№ 133114
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Частно
гражданско дело № 20241110154045 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити Кеш” ООД срещу М. В. Г..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил
заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане,
приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от
ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на
неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на
заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност
някои от вземанията на заявителя да се основават на неравноправни клаузи, както и, че
част от тях противоречат на закона и добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 181,83 лв. за
неустойка, поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя по чл. 5 от
договора. В посочената разпоредба е уговореното задължение за кредитополучателя
да предостави едно от следните обезпечения:1. Безусловна гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на договора за кредит
до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
1
договора за кредит, включваща договорената главница и лихви; и 2. поръчителство на
едно или две лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не
са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение. банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми
по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на
задълженията по договора. Така уговорените обезпечения съдът намира, че са трудно
изпълними. Това е така, защото обезпечението предпоставя не едно, а две физически
лица, и при това те трябва да отговарят на завишените изисквания за финансова
обезпеченост, безсрочен трудов договор и положителен кредитен рейтинг. Същото се
отнася и до другия вид обезпечение – банкова гаранция, която предвид характера на
договора, чието вземане ще обезпечава би било невъзможно предоставянето му, а
свързаните с банковата гаранция разходи за кредитополучателя биха оскъпили
кредита, което неминуемо би довело до надвишаване на максималния размер на ГПР,
определен в ЗПК. Всичко това води до единствения възможен извод, че кредиторът е
въвел едно изискване за предоставяне на обезпечение, което е неизпълнимо от
кредитополучателя.
От друга страна, следва да се има предвид, че предоставянето на обезпечение
само по себе си обезпечава изпълнението на главното задължение на
кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в уговорените срокове и в случай
на неизпълнение, в зависимост от предоставеното обезпечение, кредиторът да може да
предприеме принудително изпълнение срещу поръчителите. В общия случай,
предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора, респективно при
непредоставянето му от страна на кредитополучателят, кредиторът не би предоставил
заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на уговорената
лихва – към повишаването й. В случая обаче, задължението за предоставянето на
обезпечение е уговорено след сключването на договора за кредит, след като сумата е
предоставена на кредитополучателя. Това неминуемо обоснова извод, че при
сключването на договора кредиторът е бил наясно, че обезпечение няма да бъде
предоставено.
Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната
страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани по
размер, на практика от непредоставянето на обезпечение не може да настъпи вреда,
2
доколкото обезпечението представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно
парично задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното
задължение на кредитополучателят да върне заетата сума. Липсата на обезпечение не
представлява вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това непредставянето на
обезпечение не може да се санкционира с неустойка. Увеличеният кредитен риск
следва да намери отражение във възнаграждението (лихвата) по кредита, като общото
възнаграждение (годишен процент на разходите) не може да надвишава петкратния
размер на законната лихва- чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Всичко това – уговарянето на задължение за предоставяне на обезпечение, което
е на практика неизпълнимо, и то след сключването на договора за кредит и
предоставянето на заемната сума; санкционирането на това неизпълнение с неустойка;
начисляването на неустойката преди да е налице неизпълнение на главното
задължение и дължимостта й, независимо дали длъжникът е изправен навежда на
извода, че тази неустойка има характера на лихва. С процесната неустоечна клауза,
кредиторът се е опитал да заобиколи въведеното в Закона за потребителския кредит
ограничение на размера на годишния процент на разходите, като я е охарактеризирал
като разход свързан с кредитния риск при неизпълнение на едно акцесорно
задължение - за предоставяне на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В същото решение като
критерии при преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е нищожна, поради
противоречие на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е
примерно. В този смисъл, уговорената в чл. 6.2 от договора неустойка не обезпечава
парично задължение, а както бе посочено по-горе представлява цената, която
кредитополучателят следва да плати поради повишения кредитен риск за
кредитополучателя. И по-горе бе изложено, че вреди от непредоставянето на
обезпечението не може да има, още повече към момента на сключване на договора
(към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии), когато
кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното задължение на кредитора.
3
В противоречие със закона заявителят е начислил и претендира мораторна
неустойка в размер на 175 лв. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, с гласно ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Следователно кредиторът няма право да начислява неустойка за
забава наред с обезщетение за забава в размер на законната лихва, какъвто е и
настоящият случай.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и
мораторна неустойка за забава, са нищожни поради противоречието им със закона.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити Кеш” ООД срещу М. В. Г., в частта за
181,83 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 5 от Договор за паричен
заем № 864027 от 18.05.2023 г. и за сумата 175 лв. неустойка за забава.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4