РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І-22 състав, в открито заседание на 22.02.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от
съдията Борисов гр.д. № 2911 по описа за 2019
г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
първоначално е образувано по искова молба на М.Ж.Д.
ЕГН ********** е предявила иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Б.В.Н. ЕГН **********;
да се признае за установено, че е собственик, на основание саморъчно завещание
обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П.с район на действие СРС и
надлежно вписано в служба по вписванията на 25.05.2018 г., на следния недвижим
имот – Апартамент № 6 с идентификатор 68134.105.39.2.18, находящ се в гр.
София, СО-район „Средец” , ул. „********, състоящ се от стая, кухня, клозет,
баня и антре, със застроена площ от 43.22 кв.м, при съседи; изток -апартамент
на Н., юг-апартамент на държавни имоти, отгоре и отдолу-държавни апартаменти, и
при съседи с определени идентификатори: на. същия етаж 68134.105.39.2.17;
68134.105.39.2.19; под обекта: 68134.105.39.2.14; 68134.105.39.2.13;
68134.105.39.2.15; над обекта: 68134.105.39.2.22; 68134.105.39.2.21;
68134.105.39.2.23, заедно с таванско помещение с полезна площ 6.00 кв.м, при
съседи: коридор, ул.”Раковски” и от две страни държавен таван, заедно с мазе
към апартамента с полезна площ 4.00 кв.м при. съседи: от две страни държавно
мазе, коридор и входния двор на съседната кооперация, и заедно с 1.30 % идеални
части от общите части на сграда номер 2 и толкова идеални части от поземлен
имот с идентификатор 68134.105.39, съставляващ УПИ III-3, квартал 434 по плана
на гр.София, целият е площ от 1445 кв.м, при съседи с определени
идентификатори: 68134.105.36; 68134.105.38; 68134.105.63; 68134.105.62;
68134.105.1; 68134.105.42; 68134.105.41; 68134.105.40; 68134.105.2; и да се
осъди ответницата да й предаде владението върху имота.
Ищцата е направила отказ от иска срещу този ответник и съдът с влязло в
сила протоколно определение от 19.11.2019 г. е прекратил производството по
делото срещу ответника Б.В.Н. и е конституирал на нейно място по реда на чл.
228, ал. 2 от ГПК като ответник в процеса А. М.К.
ЕГН ********** с адрес ***.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответницата, която в законоустановения едномесечен срок чрез
процесуалния си представител адв. И.В. е упражнила правото си на писмен отговор,
с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Предявен е иск по чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост на
ищцата върху недвижим имот въз основа на завещание и за осъждането на
ответницата да предаде на ищцата владението на имота.
Ищцата твърди, че е станала собственик на процесния имот, като заветник
на М.Б.Ш.по силата на саморъчно завещание с дата 20.04.2017 г., обявено с
протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П.с район на действие СРС и вписано в
служба по вписванията към същия съд на 25.05.2018 г. Сочи, че на 16.04.2018 г.
майката на М.Б.Ш., А.А.А., се е разпоредила с описания по-горе Апартамент № 6,
находящ се в гр. София, СО-район Средец, ул. „**************, като с договор за
дарение от 16.04.2018 г., обективиран в нотариален акт № 26, том IV, дело №
525, от 2018 г. по описа на нотариус И.Д.с район на действие PC - гр. София,
вписан в Нотариалната камара под № 039, го е дарила на внучка си Б.В.Н.. Поддържа,
че от саморъчно завещание и протокол за неговото обявяване е видно, че А.А.А.
никога не е имала качеството собственик на процесния имот, поради което
ответницата по иска Б.В.Н., не би могла да придобие собствеността върху същия.
Ответницата оспорва, че ищцата е станала собственик на процесния имот
като заветник на М.Б.Ш.. Счита себе си за законен собственик, тъй като е
придобила правото на собственост чрез договор за покупко-продажба, сключен на
16.10.2018 г. с продавача Б.В.Н., обективиран в нот. акт №133, том XI, рег.№ 27182, дело №1782/2018 г. на нотариус И.Д..
Поддържа, че Б.Н. е била законен собственик на процесния имот и е
придобила правото на собственост на основание дарение от нейната баба А.А..
Като тя е и единствен нейн наследник. Баща й починал на 15.03.2011 г. и тя е
негова единствена наследница. Баща й имал сестра, нейна леля М.Б.Ш., починала
на 26.10.2017 г., като след нейната смърт единствена нейна наследница е
останала нейната майка и баба на ответницата по бащина линия А.А.А., която е
била и собственик на процесния имот по наследство и която е починала на
17.04.2018 г .
Оспорва се твърдението, че ответницата е във владение на имота и че го е
закупила от несобственик, поради което не е могла да придобие собствеността му.
Прави възражение за нищожност на процесното саморъчно завещание на М.Б.Ш.от
20.04.2017г., обявено с протокол на дата 02.05.2018г. на нотариус И.П.с район
на действие СРС и вписано в служба по вписванията към същия съд на дата
25.05.2018 г., на основание чл.42, б. „в“ от ЗН, като противоречащо на закона.
Позовава се на практика на ВКС.
При условията на евентуалност
прави възражение за нищожността на същото на основание чл. 42, б. „б“ вр. чл.
25, ал. 1 от ЗН и твърди, че е неистинско. Оспорва се твърдението, че
ответницата владее имота, тъй като същия се владеел от Б.Н..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното.
Видно от представеното по делото саморъчно завещание с дата 20.04.2017 г., обявено с
протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П.с район на действие СРС и вписано в
служба по вписванията към същия съд на 25.05.2018 г., М.Б.Ш.е завещала на ищцата М.Ж.Д., следния недвижим имот – Апартамент № 6 с
идентификатор 68134.105.39.2.18, находящ се в гр. София, СО-район „Средец” ,
ул. „********, състоящ се от стая, кухня, клозет, баня и антре, със застроена
площ от 43.22 кв.м, при съседи; изток -апартамент на Н., юг-апартамент на
държавни имоти, отгоре и отдолу-държавни апартаменти, и при съседи с определени
идентификатори: на. същия етаж 68134.105.39.2.17; 68134.105.39.2.19; под
обекта: 68134.105.39.2.14; 68134.105.39.2.13; 68134.105.39.2.15; над обекта:
68134.105.39.2.22; 68134.105.39.2.21; 68134.105.39.2.23, заедно с таванско
помещение с полезна площ 6.00 кв.м, при съседи: коридор, ул.”Раковски” и от две
страни държавен таван, заедно с мазе към апартамента с полезна площ 4.00 кв.м
при. съседи: от две страни държавно мазе, коридор и входния двор на съседната
кооперация, и заедно с 1.30 % идеални части от общите части на сграда номер 2 и
толкова идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.105.39,
съставляващ УПИ III-3, квартал 434 по плана на гр.София, целият е площ от 1445
кв.м, при съседи с определени идентификатори: 68134.105.36; 68134.105.38;
68134.105.63; 68134.105.62; 68134.105.1; 68134.105.42; 68134.105.41;
68134.105.40; 68134.105.2.
Прието като писмено доказателство по
делото е копие на нотариална преписка по обявяването на процесното саморъчно
завещание на нотариус И.П., с район на действие СРС, вписана в рег. на
нотариалната камара под № 620, дело № 3, зав. рег. № 3/07.11.2017 г. и вписано
в СВ – София вх. рег. № 33760/25.05.2018 г., Акт 107, т. ІV, имотна партида
554388.
На 16.04.2018г. майката на М.Б.Ш.и нейн единствен
законен наследник А.А.А., се е разпоредила с описания по-горе Апартамент № 6,
находящ се в гр. София, СО-район Средец, ул. ’**************, като с нотариален
акт № 26, том IV, дело № 525, от 2018 г. по описа на нотариус И.Д.с район на
действие PC - гр. София, вписан в Нотариалната камара под № 039, като го е
дарила на внучка си Б.В.Н..
В подкрепа на твърденията на ответницата А. М.К., че е придобила собствеността на процесния недвижим имот е
представен договор за покупко-продажба, сключен на 16.10.2018 г. с продавача Б.В.Н.,
обективиран в НА №133, том XI, рег.№ 27182, дело №1782 на нотариус И.Д..
По делото е изслушано и прието на 13.04.2021 г. заключение
на вещо лице по съдебно – графологична експертиза от 02.12.2020 г. Според експерта
М.Б.Ш.е написала и подписала процесното саморъчно
завещание с дата 20.04.2017 г. обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П.с
район на действие СРС и вписано в служба по вписванията към същия съд на
25.05.2018 г.
Според свидетеля Л.Н.К., касиер на етажната
собственост, касаеща процесното жилище, не били плащани режийни разноски от
месец март 2019 г. На 07.08.2021 г. с него контактувал г-н П.П., който казал,
че има нотариален акт на г-жа К. и той като неин представител иска да говори с него
като касиер, за да уреди тези финансови проблеми на собственика с етажната
собственост и касиера. На 07-ми август той изплатил всички режийни разноски,
които са по 2,5 лева на месец, когато няма обитател в жилището. След това той
контактувал с него, защото се оказало, че има ремонт, който касае повреда в общ
канализационен щранг. Последният път, когато той
контактувал с него било преди може би 3-4 седмици когато той казал, че иска да
плати режийните разноски за 2022 г., които са по 2,5 лв. на месец и ги заплатил
за 12 месеца. Не е виждал г–жа К. да посещава апартамента. Знае, че апартамента
е необитаем.
Свидетелката П.Г.Д.познава
М.Ш.. Отношенията им били приятелски, виждали се по един - два пъти в
седмицата. Тя имала жилище, а в кв. „Зона Б-5“ било жилището на майка й. Живеела
при майка й, която била доста възрастна и болна жена, грижела за нея, но
говорила и за жилището на ул. „Раковска“. Може би година преди да почине
започнала да говори за този имот, в смисъл такъв, че тя не може да се грижи
добре за себе си и вече имала нужда от някой да й пазарува, да й чисти, да я
води до болницата и т.н. и търсела човек, който да се грижи за нея, но под
грижа разбирала човек да й плаща издръжка и да я гледа и в един момент след
това да му остави апартамент. Дори мислила много и й предложила на нея, била
много изгодна оферта. Но за свидетелката било доста непосилно, защото тя ходила
на работа и заплатата й трябвало да отива за издръжката. В един момент М.Ш. споменала
през лятото за някакви хора, които чистели, но къде чистели, какво чистели,
няма представа, че те се били съгласили на тези условия, като тя говорила за
някаква сума от 500 - 600 лева и че тези хора се били съгласили. Не е казвала,
че би дала безвъзмездно жилището.
Свидетелката М.И.П.
е майка на първоначалната ответница Б.В.Н.. Знае, че М.Ш.
е имала жилище на ул. „Раковска“, ходила е там. Дъщеря й го продала на А.К.,
като А. живее в Лондон. Апартамента бил в окаяно състояние и бил нужен голям
ремонт. А. пожелала да се направи ремонт, за което й дала средства, да се грижи
за ремонта, защото и двете с дъщеря й са в чужбина и тя като нов собственик
нямало как да се занимава. Г-жа К. не си е идвала в страната, още повече като
избухна пандемията. Не е идвала след изповядване на сделката. В момента
ключовете от жилището са при нея, а в жилището не живее никой.
При установените факти по делото,
съдът намира следното от правна страна.
По предявения иск по чл. 108 ЗС в тежест на ищцата е да докаже 1) че е
собственик на вещта предмет на иска на твърдяното от нея правно основание -
завещание; 2) че ответницата владее тази
вещ и 3) че това владение е без правно основание.
Ищцата основава правото си на
собственост на основание завещателно разпореждане от М.Б.Ш., а именно саморъчно
завещание с дата 20.04.2017 г., обявено с
протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П.с район на действие СРС и вписано в
служба по вписванията към същия съд на 25.05.2018 г. От правната теория е
известно, че завещанието представлява едностранен личен и отменим безвъзмезден
акт, с който едно лице в установената от закона форма се разпорежда с
имуществото си или с част от него за след своята смърт в полза на едно или
няколко лица. В случая става въпрос за саморъчно завещание, с предмет един
недвижим имот, т.е. касае се за завет, в полза на едно лице.
Законът предвижда в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното
завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение
на датата и да бъде подписано от завещателя. При оспорване на автентичността на
завещанието, както е в настоящия случай, ползващото се лице следва да докаже
неговата автентичност. По делото се установи безспорно, видно от приетото и
неоспорено заключение на вещо лице по съдебно – графологичната експертиза, че
завещанието е написано и подписано от М.Б.Ш..
На следващо място съществен елемент
на завещанието е неговото съдържание, т.е. разпорежданията на завещателя
относно лицето, в полза на което се извършват тези разпореждания и техния
предмет – това с което лицето се облагодетелства. В тази насока завещанието е
акт с имуществен характер за след смъртта на завещателя, което има безвъзмезден
характер, който се преценява към момента на смъртта на завещателя. Завещанието
може да има възнаградителен характер, т.е. завещателя да е получил облага от
заветника и да иска да го възнагради. В този случай завещанието е действително,
доколкото мотивите за извършването му поначало не са предмет на изследване за
неговата действителност. Недопустимо е обаче завещанието да съдържа в себе си
текст, че то се прави с оглед бъдеща имуществена облага, която не е дадена към
деня на съставянето му. Например недопустимо е да се прави завещание срещу
поемане на задължение за издръжка и гледане, тъй като тези отношения се уреждат
по договорен път /в този смисъл решение № 156 от 15.03.1995 г. по гр.д. №
916/1994 г. на ВКС, І-во ГО, решение № 116 от 12.02.1993 г. по гр.д. № 755/1992 г. на ВКС, І-во ГО/. А настоящия случай е именно такъв, тъй като макар завещателката
да е отбелязала в завещанието, че завещава процесното жилище безвъзмездно, тя е
направила добавка, че отправя молба заветника да се грижи за нея до нейната
смърт. При това отразяване съдът намира, че волята й следва да бъде тълкувана в
смисъл, че тя разбира безвъзмездното си разпореждане единствено като липса на
насрещна парична престация, т.е. цена за апартамента, но очаква такава под
формата на издръжка и гледане. В тази насока са и свидетелските показания на свидетелката П.Г.Д.,
които са в смисъл, че завещателката е търсила хора, които да я гледат и
издържат и точно в периода на изготвяне на процесното завещание. За пълнота на
изложението следва да се има предвид, че и по - новата съдебна практика на ВКС
/напр. решение № 597 от 15.06.2009 г. по гр. д. № 487/2008 г. на I ГО, решение
№ 246 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 1073/14 г. на I ГО, решение № 25 от
16.05.2016 г. по гр. д. № 5043/15 г. на II ГО /, е категорична, че завещание, с
което на наследника по завещание се възлагат в тежест задължения за издръжка и
гледане, е нищожно по силата на чл. 42, ал. 1
б. "в" ЗН, тъй като такова завещание е противно на закона,
т.е. не представлява едностранен безвъзмезден акт. Затова и доколкото в
отговора на исковата молба е налице възражение от ответника по реда на чл. 42, ал. 1
б. "в" ЗН, съдът намира същото за основателно, а
процесното завещание за нищожно.
С оглед на гореизложеното и доколкото ищецът
не установи, че е собственик на имота на годно правно основание, искът по чл.
108 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да бъдат
разглеждани останалите му предпоставки.
С оглед изхода на делото, направеното от отвеника искане
за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, се явява основателно
за сума в размер на 2 099.21 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лв. и 299.21 лв. представляващи депозит за
вещо лице. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника, тъй като същото е в по – нисък
размер от минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 108 ЗС на М.Ж.Д. ЕГН ********** със съд. адрес ***, чрез адв.
К. и К., срещу А. М.К. ЕГН ********** със съд. адрес ***, чрез адв. В., да се
признае за установено, че е собственик, на основание саморъчно завещание от М.Б.Ш.с
дата 20.04.2017 г., обявено с протокол от 02.05.2018 г. на нотариус И.П.с район
на действие СРС и надлежно вписано в служба по вписванията на 25.05.2018 г., на
следния недвижим имот – Апартамент № 6 с идентификатор 68134.105.39.2.18,
находящ се в гр. София, СО-район „Средец” , ул. „********, състоящ се от стая,
кухня, клозет, баня и антре, със застроена площ от 43.22 кв.м, при съседи;
изток -апартамент на Н., юг-апартамент на държавни имоти, отгоре и
отдолу-държавни апартаменти, и при съседи с определени идентификатори: на.
същия етаж 68134.105.39.2.17; 68134.105.39.2.19; под обекта: 68134.105.39.2.14;
68134.105.39.2.13; 68134.105.39.2.15; над обекта: 68134.105.39.2.22;
68134.105.39.2.21; 68134.105.39.2.23, заедно с таванско помещение с полезна
площ 6.00 кв.м, при съседи: коридор, ул.”Раковски” и от две страни държавен
таван, заедно с мазе към апартамента с полезна площ 4.00 кв.м при. съседи: от
две страни държавно мазе, коридор и входния двор на съседната кооперация, и
заедно с 1.30 % идеални части от общите части на сграда номер 2 и толкова
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.105.39, съставляващ УПИ
III-3, квартал 434 по плана на гр.София, целият е площ от 1445 кв.м, при съседи
с определени идентификатори: 68134.105.36; 68134.105.38; 68134.105.63;
68134.105.62; 68134.105.1; 68134.105.42; 68134.105.41; 68134.105.40;
68134.105.2; и да се осъди ответницата да й предаде владението върху имота.
ОСЪЖДА М.Ж.Д. ЕГН ********** със съд. адрес ***, чрез адв. К. и К., да заплати
на А. М.К. ЕГН ********** със съд. адрес ***, чрез
адв. В., сума в размер на 2 099.21 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: