Решение по дело №1115/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 689
Дата: 1 октомври 2018 г. (в сила от 10 октомври 2018 г.)
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20183100901115
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/01.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при закрити врата на осемнадесети сепетмври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

при секретар Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1115 по описа на ВОС за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по молба на длъжника „МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество.

Молителят се явява надлежно легитимиран търговец, който, чрез назначения с акт № 20160719105917-6/04.04.2017 год. от АВ ликвидатор, твърди, че дружеството не разполага с имущество и има задължения от публично правен характер в размер на 99 886.59 лева. Отправено е искане за откриване на производство по несъстоятeлност, за определяне началната дата на неплатежоспосбността и спиране на производството по реда на чл.632, ал.1 ТЗ..

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

 

                        За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице, молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

 

Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.

 

Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г./, приложима  към датата на настоящото произнасяне, установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. От извършената служебна справка по партидата на търговеца във водения при АВп търговски регистър се установява положителното проявление на установените в цитираната разпоредба факти, тъй като последният обявен ГФО е този за 2013 год. При липса на проведено доказване за противното, съдът следва да прецени дали неизпълнението на изискуемото задължение е поради състоянието на неплатежоспособност на дружеството – молител.

 

Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 год./, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.

В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ /нова – ДВ, бр. 105 от 2016 год./ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.3 и 4 ГПК, подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Този, който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги обори.

 

Ето защо, за преценка дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, поради състоянието си на неплатежоспособност съдът задължително изследва на икономическото състояние на длъжника. За установяването на това състояние по делото съдът изхожда от данните от обвените в ТР при АВп отчети, данните от електронния регистър на НАП и допълнително представените такива от счетоводството на молителя.

            Въз основа на изследваните данни е видно, че в баланса на дружеството като активи се водят вземания в размер на 18  хил.лв., отписани като несъбираеми и парични средства в размер на 543 лева, чиято наличност не е потвърдена. Липсват данни за оперативна дейност на дружеството, както и за активи, чрез реализацията на които да бъдат покрити задълженията му. Дружеството е прекратено и обявено в ликвидация с влязло в сила решение на ВОС от 14.07.2016 год., поради което и се обосновава извод за състояние на неплатежоспособност.

Съгласно трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава по смисъла на т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010 год. на ВКС по т.д. № 169/2010 год., ТК, ІІ т.о./, началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ,  т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения.  Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички задължения на търговеца. В конкретния случай е видно, че натрупаните от търговеца задължения са през 2007 год., като видно от представената справка падежът на най-ранното неудоволетворено задължение е 02.01.2008 год., който съвпада със срока за плащане на задължение към държавата, начислено за 2007 год.Ето защо, при наличните данни, съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността трябва да се отнесе към датата на най - ранното падежиралото задължение от категорията на тези по 608 ТЗ, а именно: 02.01.2008 год.

При липса на доказателства за наличие на парични средства и бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.

Предвид извода на съда, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно определение от 18.09.2018 год. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена сума в размер на 3 000 лв., представляваща предплатени начални разноски в производството по несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание чл.629б ТЗ, ведно с предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските. Доказателства за горното не са представени в определения от съда срок, нито до датата на постановяване на настоящото решение и не е изпълнено условието на чл.629б ТЗ като съдът отчита и изявлението на ликвидатора на дружеството за липсана възможност за авансиране на разноски.

Ето защо, съдът следва да постанови решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви неплатежоспособността, определи началната й дата, открие производството по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постанови прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството, като не постанови заличаване на търговеца от търговския регистър.

Ответното дружество на основание чл.620, ал.2 от ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, ул.“Тунджа“ № 8А с начална дата на неплатежоспособността 02.01.2008 год.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********,, ЕИК *********, със седалище гр.Варна,.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********,, със седалище гр.Варна, ул.“Тунджа“ № 8А.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********,, със седалище гр.Варна, ул.“Тунджа“ № 8А.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********,, със седалище гр.Варна, ул.“Тунджа“ № 8А.

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********,, със седалище гр.Варна, ул.“Тунджа“ № 8А, в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по несъстоятелност на „МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********,, със седалище гр.Варна, ул.“Тунджа“ № 8А, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.

УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. При невъзобновяване в срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.

ОСЪЖДА  „МУЛТИ ПС 2000“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********,, със седалище гр.Варна, ул.“Тунджа“ № 8А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 250 лева, представляваща държавна такса, на осн. чл.620, ал.2 от ТЗ, вр. чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, воден от АВп.

 

РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР, воден от АВп.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.

ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: