РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.А.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200010 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. Д. Т. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. *** против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К №
3254540 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Застъпва се, че е нарушена
процедурата за издаване на санкционния акт, регламентирана в чл. 186, ал. 4 ЗДвП, като
повече от две години жалбоподателят не е бил потърсен за връчване на ЕФ на единствения
му адрес. Счита се, че това забавяне го е възпрепятствало да подаде декларация за друго
лице, което е управлявало автомобила. Счита се, че не е доказано извършването на
вмененото нарушение, както и годността на използваното техническо средство. В тази
връзка се иска предоставяне на доказателства за техническа проверка, включително и под
евентуалност се въвеждат доводи за некомпетентност на лицата, извършили проверката, ако
са от структурата на МВР. Счита се, че в процесния пътен участък няма поставени пътни
знаци, въвеждащи максимално разрешената скорост за движение, отразена в ЕФ, както и че
са налице нарушения на Наредба 8121з-532 /2015 г., за съпровождане на протокола по чл.
10 със снимка на техническото средство. Въвеждат се твърдения за липса на обозначаване
на пътната отсечка, на която е осъществяван контрола, както и че изначално не е следвало
да се издава ЕФ, а да се състави АУАН и да се издаде НП. Счита се, че неправилно ЕФ е
1
издаден след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и че неправилно жалбоподателят
е посочен като собственик на МПС-то. Иска се отмяна на ЕФ.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован - не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, надлежно призован, не се
представлява. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, се прави
искане за потвърждаване на ЕФ, като се излагат доводи за законосъобразност и правилност
на санкционния акт.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Видно от разписката на л. 30 - ЕФ
е бил връчен на 13.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 20.12.2021 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 17.11.2019 г. в 14:46 часа в гр. Бургас, ПП I-9, км. 238+700 в посока до „Гробищен
парк“ в посока към ул. „Транспортна“ техническо средство – мобилна система за контрол на
скоростта – „ARH CAM” с № 11743d1 (т.нар. „тринога“), поставена на пътя, засякла и
заснела, движещ със скорост от 91 км/ч. автомобил „***“ с рег. № ***. На мястото на
контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта
до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка №
0034493”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на Д.К.Т.. (л. 29), както
и че скоростта следва да се счита на 88 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза
на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3191387 на ОДМВР-гр.
Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на собственика Д.К.Т.. било наложено наказание „Глоба” в размер
на 400 лева.
Този ЕФ бил връчен на Д.К.Т.. на 11.12.2019 г. (л. 26). На 17.12.2019 г. Д.К.Т..
попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л. 27), в която декларирал, че на посочената дата
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя П. Д. Т.. Към декларацията било
приложено и копие от СУМПС на П.Т. (л. 28).
С оглед горното първоначално издаденият Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 3191387 бил анулиран и срещу посочения за водач П.Т. бил издаден Електронен фиш
за налагане на глоба Серия К № 3254540 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
2
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - „ARH CAM ” с
№ 11743D1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото Удостоверение и Протокол от проверка (л. 17 и л. 15).
Бил съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (л. 16),
съдържащ всички законови реквизити и придружен със снимка на техническото средство
(л. 31).
След изисканите допълнително от Община Бургас доказателства (л. 47-49) безспорно
се установява, че към датата на нарушението максимално допустимата скорост за движение
в процесния участък, въведена със знак В26, е била до 50 км/ч.
По делото липсват данни жалбоподателят на свой ред да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съдът,
противно на становището на жалбоподателя счита, че в конкретния случай, правилно е бил
издаден ЕФ, който от своя страна съдържа всички необходими реквизити.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на
колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е
допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в
нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
3
нарушител, да се издава електронен фиш. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и
системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното удостоверение (л. 17
) и от приложението към него (л. 33-46) – мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение „ARH CAM” с № 11743D1 е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на
доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в
патрулния автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на
заснетия видеоматериал.
Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015
г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 4 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки – то правилно в случая е бил издаден
електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на
касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г.
на АДмС-Бургас.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Видно от приложения на л. 12 фиш - той е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
4
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението –
„гр. Бургас, ПП I-9, км. 238+700 в посока до „Гробищен парк“ в посока към ул.
„Транспортна“ (на приложената снимка мястото е фиксирано и посредством географските
му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на
мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък е имало въведено
ограничени на скоростта с пътен знак до 50 км/ч., както и точната измерена от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 38 км/час, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
- електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3
от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Действително в процесния електронен фиш е
посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов
подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по
к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Не случайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП не е посочил като изискване той да съдържа име, длъжност и подпис на
издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото
електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически
контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното
5
постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с
издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес
по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез
издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по
к.н.а.х.д. № 943/2015 г. на АдмС-Бургас ). Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е препратил към ЗАНН само процедурата по оспорване на електронния фиш, а в ал. 14
от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че
особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така както е уредена в
специалния закон и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред
съда на електронния фиш се прилага общия закон – ЗАНН. За това, след като в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП са регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т.е. достатъчно е електронния фиш да съдържа тези реквизити
и да е издаден според образеца утвърден със Заповед № Із-305/04.02.2011 г. на Министъра
на вътрешните работи. В случая процесният електронен фиш е именно такъв. След като в
образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се
съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис и пр. - то
такъв реквизит не е задължително да притежава и фишът.
Съдът констатира, че в ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде
обжалван. Това обаче в никакъв случай не може да се счете за съществено процесуално
нарушение, доколкото очевидно и без това указание жалбоподателят е успял в срок да
упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се е отразил на възможността
му да потърси съдебна защита на правата си.
Не се оценя и като съществен порок обстоятелството, че според жалбоподателя в ЕФ
той е посочен като собственик на МПС. Внимателният прочит на графата навежда на извод,
че там се отбелязва: „Собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател“. Именно в
качеството на „ползвател“, посочен от собственика на автомобила, е ангажирана
отговорността на П.Т., поради което и това не може да се отчете като пропуск.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията и е
придружен със снимка на разположеното на пътя техническо средство, поради което и е
годен да изпълни функциите си.
Съдът не споделя доводите и за недоказаност на това, че в процесния пътен участък е
действало общото ограничение от 50 км/ч. Видно от приложения по делото - протокол (л.
16), както и на документите от Община Бургас - безспорно се установява, че към дата на
нарушението процесният участък е попадал в границите на урбанизираната територия на
гр. Бургас, като допълнително е бил монтиран и пътен знак В 26, предписващ максимална
скорост на движение до 50 км/ч.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
6
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 17.11.2019 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин. Поради това доводите на жалбоподателя в обратна
посока не се споделя от съда.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя за изтекли давностни срокове по чл. 34
ЗАНН следва да се има предвид, че по силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН - не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите
на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният
фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по
отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление,
нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от
ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на
АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното,
нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се
издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34
от ЗАНН не намират приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната
давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от
ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на
17.11.2019 г. до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца / Решение
№ 23/07.01.2022 г. по к.н.а.х.д. № 2637/2021 на АдмС-Бургас/.
По отношение на използваното техническо средство – то видно от документите
същото е одобрен тип, като към датата на заснемане на нарушението е било изправно и
калибрирано. Протоколът за проверка е изготвен от Българския институт на метрология (л.
15), а не от друга структура /вкл. и в МВР/, поради което и всички хипотетични подозрения
на жалбоподателя за незаконосъобразност в тази връзка - не се възприемат от съда.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя, който е бил посочен от собственика на автомобила, съобразно с
повелята на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. От своя страна жалбоподателят не е ангажирал
7
доказателства, че друго лице е управлявало автомобила, включително и посредством
подаване на декларация, като възраженията му, че това е така поради изминалия период от
време – не се споделят от съда, а се окачествяват като защитна позиция.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ,
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП – „Глоба” в размер на 400 лева, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и
въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно
средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, с оглед на изхода на правния спор, разноски принципно се дължат в полза на АНО,
който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се
произнесе по въпроса.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3254540 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на П. Д. Т. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
В.О.:Ж.М.
9