2021г. от помощник нотариус
И.З. при нотариус Т.Б., рег. № 283 на Нот.К., вписан в СЛВписвания на
23.12.2021г., съгласно който Б. И. чрез пълномощника си М.К. е сключил с
Евроагроимпекс”ЕООД анекс към договора за аренда вписан в Служба
вписвания вх. рег. № 849/2017г., с който срок на договора е продължен с 5
години-до стопанска година 2026/2027г., цена е 55лв./дка.
Приет е анекс № 110/19.04.2022г. с нотариално заверени подписи
удостоверяването на които е извършено на 19.04.2022г. от помощник нотариус
И.З. при нотариус Т.Б., рег. № 283 на Нот.К., вписан в СЛВписвания ., съгласно
който Б. И. чрез пълномощника си М.К. е сключил с Евроагроимпекс”ЕООД
анекс към договора за аренда вписан в Служба вписвания вх. рег. №
849/2017г., с който срок на договора е продължен с още 5 години-до 2032г.,
цена е 55лв./дка.
Приет е договор за наем без дата, носещ подписи на страните по него,
съгласно който Б. И. е отдал под наем на Х.”ООД за стопанската година 2022-
2023г. имоти в землището на с. Каранци, както следва: имот № 004002,
местност Ялият с площ от 3,401 дка; имот № 029004 в местност „Вехти лозя” с
площ от 4,423 дка; имот № 082006 в местност Куру Чукур” с площ от 18,126
4
дка; имот № 111005 в местност „ Мищук ли ерек” с площ от 7,901дка. При
цена от 55лв. /дка.
Приет е неоспорен от страните разходен касов ордер №
0018134/30.11.2023г., съгласно който на 30.11.2023г. Б. М. И. е получил от
Евроагроимпекс”ООД сумата от 1861лв. , представляващи рента за стопанска
година 2022-2023г. по договор за аренда № 849 за имоти в с. Каранци – 33/842
дка при цена 55лв/дка.
Прието е неоспорено от страните платежно нареждане, съгласно което на
22.01.2025г. Евроагроимпекс”ЕООД е наредило по сметка на Б. М. И. сумата
от 1861лв. представляващи рента за стопанска година 2023г-2024г. по договор
№ 849 за имоти в с. Каранци.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени като е
съобразил фактите наведени от ищците, въведения петитум и търсената
защита. Ищците с исковата молба и с изявленията в последствие
последователно са твърдели, че всеки от тях притежава по ½ от имота, като за
сключването на анексите не е имало съгласие от нито един от тях, че тези
анекси не ги обвързват, че за сключването на анексите пълномощникът на И.
не е имал и права, защото такива не са му предоставени дори от И.. Тези факти
районният съд е съобразил при произнасянето си. Търсената защита е за
установяване между страните, че анексите нямат действие между страните по
делото. Правен интерес от предявения иск съществува. Поведението на
страните по делото установява, че между тях съществува правен спор за
съществуване на договорно правоотношение по договор за аренда, което да е
породено от анексите от 2021г. и от 2022г. Спорът за правото обосновава
правен интерес от предявяване на иск за разрешаване на така възникналия
спор. Търсената защита не е за прогласяване на недействителност на анексите,
поради което и доводите на въззивника, основани на легитимираните страни
по такива искове и за правен интерес от такива искове, съдът приема за
неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
По делото не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищците са съсобственици по наследство при равни квоти
на имоти в землището на с. Каранци, както следва: имот № 004002, местност
Ялият с площ от 3,401 дка; имот № 029004 в местност „Вехти лозя” с площ от
4,423 дка; имот № 082006 в местност Куру Чукур” с площ от 18,126 дка; имот
5
№ 111005 в местност „ Мищукли ерек” с площ от 7,901дка.-общо 33,851 дка.
Съдът приема за установено от приетото по делото пълномощно с
нотариално заверени подписи , договор за аренда с нотариално заверени
подписи, че на 18.10.2016г. ищецът Б. И. е упълномощил М.К. да сключи за
горепосочените имоти договор за аренда за срок от 5 години, съответно да
сключи анекс за тях към вече сключените договори за аренда, че такъв
договор за аренда е сключен на 01.02.2017г. с ответника за срок от 5 години. В
пълномощното се сочи, че пълномощията са за имотите без да се
конкретизира, че е само за собствената на упълномощителя част. Договор за
аренда е сключен за целите имоти, няма оспорване на договора за аренда. В
последствие договор за наем сключен от И. също за целите имоти, а не само
за неговата част от тях, поради което и при съобразяване на правилата по чл.
20 от ЗЗД и поведението на упълномощителя, то съдът приема, че волята на
упълномощителя по пълномощното от 2016г. е била да предостави
представителна власт на К. за сключване на договор за аренда за целите
имоти, а не само за неговата част от тях.
Съдът приема, че сключеният на 01.02.2017г. договор за аренда с
нотариално заверени подписи е валиден – сключен от лице със съответната
представителна власт при спазване на разпоредбите на Закона за арендата в
земеделието в редакцията им към момента на сключването му – преди
измененията от ДВ бр. 13/2017г., в сила от 07.02.2017г. За тези обстоятелства
по делото няма спор, а и се установяват от приетия по делото договор за
аренда. Сключването на договор за аренда е действие по управление на
имотите, като отношенията между съсобствениците се уреждат по правилата
на чл. 30, ал. 3 от ЗС и в тази насока е изричната уредба на чл. 3 , ал. 4 от
Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/.
Процесните анекси са такива за продължаване на срока на договора за
аренда от 2017г. Съгласно чл. 18 от ЗАЗ продължаването на срока на арендния
договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се
вписва в СлВписвания и в регистъра на съответната общинска служба по
земеделие. Вписването както в СлВписвания, така и в регистъра на ОЗС не е
елемент от фактическия състав на договора и неспазването на това изискване
не води до недействителността им-аргумент от чл. 17, ал.2 от ЗАЗ /В този
смисъл ТР № 2/20.07.2017г. по тълк.д. № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС/.
Доколкото тези анекси са сключени през 2021г. и през 2022г., то за същите се
прилагат разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от ЗАЗ в приложимата им към
тези моменти редакции , съгласно които договор за аренда, както и
споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със
съсобственик на земеделска земя, притежаващ повече от 50 % идеални части
от съсобствен имот или с лице, упълномощено от такъв съсобственик, за което
обстоятелство нотариусът следи. Нормата въвежда материално правна
предпоставка за сключване на анекса по отношение на срока и на нотариуса е
вменено задължение да извърши проверка за спазването на това изискване.
Неспазването на това изискване не води до недействителност на договора за
6
аренда, а само до непротивопоставимост на договора за аренда на останалите
съсобственици, които не са го приели. Договорът за аренда е такъв за
управление . Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ не въвежда правило, което да
е различно от общото правило на чл. 32, ал.1 от ЗС. Двете разпоредби
въвеждат едно и също правило , съгласно което сключеният договор от
съсобственици на имот с повече от 50% участие в съсобствеността обвързва
останалите съсобственици, дори да не са участвали при сключването или да са
съгласни с него, а ако такъв договор е сключен от миноритарни
съсобственици, то този договор не обвързва останалите съсобственици, освен
ако не са го приели. Нормите на чл. 31, ал.2 и на чл. 3, ал. 4 от ЗАД са
императивни и за правилното им приложение съдът следи служебно. Договор
за аренда, сключен от миноритарен съсобственик обвързва само посочените в
него страни, той е непротивопоставим на останалите съсобственици. За
договора, с който съсобственик отдава под аренда цялата земеделска земя, се
прилагат чл. 30, ал. 3 ЗС, към която чл. 3, ал. 4 ЗАЗ изрично препраща , но
и разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, към които § 1 ДР на
ЗАЗ препраща.
В случая ищцата Р. М. не е страна по анексите, те не са сключени от лице,
което притежава повече от 50% от имотите, не е установено Р. М. да е приела
анексите, поради което и същите са й непротивопоставими. Не се твърди и не
се установява в някой момент, тя да е изразила съгласие с този договор,
предявяването на иска е доказателство, че такова приемане няма. При така
възприето съдът приема за установено по делото, че между ищцата М. и
ответника не съществува правоотношение по договор за аренда по анексите от
2021г. и от 2022г.
Съдът приема, че анексите не обвързват и ищеца Б. И.. Това е така, защото
те са сключени от негово име от лице, което няма представителна власт за
същото. Приетото по делото пълномощно сочи упълномощаване за сключване
на договор за аренда за 5 години и такъв е сключен на 01.02.2017г. Това
пълномощно обаче не дава право на пълномощника да сключва договор за по-
дълъг срок, каквото изявление е предмет на процесните анекси. Действително,
в пълномощното се сочи право да се сключват и анекси, но то е към вече
сключен договор за аренда, а не за такива които те съществуват към даването
на пълномощията. При тълкуване на волята на упълномощителя по реда на чл.
20 от ЗЗД съдът приема, че упълномощаването е касаело анекси към договори,
които към упълномощителната сделка вече са били сключени. Този извод
следва при тълкуване на нормите на самото пълномощно, ограничението на
срока за договора за аренда от 5 години, но и при съобразяване на
установеното поведение на упълномощителя И. след това – сключване на
договор за наем за имотите за стопанската година 2022/2023г., предявяване на
иска за несъществуване на правоотношението по анексите от 2021г. и от 2022г.
Така съдът приема, че пълномощното от 2016г. не предоставя права на
пълномощника да сключва процесните анекси. Проведеното в последствие
поведение от Б. И., представляващо приемане на плащания по договора за
7
аренда през 2023г. и през 2025г. не може да се цени като потвърждаване на
действията по сключването на анексите от 2021г. и от 2022г. Това е така,
защото за потвърждаването съгласно разпоредба на чл. 42, ал.2 от ЗЗД вр. с §1
от ДР на ЗАЗ се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора, каквато в случая е с нотариално
заверени подписи. Не се твърди и не се установява такова потвърждение на
действията по сключването на анексите да е направено от ищеца И., поради
което и съдът приема, че процесните анекси не го обвързват.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, то решението на районния съд като
краен резултат е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски
за производство пред СГД в размер на 500лв. за възнаграждение за адвокат .
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18360/08.11.2023г. по гр.д. № 66585 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 30-ти състав, с което е признато
за установено че между Р. М. Ф., ЕГН ********** и Б. М. И., ЕГН
********** от една страна и от друга страна – Евроагроимпекс”ЕООД, ЕИК
********* не съществува правоотношение по договор за аренда,
произтичащо от анекс № 110/20.12.2021г. и анекс № 110/19.04.2022г. към
договор за аренда на земеделска земя, вписан под № 110/06.02.2017г. , том 2,
рег. № 849 в Служба вписвания към РС-Велико Търново, като
Евроагроимпекс”ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. М. Ф.,
ЕГН ********** и Б. М. И., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 680лв., представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА Евроагроимпекс”ЕООД, ЕИК ********* е да заплати на Р. М.
Ф., ЕГН ********** и Б. М. И., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляващи съдебни разноски
за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9