РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Плевен, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесети април две
хиляди и двадесета година в състав
Съдия: Снежина
Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм.
дело № 783 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 267 и сл. от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба на В.П.Д.,***, съдебен адрес:***
срещу решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител № 121/19.06.2019 година на зам. териториален директор на ТД на НАП В.Търново в частта , в която е
оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ 7748/05.06.2019 година и е
потвърдено разпореждане №С190015-137-0005014/28.05.2019 г на публичен
изпълнител при ТД на НАП В.Търново, офис Плевен.
В жалбата се посочва, че решението е
незаконосъобразно, тъй като са погасени по давност задълженията, както следва 1. Публични вземания по Декларация образец 6 №
**********/31.01.2011 г. за ДОО, 30, УПФ,
ФГВРС с общ размер 212,19 лв. в това число главница в размер на 106,90 лв. и
лихва в размер на 105.29 лв. за период от 01.12.2010-31.12.2010, тъй като задължението
е следвало да се плати до 31.01.2011г. и на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК
давността е започнала да тече от 01.01.2012г, като с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 2429/24.02.2012г.
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
като с посоченото давността спира да тече. Задължението е присъединено по
образуваното изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване с изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г.
като с посоченото действие, което представлява действие по
принудително изпълнение, давността е прекъсната и от прекъсването на давността
започва да тече нова 5-годишна давност, която е изтекла на 02.04.2017г. 2. Публични вземания по Декларация № 15001028605/16.11.2009г. за ДДС
с общ размер 0,04 лв. в това число главница 0,00 лв. и лихва в размер на 0,04
лв. за период от 01.10.2009-31.10.2009г, като задължението е следвало да се
плати до 16.11.2009г. На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността е започнала
да тече от 01.01.2010г и с постановление за налагане
на обезпечителни мерки е изх. № 2429/24.02.2012г.
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
като с посоченото действие на основание чл. 172, ал. !, т. 5 от ДОПК давността
спира да тече и задължението е присъединено по образуваното изпълнително дело с
Разпореждане за присъединяване с изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г., като
с посоченото действие, което представлява действие по принудително изпълнение,
давността е прекъсната и от прекъсването на давността започва да тече нова
5-годишна давност, която е изтекла на 02.04.2017г. 3. Публични вземания по Декларация
образец 6 № 15002109813868/23.11.2010г. за ДОО, 30, УПФ,
ФГВРС в общ размер 253.83 лв. в това число главница в размер 127,49 лв. и лихва
126,34 лв. за период 01.10.2010-31.10.2010г., като задължението е следвало да
се плати до 30.11.2010 г. , като давността е започнала да тече от 01.01.2011г., с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № 2429/24.02.2012г.
давността спира да тече, като задължението е присъединено по
образуваното изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване с изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г.,
и давността е прекъсната, а от прекъсването на давността започва да
тече нова 5-годишна давност, която е изтекла на 02.04.2017г.
4. Публични вземания по
Декларация образец 6 № 150021020530880/30.12.2010 г.. за ДОО, З0, УПФ, ФГВРС в
общ размер 250,97 лв. в това число
главница в размер 127,02 лв. и лихва 123,95 лв. за период 01.11.2010-30.11.2010г.
Задължението е следвало да се плати до 30.12.2010 г. , като давността е
започнала да тече от 01.01.2011г. , спряна с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 2429/24.02.2012г. и
задължението е присъединено по образуваното изпълнително дело с разпореждане за
присъединяване е изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г.
и
давността е прекъсната, като от
прекъсването на давността започва да тече нова 5-годишна давност, която е
изтекла на 02.04.2017г.
5. Публични вземания по
Декларация № 150021100873892/02.03.2011г,
за ЗО в общ размер на 37,03 лв. в това число главница 20,16 лв. и лихва 16,87
лв. за период 01.01.2011 г - 31.01.2011г. и задължението
е следвало да се плати до 28.02.2011г. , като на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността е започнала да тече от 01.01.2012г. и с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 2429/24.02.2012г,
давността спира да тече. Задължението е присъединено по образуваното
изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване с изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г .,
и давността е прекъсната, а от прекъсването на давността започва да тече нова
5-годишна давност, която е изтекла на 02.04.2017г. 6. Публични вземания по Декларация №
150021102906600/30.05.2011 г. за
ЗО в общ размер на 0,17 лв. в това число главница 0,00 лв. и лихва 0,17 лв. за
период 301.04.2011 г - 30.04.2011г., като задължението е следвало да се плати
до 31.05.2011г. и давността е започнала да тече от 01.01.2012г.
и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 2429/24.02.2012г.
давността спира да тече. Задължението е присъединено по образуваното
изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване с изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г, като
давността е прекъсната и от прекъсването на давността започва да тече нова
5-годишна давност, която е изтекла на 02.04.2017г. 7. Публични вземания по Декларация №
150021105263567/01.10.2011г. за ДОО, ЗО, УПФ, ДЦФЛ
в общ размер 294,77 лв. в това число главница в размер 159,53 лв. и лихва
135,24 лв. за период 01.08.2011-31.08.2011г. и задължението е следвало да се
плати до 30.09.2011 г. , а давността е започната да тече от 01.01.2012г., като с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх, № 2429/24.02.2012г.
давността спира да тече. Задължението е присъединено по образуваното
изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване е изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г.,
и давността е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече
нова 5-годишна давност, която е изтекла на 02,04.2017г.
8. Публични вземания по Декларация №
150021105803400/31.10.2011г. за ДОО, ЗО, УПФ, ДЦФЛ в
обш размер 102,46 лв. в това число главница в размер
55,84 лв. и лихва 46,62 лв. за период 01.09.2011-30.09.2011г.,1 като задължението
е следвало да се плати до 31.10.2011г. и давността е започнала да тече от 01.01.2012г., като с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № 2429/24.02.2012г.
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и давността
спира да тече. Задължението е присъединено по образуваното изпълнително дело с
Разпореждане за присъединяване с изх, № 2692/2002/203573/02.04.2012г.,
и давността е прекъсната, като
от прекъсването на давността започва да тече нова 5-годишна давност, която е
изтекла на 02.04.2017г..
9. Публични вземания по РА № *********/08.06.2010г. за
ДДС за
месец декември 2008г., за месец май 2009г., за месец юни 2009г., за месец юли
2009г., за месец септември 2009г., за месец октомври 2009г. като се твърди, че
давността е изтекла на 02.04.2017 година. 10. Публични вземания по РА №
*********/12.08.2011г. за ДОО, ЗО, УПФ, ДДФЛ, ФГВРС за месец декември 2008г. и от
01.01.2009г. до 31.12.2009г. вкл. , като се твърди чу
изтекла давността на 02.04.2017 година независимо от спиране и прекъсване на
давността. 11. Глоба по НП № 793-0126291/11.05.2010г. в
размер на 50,00 лв., като задължението е следвало да се плати до 23.01.2011г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № 2429/24.02.2012г. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки и давността спира да тече. Задължението е
присъединено по образуваното изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване
с изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г., като с посоченото действие, е
налице прекъсване на давността започва да тече нова 2-годишна давност, която е
изтекла на 02.04.2014г..
12 . Глоба по НП12/26.02.2010 г. в размер на 200 лева, като НП е влязло в сила на
31.03.2010 г и по отношение на същото не
са налагани обезпечителни мерки и задължението е присъединено към изпълнително
дело с разпореждане от 29.01.2015
година, към 31.03.2012 година, то вече е погасено по давност
и
13. Имуществена
санкция по НП № 11102-0061149/11.02.2011г. в размер на 1000,00 лв. , като НП е влязло в сила на 29.07.2011г. и давността е
започнала да тече от 01.01.2012г. С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № 2429/24.02.2012г. е наложен запор върху и давността
спира да тече. Задължението е присъединено по образуваното изпълнително дело с
Разпореждане за присъединяване с изх. № 2692/2002/203573/02.04.2012г., и давността е прекъсната , като
от прекъсването на давността започва да тече нова 5-годишна давност, която е
изтекла на 02.04.2017г..
Моли
за отмяна на решението.
В съдебно заседание жалбоподателят– В.П.Д.,***
не се явява, не представлява, като адв. М.Б., представя писмени бележки, в които поддържа
жалбата и намира, че задълженията са погасени по давност, като публичните
задължения вземания по РА № *********/08.06.2010г. за ДДС за месец декември 2008г., за
месец май 2009г., за месец юни 2009г., за месец юли 2009г., за месец септември
2009г., за месец октомври 2009г и публични
вземания по РА № *********/12.08.2011г. за ДОО, ЗО, УПФ, ДДФЛ, ФГВРС за месец декември 2008г. и от
01.01.2009г. до 31.12.2009г. вкл. са погасени поради
изтичане на абсолютната давност и с оглед разпореждане за частично прекратяване
на производство по принудително изпълнение № С200015-035-01945339/27.01.2020
година по отношение на тези вземания.
Ответникът –териториален директорът на ТД на
НАП В. Търново не се представлява. Представена е писмена защита от юрк Ж., в която ,
в която намира жалбата за неоснователна и и намира, че общите
правила за давността са правилно приложение от органа и задълженията не са
погасени по давност, тъй като не е изтекла абсолютната давонст
от 10 години по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Намира решението, в обжалваната
част, и потвърденото с него разпореждане
за законосъобразни, тъй като с предприетите обезпечителни мерки се спира
давността и моли за присъждане на разноски в размер на 500 лева.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С възражение
от 18.04.2019 година на л. 32 по делото жалбоподателят е уведомил
публичен изпълнител, че 219 вземания по ИД № 15020002692/2002 година са погасени по давност.
Издадено е разпореждане изх.№ С190015-137-0005014/28.05.2019 г. от публичен изпълнител, в което се приема че
са погасени по давност част от вземанията и е прекратено събирането им. Прието
е , че не са погасени по давност задълженията по горепосоченото изпълнително
дело по (номерация по разпореждане на л. 21 по делото):
2.Имуществена санкция по НП
№11102-0061149/11.02.2011г. на НАП в размер на 1 000.00лв.
3. ДОО, ЗО, УПФ и ФГВРС по декларация образец
6 №**********/31.01.2011г. на НАП с общ размер 212.19лв. в т.ч. главница:
106.90лв. и лихва: 105.29лв
4. ДДС по декларация
№15001028605/16.11.2009г. на НАП в размер на 0.04лв. в т.ч. главница: 0.00лв. и
лихва: 0.04лв.
5. ЗдрО по
декларация №150021018937316/04.10.20Юг. на НАП в размер на 37.87лв. в т.ч.
главница: 20.16лв. и лихва: 17.71лв
6. ДОО, ЗдрО, УПФ и
ФГВРС по декларация образец 6 №15002109813868/23.11.20Юг. на НАП с общ размер
253.83лв. в т.ч. главница: 127.49лв. и лихва: 126.34лв.
7. ДОО. ЗдрО, УПФ и
ФГВРС по декларация образец 6 №150021020530880/30.12.2010г. на НАП с общ размер
250.97лв. в т.ч. главница: 127.02лв. и лихва: 123.95лв
8. ЗдрО по
декларация №150021100873892/02.03.2011г. на НАП в размер на 37.03лв. в т.ч.
главница:20.16лв. и лихва: 16.87лв
9. ЗдрО по
декларация №150021102906600/30.05.2011г. на НАП в размер на 0.17лв. в т.ч.
главница: 0.00лв. и лихва: 0.17лв.
10. ЗдрО по
декларация №1150021104442039/16.08.2011г. на НАП в размер на 0.01лв. в т.ч.
главница: 0.00лв. и лихва: 0.01лв.
11. ДДФЛ, ДОО, УПФ и ЗдрО
по декларация № 150021105263567/01.10.2011 г. на НАП в размер на 294.77лв. в
т.ч. главница: 159.53лв. и лихва: 135.24лв
12. ДДФЛ, ДОО, УПФ и ЗдрО
по декларация №150021105803400/31.10.2011г. на НАП в размер на 102,46 лв.
главница 55, 84 лв. и лихва-46, 62 лв в т,ч‘ главница: 55.84лв. и лихва: 46.62лв.
13. ДОО,
УПФ и ЗдрО по декларация
№150021202354053/21.04.2012г. на НАП в размер на 2105.86лв. в т.ч. главница:
1192.97лв. и лихва: 912.89лв
14. ДДС по РА №*********/08.06.2010г. на НАП
в размер на 42 974.84лв. в т.ч. главница: 20 907.08лв. и лихва: 22 067.76лв. РА
обхваща периоди: м.12.07г.,м.01.08г.,м.03.08г., м.07.08г., м.10.08г„ м.12.08г.,
м.05.09г.,м.06.09г„ м.07.09г.,м.09.09г. и м.10.09г.
15. УПФ, ФГВРС, ДОО, 30 и ДДФЛ по РА
№*********/12.08.2011г. на НАП в размер на 84 755.43лв в т.ч. главница: 35 709.26лв.
и лихва: 49 046.17лв , за периода от месец януари 2003 година до месец декември 2009 година и
приема , че е изтекъл абсолютен давностен срок за задълженията за период от месец януари
2003 до месец ноември 2008 година , като за останалите периоди към датата на произнасяне не еизтекъл абсолютен адвностен срок
16. Глоба по НП №1891-0122429/20.07.2009г. на
НАП в размер на 50.00лв. в т.ч. главница лихва- 0 00лв
17. Глоба по НП №793-0126291/11.05.201 Ог. на НАП в размер на 50.00лв. в т.ч. главница: 50.00лв. и
лихва: 0.00лв.
18. Глоба по НП №85/07.09.2009г. на НОИ, РУСО
Плевен в размер на 50.00лв
19. Глоба по НП №12/26.02.20Юг. на НОИ, РУСО
Плевен в размер на 200.00лв.
20.. Данък МПС по АУПВ
№107-2158/13.11.2014г. на Община Плевен в размер на 610.17лв. в т.ч. главница:
374.00лв. и лихва: 236.17лв.
Изложени са
мотиви, че по отношение на тези задължения не е изтекъл 10 годишен давностен срок, тъй като са наложени обезпечителни мерки, с
които спира да тече давност, а и задълженията са присъединени към изпълнително
делото, с което се прекъсва давността.
Срещу
разпореждането е подадена в срок жалба на л. 15 по делото, в която се обжалва разпореждането
по точки от № 2 до № 12 и от № 14 до
номер 19, като се твърди, че е изтекла 5 годишна давност към 2017 година, а по отношение на наложените глоби е изтекла
давност от 2 година, а по отношение на имуществената санкция е изтекла също давността.
По подадената
жалба е постановено решение №
121/19.06.2019 година на зам. териториален директор на ТД на НАП В.Търново, с което са погасени по давност следните задълженията: здравно
осигуряване за период 01.09.2010-31.09.2010г. по декларация образец 6№150021018937316/04.10.2010
г.; здравно осигуряване за периода 01.07.2011- 31.07.2011г. по декларация 150021104442039/16.08.2011
г.; глоба по наказателно постановление № 1891-0122429/20.07.2009г. на ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен; глоба по наказателно постановление №
85/07.09.2009г. на НОИ - Районно управление „Социално осигуряване“ гр. Плевен и
е върната административната преписка на компетентния публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново, офис Плевен за предприемане на последващи
действия по отписване на същите от данъчно- осигурителната сметка на лицето,
като е оставена без уважение жалбата и е потвърдено като правилно и законосъобразно разпореждане
С190015-137-0005014/28.05.2019г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен, в останалата част. Изложени са мотиви, че по
посочените публични задължения не е изтекъл абсолютен десетгодишен давностен срок, тъй като давността е спирана с издаването
на постановление за налагане на обезпечителни мерки и след спирането се прилага 10 годишната давност, коя то към
датата на постановяване на решението не е изтекла.
Срещу решението в частта, в която е оставена без уважение жалбата е
подадена жалба.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки№ 2429/24.02.2012
година на старши публичен
изпълнителен е наложен запор по банкови сметки на В.П.Д. за
изискуеми публични вземания в размер на 86 361,67 лева и лихва
28 028,23 лева, главница 58 333,44 лева, установени с декларация образец 6 №**********/31.01.2011г. на НАП, декларация
№15001028605/16.11.2009г. на НАП, декларация образец 6 №15002109813868/23.11.2010
г,декларация образец 6 №150021020530880/30.12.2010г.,декларация№150021100873892/02.03.2011г.,декларация
№150021102906600/30.05.2011г. на НАП, декларация №
150021105263567/01.10.2011г.,декларация №150021105803400/31.10.2011г. на НАП , РА № *********/08.06.2010 г., по РА №
*********/12.08.2011г. , Нп 1891-0122429/20.07.2009 г
, НП 793-0126291/11.05.2010 г и НП № 11102-0061149/11.02.2011 г.
Изпратено е запорно съобщение.
Приети като доказателство по делото е
изпълнително дело № 2692 от 2002 година, в което на л. 125 по делото е
разпореждане за присъединяване от 02.04.2012 година, с което са присъединени
вземания по декларация образец 6
№**********/31.01.2011г. на НАП (т. 1 в решението), по декларация
№15001028605/16.11.2009г. на НАП - т. 2
в решението, по декларация образец 6
№15002109813868/23.11.2010 г. на НАП -
т. 4, по декларация образец 6
№150021020530880/30.12.2010г. на НАП –т. 5, по декларация
№150021100873892/02.03.2011г. на НАП –т. 6, по декларация
№150021102906600/30.05.2011г. на НАП –т.7, по
декларация №1150021104442039/16.08.2011г. на НАП - т. 8, но жалбата в тази част е приета за
основателна, по декларация № 150021105263567/01.10.2011 г. на НАП –т. 9, по декларация
№150021105803400/31.10.2011г. на НАП –т.10, по РА № *********/08.06.2010 г. –
т. 11 в решението , по РА № *********/12.08.2011 – т. 12 в решението по т. 13 и т. 14 и т. 17 в решението.
На л. 133 по делото е приложено разпореждане за присъединяване №
002692/2002/203586/29.01.2015 г. , с което към ИД 2692/2002 година и
присъединено вземане за глоба по НП
№12/26.02.2010 г. – т. 16 в решението.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до
компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния
изпълнител, чието действие се обжалва и в определения от чл.
268, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я
прави процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Решението е
издадено от компетентен орган –зам. териториален директор на ТД на НАП–В.
Търново съгласно заповед № ЗЧУ –ОПР36/07.01.2017 година и представени
доказателства за отсъствие на териториален директор и зам. териториален
директор, в кръга на правомощията му по чл.
266, ал. 1 от ДОПК (обжалване действията на публичен изпълнител), в
14-дневния срок по чл.
267, ал. 2 от ДОПК и при спазване на административно-производствените
правила и в предписаната от закона форма по чл.
59, ал. 1 от АПК.
Съдът намира, че
по делото спорът е правен относно прилагане на института на погасителната давност.
Давността е период
от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако
носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. Правната
последица от изтичането на давностните срокове,
установени от чл.
171 от ДОПК, е тази, че се погасява правото да се събере по принудителен
ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява, то остава
дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но
те остават дължими и могат да бъдат платени доброволно /чл. 174
от ДОПК/, както и да бъдат прихванати /чл.
128, ал. 1 от ДОПК/.
Институтът на
погасителната давност предвижда и
определени основания, които водят до прекъсване, съответно спиране на
давността. Тези основания намират израз в различни правни действия с присъщи за
тях правни последици.
Прекъсването на
давността е еднократно действие, като след прекъсването на давността започва да
тече нова давност т.е с прекъсването на
давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен
срок и започва да тече отново законоустановеният
такъв.
При спирането на
давността, давностният срок не тече докато трае
производството или действието, по повод на което се осъществява спирането. След
преустановяване или прекратяване на съответното действие или производство,
спрялата давност продължава да тече, като
в този случай тече срокът, който не е бил изтекъл към момента на настъпилото
спиране на давността.
Съгласно чл.
171, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а с
изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението
е спряно по искане на длъжника.
В чл.
172, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК са изброени правните действия, водещи до спиране и прекъсване на
давността. Основанията за спиране на давността са: започване на производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година; спиране на изпълнението на акта - за срока на спирането;
разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или
отсрочването; обжалване на акта, с който са установени вземанията; налагането на обезпечителни мерки и
образуването на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Съгласно ал.
2 на чл. 172 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акт за
установяване на публичното вземане и с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Чл.
172, ал. 3 от ДОПК изрично постановява, че от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
Съдът намира, че е налице погасяване по давност
на вземания по декларации образец 6 №**********/31.01.2011г. на НАП (т. 1 в
решението), по декларация №15001028605/16.11.2009г. на НАП - т. 2 в решението, по декларация образец 6
№15002109813868/23.11.2010 г. на НАП -
т. 4, по декларация образец 6 №150021020530880/30.12.2010г.
на НАП –т. 5, по декларация №150021100873892/02.03.2011г. на НАП –т. 6, по декларация
№150021102906600/30.05.2011г. на НАП –т.7, по декларация №
150021105263567/01.10.2011 г. на НАП –т. 9, по декларация
№150021105803400/31.10.2011г. на НАП –т.10, по РА № *********/08.06.2010 г. –
т. 11 в решението , по РА № *********/12.08.2011 – т. 12 в решението по т. 14 и т. 17 в решението, тъй като с разпореждане за присъединяване
от 02.04.2012 година, са присъединени тези вземания към ИД № 2692/2002 година ,
като действията по присъединяване на вземанията представляват действия по
принудително изпълнение по см. на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и започва да тече нова 5-годишна давност,
която изтича на 02.04.2017 година и
задълженията са погасени към тази дата, тъй като не са предприети други
действия по принудително изпълнение.
На л. 138 по
делото е приложено разпореждане за частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК № С
200015-035-0194539/27.01.2020 година , с което е частично прекратено
производството по изпълнително дело № 15020002692/2002 г. в частта за вземания за УПФ, ФГВРС, ДОО, ЗО и ДДФЛ по
РА *********/12.08.2011 г. за периода 01.01.2008 г.
30.11.2009 г. и за ДДС по РА *********/08.06.2010 г. за периода 01.12.2008 г.
-31.10.2009 г. , като съдът намира, че
не е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като тези
задължения са погасени още към 02.04.2017 година и жалбата и в тази част е
основателна по изложените по –горе съображения.
По отношение на глоба (т. 16 в решението) по НП№12/26.02.2010
година на НОИ, РУСО гр. Плевен в размер
на 200 лева, то НП е влязло в сила на 31.03.2010 година и на 24.02.2012 година са наложени
обезпечителни мерки с ПНОМ № 2492/24.02.2012 година и давността спира, като с
разпореждане за присъединяване на л. 133
по делото от 29.01.2015 година е присъединено вземането към ИД 2692/2002 година
т.е. давността е прекъсната и започва да тече нова 5-годишна давност, която изтича на 29.01.2020
година и към датата на постановяване на
решението същата е изтекла.
Изтичането на погасителната
давност е основание за погасяване на публичните вземания - арг.
чл. 168, т. 3 от ДОПК, а от своя страна погасяването на публичните задължения е
основание за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 225, ал. 1, т. 1
от ДОПК. В случая абсолютния давностен срок за
погасяване на задълженията, не е изтекъл, което обстоятелство е налице и към
настоящия момент, което обаче в случая е без значение доколкото по отношение на
установените с процесните декларации, РА,
НП задължения, е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК по описаните
по-горе мотиви.
Предвид изложеното,
обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Велико Търново , в частта в
която е потвърденото разпореждане изх.№
С190015-137-0005014/28.05.2019 г. от
публичен изпълнител при същата
дирекция e незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
В разпоредбите на чл. 268
от ДОПК липсват разписани изрично правомощия на съдебната инстанция, вкл. и при
уважаване на жалбата и отмяна на обжалвания акт или действие на публичен
изпълнител. Правомощия на решаващия орган, който разглежда жалбата по
административен ред са дадени в чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Със същите правомощия
следва да разполага и съда, при спазване на ограничението по чл. 173, ал. 1 и
ал. 2 от АПК - да постановява решение по съществото на спора, освен когато
въпросът е предоставен на преценката на административния орган или естеството
на акта не позволява решаването на въпроса по същество. Преписката следва да се
върне на публичния изпълнител за изпълнение на дадените в мотивите на решението
указания.
С
оглед изход на делото и искане на пълномощника на жалбоподателя за присъждане
на разноски в размер на 3010 лена – 3000 лева – договорено и изплатено възнаграждение
за адвокат и 10 лева държавна такса и на основание чл. 161 , ал. 1 от ДОПК,
съдът намира, че следва ТД на НАП В. Търново да заплати на В.П.Д., ЕГН: **********
*** разноски в размер на 3010 лева .
Водим от горното и на
основание чл. 268, ал. 1 и 2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
Отменя решение
по жалба срещу действия на публичен
изпълнител № 121/19.06.2019 година на зам. териториален директор на ТД на НАП В.Търново в частта , в която е
оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№ 7748/05.06.2019 година и е
потвърдено разпореждане №С190015-137-0005014/28.05.2019 г на публичен
изпълнител при ТД на НАП В.Търново, офис Плевен.
Отменя
разпореждане №С190015-137-0005014/28.05.2019 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП В. Търново , с което отказва прекратяване събирането поради изтекла
погасителна давност на публичните вземания, по
декларации образец 1. Публични
вземания по Декларация образец 6 № **********/31.01.2011 г.
за ДОО, 30, УПФ, ФГВРС с общ размер 212,19 лв. в това число главница в размер
на 106,90 лв. и лихва в размер на 105.29 лв. за период от
01.12.2010-31.12.2010, 2. Публични вземания по Декларация №
15001028605/16.11.2009г. за ДДС с общ размер 0,04 лв.
в това число главница 0,00 лв. и лихва в размер на 0,04 лв. за период от
01.10.2009-31.10.2009г. 3. Публични вземания по Декларация
образец 6 № 15002109813868/23.11.2010г. за ДОО, 30, УПФ,
ФГВРС в общ размер 253.83 лв. в това число главница в размер 127,49 лв. и лихва
126,34 лв. за период 01.10.2010-31.10.2010г., 4.
Публични вземания по
Декларация образец 6 № 150021020530880/30.12.2010 г.. за ДОО, З0, УПФ, ФГВРС в
общ размер 250,97 лв. в това число
главница в размер 127,02 лв. и лихва 123,95 лв. за период
01.11.2010-30.11.2010г. 5. Публични вземания по Декларация №
150021100873892/02.03.2011г, за ЗО в общ размер
на 37,03 лв. в това число главница 20,16 лв. и лихва 16,87 лв. за период 01.01.2011 г - 31.01.2011г. 6.
Публични вземания по
Декларация № 150021102906600/30.05.2011 г. за
ЗО в общ размер на 0,17 лв. в това число главница 0,00 лв. и лихва 0,17 лв. за
период 301.04.2011 г - 30.04.2011г., 7. Публични вземания по Декларация №
150021105263567/01.10.2011г. за ДОО, ЗО, УПФ, ДЦФЛ
в общ размер 294,77 лв. в това число главница в размер 159,53 лв. и лихва
135,24 лв. за период 01.08.2011-31.08.2011г. 8. Публични вземания по Декларация №
150021105803400/31.10.2011г. за ДОО, ЗО, УПФ, ДЦФЛ в
общ размер 102,46 лв. в това число главница в размер 55,84 лв. и лихва 46,62
лв. за период 01.09.2011-30.09.2011г., 9. Публични вземания по РА № *********/08.06.2010г. за ДДС за месец декември 2008г., за
месец май 2009г., за месец юни 2009г., за месец юли 2009г., за месец септември
2009г., за месец октомври 2009г. 10. Публични вземания по РА №
*********/12.08.2011г. за ДОО, ЗО, УПФ, ДДФЛ, ФГВРС за месец декември 2008г. и от
01.01.2009г. до 31.12.2009г. вкл. , 11. Глоба по НП № 793-0126291/11.05.2010г. в размер на 50,00 лв., 12
. Глоба по НП12/26.02.2010 г. в размер на 200 лева, 13. Имуществена санкция по НП № 11102-0061149/11.02.2011г. в размер на
1000,00 лв.
,
Връща административната
преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. В.Търново за произнасяне,
съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.
Осъжда
ТД на НАП В. Търново да заплати на В.П.Д., ЕГН: ********** *** разноски в
размер на 3010 лева .
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: