№ 1659
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100508416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.
С Решение № 20077696/25.03.2021г. по гр.д. № 58056 по описа за
2020г. на Софийски районен съд, 163-ти състав Дирекция М.” – МВР със
съдебен адрес: юр.к. Г.М., гр. София, бул. **** е осъдено да заплати на ИВ.
Л. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Своге, ул. **** на основание чл. 187, ал.5,
т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1598 лв.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.11.2020г., до
изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 23.11.2017г. до 23.11.2020г .; сумата от 200лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен
за всеки отчетен период за периода до 23.11.2020г.; сумата от 355,86лв.
представляващи съдебни разноски, като Дирекция М.” – МВР е осъдено да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 1
вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 313,92лв. разноски за държавна такса и за
възнаграждение за вещо лице и сумата от 5 лв. такса за издаване на
изпълнителен лист.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25075234/28.04.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете
Дирекция М.” – МВР в частта, с която исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон. Посочило е, че няма празнота в уредбата, която да може
1
да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Приложими били
разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. ,
Заповеди на министъра № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г,
а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Нямало празнота в закона за изплащането на нощния труд, защото той бил
регламентиран в издадени заповеди на министъра на вътрешните. Наредбата
от 29.07.2016г. не предвиждала преобразуване на нощни часове в дневни с
коефициент 1,143. НСОРЗ била приложима само за правоотношения ,
уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения. ЗМВР бил специален
закон и дерогирал приложението на общия закон. Компесаторни механизми
били предвидени в достатъчна степен в законодателството, част от тях били
свързани с платения годишен отпуск, с допълнително възнаграждение за
прослужено време, с обезщетения за прекратяване на правоотношението, с
по-благоприятен режим за извънредния труд – ограничение на максималната
му продължителност, с пенсиониране при условия на І-ва категория труд.
Дори да се приемело, че чл. 9 от НСОРЗ бил приложим, коефициент не бил
1,143, а 1 защото това било съотношението между дневен и нощен труд за
държавните служители. Тази воля на законодателя била възпроизведена и в
изменението на чл. 187 от ЗМВР в ДВ, бр. 60/07.07.2020г. изрично сочеща,
че коефициент е съотношение между дневен и нощен труд , което било „1”.
Постановеното решение по преюдициалното запитване не обосновавало
обратен извод. Претендирало е разноски, оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Възвиваемият - ищец ИВ. Л. Т., ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението на районния съд било правилно. В случая имало
празнота в законодателството и следвало да се приложат разпоредбите на чл.
9, ал.2 от НСОРЗ. Разпоредбите чл. 187 от ЗМВР и Наредбите № 8121з-
776/29.07.2016г. , Наредба № 8121з-4072014г., тези от 2016г. и от 2019г. не
уреждали заплащането на извънредния труд по начин съответстващ на чл. 31,
ал.2 от Наредбата от 2014г. и тази празнота следвало да се запълни чрез
прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като общо правило. Постановеното
решение по преюдициалното запитване не обосновавало обратен извод.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22022830/23.11.2020г. на ИВ. Л. Т., ЕГН ********** срещу Дирекция М.” –
МВР, с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 187,
ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да му заплати
сумата от 1598 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 23.11.2020г., до изплащането й , представляващи неплатено възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 23.11.2017г. до 23.11.2020г .;
сумата от 200лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата изчислен за всеки отчетен период за периода до 23.11.2020г.
2
Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение и е
държавен служител, работното му време било на смени, изчислявано сумарно
на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Разпоредбата на
чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното
време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен
труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл.
31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за
положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби
обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която
следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За
процесния период работел на смени от по 24 часа. Така бил положил
извънреден труд, който не му бил платен, стойността му била в размер на
главницата. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата,
същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е
положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на
тримесечие. Претендирал е разноски.
Ответникът Дирекция М.” – МВР в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Посочил е, че действително през процесния период между
страните съществувало служебно правоотношение, по което ищецът работел
на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не
дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен
извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от
2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за
такова преизчисление, това били специални нормативни актове и те
дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени
предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В
МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в
продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била
по трудови норми. Правното положение на служители по ЗМВР не било
неравностойно спрямо това на работещи по КТ и ЗДСл. С разпоредбата на
чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. се посочвало изрично, че
считано от 30.10.2020г. коефициент за преизчисление е „1”. Не бил изпаднал
в забава на плащането на главниците. Претендирал е разноски.
Приета е неоспорена от страните Заповед № 5364з-2197/08.11.2017г. на
Директора на Дирекция „М.”-МВР, съгласно която ИВ. Л. Т. е преназначен
на длъжността „старши полицай” в сектор „Охрана на принудително и
краткосрочно настанени чужденци в Дом София” към отдел „Специален дом
за временно настаняване на чужденци дом-София”, при Дирекция М.-МВР.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ответника е посочило, че през процесния период
ищецът е полагал нощен труд, като е работил на смени от по 24 часа при 5
дневна работна седмица по 8 часа на ден и сумирано работно време,
3
отчитано на три месеца, като е полагал нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за
нощният труд му било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв.
за всеки час нощен труд. Размер на основното месечно трудово
възнаграждение на ищеца било 673лв. до декември 2017г., за януари и
февруари 2018гг. Било 728лв., за март-декември 2018г. било 809лв.; за 2019г.
и за януари 2020г-. било 890лв., а след това до края на процесния период –
979лв. За периода от 23.11.2017г. до 23.11.2020г . ищецът отработил 212
нощни смени, през които 1696 часа били нощен труд в периода от 22,00ч.
до 06,00ч. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния
труд към дневен тези часове били 1938,51 часа и така положеният
извънреден труд бил 242,51 часа, които не били платени от ответника. При
съобразяване на увеличението на възнаграждението за извънредния труд с
50%, то за тези извънредни часове дължимо възнаграждение било 1883,64 лв.
и нямало данни да е платено от ответника на ищеца. Лихвата за забава за
плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца следващ
съответното тримесечие била 237,09лв. Вещото лице е посочило, че за юли
2020г. нощни часове били 48 и при преизчисление с коефициент 1,143 те
били 54,86 часа. За трето тримесечие на 2020г. нощни часове били общо 96
часа, а за четвъртото тримесечие на 2020г. били 160 часа. и при
преизчисление с коефициент от 1,143 нощните часове за трето и четвърто
тримесечие на 2020г. били 292,60 часа, стойност на възнаграждението за
извънреден труд било 118,27лв.. за трето тримесечие на 2020г. и 197,22лв. за
четвърто тримесечие н 2020г.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и
ал.2, ал. 3 от ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. , както и за
изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за
научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения
в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за
държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за
тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните
работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от
Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
4
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за
работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за
тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е
допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за
работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се
заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г . за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР
(Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно
разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч.
при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за
целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена
с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда
за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..
(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че
извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба
сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази
Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС
по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на
02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от
2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с
начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с
Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на
14.01.2020г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение
/Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба №
8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на
04.10.2019г. , с която е отменена Наредбата от 2018г. Приета е и Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители ..../Наредбата от 07.01.2020г./, с
която е отменена Наредбата от 2019г. Трите Наредби – от 2018г. и от 2019г.
и от 07.01.2020г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на
нощния труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се
5
дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не
въвеждат правило идентично с това от Наредбата от 2014г. Приложими в
случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от
2014г. и от 2017г. . сочещи размер на допълнителното възнаграждение за
нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че са
издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.
Така приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата
на чл. 195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че
за процесния период до 13.08.2018г. приложима е Наредбата от 2016г.,
която няма уредба за нощния труд, но препраща към ЗМВР в частта за
плащането на извънредния труд. За процесния период от 14.08.2018г. до
10.07.2020г. приложими са отделно и Наредбата от 2018г. и Наредбата от
2019г. , Наредбата от 07.01.2020г., сочещи че за нощният труд се заплаща
допълнително възнаграждение от по 0,25лв. на час. Нито една от тези
Наредби не съдържа правна уредба на положен нощен труд над нормата за
същия и за преизчисление на нощен труд към дневен такъв.
За процесния период от 11.07.2020г. до 23.11.2020г. приложими са ЗМВР
в редакцията му към ДВ бр. 60/2020г. и Наредба№ 8121з-1174/21.10.2020г.
за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители .... С измененията на разпоредбата на чл. 187, ал.1
от ЗВМР ДВ бр. 60/07.07.2020г. законодателят е посочил, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица; нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период и нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. С тези
изменения е въведена нова разпоредба на чл. 187, ал. 4 от ЗВМР съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на нощното време и нормалната
продължителност на дневното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители ... коефициента за преизчислинеие на нощен труд към
дневен труд е „1”.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния
служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация в приложимата за случая редакция
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от
него (след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за
работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща
допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна
заплата.
ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За
неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират
6
разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Тези
закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка
при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на
общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от
ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на
изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то
приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата
за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни
възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително възнаграждение за
положен нощен на държавни служители в МВР е изрично уредено от
законодателя с чл. 179 от ЗМВР. Характер на правоотношенията, които
уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните
служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не следва да
са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При
така възприето съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл.
67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация.. (В този смисъл Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144
по описа за 2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК).
В конкретния случай по делото не се спори, а и от приетите по делото
неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че през
процесния период ищецът е работел като държавен служител при ответника
на длъжността „ старши полицай „ работното му време било на смени с
непрекъснат характер на смени по 24-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време на тримесечие.
По делото е установено от заключението по счетоводната експертиза, че
ищецът е работил през процесния от 23.11.2017г. до 23.11.2020г . 212 нощни
смени, през които 1696 часа са били нощен труд в периода от 22,00ч. до
06,00, при прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния
труд към дневен тези часове са 1938,51 часа и така положеният извънреден
труд е 242,51 часа, дължимо възнаграждение за тях е 1883,64 лв., лихвата
за забава за плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца
следващ съответното тримесечие била 237,09лв. Установява се от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от
23.11.2017г. до 10.07.2020г. нощни часове са 1456 часа в периода от 22,00ч.
до 06,00, при прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния
труд към дневен тези часове са 1664,21 часа и така възнаграждението за
положения извънреден труд за периода от 23.11.2017г. до 10.07.2020г.
включително е 1585,05лв. , като лихва за плащането на тази главница е
229,32лв. Съдът изцяло кредитира заключението по съдебно-счетоводната
експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани
по делото доказателства, неоспорено от страните.
Доколкото процесния период е от 23.11.2017г. до 23.11.2020г ., като
7
съобрази и различните действащи нормативни актове през този период,
съгласно които преди и след 11.07.2020г. по различен начин е уредено в
специалните норми заплащането на нощния труд и на извънредния труд по
служебно правоотношение, то при разрешаването на спорните въпроси по
делото следва да се раздели този период на такъв преди 11.07.2020г., когато
влиза в сила изменението на чл. 187 от ЗВР с ДВ бр. 60/07.07.2020г. и след
това.
По иска за периода от 23.11.2017г. до 10.07.2020г. включително:
Съдът приема, че за този период приложение следва да намерят
разпоредбата на чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно които при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място , като
броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното
място при подневно отчитане на работното време. Съдът приема тази
разпоредба за приложима по съображения изложени по-горе и поради липса
на специална уредба в ЗМВР и посочените по-горе приложими за случая
Наредби от 2016г., 2018г. и 2019г., от 07.01.2020г. Уреждането на
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер от по 0,25лв. на час с
Наредбите от 2018г. и 2019г. , от 07.01.2020г. и Заповедите на Министъра на
вътрешните работи не преодоляват празнотата в законодателството в частта
за положения извънреден труд и неравностойното положение на работещите
в МВР и работещите по трудово правоотношение с други работодатели.
Законодателната уредба при трудовите правоотношения – чл. 261 и сл. от КТ,
чл. 7 и чл. 8 от НСОРЗ предопределят за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите да се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от
вида на трудовия договор и от начина на отчитане на работното време
(подневно или сумирано), независимо и от системата на заплащане на труда и
от вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или
само нощна). Без значение е, че при сумирано отчитане на работното време
нощните часове се превръщат в дневни. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ
методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за
отчитане на нормата фактически положен труд. Разпоредбите на чл. 7, чл. 8,
чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Положеният нощен труд се отчита и
се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява от
една страна в с трансформиране на нощния труд в дневен със съответния
8
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време /подневно или сумирано/ по чл. 9 от НСОРЗ и от друга страна - със
заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход на законодателя за това
допълнително заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на по-големия
разход на умствена и физическа енергия при престиране на работна сила в
необичайно за биологичния ритъм на човека време от денонощието, /В този
смисъл Решение№ 14/27.03.2012г. по гр.д. № 405/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Положеният нощен труд се отчита и
се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на
първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като
изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или
сумирано/ - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. В
подкрепа на извода на съда е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР съгласно
която, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и
06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При така възприето и като
съобрази , че за процесния период няма правило за отчитане на нощния труд
в ЗМВР и в Наредбите издадени по чл. 187, ал.9 от ЗМВР, то съдът приема,
че при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме обратното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от
работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните
времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна сила, тоест
би означавало, неравностойното им третиране, което е в противоречие с
принципа, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България . В
подкрепа на извода на съда е и законодателното решение за изменението на
чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020г., с което е отстранена
празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал.1.
Следва да се посочи че постановеното Решение от 24.02.2022г. на Съда
по преюдициално запитване по дело С-262/2020г. не обосновава обратен
извод. Това е така, защото по делото не е установено за полагания нощен
труд да има приложени други мерки на защита на служителите под формата
на продължителност на работно време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
нощния труд при съобразяване и на естеството на нощния труд – трудност и
9
стрес на поставените задачи за изпълнение през нощта. Пожарникарите и
полицаите по правило през нощта извършват задачи, които могат да са
основание за въвеждане на специфични условия за организация на работа,
включително и намаляване на продължителността на нощния труд спрямо
дневния, защото това би гарантирало защита на здравето и на безопасността
им, но това не е единствено възможна и подходяща мярка. Мерките не следва
да са единствено насочени към продължителността на времето, но и към
компенсациите за нощния труд под формата на възнаграждение, обезщетение,
придобивки и т.н. Няма основание работещите по трудово правоотношение и
по служебно правоотношение да се третират различно на основание на
характера на правоотношението. Сходството на полагания труд в случая не
предпоставя различно третиране. Не е установено по делото обективен и
разумен критерий за разликата в третирането на полагащите нощен труд по
трудово правоотношение и тези по служебно правоотношение. Разликата в
допустимата продължителност на работните часове – нощен труд по
служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не
отразява допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в
третирането. При недоказаност на обективен и разумен критерий за разликата
в третирането прави същото несъвместимо с правото на ЕС и води до
необходимост на националния съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен за постигане на разрешение, съответстващо в
най-голяма степен на съответната разпоредба от първичното право.
Неоснователни са доводите на въззивника, че коефициента от 1,143 по
чл. 9 от НСОРЗ не бил приложим в случая. Вещото лице е определило същия
при условията на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Тази разпоредба не поставя
изискванията на чл. 9, ал.1 за работа при трудови норми, за брой нощни
часове към брой дневни часове, поради което и обосноваване на оплакванията
на въззивника с разпоредбата на чл. 9, ал.1 от НСОРЗ съдът приема за
неоснователни. При така възприето и по съображения изложени по-горе за
приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, то съдът
приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за плащане на сумата от 1585,05лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период.
Решението на районния съд в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу
изводите на районния съд за изпадането в забава и за размер на
обезщетението за забава, при обосноваване на тези изводи районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма поради което и пр
съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК, поради което и като
съобрази заключението на вещото лице посочило че лихва за забава на
плащането на тази сума е 229,32лв., то съдът приема за правилно решението
на СРС в частта, в която е уважил исковете за лихва за забава за сумата от
200лв.
10
По иска за периода от 11.07.2020г. до 23.11.2020г.:
За този период са действали разпоредбите на чл. 187, ал.1 и ал. 4 от
ЗМВР в редакция към ДВ, бр. 60/2020г., както и разпоредбата на ч л. 22, ал.
3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители ..., съгласно които
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното време към нормалната продължителност на
нощното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР , които в случая са по 8 часа, тоест
коефициент „1”. С тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът за
преизчислението на нощния труд към дневния труд, полаган по служебно
правоотношение с МВР, поради което субсидиарното приложение на НСОРЗ
не е допустимо. При така възприето съдът приема че иска за периода от
11.07.2020г. до 23.11.2020г. е неоснователен. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от
ЗМВР е материалноправна, тя е въведена с § 52 на ЗИД на ЗМВР и е влязла в
сила на 11.07.2020 г. съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ и
доколкото не е определен друг срок. При така установеното съдът приема, че
неправилно районният съд е приел, че иск е основателен за периода от
11.07.2020г. до 23.11.2020г. и за сумата от 12,95лв. За този период
нормативно е уредено превръщането на положените часовете нощен труд от
служителите в МВР в дневни с коефициент „1“, поради което претенцията за
периода следва да се остави без уважение като неоснователна. Изрично
коефициент „1“ е посочен и в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се
поставят в тежест на страни съобразно уважената част от исковете, като
решението на СРС следва да се отмени в частта, в която ответник по искове е
осъден да заплати на ищеца сумата от 2,55лв. и по сметка на СРС сумата от
2,26лв. като държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
За производство пред СРС ответникът по исковете има право на разноски
от за възнаграждение за юрисконсулт от 0,72лв. определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
За производство пред СГС въззивникът има право на съдебни разноски
от 0,26лв. за платена държавна такса и от 0,72лв. разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
За производство пред СГС въззиваемият има право на разноски от
496,46лв. за възнаграждение за адвокат. Същото е определено от уговорено и
платено от въззиваемия такова от 500лв., което съдът приема, че не е
прекомерно доколкото исковете са два и това възнаграждение не надхвърля
минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20077696/25.03.2021г. по гр.д. № 58056 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 163-ти състав Дирекция М.” – МВР със
съдебен адрес: юр.к. Г.М., гр. София, бул. **** е осъдено да заплати на ИВ.
Л. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Своге, ул. **** на основание чл. 187, ал.5,
т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 12,95 лв.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.11.2020г., до
изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 11.07.2020г. до 23.11.2020г .; сумата от 2,55лв.
представляващи съдебни разноски, както и в частта, с която Дирекция М.”
– МВР е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 2,26лв. и вместо това
постановява
ОТХВЪРЛЯ иск, предявен с с искова молба вх. №
22022830/23.11.2020г. на ИВ. Л. Т., ЕГН ********** срещу Дирекция М.” –
МВР, с правно основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12,95лв. /дванадесет лева и
0,95лв/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
23.11.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 11.07.2020г. до 23.11.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20077696/25.03.2021г. по гр.д. № 58056
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 163-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Дирекция М.” – МВР със съдебен адрес: юр.к. Г.М., гр.
София, бул. **** да заплати на ИВ. Л. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Своге,
ул. **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 496,46лв.
/четиристотин деветдесет и шест лева и 0,46лв/, представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА ИВ. Л. Т. , ЕГН ********** с адрес: гр. Своге, ул. **** да
заплати на Дирекция М.” – МВР със съдебен адрес: юр.к. Г.М., гр. София,
бул. **** на чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК сумата от 1,70лв. /един лев и 0,70лв/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС и СРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13