Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,19.09.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, ХІ гр. състав в публично
заседание проведено на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
и при секретаря ГАЛИНА КАРТАЛСКА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2080
по описа на съда за 2018г., въз
основа на данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.415 от ГПК.
Делото
е образувано по искова молба от “М.“ ЕАД *** против Д.М.М. ***. В исковата
молба се твърди, че въз основа на подадено заявление срещу ответницата е
образувано ч.гр.дело № 6352/2017г., по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че
срещу заповедта ответницата подала възражение, поради което се явява правен
интерес за ищеца да предяви настоящата искова молба. Ищецът твърди, че с
ответницата бил сключен договор за далекосъобщителни услуги. Твърди, че със
подаденото заявление претендира неплатена потребена далекосъобщитена услуга и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Твърди, че с ответницата бил
сключен договор с индивидуален тарифен план с месечна такса в размер на 14,90
лева за срок от две години и договор за продажба на мобилен апарат.Твърди, че
съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите
са извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната.Твърди, че неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
заплащане на сумата. Твърди, че в срока на действие на договора е издал на
абоната фактури, като най-старата е с падеж 27.11.2014г. Твърди, че длъжникът
не е изпълнил задълженията си за заплащане на сумите по фактурите, поради което
ищецът прекратил едностранно сключените с ответницата договори за
далекосъобщителни услуги и начислил неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Твърди, че ответницата му дължи и мораторна лихва в размер на 82,43
лева за периода 28.12.2014г. до 24.07.2017г.
Твърди, че претендираната сума в размер на 670,98 лева представлява сбор
от предоставени на абоната далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори и
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Твърди, че
главницата е формирана като сбор от : 1.потребени далекосъобщителни услуги по договор ***. в размер на 315,31 лева –
незаплатена далекосъобщителна услуга; 2.сума за начислена неустойка в размер на
273,24 лева за предсрочно прекратяване на договора и 3.мораторна лихва в размер на 82,43 лева.
В
законовия едномесечен срок ответницата представя писмен отговор, в който не
оспорва предявените искове, но твърди, че са погасени по давност, тъй като
договорът е сключен на 29.10.2014г. и до завеждането на заявлението по
ч.гр.дело №6352/2017г., са изтекли повече от три години.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното:
Със
Заповед № 4231/23.08.2017г. по ч.гр.д. № 6352/2017г. на ПлРС, съдът е
разпоредил Д.М.М., ЕГН **********, адрес: ***, *** да заплати на кредитора “М.” ЕАД, ЕИК
***със седалище и адрес на управление:***, сумата 588,55 лв., от които 315,31
лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги № *** от 29.10.2014 г.,273,24 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги № *** от 29.10.2014 г., ведно
с мораторната лихва в размер на 82,43
лв., начислена върху фактура № ***и законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението - 21.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25 лв. – внесена държавна такса
и 180,00 лв. – адвокатски
хонорар.
Длъжникът
не е намерен на постоянния адрес, поради което на същия е залепено уведомление.
Няма данни за регистриран трудов договор и месторабота, поради което съдът е
указал на заявителя – “М.” ЕАД, че може да подаде в едномесечен срок установителен
иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Ищецът е предявил иска си в
едномесечния срок, което го прави допустим.
Преди
датата на съдебното заседание, ищцовото дружество е направило искане за
прекратяване на производството в частта за претенция за лихва с цена на иска
82,43 лева, поради което в тази част, производството по делото следва да се
прекрати.
От
фактическа страна с оглед представените доказателства, съдът приема следното : Установява
се от представения неоспорен от ответницата Договор с индивидуален
потребителски номер *** от дата 29.10.2014г. и ID на клиента ***, че ищецът е предоставил на ответницата
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ***по избран тарифен план ***с
месечна абонаментна такса 14,90 лв. /с ДДС/ за срок от 2 година. Установява се
от представения договор за продажба на изплащане №***
за мобилен апарат ***за срок от 23 месеца, че ответницата е
закупила на изплащане мобилен апарат.
Установява се от приложените от ищеца Общи условия, че на
един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В случая ответницата е
въведена в системата на ***с индивидуален номер *** и с „клиентски номер“ ***,
по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от
които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е
издадена Заповедта за изпълнение. Установява се от Общи условия, че съгласно
чл.26 от същите заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. В Общите условия е отразено, че при сключване на договора ***уведомява
всеки абонат за таксуващия период, за които ще му бъде издавана фактура, като промяната
на този период може да бъде извършвана едностранно от ***след предварително
уведомление до абоната, а неполучаването на фактурата не освобождава абонатите
от задължението им за плащане на дължимите суми. А съобразно
разпоредбата на чл.22.3.5. от Общите условия ”Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по
цени съгласно действащия ценоразпис на ***.“
Установява се от чл. 23, б, че
мобилният оператор има задължения да осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и месечният абонамент включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план.
Установява се от представения Договор,
сключен на 29.10.2014г., че странита са били в облигационни отношения, като ответницата в качеството си на
потребител се е задължила да заплаща ежемесечно цената на ползваните услуги от GSM- мрежата, съгласно общите условия за взаимоотношенията между ***и
потребителите на мобилната клетъчна обществена далекосъобщителна мрежа на
Оператора.. Установява се от Приложение №1 към Договора, че в т.4.9 от
приложението, ответницата се е съгласила с Общите условия, поради което същите
са задължителни за нея съгласно чл.298, ал.1, изр. 2-ро ТЗ. Съгласно чл.26.6 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва не
по-късно от 15 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава съгласно чл.27.1. В Общите условия е
договорено, че месечните сметки могат да бъдат оспорени в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата или по
общия ред, предвиден в действащото законодателство, но съгласно чл.26.6. Оспорването не освобождава абоната от
задължението за плащане на дължимите суми.
В срока на действие на договора ищецът е издал на абоната-ответник
следните фактури, които са приложени по делото :
фактура № ***., с падеж на
плащане 27.11.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г.до 08.11.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 30.54 лв.
фактура № ***., с падеж на
плащане 27.11.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г.до 08.11.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4.9 лв. фактура № ***. , с
падеж на плащане 05.12.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г.до
08.11.2014г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 273.24 лв.
фактура № ***, с падеж на
плащане 05.12.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г.до 08.11.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 107.8 лв. фактура № ***, с
падеж на плащане 27.12.2014 г., за отчетен период от 09.11.2014 г.до 08.12.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 172.07 лв.
Видно
от фактурите, към същите е приложени и подробни разпечатки за потреблението на
начислените услуги.
С оглед неоспорените фактури и обстоятелството, че в
предоставения шестмесечен срок ответницата не е оспорила задълженията си, съдът приема, че
фактурите установяват доставката на изброените в тях по видове услуги.
Операторът е остойностил предоставените услуги и определените от него като
дължими суми е следвало да бъдат заплатени от ответника до 15 дни от издаването
на всяка от месечните фактури, и то независимо от това дали същите са получени. съгласно
уговореното между страните.
Чл.26.5
ОУ предоставя на абоната 15- дневен срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Ответницата
не доказа извършено плащане. Не се е възползвала и от предоставената и
възможност да оспорва фактурата в шестмесечен срок.
Съгласно
разпоредбата на чл.27.2 в случаи че
неплащане на сумите в посочения срок ***има право да преустанови достъпа на
абоната до мрежата или да прекрати договора за услуги. Такава възможност е
дадена на доставчика и в т.40.ж, съгласно която ***има право да спира предоставянето
на услугата на абонати/потребители или да прекрати сключения Договор за услуги
в случай, че последните нарушават свои задължения, свързани с ползването и/или заплащането на
услугата, като предоставянето й се възобновява след отстраняване на нарушението.
По тази причина и процесният договор между страните е прекратен.
От представените като доказателства
фактури ведно с подробните разпечатки към тях, се установяват реално
потребените от ответника мобилни услуги в посоченото количество, което е основание за заплащането им. Ищецът е изпълнил договорното си задължение да достави на ответника
мобилни услуги, а това от своя страна е довело до възникване на задължение за
ответника да заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената на
потребените от него мобилни услуги процесния период, съгласно Общите условия.
Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане но процесиите
фактури, поради което исковете е предмет установяване на дължимостта им се
явяват основателни и следва да бъдат уважени, а именно задълженията по фактура № ***.,
с падеж на плащане 27.11.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г.до
08.11.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 30.54 лв. ; фактура № ***., с падеж на
плащане 27.11.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г. до 08.11.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 4.90 лв.; фактура № ***. , с падеж на плащане 05.12.2014г., за
отчетен период от 09.10.2014г.до 08.11.2014г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 273.24 лв. ; фактура № ***, с падеж на
плащане 05.12.2014г., за отчетен период от 09.10.2014г.до 08.11.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 107.80 лв. фактура № ***, с падеж на плащане 27.12.2014 г., за
отчетен период от 09.11.2014 г.до 08.12.2014г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 172.07
лв. Общият размер на задължението за главницата е 588,55 лева. В сумата е
включена и неустойка в размер на 273,24 по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД в случай, че длъжника
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение,
заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки: съществуване на облигационна връзка, от която възниква
задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на ответника; реалното изпълнение да е възможно. Установи се
от фактическа страна, че ответницата е ползвала услугите на мобилния оператор,
но не е заплатила дължимата услуга. Мобилният оператор е изпълнил задължението
си да предостави услугите по договора и съдът приема, че е изправна страна по
договора. Неизпълнението на задължението за плащане от страна на ответницата
дава право на мобилния оператор на основание чл.54.12 от ОУ да прекрати
договора едностранно.Разпоредбата на чл.92 ЗЗД ал.1, изр.1 ЗЗД обезпечава
изпълнението на задължението с неустойка, която служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тази клауза
предварително определя размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна в случай на неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между
размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. В
случая, клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в т.6.3.1 от
Приложение №1, където е предвидено в случай на прекратяване на договора поради
нарушени задължения от страна на абоната, той дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси.
Размерът на неустойката е определен съобразно месечните такси до края на срока
на договора и е в размер на 273,24 лева.
С оглед направеното
възражение за изтекла давност, е необходимо съдът да изследва този въпрос,
имайки предвид, че датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 6352/2017г.
на ПлРС, която съгл. разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, се счита и за дата на
предявяване на иска, е 21.08.2017г. За периодични плащания, каквито се считат
отделните месечни вземания по сключен между страните договор, давностния срок е
три години, съгласно чл.111 б.“б“ и „в“ от ЗЗД.
С
оглед на това, вземането по фактура № *** от 12.11.2014г. за ползвани услуги за
периода 09.10.2014г. – 08.11.2014г. за сумата от 35,44 лева, със срок за
плащане 27.11.2014г., е станало изискуемо на 28.11.2014г. Тригодишния давностен
срок изтича на 28.11.2017г. и към датата на подаване на заявлението не е бил
изтекъл.
Същото
се отнася и за останалите фактури, тъй като при подаване на заявлението – 21.08.2017г.
не е изтекъл тригодишния давностен срок, доказано е предоставянето на договорените
услуги и тяхната стойност и ответницата не доказа плащане, поради което предявените
искове следва да бъдат уважени.
При
така изложеното, съдът счита, че следва да бъде признато за установено, че
ответницата Д.М.М. дължи на „М.“ ЕАД *** сумата от 588,55 лева главница потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги.
При
този изход на делото, и на основание чл.78 ГПК, ответницата дължи на ищцовото
дружество разноски за исковото производство. Като взе предвид, че ищецът е
направил отказ от иска си в частта за лихва, а разноските му са в общ размер на
530 лева, то ответницата дължи разноски в размер на 464,88 лева. В заповедното производство, разноските на
заявителя са в размер на 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част на иска, разноските в заповедното
производство, които ответницата следва да заплати на ищеца са в размер на 95,79
лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта
относно предявения от ***, с ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Д. и М.М. против Д.М.М. *** иск
с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за дължимост на сумата от 82,43
лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.12.2014г. до 24.07.2017г.
поради ОТКАЗ от иска.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.415 във вр.с чл.124 от ГПК, че Д.М.М. ***,
с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на кредитора ***, с ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Д. и М.М.,
сумата от 588,55 лева, от
които 30.54 лв и 4.90 лв. по фактура
№ ***.; 273.24 лв. по фактура № ***.;
107.80 лв. по фактура № ***и 172.07 лв. по фактура № ***ОСЪЖДА Д.М.М. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ ***, с ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.В.Д. и М.М., разноски по исковото производство в размер на 464,88
лева.
ОСЪЖДА Д.М.М. ***, с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.Д. и М.М., разноски
по заповедното производство по ч.гр.дело № 6352/2017г. по описа на РС Плевен в
размер на 95,79 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: