№ 122
Гр. Силистра, 13 ноември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 141 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 215 ЗУТ
Образувано
е по жалба на С.Ф.Ю. с ЕГН - ********** ***, против Заповед № РД-04-324 от 03.
06. 2020 г. на Кмета на Община Дулово, с която е разпоредено премахването на
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съставляващ
„Паянтов навес и допълваща постройка“, находящи се в УПИ XII-75 по
регулационния план на с. Овен, общ. Дулово,.
Жалбоподателят
излага доводи за липса на форма, както и за
процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваната заповед.
Счита, че мотивите и диспозитивът ѝ съдържат неточности, неясноти и
правни и фактически противоречия, които я правят неразбираема, респ.
постановена при липса на мотиви. Твърди, че заповедта е издадена въз основа на
неизяснени обстоятелства и недоказани
факти, като посочва, че не е извършвал нов строеж, а само е заздравил
съществуващата в имота стара и рушаща се паянтова сграда. В тази насока
изтъква, че в заповедта не се сочат достатъчно фактически основания, което
възпрепятства съдебния контрол. Счита, че заповедта не е правно обоснована и
няма конкретизиран адресат. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответният
административен орган – Кмета на Община Дулово, е представил писмен отговор,
съдържащ доводи за неоснователност на жалбата, въз основа на които счита, че
същата следва да бъде отхвърлена.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице пред надлежен съд, в предвидения от закона
срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството
е допустимо. Въз основа на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По
делото няма спор, че по силата на извършено в негова полза завещание
жалбоподателят е придобил собствеността върху недвижим имот в с. Овен, общ.
Дулово, с площ от 1100 кв. м, съставляващ УПИ XII – 75 в кв. 3 по регулационния план на
селото, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда с мазе и паянтова
второстепенна сграда със застроена площ от 50 кв. м. Това обстоятелство се установява от приложения
по делото констативен нотариален акт № 124, т. I, дело № 98 / 2008 г. на
нотариус с рег. № 351 на НК, с район на действие – РС – Дулово, вписан в СП –
Дулово с вх. рег. № 156 от 12. 02. 2008 г., акт № 100, т. I, дело № 106 / 2008
г. (л. 19).
По
повод подадена жалба от собственика на съседния УПИ XIII – 95 в кв. 3 по рег. план
на с. Овен, на 13. 03. 2020 г. длъжностни лица от община Дулово, сектор
„Устройство на територията, земеделие, екология и инвестиции“ извършват проверка на място, при която
установяват, че в УПИ XII – 95 са построени:
·
паянтов
навес размери 3. 00 / 5. 85 м, с площ от 17. 55 кв. м, с монтирани дървени
колони през 2. 80 м и частично ограждане с ламарина, с едноскатен покрив,
покрит с керемиди, с наклон към имота;
·
допълваща
постройка с размери 12. 10/ 3. 80 м, с площ от 46. 60 кв. м, с бетонови основи с
височина от 0.20 до 0. 25 м, с тухлени стени с височина на зида 2. 55 м
и дървена двускатна покривна конструкция, покрита с керемиди, с височина на
билото 3. 60 м; изпълнен преграден зид за обособяване на помещение с размери 4.
50 / 3. 85 м, на което са оставени отвори за прозорец и врата, навес с размери
6. 00 / 3. 85 м, като на южната страна
на навеса е изпълнена зидария с височина 0. 60 м, монтирани са дървени колони и
е оставен отвор за врата, а на северната стена е запазен кирпичен зид от страна
второстепенна сграда; не са изпълнени мазилки, ел. инсталация и подови
настилки; в западната част е изпълнен преграден зид за обособяване на тоалетна,
монтирано е клекало.
Участвалите
в проверката длъжностни лица съставили констативен протокол от 13. 03. 2020 г.,
в който са отразени посочените факти (л. 17).
На
основание констативния протокол, приложената декларация от жалбоподателя
относно това, че е извършил строителството през месеците юли-август 2019 г. (л.
22), както и предвид изисканото становище от главния архитект при Община Дулово,
според което както навеса, така и допълващата постройка са недопустими по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е съставен Констативен акт № 5 / 22.
04. 2020 г.
В
Констативния акт са възпроизведени констатациите от проверката, включително с
дословно описание на строежа. Посочено е, че строежът на паянтовия навес и
допълващата постройка е извършен в периода юли-август 2019 г. и е определен
като пета категория съгласно чл. 137, ал.3, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 за
номенклатурата на видовете строежи. В акта се съдържа изготвена окомерна скица
на разположението на строежа в имота. Отчетено е, че строителството е извършено
без строителни книжа и в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Коментираният
Констативен акт е съставен в отсъствието на жалбоподателя.
Връчен му е лично на 07. 05. 2020 г., както е видно от отбелязването върху акта.
В акта се съдържат указания, че същият съставлява основание за започване на
административно производство за издаване на заповед за премахване на незаконен
строеж и за правото на подаване на
възражение в 7- дневен срок от връчването.
С
Констативен протокол от 22. 05. 2020 г. (л. 29) е установено, че жалбоподателят
не е подал възражение в определения срок.
Със
Заповед № РД -04-324 / 03. 06. 2020 г. кметът на община Дулово нарежда премахване на незаконния строеж „Паянтов навес
и допълваща постройка“, възпроизвеждайки дословно описанието на обектите по
констативния акт и на установените с него обстоятества. Въз основа на това, че
строежът е пета категория и е изграден в периода юли–август 2019 г. без
необходимите строителни книжа, органът е приел за безспорно установено, че
същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен в нарушение на чл. 137, ал.
3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, поради което е разпоредил
премахването му.
По
делото е прието като доказателство заключението на съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е установило, че по действащия регулационен план от
1954 г. до 17. 12. 2019 г. на с. Овен нито в УПИ XIII – 95, нито в притежавания
от жалбоподателя съседен УПИ XII – 95 е имало попълване на кадастралния план с
новоизградени строежи. С изменението на регулационния план, извършено през м.
декември 2019 г., е променена имотната и регулационна граница между двата имота
и са нанесени сградите в УПИ XIII – 95, а сградите в УПИ XII– 95 са нанесени
през м. май 2020 г. Вещото лице е констатирало, че в населеното място няма
действащи застроителни планове. Коментирало е, че паянтовият навес в УПИ XII е
изграден на новата регулационна линия, съществуваща от м. декември 2019 г.,
съставлява нов строеж, който не е бил отразен в кадастралния план и в
документите за собственост и е изграден без строително разрешение. Вещото лице
е дало заключение, че описанието на навеса в заповедта съответства на
установеното фактическо положение, с изключение категорията на строежа – според
заключението навесът съставлява строеж VI категория. Досежно второстепенната
постройка вещото лице е констатирало, че описанието ѝ по заповедта
съответства частично на фактическото положение, като е налице разминаване с установените на място размери –
3. 85 / 13. 20 м. (ЗП-51 кв. м), и с категорията – VI. Вещото лице е
установило, че постройката е изградена върху стари стоманобетонни основи и със
запазени две стари външни ограждащи стени, изградени от стари плътни тухли и
измазани с разтвор от глина и пясък. Според уточненията в съдебно заседание
начинът на изграждане и използваните материали сочат, че сградата е построена
преди много повече от 20 години. В заключението е коментирано още, че изцяло
нова е покривната конструкция и част от ограждащите стени, което сочи извършване на реконструкция на
старата постройка на допълващо застрояване. Вещото лице е категорично, че тази
постройка съставлява описаната в НА № 124/ 2008 г. паянтова второстепенна сграда със застроена
площ от 50 кв. м. Акцентирало е, че постройката е изградена по регулационен
план с друго местоположение на регулационната линия между УПИ XIII – 95 и УПИ
XII – 95 и по тогава действащия план не се е намирала на границата. Според
вещото лице тази постройка може да се приеме за законно изградена. Подчертало
е, че по силата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за стопански постройки със селскостопанско
предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал.
1, като е подчертало, че процесната постройка съставлява постройка на допълващо
застрояване по чл. 46, ал. 1 ЗУТ. Коментирало е също, че при условие, че ако
параметрите на сградата не се променят, то не е необходимо издаването на ново
разрешение за строеж при извършването на ремонтни дейности по нея.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и преценявайки предявените в
жалбата оплаквания, съдът прави следните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Процесните обекти – паянтов навес и допълваща постройка, според заповедта са
пета категория. Изводът на органа относно категорията на постройките е
опроверган от неоспореното заключение на вещото лице, според което обектите са шеста
категория. И в двата случая обаче кметът на общината се явява компетентния
орган да разпореди премахването на обектите, поради което оспорената заповед не
страда от порок, съставляващ основание за отмяната ѝ по смисъла на чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Спазена е и процедурата по
издаването ѝ, разписана в чл. 225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване
е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на лицето, което не се е възползвало
от предоставената възможност да подаде възражения. Въпреки тези констатации
обаче настоящата инстанция намира, че от страна на органа е допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила, опорочило
процедурата до степен, налагаща частична отмяна на акта досежно описаната в
заповедта допълваща постройка. По отношение на този обект органът не е спазил
задължението си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая. От заключението по назначената експертиза се установи, че
посочената постройка е изградена в имота преди повече от 20 години. Същата е
описана в нотариалния акт, легитимиращ жалбоподателя като собственик въз основа
на нотариално завещание, като не е изследван въпроса дали фигурира в описанието
на имота според представените при издаването на нотариалния акт документи –
нотариален акт № 103 / 1975 г. и нотариално завещание № 11 / 2000 г., което
евентуално би внесло яснота за точното време на изграждането ѝ. Стана
ясно, че в населеното място не е имало и няма застроителен план, поради което
не може да се счете, че постройката е изградена в нарушение на установените
устройствени показатели. Според вещото лице тази постройка е законна.
Заключението в тази част не е оспорено, поради което не е необходимо
допълнително изследване относно търпимостта на строежа съгласно § 16 от ПР на
ЗУТ. В същото време стана ясно, че през лятото на 2019 г. е извършена само реконструкция
на обекта посредством подмяна на покрива и част от оградните стени. Съгласно §
5, т. 44 от ДР на ЗУТ "Реконструкция" на строеж е възстановяване,
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите. При условие че са засегнати
конструктивни елементи, не би могло да се счете, че ремонтът е имал
характеристиките на текущ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който не е
необходимо строително разрешение съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Макар на
жалбоподателя да бяха дадени конкретни указания с разпореждане № 516 / 07. 07. 2020 г. във
връзка с необходимостта от установяването на обема на извършените ремонтни
дейности и обстоятелството, че същите се вместват в определението за текущ
ремонт, действия в тази насока не мяха предприети. В този смисъл извършената реконструкция без
издадено разрешение се явява незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, но тази констатация не е относима към целия обект, а само към дейностите,
извършени през 2019 г., които не са разграничени по предмет и обхват в
заповедта. Ето защо в резултат на непълното изясняване на фактическата
обстановка по отношение на допълнителната постройка, органът е допуснал и
нарушение на материалния закон като е постановил пълно премахване на обекта,
въпреки че част от него не е
незаконна. Тази констатация налага отмяна на оспорената заповед в частта
относно единия от подлежащите на премахване обекти – допълнителната постройка
(в подобен смисъл - Решение № 5274 от
23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2017 г., II о.).
Горните
изводи са неприложими по отношение на паянтовия навес - другия нареден за премахване обект. Същият
представлява строеж по смисъла на специалния закон - т. 38 на § 5 от ДП ЗУТ, за
който нормата на чл. 148 ЗУТ предвижда възможност за изпълнение
само при издадено разрешение. Събраните по делото доказателства категорично
налагат извод за осъществяването на строежа му без наличие на издадено
разрешение за строеж. Предвид годината на изграждането му – 2019 г., не може да
се счете, че е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За жалбоподателя,
като възложител, е съществувало
задължението по чл. 148, ал.1 ЗУТ да предприеме осъществяване на
строежа само при наличие на издадено съответно разрешение от главния архитект.
Неизпълнението на това задължение влече като последица квалифициране на строежа
като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, респ. подлежащ на премахване.
При
изложените съображения оспорената заповед се явява частично незаконосъобразна и
следва да се отмени по отношение на единия от наредените за премахване обекти
- допълващата постройка с размери 12.
10/ 3. 80 м, с площ от 46. 60 кв. м. В останалата част жалбата е неоснователна
и следва да се отхвърли.
С
оглед частичното уважаване на жалбата и на основание разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени половината от направените
разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК (л. 91 от делото), същите са претендирани в общ размер на 695. 30 лева, от които на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени 347. 65 лева. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Община
Дулово, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което кметът
упражнява своите правомощия - § 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-04-324 от 03. 06. 2020 г. на Кмета на Община Дулово, В ЧАСТТА, в която
е разпоредено премахването на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ в УПИ XII-75 по регулационния план на с. Овен, общ. Дулово,
съставляващ допълваща постройка с
размери 12. 10/ 3. 80 м, с площ от 46. 60 кв. м, с бетонови основи с
височина от 0.20 до 0. 25 м, с тухлени стени с височина на зида 2. 55 м
и дървена двускатна покривна конструкция, покрита с керемиди, с височина на
билото 3. 60 м.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ф.Ю. с ЕГН - ********** ***,
против Заповед № РД-04-324 от 03. 06. 2020 г. на Кмета на Община Дулово в
останалата ѝ част, в която е разпоредено премахването на незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ в УПИ XII-75 по регулационния план на
с. Овен, общ. Дулово, съставляващ паянтов навес с размери 3. 00 / 5. 85 м, с площ от
17. 55 кв. м, с монтирани дървени колони през 2. 80 м и частично ограждане с
ламарина, с едноскатен покрив, покрит с керемиди, с наклон към имота.
ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на С.Ф.Ю. с ЕГН - **********
*** разноски по делото в размер на 347. 65 (триста четиридесет и седем лв. и
шестдесет и пет ст.) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: